Форуми на Моята библиотека

Привет!Аз съм на 14 (почти на 15 )години.Търся си нещо за четене и си помислих за книгите на Стивън Кинг.Аз лично съм се спрял на поредицата "Тъмната кула".Искам да попитам дали книгите са хубави и дали ще ми харесат.Понеже знам,че той пише някви такива страшни книги и не знам дали на моята възраст ще ми харесат.

Благодаря предварително!!!

Здравей, чети смело - ще ти харесат! Принципно не би било лошо да си запознат и с останалите му книги, защото "Тъмната кула" се явява обединяващ цикъл на цялото му творчество, т.е. герои и случки от другите му книги се споменават и появяват през цялата поредица.

Ще ми препоръчаш ли някоя която да я потърси втова ръка (ако я няма може да я купя от книжарница).

Примерно безсъние,или Сблъсък.Каквото ми препоръчаш това ще търся.

Определено "Сблъсък".

Със сигурност ли ще ми хареса на моята възраст?

"ТО" - задължително.
После всичко друго.

"То" също ми е от любимите и в известен смисъл може би по подходяща. Но, всъщност не мисля, че има значение възрастта или коя точно книга. Първият ми сблъсък с Кинг беше някъде на около седемгодишна възраст с "Живата факла" или "Мъртвата зона" (не помня вече коя беше първа) и после всичко подред... Та взимай и чети - в крайна сметка твоето мнение си е най-важно. Или ще се влюбиш или...

определено е подходяща и то тъкмо на тази възраст. Хем по-добре ще разбере героите-деца, хем вече има и добра представа що за стока (сме) възрастните.
Единствената лееекичка трудност е, че ще реалиите на романа (и от действието през 1958, и от това в средата на 80-те) ще звучат за 15-годишна/годишен читателка/читател валко архивно.
(но пък ще е повод за прелистване на Уикипедия за допълнително инфо за въпросните времена)

(филмът е разочарование, трябваше да го направят сериен (не по-кратки от 60 минути) и с други актьори (специално възрастните), максимално близо до текста)
(сполучливите филмирания на Кинг, според мен, са "Шоушенк" - даже по-добър от разказа, "Кери" - Сиси Спайсек и май първата роля на Джон Траволта, "Сияние" - заради Джак Никълсън; сравнително добра екранизация е и "Ланголиерите")

помня как четохме романа с брат ми... веднъж се връщахме с последния рейс, но го изтървахме и се качихме на горублянския, до Герман пеш 1,5 км по околовръстното. Беше снежно-ледена зима, ясно, пълнолуние. По едно време усетих, си следя сянката, на което брат ми изтърси: "То няма сянка, озъртай се". Точно на моста над Искъра бяхме.
Разхилихме се... ама нервно. И ускорихме крачка.
Хартиената книга стои почетно в библиотеката, но се е разпаднала от препрочитане.
Затова от време на време скролвам електронната версия.

(още една подробност - купих си тритомника джобен формат на френски. Почти целият първи том страница по страница съвпада с първото българско издание. Сравнявах - нашият превод е по-добър, МНОГО по-добър. Любо Николов си е висока летва като стандарт. Свалял съм и руския превод - и той бланав и срамежлив като френския.
А един приятел беше пращал с колет своя екземпляр (пооръфан от четене) до Америка за автограф. Получи го - със 100 долара вътре между страниците и насрещна молба от Кинг да му прати нов комплект (двата тома), бил очарован от това как изглежда текстът му на кирилица. Беше също така питал какво отношение има българския език към руския. Приятелят му отговори подробно, прати и помоленото, но не знам нататък как се е развила кореспонденцията им (1994).
А стотачката я изпихме, естествено. Купихме някакво марково уиски, не помня точно какво де. И цигари - "Лъки Страйк" - за мезе. Със съответната музика - рок.
Сигурно се сещате с какво чувство го пихме - не е шега работа Стивън Кинг да те почерпи!
Книгата с автографа човекът я държи в пластмасова кутия, откоре е залепил снимка на автора.
Фен.

Бих споменала също и "Зеленият път". Много ще се учудя ако danielbonev1234 не е гледал филма, който честно да си кажа е направен повече от добре.
Както и да е. Не всички книги на Кинг са страшни, така, че грабвай ги смело всичките и се наслаждавай на майсторството на писателя. Препоръчвам То, Дългата разходка, Кристин и разбира се Томичукалата.

Томичукалата за съжаление гъмжи от авторски гафове.

"TO" си е класика. Любимата ми книга на Кинг!!
Поредицата "Тъмната кула" също много ми хареса.

Зависи какво търсиш на Кинг, но не пропускай Дългата разходка, това е най-добрата му книга, според мен.

"Дългата разходка", "Гняв" - доста актуална, "Особени сезони" - тези са задължиелни. Естествено "То", "Ланголиерите", "Сияние". Ей, забравих за "Мъртвата зона".

Здравейте,
интересува ме кои книги на Кинг не са страшни? Чела съм единствено "Мъртвата зона" и съм повече от очарована. Не ми се четат разни ужаси обаче. Някой може ли да ме насочи към нещо в стил "Мъртвата зона"? От написаното тук останах с впечатление, че "Дългата разходка" ще е доста подходяща за мен, но само една книга не ми стига

Привет! И аз съм почитател на "Зоната":) Ако искаш да четеш не толкова "чудовищни" книги изчети всичко, което е подписал с псевдонима "Ричард Бакман". "Мъртвата зона" и "Дългата разходка" също са на "Бакман". Мисля, че много ще ти харесат също "Подпалвачката" (или "Живата факла"), както и "11/22/63" - много добри книги са и са по-"човешки". На мен лично и двете ми бръкнаха в сърцето. "11/22/63" има доста общо със "Зоната" като дух, макар че са си различни произведения, независими едно от друго. "Подпалвачката" пък е много увлекателна и затрогваща история, която също силно си заслужава. Видях, че колегите са препоръчали "То". Не мога да не се присъединя! Най-любимата ми книга с марка Кинг!!! Върховен роман, но си има страшни моменти.

Много благодаря, Wallküre! Не знаех, че Кинг има псевдоним А и на изданието, което имам, пише "Мъртвата зона" - Стивън Кинг. Както и да е. Отново много благодаря! Поздрави!

Моля, за нищо! Е, той само някои книги ги подписва така. Обикновено това са му по-"човешките" книги. По това е най-лесно да ги различиш. Иначе е нормално на корицата да пише Стивън Кинг, все пак книгата си е негова, а и с името "Кинг" повече хора ще я забележат и купят:) Приятно четене ти пожелавам и чак ти завиждам, че ще четеш тези страхотни романи за първи път... Поздрави!

По мои спомени Ричард Бакман вече не е между живите. Умрял е, ако не се лъжа, от „рак на псевдонима“, според Стивън Кинг
Стивън Кинг за много хора е писател-плашило, името му неизменно извиква у тях една-единствена асоциация - ужаси и вампири. Вярно е, че в този жанр той проби и изгради авторитет. Но не е вярно, че не го бива да пише други истории. Още на 19 години е написал „Гняв“ - книга, в която няма и следа от вампири и чудовища, но пък особено в днешно време звучи изключително актуално. Помня, че преди около 15 години студентите от НАТФИЗ направиха постановка по „Гняв“ и ходих да ги гледам... Мариан Бачев участваше в една от главните роли Оттогава насам Стивън Кинг не е спрял - „Дългата разходка“ и „Бягащият човек“ (антиутопии, които са на път да се превърнат в действителност), „Зеленият път“, „Особени сезони“ (по една от частите е направен филмът „Изкуплението Шоушенк“), „Сърца в Атлантида“, „Долорес“, „Момичето, което обичаше Том Гордън“, „Пътна мрежа“, та дори и „Куджо“... Голяма част от тези заглавия са пренебрегвани от почитателите на Стивън Кинг, които предпочитат да четат „страшните“ му книги или тези с повече фантастика в тях. От друга страна те остават незабелязани от онези, които не обичат да четат за ужаси и свръхестествени явления, а свързват името на Стивън Кинг само с този жанр. Самият аз съм отворил очите, така да се каже, на няколко души, които неизменно са оставали изненадани, че Стивън Кинг можел да пише и „нормални“ неща.
Истината е, че дори книги, от които на човек му се смразява кръвчицата от страх, поставят сериозни теми за размисъл - „То“ и „Гробище за домашни любимци“ например. Така че четете Стивън Кинг - със сигурност няма да е загуба на време. А ако държите да вникнете по-дълбоко в историите и да откриете някои скрити подробности в тях - четете и биографични данни за техния автор, както и негови интервюта, истории, разказани за него и изобщо - всякаква информация за тази личност. Защото личността е наистина интересна

„рак на псевдонима“ e гениално казано!

(добра ли беше постановката на "Гняв"?)

(Бягащият човек, ако не се лъжа, има две екранизации - едната на Франция от 1984, другата САЩ)
(филмиран, Шоушенк е станал по-добре)

Не съм театрален критик и поначало не претендирам да разбирам от театър, но на мен постановката ми хареса. Момчетата и момичетата играеха наистина ентусиазирано, особено този, който беше в ролята на Чарли Декър...с къдрава червена коса и светли очи, много запомняща се физиономия, съжалявам, че не е станал популярно телевизионно лице. За Мариан Бачев вече казах И неговото име не го запомних тогава, но после той доби популярност...макар и не по най-добрия начин. Постановката беше на проф. Сейкова. Сега като пуснах търсачката, видях, че и Диана Любенова е участвала.

Здравейте, хора!
Въпросът ми може да Ви се стори глупав, но все пак ще рискувам да го задам Някой знае ли защо няма в Читанката двете части на "Под купола"? Много искам да прочета тези книги и забелязах, че са издадени от Плеяда пред 2010г., но не могат все още да се намерят в електронен вариант. Докато 11/22/63 e издадена отново от Плеяда през 2012г., ако не се лъжа и е възможно да се свали... Защо се получва така? Някой може ли да ми обясни?

Благодаря предварително!
Поздрави,
Р.

Книгите не са полезни изкопаеми, за да се появяват ненадейно отнякъде, след като мине определена дата. Трябва някой да ги сканира, разпознае, коригира, форматира и качи в Ателието преди да станат част от библиотеката.

П.П. Тукашното копие на 11/22/63 е фен превод. За този вид книги не важат ограниченията, които се прилагат към произведенията, пуснати в България с комерсиална цел от различните издателства.

Бам Бам написа:Книгите не са полезни изкопаеми, за да се появяват ненадейно отнякъде, след като мине определена дата. Трябва някой да ги сканира, разпознае, коригира, форматира и качи в Ателието преди да станат част от библиотеката.

П.П. Тукашното копие на 11/22/63 е фен превод. За този вид книги не важат ограниченията, които се прилагат към произведенията, пуснати в България с комерсиална цел от различните издателства.

Благодаря за разяснението

Чела съм доста неща от Стивън Кинг, но не всичко, и обичам да се връщам към него. Последното, което се опитах да чета е "Куджо", но преводът на Вилиана Данова се оказа отчайващ и я зарязах. Ще я чета на английски някой ден, но сега ми се чете на български.

От последните прочетени, с голямо удоволствие четох "Сблъсък". Но като си помисля, няма такава, която да съм чела без удоволствие.

Кинг е гений и един ден ще влезе в учебниците по литература и ще се изучава в университетите. Абсолютно убеден съм в това. Не съм чел друг толкова добър и многопластов разказвач. Книгите му трябва да се четат поне по два пъти в различна възраст, защото много неща може и да не ги "хванеш", когато си прекалено млад и ти липсва житейски опит и мъдрост... Чел съм "ТО" два пъти, като последния път бях на около 38 години. Сега съм на 43 и пак ще прочета книгите като стана на 50, защото сигурен съм, ще открия още нещо. Сборникът "Особени сезони" е може би най-доброто , писано от Стивън Кинг. Потресаваща! А като четох "Начин на дишане", не бях на себе си направо, а се смятам за мъж с корава психика. Много харесвам също "Капан за сънища"( има ли някой от вас, който е чел книгата и после да не е погледнал хората с душевен или физически недъг с други очи?! ), "Сблъсък", " Торба с кости", " Мизъри", която е потресаваща книга. Всички разкази са хубави. Много харесвам "Кадилакът на Долън" и "Татик. И въобще, Кинг е прекрасен. "

Смело мога да препоръчам Стивън Кинг на тийнейджър, мисля че и аз бях в тази възраст, когато се запознах с този уникален и невероятен автор. Силно препоръчвам "Талисманът", писана заедно с Питър Строб, смятам, че много лесно всяко дете на 14-15 години, може да се асоциира с главния герой. След това ако ти хареса, може да прочетеш "Черния дом" - The Black House май е превода на български, там героя от "Талисманът" вече е пораснал.... Един от най-любимите ми автори!!!!

За начало си заслужава нещо по-леко,както и самия автор се бе изказал когато го сполетя катастрофа.Цитирам по памет:"Куджо" караше "Кристин"