Форуми на Моята библиотека

Още слаб нечакан дар получих и
животът ми вековен в тъма приключи.
Страдания безспир безпътната душа обзеха и
тежестта велика гневен аз проклех. Тежки дни на самота
безкрайна заредиха се един след друг и в грозно отчаяние
сам изгрях в празна тишина.
И ето- всичко сякаш в сладък миг приключи и стара светлина
наново озари ме, позната радост жилите загря.

2
Кратък живот в мрачни стихове досадни,
най-чиста форма егоизъм.
Защо ли наистина решил съм, че в тях се крие гордост?
Хиляди нима са писали
все тая скучна суета?
Аз все пак се чудя...