Попаднах на страшно интересно интервю, в което издател твърди, че "пиратството" спомагало за продажбите на електронни книги
Струва си да се прочете - нещо, което всички ние знаем и до днес, тепърва си пробива път в тесногръдите душички на издателите
А дано и нашите "книгоиздатели" го прочетат и най-накрая да се престрашат да издават е-книги
Приятно четене! (Ще копирам самото интервю и ще дам линк към него, ок?)
Брайън О’Лиъри: Време е да започне дебатът за пиратството при електронните книги
Написано от Джен Уеб Понеделник, 17 Януари 2011 20:50
Тъй като издаването на електронни книги продължава да се увеличава с бързи темпове, за да посрещне читателските търсения, темата за пиратството все по-често заема челна позиция в дискусиите сред издателските кръгове. Отговорът на много издатели спрямо тази заплаха е използването на специален софтуер, ограничаващ употребата на дигитално съдържание (DRM). Но дали това е най-доброто решение? А дали успява изобщо да осигури защита срещу пиратството?
В интервюто, публикувано по-долу, основателят на медийната група „Магелан” Брайън О’Лиъри говори за сегашното състояние на пиратството при книгите, за това как измерванията не са достатъчни, за да определят влиянието му, и защо DRM-софтуерът е слабо антипиратско оръжие.
Какво е в момента влиянието на пиратството върху книгоиздателската индустрия?
Брайън О’Лиъри: Не знаем. Някои хора биха казали, че това е най-големият проблем пред издателствата или че пиратството при електронните книги ще унищожи книгоиздаването. Нито една от тези преспективи обаче не е подкрепена от солидни доводи.
Преди две години и половина предприехме едно проучване заедно с „О’Reilly” и „Thomas Nelson”, за да измерим влиянието на пиратството върху продажбите на платено съдържание. Захванахме се с него все едно е кооперативен маркетинг. Отразявахме състоянието на продажбите на заглавията преди да се появят пиратстките копия (между 4 и 8 седмици след публикуването на книгите), а после наблюдавахме състоянието на продажбите след появата им. По същество, ако влиянието на пиратството в мрежата е негативно, това ще доведе до спад в продажбите и обратното.
Данните, които събрахме за заглавията от „О’Reilly”, показаха повишаване на продажбите при книгите, станали жертва на пиратство. Така че то всъщност е стимулирало вместо да намали продажбите. Но ние изследвахме само заглавия на „О’Reilly” и „Thomas Nelson”, което означава, че получените резултати не са емблематични за книгоиздаването като цяло. Ние просто не разполагаме с достатъчно данни. Опитах се да привлека и други издатели да се присъединят към начинанието ни, но мисията ми се оказа неуспешна. Повечето от тях с неохота приеха предложението ни да съберем нужните данни, за да разкрием действителното влияние на пиратството върху продажбите.
Могат ли системите, проследяващи съдържанието, като тези, предлагани от “Attributor”, да ограничават пиратството?
Брайън О’Лиъри: Компании като „Attributor” събират данни за това какво количество файлове са качени и свалени от пиратски сайтове. Методологията им, според мен, е малко проблематична, но не в това е истинският проблем. Най-важното предизвикателство пред нас е да разберем какво е влиянието на пиратството върху реалните продажби. Обикновените методологии просто отчитат колко пъти нещо се появява в интернет и възриемат всяко сваляне на това съдържание като пропусната продажба.
Виждам две слабости в този тип методологии: Първо, отчитането на свалените пиратски книги е в най-добрия случай тромава процедура. Второ, не може да се смята, че всяка свалена книга е равнозначна на пропусната продажба. Понякога наистина е така, но има вероятност пиратството да повиши продажбите или да доведе до такова количество сваляния, каквото никога не биха дотигнали продажбите така или иначе.
Друго важно нещо, свързано с пиратството, е да следиш къде се появява то. Ако например едно американско заглавие се появи в румънски сайт, не бих се притеснявал от този факт, ако съм издател. Това ще означава, че трябва по-бързо да преведа въпросната книга там.
Не казвам, че пиратствто не е проблем, а че не е обезателно проблем – не и докато не разберем какво всъщност се случва.
Мисля, че системите, проследяващи съдържанието, са подходящи, ако ги използваме като отправна точка за дебат. Никой не може да събере данни от всички налични торент сайтове и да знае точно какво се случва в тях. Събирането на данни е ограничено до заключенията, които можем да направим най-вече за неща като търговско книгоиздаване срещу академично книгоиздаване. Компании като „Attributor” могат да ни кажат кога се появява пиратството. Това, което не могат да ни кажат, и за което всъщност издателите трябва да генерират данни, е какво е влиянието на пиратството.
Какви тактики използват издателите, за да попречат на пиратството?
Брайън О’Лиъри: Повечето издатели се фокусират върху различни варианти за прокарване на закони: разбират за пиратски издания на техни заглавия, издават заповед за свалянето им от мрежата и придвижват нещата до съда, ако решат. Съдебните заседатели могат да кажат дали тази процедура действително работи. Но мисля, че като цяло, когато се отнася до задгранични торент сайтове, вероятно тази система не е толкова ефективна. Всичко, което трябва да направите, е да хвърлите един поглед на сайта WikiLeaks и ще се натъкнете на цяло множество от примери за това колко трудно е в условията на една глобална интернет среда да направите така, че нещо наистина да бъде свалено от нея.
Някои компании фокусират усилията си за борба с пиратството върху софтуер за употребата на дигитално съдържание (DRM). Аз обаче съм непреклонен в оценката си: подобен софтуер не оказва никакво влияние върху пиратството. Всеки добър хакер може да го премахне в рамките на няколко секунди или минути. Сканирането на печатното издание пък е още по-лесно. Софтуерът, ограничаващ употребата на дигитално съдържание (DRM) е полезен само в случаите, когато някой би се опита да сподели в мрежата копие на дадена книга.
Заплаха ли е наистина пиратството за издателската индустрия?
Брайън О’Лиъри: Не разплагам с достатъчно данни, за да кажа недвусмислено „да” или „не” за нивото на заплаха от пиратството. Смятам, че това, което води до засилване на пиратството, са незапълнени и нарастващи нужди на пазара. Книгиздателската индустрия трябва да съсредоточи усилията си в развитието на нови и иновативни бизнес модели, които да посрещат нуждите на читателите. Сещам се например за „Baen Books”, които не използват никакъв DRM и въпреки това са сред издателствата, чиито книги стават най-рядко жертва на пиратство.
Що се отнася до продажбите, Паулу Коелю е добър пример. Той използва данните за нивото на пиратството, за да види дали книгите му се радват на голям интерес в определена страна и ако това е така, той прави всичко възможно произведенията му да бъдат преведени на съответния език и издадени на хартия.
Мисля, че пиратството е по-интензивно сред електронните книги не защото те са лесна мишена, а защото са лесно разпознаваеми. Ето прост пример: Ако аз живея в Южна Африка и говоря английски, но искам да чета Нора Робъртс, а книгите й се издават само в САЩ, че ще трябва да чакам четири години, за да се добера да последната й творба. Това чакане имаше смисъл, когато ставаше въпрос за напечатани на хартия книги. Сега обаче, когато съществуват електронните книги, аз, като читател, искам да прочета произведението й днес. Аз обичам Нора Робъртс и бих платил, за да прочета последната й книга, но не мога да я получа в Южна Африка, защото тук не съществува услуга, която да ми я продаде под формата на електронна книга. Точно тогава възниква пиратството. Читателите биха казали: „Щях да платя за нея, но нямаше как да я получа. Те не задоволиха моите нужди.”
Ще преодолеят ли издателите - и създателите на съдържание като цяло – нагласата за „изгубеното съкровище”, когато става въпрос за електронното пиратство?
Брайън О’Лиъри: Мисля, че това вече се случва – не глобално, не напълно, но все пак се случва. Мисля, че хората вече започват да си казват: „Може би все пак пиратството не е такъв проблем, какъвто смятахме.” Когато видим компании като „О’Reilly”, които постепенно преминават от печатни към дигитални книги, ние обикновено си мислим, че те биха били по-уязвими и по-лесна мишена на пиратството. Ние обаче не видяхме подобна зависимост в нашето изследване. Издателите вече забелязват, че широко разпространеното дигитално съдържание, което не се защитава със специален софтуер, им помага с предсказуеми продажби. “Baen Books” отново са добър пример в този случай.
Смятам, че има доста хора, които плащат на „Attributor” и други подобни компании да следят и издават заповеди за сваляне на съдържание от мрежата. Не съм сигурен обаче, че всичко това има ефект. Истината се крие в иновациите, свързани с начина, по който хората получават дигитално съдържание. Това е забавното и тези иноватори със сигурност ще намерят начин да направят пари. Надявам се само, че това ще бъдат не само доставчици на технологии и създатели на платформи, но и книгоиздателите.
Материалът е препечатан от O’Reilly Radar (“Book piracy: Less DRM, more data“).
Written by :
Аз чета
http://www.azcheta.com/index.php?option ... &Itemid=24