За редактирането и помощните средства
Пуснато: 25 юни 2009, 13:57
Все по-често се сблъсквам с най-различни интерпретации на термина «редактиране» (става въпрос само за този сайт, разбира се, и по-точно - за секцията «Сканиране»). Един потребител дори беше разбрал термина като «литературна редакция» и се поинтересува защо трябва да се редактират книги, които вече са преминали през такава редакция. Е, наистина има издания, които са просто шедьовър на българското книгоиздаване (пресен пример от «Сиела»: «…реакторът на вестника…», «…държи езика зад избите…» и т.н.), някои любителски преводи («…седнъх на лиглото…» (реален пример, не съм си го измислил!)) и др., които просто си плачат за пълна литературна редакция. Но това са изключения. Затова да поясним:
В този сайт под «редакция» се разбира поправката на всички грешки, възникнали при прехвърлянето на книжното издание в текстов вид.
Тези грешки могат да са най-различни - неправилно разпознати букви и цели думи, неправилно залепване или разкъсване на съседни параграфи, неправилно форматирани препинателни знаци и т.н., - но средството за тяхната поправка е едно-единствено:
Текстът трябва да се прочете изцяло и да се поправят всички открити грешки.
Край. Точка. Това е голата истина - колкото и да е трудоемко, това е единственият начин за редакция на текст. Всички останали след тази операция грешки ще се дължат единствено на вашата небрежност, неграмотност, или просто умора.
И обратното - каквито и операции да сте извършвали върху текста: форматиране, проверка на правописа и пунктуацията и т.н., ако не сте го изчели, не можете да наречете тази дейност «редакция».
Можете, разбира се, да намалите количеството грешки, като използвате някакви специализирани средства за текстообработка - системи за правописна проверка (спелчекъри), за граматична проверка, собствени алгоритми за обработка на текста, получен от OCR-програмата, и т.н. - те ще облекчат работата по редакцията, но няма (а и не могат) да я заменят изцяло. Още по-лошо: неправилната им употреба може дори да влоши качеството на текста, вместо да го подобри. Ако се колебаете дали дадено автоматизирано средство ще ви помогне или ще ви попречи, прилагайте следния прост принцип:
Не позволявайте на помощните средства да редактират вместо вас!
Например, ако използвате спелчекър, никога не прилагайте функцията «Замени всички» върху грешна дума. В доста от случаите ще замените и някоя съвсем различна (и може би правилно изписана) дума. Ако сте си написали макрос за откриване на специфичен проблем в текста, не вграждайте в него функция за автоматична поправка, а го направете така, че само да ви показва къде е вероятният проблем. После сами преценете дали това е грешка. И т.н., и т.н. - използвайте каквито искате помощни средства, но не им позволявайте да редактират вместо вас!
И още веднъж: ако не сте прочели текста, не лъжете, че сте го редактирали. Това, че сте го проверили със спелчекър, не означава че сте открили всички грешки. Пример: «…но тон не пожела» («тон» вместо «той»). Кое автоматично средство може да намери тази грешка? Правилно, никое. «Тон» е напълно коректна българска дума.
Като заключение искам да направя кратко отклонение от темата и да поясня една често срещана заблуда относно спелчекърите. Производителите често се хвалят с голямото количество думи (или словоформи) в речниците на техните продукти. Колкото и странно да звучи, спелчекърите с по-богати речници откриват по-малко грешки. Обяснението е просто - по-богатите речници включват думи, които се срещат много рядко - в десетки и стотици пъти по-рядко от случаите, когато тази дума е просто грешно изписана съвсем различна дума. Един добър пример е «конто» - банков термин, също и стара парична единица. От всичките над 12'000 произведения в сайта (към момента на писане на тази тема) тази дума се среща в един-единствен текст - «Жангада» на Жул Верн. Всички останали срещания са грешно изписване на «които» или «който». Аналогично е положението с диалектния израз «па» - напр. в «Е, па защо не!». До момента съм го срещал само в текстовете на трима български автори, всички останали появявания са били грешно разпозната дума «на». dd (автор на програмата «IDI Spell checker») ми даде друг пример - глаголът «дооре» (т.е. да довърши орането) не се среща нито веднъж в текстовете от сайта; всичките му срещания са неправилно разпозната дума «добре». Изводът е очевиден - колкото повече думи има в речника на спелчекъра, толкова е по-голяма вероятността да пропусне грешна дума.
В този сайт под «редакция» се разбира поправката на всички грешки, възникнали при прехвърлянето на книжното издание в текстов вид.
Тези грешки могат да са най-различни - неправилно разпознати букви и цели думи, неправилно залепване или разкъсване на съседни параграфи, неправилно форматирани препинателни знаци и т.н., - но средството за тяхната поправка е едно-единствено:
Текстът трябва да се прочете изцяло и да се поправят всички открити грешки.
Край. Точка. Това е голата истина - колкото и да е трудоемко, това е единственият начин за редакция на текст. Всички останали след тази операция грешки ще се дължат единствено на вашата небрежност, неграмотност, или просто умора.
И обратното - каквито и операции да сте извършвали върху текста: форматиране, проверка на правописа и пунктуацията и т.н., ако не сте го изчели, не можете да наречете тази дейност «редакция».
Можете, разбира се, да намалите количеството грешки, като използвате някакви специализирани средства за текстообработка - системи за правописна проверка (спелчекъри), за граматична проверка, собствени алгоритми за обработка на текста, получен от OCR-програмата, и т.н. - те ще облекчат работата по редакцията, но няма (а и не могат) да я заменят изцяло. Още по-лошо: неправилната им употреба може дори да влоши качеството на текста, вместо да го подобри. Ако се колебаете дали дадено автоматизирано средство ще ви помогне или ще ви попречи, прилагайте следния прост принцип:
Не позволявайте на помощните средства да редактират вместо вас!
Например, ако използвате спелчекър, никога не прилагайте функцията «Замени всички» върху грешна дума. В доста от случаите ще замените и някоя съвсем различна (и може би правилно изписана) дума. Ако сте си написали макрос за откриване на специфичен проблем в текста, не вграждайте в него функция за автоматична поправка, а го направете така, че само да ви показва къде е вероятният проблем. После сами преценете дали това е грешка. И т.н., и т.н. - използвайте каквито искате помощни средства, но не им позволявайте да редактират вместо вас!
И още веднъж: ако не сте прочели текста, не лъжете, че сте го редактирали. Това, че сте го проверили със спелчекър, не означава че сте открили всички грешки. Пример: «…но тон не пожела» («тон» вместо «той»). Кое автоматично средство може да намери тази грешка? Правилно, никое. «Тон» е напълно коректна българска дума.
Като заключение искам да направя кратко отклонение от темата и да поясня една често срещана заблуда относно спелчекърите. Производителите често се хвалят с голямото количество думи (или словоформи) в речниците на техните продукти. Колкото и странно да звучи, спелчекърите с по-богати речници откриват по-малко грешки. Обяснението е просто - по-богатите речници включват думи, които се срещат много рядко - в десетки и стотици пъти по-рядко от случаите, когато тази дума е просто грешно изписана съвсем различна дума. Един добър пример е «конто» - банков термин, също и стара парична единица. От всичките над 12'000 произведения в сайта (към момента на писане на тази тема) тази дума се среща в един-единствен текст - «Жангада» на Жул Верн. Всички останали срещания са грешно изписване на «които» или «който». Аналогично е положението с диалектния израз «па» - напр. в «Е, па защо не!». До момента съм го срещал само в текстовете на трима български автори, всички останали появявания са били грешно разпозната дума «на». dd (автор на програмата «IDI Spell checker») ми даде друг пример - глаголът «дооре» (т.е. да довърши орането) не се среща нито веднъж в текстовете от сайта; всичките му срещания са неправилно разпозната дума «добре». Изводът е очевиден - колкото повече думи има в речника на спелчекъра, толкова е по-голяма вероятността да пропусне грешна дума.