Умирайдуйрун Фатидж Ухулдурлюрю и Хасан Пешкин Пехливан
Пуснато: 15 септември 2016, 01:45
Умирайдуйрун Фатидж Ухулдурлюрю и Хасан Пешкин Пехливан
Откъс от роман
Рано сабалента, когато слънцето се беше изкачило на две копрали, Умирайдуйрун Фатидж Ухулдурлюрю отиде на гости при своя съсед Хасан Пешкин Пехливан.
Медните хлопатари на високите дъбови порти издрънчаха и на процепа се показа главата на гавазина.
– Сабаларурсун Умирайдуйрун Фатидж Ухулдурлюрю!(1)
– Сабаларурсун гавазин ефенди. Гечкин инхарлара хабирлари Хасан Пешкин Пехливан!(2)
– Хабархалара инхарлара! Уйдурду машалла бир каафе гечкенли! Буюрум!(3)
Умирайдуйрун Фатидж Ухулдурлюрю влезе и спря пред чардака.
– Буюрум, буюрум Умирайдуйрун Фатидж Ухулдурлюрю! – провикна се Хасан Пешкин Пехливан. – Ардашлар бинти уйдурма)(4)
– Селям, селям, Хасан Пешкин Пехливан – поклони се Умирайдуйрун Фатидж Ухулдурлюрю – савана гитти, мавана бинти(5)
Сетне влезе през малката скърцаща вратня, седна на трикракото столче и запита:
– Вер вана бир джигар?(6)
– Салрилрли мирхана ветчин биртарлара – кимна Хасан Пешкин Пехливан и му подаде цигарата, – рахатлара бинтирли.(7)
Умирайдуйрун Фатидж Ухулдурлюрю дръпна от цигарата и направо каза защо беше дошъл:
– Биртарлара джанъм гюзел ханъм чоджук? (8)
– Сакън верди аман заман гаманхарлъръ!(9)
– Йок!(10)
Може би читателите малко са изненадани от начина, по който съм написал своя роман (времето на събитието е 1612 година), но Толстой също така употребява френския във "Война и мир".
Изненадата също идва и от факта, че съм потърсил своята тема в началото на седемнадесетия век. Да си призная, аз също съм изненадан от същия факт, но вече не мога да чакам. Станах на 50 години, 30 години писах съвременни разкази и фейлетони, издадох над двадесет книги, но не получих ни ответ, ни привет. Изморих се.
И аз прописах на турски! (Ало, къде се раздават наградите?)
(1) Добрутро, Умирайдуйрун Фатидж Ухулдурлюрю!
(2) Добрутро, господин гавазин. Дали ще мога да видя Хасан Пешкин Пехливан?
(3) Има си хас. Влез да пийнеш едно кафе с него.
(4) Ела, ела, Умирайдуйрун Фатидж Ухулдурлюрю – провикна се Хасан Пешкин Пехливан. – Може ли приятел да пита дали да влезе!
(5) Поздрав, поздрав, Хасан Пешкин Пехливан – поклони се Умирайдуйрун Фатидж Ухулдурлюрю, – добрият приятел по поканата се познава.
(6) Ще ме почерпиш ли една цигара?
(7) Защо питаш такива работи – кимна Хасан Пешкин Пехливан и му подаде цигарата, – хич и не трябваше да говориш за такива неща.
(8) Ще дадеш ли дъщеря си за жена на моя син?
(9) А ти можеш ли да си видиш ушите без огледало?
(10) Не.
Откъс от роман
Рано сабалента, когато слънцето се беше изкачило на две копрали, Умирайдуйрун Фатидж Ухулдурлюрю отиде на гости при своя съсед Хасан Пешкин Пехливан.
Медните хлопатари на високите дъбови порти издрънчаха и на процепа се показа главата на гавазина.
– Сабаларурсун Умирайдуйрун Фатидж Ухулдурлюрю!(1)
– Сабаларурсун гавазин ефенди. Гечкин инхарлара хабирлари Хасан Пешкин Пехливан!(2)
– Хабархалара инхарлара! Уйдурду машалла бир каафе гечкенли! Буюрум!(3)
Умирайдуйрун Фатидж Ухулдурлюрю влезе и спря пред чардака.
– Буюрум, буюрум Умирайдуйрун Фатидж Ухулдурлюрю! – провикна се Хасан Пешкин Пехливан. – Ардашлар бинти уйдурма)(4)
– Селям, селям, Хасан Пешкин Пехливан – поклони се Умирайдуйрун Фатидж Ухулдурлюрю – савана гитти, мавана бинти(5)
Сетне влезе през малката скърцаща вратня, седна на трикракото столче и запита:
– Вер вана бир джигар?(6)
– Салрилрли мирхана ветчин биртарлара – кимна Хасан Пешкин Пехливан и му подаде цигарата, – рахатлара бинтирли.(7)
Умирайдуйрун Фатидж Ухулдурлюрю дръпна от цигарата и направо каза защо беше дошъл:
– Биртарлара джанъм гюзел ханъм чоджук? (8)
– Сакън верди аман заман гаманхарлъръ!(9)
– Йок!(10)
Може би читателите малко са изненадани от начина, по който съм написал своя роман (времето на събитието е 1612 година), но Толстой също така употребява френския във "Война и мир".
Изненадата също идва и от факта, че съм потърсил своята тема в началото на седемнадесетия век. Да си призная, аз също съм изненадан от същия факт, но вече не мога да чакам. Станах на 50 години, 30 години писах съвременни разкази и фейлетони, издадох над двадесет книги, но не получих ни ответ, ни привет. Изморих се.
И аз прописах на турски! (Ало, къде се раздават наградите?)
(1) Добрутро, Умирайдуйрун Фатидж Ухулдурлюрю!
(2) Добрутро, господин гавазин. Дали ще мога да видя Хасан Пешкин Пехливан?
(3) Има си хас. Влез да пийнеш едно кафе с него.
(4) Ела, ела, Умирайдуйрун Фатидж Ухулдурлюрю – провикна се Хасан Пешкин Пехливан. – Може ли приятел да пита дали да влезе!
(5) Поздрав, поздрав, Хасан Пешкин Пехливан – поклони се Умирайдуйрун Фатидж Ухулдурлюрю, – добрият приятел по поканата се познава.
(6) Ще ме почерпиш ли една цигара?
(7) Защо питаш такива работи – кимна Хасан Пешкин Пехливан и му подаде цигарата, – хич и не трябваше да говориш за такива неща.
(8) Ще дадеш ли дъщеря си за жена на моя син?
(9) А ти можеш ли да си видиш ушите без огледало?
(10) Не.