Страница 1 от 1

Изумил съм

Пуснато: 07 декември 2012, 11:06
от LiliaSrgv
Здравейте,
Отворих темата, заради спор с колеги, с които спорим за съществуването на въпросното словосъчетание. Моля ви кажете ми според вас, какво е значението на "Изумил съм" ?
Благодаря

Re: Изумил съм

Пуснато: 07 декември 2012, 11:42
от gogo_mir
Изумил съм

- Учудил съм (някого).
- Забравил съм.

Re: Изумил съм

Пуснато: 07 декември 2012, 16:53
от maket
Не знам, как ще го приемете, но всъщност архаичното значение е доста по-различно. Баба ми (бог да я прости) казваше „Съвсем съм изумяла“ - смисълът е следния:

Съвсем съм откачила (по модерному)

из-умял = извън ума си съм = откачих

Re: Изумил съм

Пуснато: 07 декември 2012, 17:33
от Борислав
В корпуса на БАН се откриват три употреби на „изумил съм“:
  • Гиргин предвкуси голямото удоволствие от поражението му и продължи да го предизвиква: - Ти пийна и комай изуми какъв студ е навънка! !? - Не съм изумил! - Не си, ама си. Като човек на дадената дума, Пашо заряза спора и започна да се съблича. (File: 1945-2010/Literature/1945-1989/проза/разказ/DZhotevEzRazkazi.xml)
  • Ниска такава, дебела, много се смее - обясни повече с ръце шопът. - Те, жените, всички се смеят - рече весело воденичарят. - Тя ми разправя дека седи, ама съм изумил. От отзаран се лутам като щур и не мога да се оправа. Срещу моста, през мегдана, у бела висока къща с джамлии прозорци - почна да обяснява шопът. - Стоя и се чудя. (File: 1945-2010/Literature/1945-1989/проза/разказ/ElinPelinTom1.xml)
  • Йелва: Нищо не искам. Просто ми стига, че ме обичате. Старият Кодер: Аз за днес също съм изумил напълно, но съм се подготвил по-добре. (Отива зад испанската стена и донася ниска кръгла ваза за цветя. .) Това е моят подарък. Сам съм я изрисувал. Йелва: Сам? (File: 1945-2010/Periodicals/списания и годишници/1990-/наука/други/GTKLG2007-1.xml)

Re: Изумил съм

Пуснато: 09 март 2014, 16:19
Излезнало ми е от главата