Страница 1 от 1

Без име

Пуснато: 07 юли 2016, 21:26
от I2K
Здравейте, това ми е първия опит за писане на разказ. Ще съм доволен на всякаква критика и мнения. Дано ви хареса.

Слънцето напичаше яростно и групата туристи се изнервяше. Обикаляха от обект на обект вече няколко часа. За някой това беше удоволствие въпреки жегата, но за други беше цяло мъчение. Заизкачваха малко стълбище за да стигнат до малка чешмичка намираща се в края на улицата на малко площадче. Но за тяхно разочарование около чешмата вече се бяха събрали много хора също търсещи глътка свежест в градската жега. Площадчето беше претъпкано и всеки търсеше начин да се добере до разхлаждащата вода. След доста чакане най-после и Абнър се добра до чешмата. Запретна ръкави и си наплиска лицето, на мига се почувства по разхладен, но това блаженство трая кратко. Отново напълни шепи и плисна разхлаждащата вода. Почувства се по-добре. Извади малко шише за вода от раницата, но когато понечи да го напълни писклив женски глас го стресна.
- Побързайте господине и други чакаме за вода!
- Извинете само да напълня шишето. - каза Абнър оглеждайки жената което стоеше зад него. Беше ниска и пълна с дълга почти до кръста кестенява коса. Гледаше Абнър с малките си злобни очички и пуфтеше от непоносимата жега. Потта се стичаше по лицето и на малки черни вадички. Абнър реши да побърза не искаше да чуе пак пискливият и глас. Затегна добре капачката на шишето и се отдалечи от чешмата. Дебеланата се приближи с пръхтене към чешмата и доволно заплиска вода по лицето си. Абнър се огледа за да види дали има къде да поседне, не се знаеше още колко ще вървят за това трябваше да си почине. На една от пейките имаше свободно място и той се запъти към него. Но когато понечи да седне отново чу същия писклив глас от чешмата.
- Бихте ли позволили на една дама да отдъхне тук?Абнър без да каже и дума се отдалечи от пейката за да направи място на пълничката дама. Тя се на мърда до двойката която стоеше в близост и ги заговори. Скоро след това Абнър забеляза, че те също са станали от мястото си. Противна жена – помисли си той. Обиколи малкия площад за ново място, но така и не откри всички пейки бяха заети. Въпреки това той реши да се облегне на една стена под гъстата сянка на голямо дъбово дърво. Абнър никога не беше идвал в България това му беше първата визита и искаше да научи колкото може повече за тази държава. Негови приятели му бяха разказвали интересни неща от историята на България. Беше слушал за първото българско царство, за войните с Византия. До тогава мислеше, че не е имало друга империя освен римската и македонската. Идването му в Пловдив имаше и друга цел трябваше да се срещне с група археолози които бяха открили нов археологически обект. Това не беше новост за града, около самия му център се намираха много обекти още от римско време. Абнър се загледа в голямата постройка до която стоеше. Стените бяха изградени от два пласта тухли които се редуваха с пласт дялан камък. Такъв тип зидария се е прилагал на Балканския полуостров преди идването на османлиите. Реши да потърси екскурзовода за да научи повече за сградата. Огледа близките пейки, но не го видя на тях. Реши да обиколи за да го потърси. Намери го близо до един парапет загледан в развалините на някогашен римски стадион.
- Доста далече сте оставили групата. - Абнър се усмихна дружелюбно на екскурзовода.
- Исках малко да отдъхна. Има една жена в групата много е напориста и все с претенции!
- И аз имах честа да се сблъскам с нея - засмя се Абнър. Виждам, че и други вече странят от нея.
- Вече съм стар за такива като нея – въздъхна екскурзовода и извади малка кърпичка от джоба си. С какво мога да ви бъда полезен?
- Исках да ми кажете нещо повече за тази сграда.
- Разбира се. Екскурзовода избърса потта от челото си. Това е Джумая Джамия има спор кога точно е построена. Някой смятат, че е построена при Мурад I други при Мурад II. Първоначално се е наричала Мурадие джамия по името на султан Мурад. Кой точно не е ясно.
- Значи от там идва спора при кой е построена.
- Точно така. Самата джамия е доста голяма с размери 40 на 30 метра, но по интересното е, че е строена по метод който се е използвал на Балканите много преди да дойдат османците. Това ме навежда на мисълта, че е строена от български майстори.
- Това е интересно. - Абнър заглади козята с брадичка и се загледа в зданието до него. Наистина е внушителна – помисли си той.
- Много изследователи смятат, че е построена на мястото на по-ранна църква. Но за съжаление не се откриха доказателства за това.
- Дори при реставрация или ремонт – учуди се Абнър.
- Преди няколко години имаше основен ремонт който стигна до основите на джамията. Лично се надявах да открият по стара сграда от долу, но не откриха нищо.
Това трябва да се проучи по подробно – каза си Абнър. Струва ми се, че има нещо което не са успели да открият или не са искали да разкрият.
- Благодаря ви за отделеното време – каза Абнър на екскурзовода и се отдалечи.
Отново погледна джамията. Точно в сърцето на града между толкова римски разкопки. Тръгна към чешмата, този път имаше късмет около нея почти нямаше хора. Изпи на веднъж останалата си вода и си напълни прясна. Не знаеше дали ще обикалят и други места за това реши да се подготви предварително. Огледа пейките за свободно място, но вече нямаше време за почивка екскурзовода беше започнал да събира групата. Абнър погледна слънчевият часовник върху джамията, сянката сочеше три. Ако съдеше по жегата определено беше толкова. Над час разглеждаха старинния Пловдив. Има какво да се види – помисли си Абнър. Особено за човек като мен който за първи път идва в този град. Докато размишляваше над това което бяха видели по рано той не забеляза, че групата беше спряла.
- Професор Абнър да не се опитвате да ни избягате. Трябва да ви върна всички в хотела.
Екскурзовода гледаше към Абнър и му махаше за да се върне. От къде знае, че съм професор, никога не съм му казвал.
- О извинете бях се замислил, толкова много неща видяхме.
- Тук има още какво да видите, това е Античния театър. Самия римски император Каракала е присъствал на представления през 214г.
- Театъра използва ли се в момента. Имам предвид дали е действащ.
- О да разбира се. Стария екскурзовод посочи към театъра. Виждате ли каква форма има. Благодарение на нея има много добра акустика. Градския шум също не се чува тук.
- Това е изумително. Абнър извади джобното си тефтерче и си отбеляза пак да посети театъра. Има ли скоро представления или концерти?
- Този месец мисля, че няма, но при следващото си идване се свържете с мен. Ако има нещо предвидено за тогава ще ви информирам.
- Благодаря ви ще го имам предвид. Абнър си отбеляза в бележника да се обади на екскурзовода при следващото си идване, ако имаше такова. За слизаха по мраморните стъпала към вътрешността на театъра. Това беше един от най добре запазените които Абнър беше виждал. Когато слязоха на нивото на арената пред него се откри голям дървен подиум. След него се извисяваше триетажна постройка или поне това което беше останало от нея. Възхитително – каза си Абнър. На това място преди векове са се играли представления имало е борби с животни. Може би някой роб се е борил за живота си. При първия ред забеляза прорези в мрамора. Това говореше само едно, имало е предпазни заграждения. Много кръв се е проляла на арената на този театър. Останките зад арената също бяха внушителни. Може би в началото не е било театър, а някакъв храм. От третият етаж се извисяваха полуразрушени статуи които все още гледаха гордо посетителите, както при всички представления. Групата се беше пръснала из целия театър. Влизаха и излизаха от всевъзможни места, всеки се катереше на някъде. Щракаха фотоапарати и телефони. Някой водеха видео разговори с роднини да им покажат къде са. Докато се чудеше какво още да разгледа чу познат женски глас. Първоначално се стресна, но когато разбра, че противната жена не е около него се успокои. Гласа и идваше от към сводест проход водещ към задната част на театъра. Звучеше сякаш се кара с някой. Любопитството надделя и Абнър затърси от къде може да види какво става без да бъде забелязан. Намери стълбище което водеше към вторият етаж, шмугна се между няколко колони и се озова точно над дебеланата. Изненадата беше още по-голяма когато видя и екскурзовода.
- Кога ще приключи тази тъпа обиколка! Още колко трябва да се пържа на тази жега. Дебеланата беше плувнала в пот и раздразнението и беше очевидно.
- Госпожо Милър имайте търпение не мога да оставя хората по средата на обиколката. Ще си загубя работата заради това.
- Твоята работа не ме засяга имахме сделка. Вие взехте парите, сега изпълнете това за което ви беше платено.
Абнър не можеше да повярва на какво става свидетел. Тук ставаше нещо и той трябваше да разбере какво. Екскурзовода беше взел пари за да направи нещо, но какво? :)

Re: Без име

Пуснато: 06 август 2016, 20:30
от Антония Банкова
Здравейте,
прочетох откъса, който сте публикували. Има доста повторения, но това е поправимо. Ще чакам продължението.