Форуми на Моята библиотека

Здравейте на всички.
Имам два въпроса, свързани с правописа. Ако, и когато имат възможност, моля да си напишат мнението Mandor и bambo, тъй-като единият въпрос е свързан с произведение, редактирано от тях.

Първият ми въпрос е свързан с използването на тиретата в частност.
Дотолкова ли е императивно правилото за използване на m-тире [голямо тире], вместо дефис [единично] или минус, когато има пряка реч?
Възможно ли е да се приеме за правилно и късото тире.
Въпросът ми е свързан с това, че дефисът изглежда по-добре визуално на екрана на четеца [IMHO]. С разстояние отдясно, разбира се, макар че при него не би трябвало да има разстояния нито отляво, нито отдясно.

Вторият ми въпрос е свързан с изтеглено от тук произведение.
Навсякъде в книгата се среща следното "... след като баща й бе крал ...", "... лицето й не беше хубаво ...", "... цялата й неугледна външност ..." и т. н.
Аз така или иначе, като част от удоволствието, си редактирам написаното в мой визуален стил, добавям си изображения и т. н. и ... ще replace-на " й " с " и ", но ми е интересно какви са били мотивите на редактора за използването на едната буква вместо другата.
Най-вероятно целта е била "ѝ", но защо не е използван този символ, а е заместен с "й"?
А и смятате ли използването на ударени символи в българският език за толкова важно?

За мен лично и правилата за използване на трите вида тирета и правилата за ударените букви са ... как да се изразя ... неща, които влачим от миналото и които спокойно могат да бъдат преразгледани [отпаднат] в една ревизия на правилата за правопис.

Моля да споделите мнението си.
Благодаря на всички и весел уикенд.

Здравей!
Наистина в някои шрифтове са се престарали с дължината на дългото тире и "ден - два" с 3 - 4 пъти по-дълго тире не ми изглежда добре. Правилото е, че късото тире се ползва за графично оформление, а дългото - за пунктуация и графично оформление. Виж тук! (Употреба на тире)
Моето лично мнение е, че по-красиво и по-ясно би било разделянето: дълго тире за пунктуация и късо тире - за оформление.

Иначе за удареното "и" съм много твърд - обичам си го и смятам, че е задължително да се прави разлика между ударено и неударено.
Причината, поради която се използва "й" вместо "ѝ" е само заради шрифтовете. В доста случаи в шрифта няма "ѝ" и излиза квадратче. После много лесно всеки, който желае, може да смени "й" с "ѝ", но замяната на голо "и" е далеч по-трудна заради съюза "и". Та затова се ползва "й"
Моето мнение: ударените букви може да се пренебрегват, но не бива да отпадат.

Благодаря за изчерпателния отговор.
Мотивите ми за въпроса засягащ тиретата е, че дори и при настройка на текстообработващата ми програма [използвам MS Word 2007] да подменя два последователни hyphens със dash, не се получава. Подменя ги с някакъв квадратен bullet.
Уверен съм, че всичко със системните настройки във Word са наред. Принципно, ползвам Calibri, като шрифт по подразбиране. При Arial ситуацията е същата. Това го пиша, за да подчертая, че не ползвам нищо екзотично.
В тази връзка попитах. Дали някой ще сметне за ужасна грешка използването на малко тире и за обозначение на пряка реч. При условие, че книгите си ги подготвям за мое развлечение, да си ги чета аз и семейството ми. Най-много да ги прехвърля на някой приятел за да се похваля с графичното оформление.
Разбира се, това не е книгата, както изглежда в хартиения вариант, използвам графични елементи и илюстрации от мрежата, но ... както казах, развличам се И по този начин, освен с четенето на самата книга.

За удареното "и" попитах, тъй като аз лично нямам ясни спомени от ученическите ми години, някой да е държал на него, да е искал да го пишем по този начин.
Не съм първа младост, преполових четиридесетте, учил съм в голям град, в училище с хипотетично отлични учители, така че не можем да обвиняваме "новото време".
Най-вероятно трябва да обвиня себе си.
Но не съм сигурен, сина ми, на 16 години, дали въобще знае че съществуват ударени букви в българския език. Просто никой не ги използва и не изисква използване от тях [от учениците]. Не го броят за грешка, ако липсва ударението. Затова и предположих някакво "отпадане" на използване на удареното "и". Очевидно греша.

Квадратния булет е заради автоматичните списъци. Изключи го от AutoCorrect -> AutoFormat as you type -> Automatic bulleted lists (махаш отметката). Така няма да получаваш булети, но двата последователни hyphens в началото на реда няма да се сменят с dash, защото са в началото на реда (логиката на Word). Може да си добавиш един нов Replace text as you type да заменя -- с — и повече няма да имаш проблеми с това.

За удареното "и" ще уточня, че няма как да не "държим" на него, поради факта, че това е не просто ударена буква "и" (както може да бъде ударена всяка гласна и което ударение използваме, САМО когато искаме да поясним коя е ударената сричка), а отделна дума в българския език (кратка форма на притежателното местоимение в женски род единствено число (неин) и лично местоимение за 3 л. ед. ч. в дат. падеж (приблизително: на нея, остаряло: ней)).
Така че не грешиш. Просто има разлика

Сега ще "добавя" ново правило в replace text, благодаря.

Перфектно обяснение, що се отнася до удареното "и".
Адмирации от моя страна.
Аз разсъждавам като инженер, възприемам удареното "и" като буква, както изглежда и ... въобще не ми е минавало през ума, че това не е само буква, а дума, "кратка форма на притежателното местоимение в женски род единствено число".
И е редно да се третира наравно с другите думи, макар и да е само с една буква.

Радвам се ако съм помогнал