Страница 1 от 1

Паулу Куелю

Пуснато: 03 април 2011, 22:05
от чърчил2
Здравейте! За първи път чета произведение от Паулу Куелю.Това е романът "Единайсет минути".Книгата ми хареса.В нея се казват доста истини,за които по-рано не съм се и замислял.Чел съм доста литература за секса,но ми е било необходимо да погледна човешките или най-интимните взаимоотношения между мъжът и жената през погледа на една проститутка.

"За да докаже,че е истински мъж,на мъжа не му е достатъчно да получи ерекция.Той е мъж,ако е в състояние да задоволи една жена.А ако успее да задоволи една проститутка,мъжът се смята за ненадминат"

Re: Паулу Куелю

Пуснато: 29 октомври 2014, 15:31
от Кико
Не ме учудва, че няма нито едно мнение за Паулу Куелю - или може би има по надолу из форума , но името му да е изписано по по-различен начин. Като студент се запалих по неговите книги, имайки предвид, че бях отвикнал да чета художествена литература. Това е нормално за всеки който от "Патиланско царство" и "Том Сойер" изведнъж се е наложило да чете само учебници , после в университета пак учебници и научна литература, и изведнъж решава да си припомни що е това роман. И ако в такъв момент попадне на Паулу ще бъде очарован. За около година-две прочетох всичко , що бе издадено и сега ще направя кратко резюме.

"Алхимикът" - първата книга, която прочетох , наистина е за манекенки ... или за деца , чак се учудвам, че след нея посегнах отново към негова книга. Нещо като художествена версия на онзи глупав филм "Тайната" в който те убеждават, че ако искаш нещо силно то се случва.

"Единадесет минути" - вече си я чел, няма да се спирам на нея, тя си заслужава.

"Вероника решава да умре" - беше даже филмирана, Вероника е в психиатрия след опит за самоубийство , и се оказва, че може да медитира или нещо подобно , и да напуска тялото си. При положение, че е стотина страници не е много голяма загуба на време. Интересни са множеството му залитания към източните религии и философии, макар самият Паулу да е бразилец, и да се опитва да ги миксира с католицизма.

"Демонът и сеньорита Прим" - тази вече е добра. Нещо като "Фауст" , опит с търгуване на душите на бедните хорица от едно село. Есествено пълна с източни препратки и притчи , които изобщо не са християнски , като примерно - един човек с кучето и магарето си умрял, ама не го разбрал и продължил да си ходи и стигнал Рая , който се пази от човек, който пуска само хора , но не и животни. После се оказало, че не е Рая, абе както и да е.

"Мактуб" - това не е книга , а сбирщина от притчи , разкази , естествено пропагандиращи източния начин на мислене , вярване в съдбата и изводи от типа на "Ако ти още живееш, то е защото още не си стигнал до мястото, в което трябва да пристигнеш" , някои от историите са направо преразказани вицове (имаше един , чувал съм го като виц за габровци) , а други са направо нагло откраднати и видоизменени истински християнски истории (примерно християнски пример се посочва като такъв случил се на някакви индианци в Северна Америка )

"Петата планина" - уж разказва за живота на Св.Илия, през погледа на Паулу разбира се.

"Край река Пиедра седнах и заплаках" - тук вече навлиза е едно католическо течение , което разглежда женската божествена природа и прекомерния култ към Дева Мария. Тази книга ми напомни, че в нея и във всички предишни никъде не става дума за Исус Христос. Навсякъде говори за Бог, но никъде не споменава Божият син. Е какъв християнин, тогава е , не ми е много ясно - че то в Бог вярват доста хора, по някакъв техен си начин.


"Захир" - отбелязал съм я като прочетена, попрегледах, даже съм подчертавал нещо в нея , но нищо не мога да кажа конкретно - тоест явно нито ме е впечатлила, нито възмутила.

Изводът - нещо като - абе четох го , беше ми интересно докато го четох , и после всичко забравих. Което може да се каже и за жълтите списания.

Re: Паулу Куелю

Пуснато: 29 октомври 2014, 23:15
от чърчил2
Благодаря за изчерпателния отговор.Аз съм на 57 и обичам да чета.Но никога не съм чел цялостно творчество на един отделен писател.Така например от Хорхе Букай четох "Нека ти разкажа", но другите не ми допаднаха.
Опитах се да прочета "Петдесет нюанса сиво"-втората " По-малко сиво", не зная дали ще я почна.
В момента чета "Анатомия на илюзиите" от Людмила Филипова и ми допада до някъде.
Между другото имаме съвременни български автори които са доста добри.Стига да ги познаваме, или някой да ни ги препоръча.

Re: Паулу Куелю

Пуснато: 04 септември 2015, 17:59
от desiilieva
И аз четох "Единайсет минути" хареса ми книгата, но на момента някои детайли ме сразиха малко.

Re: Паулу Куелю

Пуснато: 03 септември 2016, 16:23
от dao
Не харесвам този автор.
Чини ми се, че е печалбар.