Чудомир
Пуснато: 04 септември 2014, 00:16
Имам му тритомника, но, грях ми на читателската съвест, в онова усилно време на разработки, внедрявания и производство на ядрени прибори, не ми е останало време да изчета Чудомир изцяло, както Смирненски, Ботев, Вапцаров, Уелс и някои други автори.
Сега някакси попаднах на "Първите" - материал за социалистите и комунистите в Казанлъшко. Знаех Чудомир като писател, художник, читалищен и всякакъв културен деец, но не в пълнотата му.
Дълбоко ме впечатли как пълно е изследвал и описал тези хора. Имам лично отношение, тъй като родителите ми са учители. Ще споделя част от едни истории на баща ми, съзвучни с някои от описаните от Чудомир факти.
Баща ми Христо Флоров Опров, син на влах с потекло от Сомовит на устието на Вита и на Карамфила, родена през януари 1878 г. в село Ениджия (сега Инедже, Турция), Лозенградско, е завършил Луковитското педагогическо училище (Бастилията) и през 1923 е започнал работа в селото си Мъртвица, сега Подем, Долна Митрополско, Плевенски окръг. Леля ми Мара, също такава учителка там, го е свела с майка ми, прогимназиална пак там . Учил какво учил децата в слети класове, на плочи с калеми и прочее атрибути от тогава, през 1927 нещо го подгонили от властта. Преминал е през толстоизъм и евангелизъм (имаше приятел пастор от църквата в Плевен, където са се венчали Георги Димитров, евангелист като много македонци, и Люба Ивошевич), и най-после станал "прогресивен", по терминологията от моето детство. Отказал да преподава задължителния тогава закон божий (вероучение). Дошли да го търсят, една негова братовчедка му скрила книгите ("Разнокалибрени въздишки в стихове и проза", "По полета, фабрики и работилници" на Кропоткин, "Анти Дюринг", Горки и Достоевски пълни Игнатови издания от 19-20 век и още 100-200 подобни) и той не бил арестуван, но бил "уволнен от всички училища в Царството". Когато научих това към 1955 г., вече знаех какво е "Berufsverbot" - забрана за упражняване на професия във Федеративната република Германия, и там се е отнасяла особено много за учители и е засягала членовете на ГКП.
Трябвало е да си отслужи военната служба (още тогава учителите са можели да почнат работа без да отслужат войниклъка) и, естествено, е взет трудовак като неблагонадежден за властта, каквато и да е тя. Междувременно се е отказал от наследството на баща си, влаха. Този влах обаче не е давал вкъщи да се ворбеще на ромънещи и всичките му 6 оживели от 12 родени деца не са знаели влашки.
Две години баща ми е строил новата Плевенска гара, в която и досега, колкото и да е съсипвана през годините от преустройства и парвенюшки преправки, влизам като у дома си. По-късно е успял с триста перипетии да завърши ветеринарна медицина в Букурещ и София, заедно с Димитър Димов, и да работи из Плевенско и Плевен дълги години.
Затова описаното от Чудомир за учителите и ковладилите ги пред църковните и местни власти попове ми е близко и понятно.
Друг дом от баща си нямам, станал е заврян (приведен) зет и до края на живота си нямаше имот. Имаше обаче съпруга-героиня, макар и с две деца само.
Ето как един наш писател ми стана почти роднина.
От цялата тая история, която не е и кой знае колко интересна, има ги хиляди у нас и наоколо из комшулука, мога да изведа само една поука: ние, българите от 19, 20 и 21 век, сме така оплетени помежду си, че не си струва да се дърляме сега. Ние, поне някои от нас, имаме корени из всички околни държави, както и някои от тамошните хора имат корени у нас. Една приказка на печално известния Иван Костов е вярна: "Всички сме братовчеди".
Бих бил доволен да изляза n-ти братчед на Димитър Чобраджийски. И без това съм късно дете и повечето ми братовчеди са (бяха) по-големи от мене.
Сега някакси попаднах на "Първите" - материал за социалистите и комунистите в Казанлъшко. Знаех Чудомир като писател, художник, читалищен и всякакъв културен деец, но не в пълнотата му.
Дълбоко ме впечатли как пълно е изследвал и описал тези хора. Имам лично отношение, тъй като родителите ми са учители. Ще споделя част от едни истории на баща ми, съзвучни с някои от описаните от Чудомир факти.
Баща ми Христо Флоров Опров, син на влах с потекло от Сомовит на устието на Вита и на Карамфила, родена през януари 1878 г. в село Ениджия (сега Инедже, Турция), Лозенградско, е завършил Луковитското педагогическо училище (Бастилията) и през 1923 е започнал работа в селото си Мъртвица, сега Подем, Долна Митрополско, Плевенски окръг. Леля ми Мара, също такава учителка там, го е свела с майка ми, прогимназиална пак там . Учил какво учил децата в слети класове, на плочи с калеми и прочее атрибути от тогава, през 1927 нещо го подгонили от властта. Преминал е през толстоизъм и евангелизъм (имаше приятел пастор от църквата в Плевен, където са се венчали Георги Димитров, евангелист като много македонци, и Люба Ивошевич), и най-после станал "прогресивен", по терминологията от моето детство. Отказал да преподава задължителния тогава закон божий (вероучение). Дошли да го търсят, една негова братовчедка му скрила книгите ("Разнокалибрени въздишки в стихове и проза", "По полета, фабрики и работилници" на Кропоткин, "Анти Дюринг", Горки и Достоевски пълни Игнатови издания от 19-20 век и още 100-200 подобни) и той не бил арестуван, но бил "уволнен от всички училища в Царството". Когато научих това към 1955 г., вече знаех какво е "Berufsverbot" - забрана за упражняване на професия във Федеративната република Германия, и там се е отнасяла особено много за учители и е засягала членовете на ГКП.
Трябвало е да си отслужи военната служба (още тогава учителите са можели да почнат работа без да отслужат войниклъка) и, естествено, е взет трудовак като неблагонадежден за властта, каквато и да е тя. Междувременно се е отказал от наследството на баща си, влаха. Този влах обаче не е давал вкъщи да се ворбеще на ромънещи и всичките му 6 оживели от 12 родени деца не са знаели влашки.
Две години баща ми е строил новата Плевенска гара, в която и досега, колкото и да е съсипвана през годините от преустройства и парвенюшки преправки, влизам като у дома си. По-късно е успял с триста перипетии да завърши ветеринарна медицина в Букурещ и София, заедно с Димитър Димов, и да работи из Плевенско и Плевен дълги години.
Затова описаното от Чудомир за учителите и ковладилите ги пред църковните и местни власти попове ми е близко и понятно.
Друг дом от баща си нямам, станал е заврян (приведен) зет и до края на живота си нямаше имот. Имаше обаче съпруга-героиня, макар и с две деца само.
Ето как един наш писател ми стана почти роднина.
От цялата тая история, която не е и кой знае колко интересна, има ги хиляди у нас и наоколо из комшулука, мога да изведа само една поука: ние, българите от 19, 20 и 21 век, сме така оплетени помежду си, че не си струва да се дърляме сега. Ние, поне някои от нас, имаме корени из всички околни държави, както и някои от тамошните хора имат корени у нас. Една приказка на печално известния Иван Костов е вярна: "Всички сме братовчеди".
Бих бил доволен да изляза n-ти братчед на Димитър Чобраджийски. И без това съм късно дете и повечето ми братовчеди са (бяха) по-големи от мене.