Пукнатата стомна
Пуснато: 30 май 2009, 09:45
Живял някога в Китай един човек, който всеки ден носел вода в дома си с две стомни от близкия поток. Едната от стомните имала малка пукнатина. Другата била идеално оформена и без никакви дефекти.
Идеалната стомна всеки път пренасяла напълнената в нея вода, без да разлее нито капчица по пътя. Но пукнатата стомна, заради дефекта, който имала, пристигала у дома наполовина празна.
Годините минавали. Всеки път китаецът пълнел две стомни с вода, но се прибирал в къщи със стомна и половина. Идеалната стомна много се гордеела, че пренася водата, без да разлее нито една капчица. А дефектната стомна се срамувала, тъжно й било, защото всеки път пристигала у дома наполовина празна.
Един ден край потока, дефектната стомна решила, че не изпълнява поверената й роля както трябва и казала на китаеца:
— Много се срамувам от дефекта си. Заради тази пукнатина водата, която пълниш в мен, капе на земята, докато се прибереш.
Човекът отговорил:
— Не видя ли? Твоята страна на пътя, по който те нося, е осеян с цветя. А на страната на идеалната стомна няма нито едно цветенце. От самото начало знаех за дефекта ти. Затова, на твоята страна на пътя посях семенца на цветя. А ти всеки ден ги поливаше, докато аз носех вода с теб към дома. В продължение на години аз събирах тези прекрасни цветя и украсявах масата си с тях. Ако ти нямаше този дефект, ако беше идеална, аз никога нямаше да имам такава красота в дома си.
Нека денят ви бъде прекрасен
Идеалната стомна всеки път пренасяла напълнената в нея вода, без да разлее нито капчица по пътя. Но пукнатата стомна, заради дефекта, който имала, пристигала у дома наполовина празна.
Годините минавали. Всеки път китаецът пълнел две стомни с вода, но се прибирал в къщи със стомна и половина. Идеалната стомна много се гордеела, че пренася водата, без да разлее нито една капчица. А дефектната стомна се срамувала, тъжно й било, защото всеки път пристигала у дома наполовина празна.
Един ден край потока, дефектната стомна решила, че не изпълнява поверената й роля както трябва и казала на китаеца:
— Много се срамувам от дефекта си. Заради тази пукнатина водата, която пълниш в мен, капе на земята, докато се прибереш.
Човекът отговорил:
— Не видя ли? Твоята страна на пътя, по който те нося, е осеян с цветя. А на страната на идеалната стомна няма нито едно цветенце. От самото начало знаех за дефекта ти. Затова, на твоята страна на пътя посях семенца на цветя. А ти всеки ден ги поливаше, докато аз носех вода с теб към дома. В продължение на години аз събирах тези прекрасни цветя и украсявах масата си с тях. Ако ти нямаше този дефект, ако беше идеална, аз никога нямаше да имам такава красота в дома си.
Нека денят ви бъде прекрасен