Издатели срещу електронните библиотеки. Защо?
Пуснато: 17 януари 2007, 14:26
Това е превод на статията «Издатели против электронных библиотек. Почему?», прочетена в http://doci.nnm.ru/provocator/02.02.200 ... k_pochemu/. Общо взето, не съм съгласен с някои неща, но като цяло статията ми хареса - разглежда проблема от доста странни гледни точки.
Издатели срещу електронните библиотеки. Защо?
Темата «издатели+автори» срещу «електронните библиотеки» вече успя да омръзне на читателите още преди година-две. Само че онези, които са посещавали местата на «отминалите битки» сигурно са забелязали, че аргументите на всички участници в този «вечен» спор са най-малкото спорни и изсмукани от пръстите.
Днес «литературните пирати» са много удобно плашило за издателите.
Те плашат с тях авторите, на които не искат да плащат: «Пиратите ви съсипаха тиража», «Ако не бяха пиратите, щяхте да получите повече!»
Вие четете от екрана, купувате книги? Замисляли ли сте се за «феномена» електронна библиотека и тяхната «пиратска» дейност? Искам да ви предложа тема за размисъл - кое всъщност нарушава нечии права, не нарушават ли претенциите на издателствата вашите собствени права и за много други подобни неща - да помислите непредубедено и да разгледате проблемите от различни страни. И в частност - над това, по какво се различава електронната библиотека от обикновената, от чиято дейност издателите и авторите все още (слава Богу) не се възмущават.
И така, да започваме...
1. Издатели+автори: Заради факта, че електронните произведения са предоставени за свободно изтегляне, ние търпим загуби.
Да поговорим за загубите. Загубите на издателите нас (като читатели) по принцип не ни вълнуват - всеки бизнес от време на време търпи загуби.
Например появяването на двигателя с вътрешно горене отне работата на извозвачите - да се поддържа кон е по-скъпо, отколкото автомобил. А и е по-удобно да пътуваш в автомобил, отколкото в каруца. Макар че и сега се срещат каляски (като атракция за туристи), бизнесът като такъв е мъртъв. Или по-точно - бизнесът на извозвачите е мъртъв. А този на таксиметровите шофьори е в разцвет.
Превозвачите или трябва да се пенсионират, или да се приспособят - да седнат зад волана на автомобила. Кой е виновен за това? Трябва ли да преследваме и наказваме производителите на двигатели с вътрешно горене, таксиметровите шофьори и кой ли още не? Не, виновник за това е прогреса.
Появиха се компютрите - и много хора останаха без работа. Но се появиха и нови професии! Появиха се безжични телефони, които успяха да станат по-евтини и удобни от обикновените телефони - и АТЦ «търпи загуби». Но кого да виним?
Появи се VoIP-телефония (Skype и подобни) и загуби вече търпят не само АТЦ, но и мобилните оператори!
Прогресът не стои на едно място и както често се случва в бизнеса - трябва или да се предадеш и да се оттеглиш, или да се приспособиш към новите обстоятелства.
По този начин с издателите всичко е ясно - както и с бизнеса им като цяло.
Проблемите за притежание на правата - това е отделна и много «хлъзгава» тема. От една страна - не е хубаво да вземаш, без да попиташ. От друга - има някои нюанси...
2. Авторите: Заради пиратите ни намаляват продажбите
Първо - това го твърдят издателите, които наистина страдат както от пиратите (макар и в много по-малка степен, отколкото се опитват да демонстрират), така и от променените реалност - прогресът наистина ги «ощетява» много.
Само че... ако се абстрахираме за минутка от факта, че ако издателят не иска да плати на автора, е достатъчно самият той да «качи» в мрежата електронно копие на книгата и като се позове на «падане на продажбите заради пиратските копия», да ореже и без това ниския хонорар на писателя... Нека се абстрахираме от този тъжен факт и да се опитаме да определим дали наистина интернет и пиратите вредят на авторите?
Ако човек по принцип няма средствата да купи всичко, което му харесва, той във всички случаи няма да го купи. Дори и да има достатъчно средства, но му е жал да ги хаби за придобиването на литературни ценности със съмнително качество - той във всички случаи НЯМА ДА ГИ КУПИ.
Ще иде у някой познат за да почете, ще я вземе от библиотеката, от приятел или от някъде другаде. Той по-скоро изобщо няма да я прочете, отколкото да похарчи ценния си лев.
И в повечето случаи - нищо няма да загуби от това.
Именно затова такива хора със сигурност не могат да повлияят на приходите на издателствата и оттам - на авторите. Вайканията за «неполучени приходи» са напълно безпочвени и неоснователни от гледна точка на логиката.
3. Закон за защита на интелектуалната собственост.
Какво е това интелектуална собственост? Това е нещо, което е измислил някой човек.
Измислил го е ПРЪВ.
От една страна, написването на някакво произведение без съмнение е интелектуална собственост. В този случай интелектуалната собственост е набор от букви, за чието съчетание автора иска да получи пари. За идеите, които той изказва на страниците на своето произведение.
Нека поразмишляваме:
А. Има ли право читателят да получи парите си обратно, АКО открие, че купената от него книга съдържа идеи, вече изказани от други автори в книги, за които читателят ВЕЧЕ е платил? Ще му върнат ли парите? Тцъ.
Б. Има ли право читателят да даде купената от него книга на приятел, роднина?
Като че ли той е купил не «правото да прочете книгата определен брой пъти, без да я дава на никой», нали така? Той е купил книга. ОБЕКТ. С който има право да прави каквото иска. Може да я даде на приятел, може да я изхвърли на боклука. Може да я ПРОДАДЕ, при това за много голяма сума, ако книгата е дефицитна. Това вече е НЕГОВА собственост. Той я е КУПИЛ. И той МОЖЕ. Може дори да я дава за четене срещу заплащане.
Та нали точно същото нещо правят и библиотеките - платени и безплатни, субсидирани от спонсори или от държавата.
4. Библиотеки - електронни и хартиени. Къде е разликата?
Напоследък в изказванията на издателствата и някои автори словосъчетанието «електронна библиотека» се явява синоним на «пирати». Само че - къде е разликата между хариените библиотеки и електронните?
Да разгледаме подред аргументите, които се появяват в тези спорове. За удобство ще съкратим термина «хартиена библиотека» до ХБ, а електронните - съответно до ЕБ.
В ХБ има много произведения, които всеки желаещ има право да ги прочете. Да ги прочете безплатно. Понякога срещу заплащане, но това е само в комерсиалните библиотеки - те вземат пари за обслужването. Не за книгите. Иначе тогава трябваше да отчисляват пари за авторите.
По такъв начин В БИБЛИОТЕКАТА КНИГИТЕ СА БЕЗПЛАТНИ. За всички желаещи. Приискало му се на човека - отишъл е и е прочел.
Следователно, държавата по принцип няма нищо против да позволи на читателите си да четат книги, без да плащат за това на авторите. Иначе отдавна щяха да забранят хартиените библиотеки!
Общият принцип е ясен - самият факт, че всеки гражданин може БЕЗПЛАТНО да прочете ВСЯКО произведение (което присъства в библиотеките), е напълно достатъчен за да поставим под съмнение всички закони за защита на интелектуалната собственост в случая с писателите и издателите.
По този начин, според действащите закони, жителят на всяка страна, където библиотеките не са забранени, има пълното право да чете произволни текстове напълно безплатно. Дали ще ги прочете от хартия, или в електронен вид - това вече е негово ЛИЧНО решение, никой не може да му казва в какъв вид трябва да чете, с каква скорост да прелиства страниците и т.н.
Дори само това е достатъчно, за да се признаят ЕБ и ХБ като напълно равнозначен източник на БЕЗПЛАТНИ КНИГИ.
Само че понякога се появяват аргументи като «ами... в библиотеките количеството е ограничено, а в електронните - колкото искаш, толкова пъти копирай!»
Да разгледаме този довод от гледната точка на прогресивната философия.
А. В ББ броят на екземплярите е ограничен.
Напълно вярно. И КАКВО ОТ ТОВА? В една библиотека има 10 екземпляра, в друга - 100. Няма норми за това. Ами ако имаха 1000 екземпляра?
Впрочем, нищо не пречи да си изчакаш реда дори в ХБ с един екземпляр - не е ли така? Просто ще ти отнеме малко повече време.
Б. Най-нетърпеливите ще я купят.
Издателя се утешава с това, че читателят няма да иска да чака и ще я купи? Ако той искаше да я купи, щеше да я купи. Ако не иска - все едно, няма да я купи. Ще си изчака реда.
И друго - издателят няма право да налага на читателя да чака някакво време преди прочитането на книгата. Ако книгата е достъпна, читателят има право да я прочете. И има право да я вземе от приятел, в края на краищата.
В. Общо погледнато, дори за безплатните ХБ се плаща.
И такъв безумен аргумент се е изказвал. Да, платени са. Ние плащаме, за да стигнем до ХБ и да вземем оттам книга. Плащаме за пътя дотам и обратно. Но ако живеем до библиотеката, не плащаме. И освен това - плащането за превоз не може да се разглежда като плащане за книга - от юридическа гледна точка; тогава шофьорът на маршрутката или автобуса, с които отиваме до библиотеката, би трябвало да заплати «лицензионни отчисления» на библиотеката, издателя и автора. По такъв начин и този аргумент е несъстоятелен от гледна точка на логиката. Точно както и загубата на време за тези пътувания.
Г. ХБ плащат на издателя за книгите.
Давайки на читателите си безплатни книги, ХБ плащат поне за един екземпляр от тези книги на издателя и, следователно, на автора. Но нали преди да се конвертира в електронен вид някоя книга, от нея е купен поне един екземпляр, нали? Следователно - имат същото право да я предоставят на читателите си.
Защо не?
Д. Количеството «копия» в ЕБ е неограничено.
Да, но в ХБ имате неограничено време, и следователно - неограничено количество хора, които могат да прочетат една и съща книга. Защо да не опростим процеса, ако е възможно да се копира? В края на краищата - защо ни е тогава този прогрес, тези компютри и всичко останало? Всъщност ЕБ само икономисват времето на читателя, на когото не се налага да чака на опашка, не е ли така?
А да икономисваме времето си нямат право да ни забраняват нито издателя, нито автора, нито държавата. Нали никой не забранява да се използва калкулатор вместо сметало и не ни принуждават да смятаме на пръсти?
Никой не ни забранява да се возим на такси, дори да произвеждаме таксиметрови коли, само защото превозвачите с каруците губят приходите си!
И тук е така. Няма абсолютно никакви логически аргументирани «против», против това да икономисваш времето си.
Е. ХБ предоставят книгите си за определен срок.
Да, ХБ предоставят книгите си за определен срок, а сваленият от ЕБ файл може да остане при потребителя завинаги. Може ли? Може!
Това чии права нарушава? НИЧИИ! Защото, след като вече е прочел книгата, читателя ВЕЧЕ я е употребил. Броят прочитания на книги от ХБ не е ограничено - ако си я забравил и искаш да я препрочетеш - моля, препрочитай я.
Следователно, текущите закони не ограничават и БРОЯ прочитания. Но като че ли ограничават ПРИТЕЖАНИЕТО на книгата. Има ли държавата това право? НЕ! Защото електронният файл, съхраняван на компютъра, е нещо като протеза за паметта. Има хора, които са способни да запомнят книга до последната буква. Никой не има забранява да я запомнят и да я помнят вечно. Това не е престъпление. Защото тогава използването на протеза за паметта, каквато всъщност представлява компютъра, може да нарушава нечии права? Тогава може би и протезите за краката нарушават нечии права? Протезите у нас не са забранени, следователно съхраняването на прочетения материал на компютър, на оптичен диск или на антикварни дискети не може да е престъпление. Точно както и предаването им за използване от други потребители!
Може би трябва двама инвалиди, които използват само един инвалиден стол, да ги съдят производителите на инвалидни столове? Като че ли няма такива прецеденти...
По този начин, най-разпространените аргументи «против ЕБ» са напълно несъстоятелни от гледна точка на логиката. Така ЕБ имат точно толкова право на съществуване, както и ХБ. А потребителите имат право да копират и да използват произволни текстови «интелектуални собственост», без да нарушават СМИСЪЛА на закона. Друг е въпросът, че законът може да се извърта както им изнася. От една страна ние имаме право, от друга - кого всъщност го засяга това? Държавата - най-малко от всички. Издателите и другите «правопритежатели» - те са заинтересовани да изсмучат от потребителя повече пари и затова се натискат да налагат ограничения на всичко, за което се сетят. Авторите... от гледна точка на логиката авторите изобщо не би трябвало да плачат за «нереализирани приходи», да не говорим пък за това да ИЗИСКВАТ.
След като разгледахме логическата страна на въпроса, предлагам да разгледаме моралната страна и БУКВАТА на закона.
Ще започнем с «буквата».
Законът гласи, че «копирането и разпространението на чужда интелектуална собственост» е наказуемо. Първо, дори да забравим за момент колко автори можем да уличим в компилации и плагиатство на ЧУЖДА интелектуална собственост, ще разгледаме сблъсъкът на законите. Закона за авторското право и закона за защита правата на потребителите.
Потребителят има право в 10-дневен срок (май беше и повече) да върне ВСЯКА стока, освен бельо и други продукти от тази категория, не само поради дефект, а дори и защото не му е харесал или е размислил. Може ли читателят да върне книга, ако тя не му е харесала? Не. Защото книгата вече е «употребена», а дали му е харесала или не, това е друго нещо. Т.е. потребителят може или да я купи, или да не я купи. Може да се опита да придобие представа за книгата от набързо прочетените 2-3 страници, докато стои до щанда (а как стои въпросът с книгите, изпратени по пощата?). Може да научи за книгата от познат или да прочете отзиви в мрежата. Но да си върне парите, ако стоката не е оправдала очакванията му - това не може. За разлика от (например) носено долно бельо или разпечатан пакет мляко, при книгите търговският вид на стоката след употреба почти не се променя. Ако се променя - то далеч по-малко от кресло или диван, които според закона можете да върнете!
Защо тогава не можете да върнете книга? Налице е нарушение на правата на потребителите, декларирано от самата държава!
Остава да се изясни - кое е по-важно, защитата на потребителите, или автора. Защото, разбира се, трябва да се защитават и едните, и другите! Само че как? Действащото законодателство мъгляво и противоречиво се опитва да подпомогне фирмите с големите пари - нали те косвено помагат на държавата да смуче пари от нашите портфейли. И тъй като не може да се вземе всичко наведнъж, далеч по-просто е това да се направи от някой друг. А после, когато този «някой друг» събере достатъчно пари - да му се отнеме. По-малко грижи. Но отново се отклоних... Опирайки се на гореизказаното, от гледна точка на логиката и здравият смисъл стигнахме до извода, че действащите закони са противоречиви и несъвършенни. Каквито и да са, засега никой не възнамерява да ги променя - не са измислили как.
Честно казано, дори аз, като философ и човек, отдаден на логиката, също се затруднявам да «измисля» схема за оптимално взаимодействие между автора и читателя, че дори и издателя. Която да е такава, никой от трите компонента на това уравнение да не ОГРАБВА другия.
Като заговорихме за ОГРАБВАНЕ...
Читателя ограбва ли издателя?
Да, като дава закупената от него книга да я прочете някой друг, на практика го ограбва. Макар и законно.
Издателя ограбва ли читателя?
Да, ако издава лоши (във всички отношения) книги.
Автора ограбва ли читателя?
Повечето автори именно ограбват читателя - тъй като повечето произведения не си заслужават времето, загубено за тяхното прочитане. Но без да плати пари (които няма да му върнат) читателя не може да «употреби» книгата и да разбере - харесва ли му, или не.
Издателите ограбват ли авторите?
Систематично. Издателската мафия систематично ограбва авторите, или като го шантажира да махне произведенията си от мрежата (макар че това изобщо не е грижа на автора), или като му съкрати хонорара под измислен предлог, или като иска сключване на договор за «изключително право» за издаване на произведенията му. Авторът може да е издаден в 10-хиляден тираж, но ако издателят реши повече да не го печата, автора няма право да даде произведението си за печат някъде другаде! Поне докато е в сила «изключителното» право на издателя да печата неговите, на автора, произведения.
Отново се отклоних.
Като послеслов, използвайки момента, ми се иска да помислим по следната тема - а какво да прави автора? Издателя има права, читателя има права. И самият автор като че ли има права. Само че пари няма. А много му се иска.
Откъде да вземе пари, след като алчният потребител иска да употребява плодовете на безсънните му нощи предимно «на аванта»?
Авторът може да продължи да се издава, като е твърдо уверен, че никакви «интернет пирати» няма да окажат реално влияние на тиражите му. Хитрият издател пуска такъв тираж, че да може да го допечата 2-3 пъти - хем потребителите ще го купят, хем няма да се залежи по сергиите. Дори пиратите да снижават количеството на продажбите, това е с не повече от 1-2%. Е, нека дори да са 10%. В нашата страна книги се четат от около 25,5 милиона души. Това са онези, които четат повече от 2-3 книги в година. От тях фантастика, чийто автори най-много плачат по форумите на електронните библиотеки, четат около 400 хиляди души.
Имайте предвид, че читателите имат различни вкусове и пристрастия и един автор средно се чете от не повече от 100-150 хиляди души. А средният тираж е, както лесно може да се види като отворим последната страница на книгата, около 7-10 хиляди броя.
Следователно, налице е изкуствено създаван и поддържан дефицит, нещо като вакуум в смукалото. Колкото по-голям е вакуума, толкова по-здраво седи смукалото върху портфейла на потребителя. Като се има предвид, че издателя издава между 50 и 150 заглавия НА МЕСЕЦ, лично аз много се съмнявам, че дейността на «пиратите» оказва някакво влияние. Още повече заради това, че 90% от «останалите» книги никой не ги «краде». Това са всевъзможните атласи, научна, справочна и друга литература, включително и класиката, която, колкото и да е странно, се купува и до днес.
Знаете ли, че изданията на Достоевски вече са надхвърлили тираж от 40 милиона (!) книги? Да, горе-долу толкова е издадено от неговите произведения, включително и преводите на чужди езици, разбира се. И все още го купуват!
Така виждаме, че издателя само «плаши» автора с пиратите. Е, може би, и той малко се страхува. Страхува се, че след година-две ще се наложи радикално да променя бизнеса си.
А сега да огледаме ситуацията с очите на автора, така да се каже - откъм материалната страна.
Авторът е написал книга. Той иска пари за нея. Желателно - повечко. А читателя, гадина такава, не плаща.
Защо не плаща читателя? Защото не иска.
Как да го накараш да иска? Да пишеш така, че от прочетеното да ти избиват сълзи. За да може, както казваха в един хубав филм, «всичко в теб ей-така да се разгърне, а после да се сгърчи...» (c).
За да може книгата да стане не «за еднократна употреба», че да съжаляваш за загубеното за четене време, а да е Книга, която задължително ще препоръчаш на всички роднини и познати, която ще запазиш и за децата си. Срещали ли сте такива книги? Аз - да, но малко. Макар че с удоволствие ще платя доста повече, отколкото струва средното хартиено издание, ако знам че авторът ще възприеме това като «пиши още!» и ще напише. Ще напише Книга, а не «тоалетно» романче, което се чете «по инерция» и на практика не се запомня с нищо.
Колко са книгите, които сте запомнили дотолкова, че да можете да ги преразкажете поне в общи линии?
Обърнете внимание - за «нереализирани печалби» най-много плачат авторите, които дори е трудно да наречеш автори. Средностатистическия писач от такова ниво е загрижен единствено от пълненето на собствения си джоб.
Както всеки нормален човек, той е мързелив. И се стреми да спечели колкото се може повече, като свърши колкото се може по-малко. Идеалният вариант - да седи и да пише, пише, пише... И парите да не са просто големи, а много големи. Но това не е възможно.
Книгите не се пишат бързо, Книгите не се пишат често.
Често и бързо се пишат книжленца. Поредици, запълващи лавиците, пререкламирани и напълно «удавили» онези малкото книги, които могат «да просълзят» читателя. И всичко това струва пари. И колкото повече читателя открива, че е купил красиво опакован боклук, толкова повече губи желание да купува!
И като открие своя опус в мрежата, средностатистическия писач започва да плаче с горчиви сълзи - всички знаят, че повечето читатели, след като прочетат електронното копие на произведението, често купуват и хартиената версия. Дори и за приятели, близки, за подарък... Но повечето го купуват. А като прочетат творчеството на писача - не само че няма да го купят, но ще разубедят и другите.
Това дразни и вбесява «професионалистите», това просто ги изкарва от релси - но читателя в интернет не можеш да го излъжеш.
Не можеш да спечелиш пари, като пробуташ евтино тоалетно романче със затлачен сюжет и грапав стил!
Впрочем, заслужава си да се отбележи, че много от достойните автори, пишещи хубави книги и дори Книги, са принудени да искат премахване на произведенията им от електронните библиотеки. Не заради някакви долни мисли, а или поради недалновидност и неразбиране, или под влияние на алчните издатели.
Затова не бива да се очернят подред всички, които са ви се сторили «твърде алчни». Може би те се радват, че произведенията им са толкова популярни в мрежата, но не могат да заявят това директно, притеснявайки се от негативната реакция на издателя.
Изобщо - на мен ми се струва... автора не бива да се изхранва от хонорара си. Хубавите книги се пишат преди всичко за душата. За своята, авторската душа. И за близките, и за онези, на които не им е безразлично. Ако читателят го оцени, ще го плати. Парите могат да бъдат приятно допълнение към творческия процес, но не бива да бъдат самоцел. Защото те убиват онова, което прави от писането изкуство, и го превръщат в занаят. В изсмукване от пръстите на колкото се може повече пари, които читателите да похарчат за четиво-«ширпотреба».
Между другото, ето тук () можете да прочетете много интересни размишления на различни теми от Олег Дивов, писател-фантаст, написал внушително количество книги и при това се е опазил от «щамповане» за разлика от множество «модерни» автори. Силно ви го препоръчвам.
(следва покана за коментари по темата)
Издатели срещу електронните библиотеки. Защо?
Темата «издатели+автори» срещу «електронните библиотеки» вече успя да омръзне на читателите още преди година-две. Само че онези, които са посещавали местата на «отминалите битки» сигурно са забелязали, че аргументите на всички участници в този «вечен» спор са най-малкото спорни и изсмукани от пръстите.
Днес «литературните пирати» са много удобно плашило за издателите.
Те плашат с тях авторите, на които не искат да плащат: «Пиратите ви съсипаха тиража», «Ако не бяха пиратите, щяхте да получите повече!»
Вие четете от екрана, купувате книги? Замисляли ли сте се за «феномена» електронна библиотека и тяхната «пиратска» дейност? Искам да ви предложа тема за размисъл - кое всъщност нарушава нечии права, не нарушават ли претенциите на издателствата вашите собствени права и за много други подобни неща - да помислите непредубедено и да разгледате проблемите от различни страни. И в частност - над това, по какво се различава електронната библиотека от обикновената, от чиято дейност издателите и авторите все още (слава Богу) не се възмущават.
И така, да започваме...
1. Издатели+автори: Заради факта, че електронните произведения са предоставени за свободно изтегляне, ние търпим загуби.
Да поговорим за загубите. Загубите на издателите нас (като читатели) по принцип не ни вълнуват - всеки бизнес от време на време търпи загуби.
Например появяването на двигателя с вътрешно горене отне работата на извозвачите - да се поддържа кон е по-скъпо, отколкото автомобил. А и е по-удобно да пътуваш в автомобил, отколкото в каруца. Макар че и сега се срещат каляски (като атракция за туристи), бизнесът като такъв е мъртъв. Или по-точно - бизнесът на извозвачите е мъртъв. А този на таксиметровите шофьори е в разцвет.
Превозвачите или трябва да се пенсионират, или да се приспособят - да седнат зад волана на автомобила. Кой е виновен за това? Трябва ли да преследваме и наказваме производителите на двигатели с вътрешно горене, таксиметровите шофьори и кой ли още не? Не, виновник за това е прогреса.
Появиха се компютрите - и много хора останаха без работа. Но се появиха и нови професии! Появиха се безжични телефони, които успяха да станат по-евтини и удобни от обикновените телефони - и АТЦ «търпи загуби». Но кого да виним?
Появи се VoIP-телефония (Skype и подобни) и загуби вече търпят не само АТЦ, но и мобилните оператори!
Прогресът не стои на едно място и както често се случва в бизнеса - трябва или да се предадеш и да се оттеглиш, или да се приспособиш към новите обстоятелства.
По този начин с издателите всичко е ясно - както и с бизнеса им като цяло.
Проблемите за притежание на правата - това е отделна и много «хлъзгава» тема. От една страна - не е хубаво да вземаш, без да попиташ. От друга - има някои нюанси...
2. Авторите: Заради пиратите ни намаляват продажбите
Първо - това го твърдят издателите, които наистина страдат както от пиратите (макар и в много по-малка степен, отколкото се опитват да демонстрират), така и от променените реалност - прогресът наистина ги «ощетява» много.
Само че... ако се абстрахираме за минутка от факта, че ако издателят не иска да плати на автора, е достатъчно самият той да «качи» в мрежата електронно копие на книгата и като се позове на «падане на продажбите заради пиратските копия», да ореже и без това ниския хонорар на писателя... Нека се абстрахираме от този тъжен факт и да се опитаме да определим дали наистина интернет и пиратите вредят на авторите?
Ако човек по принцип няма средствата да купи всичко, което му харесва, той във всички случаи няма да го купи. Дори и да има достатъчно средства, но му е жал да ги хаби за придобиването на литературни ценности със съмнително качество - той във всички случаи НЯМА ДА ГИ КУПИ.
Ще иде у някой познат за да почете, ще я вземе от библиотеката, от приятел или от някъде другаде. Той по-скоро изобщо няма да я прочете, отколкото да похарчи ценния си лев.
И в повечето случаи - нищо няма да загуби от това.
Именно затова такива хора със сигурност не могат да повлияят на приходите на издателствата и оттам - на авторите. Вайканията за «неполучени приходи» са напълно безпочвени и неоснователни от гледна точка на логиката.
3. Закон за защита на интелектуалната собственост.
Какво е това интелектуална собственост? Това е нещо, което е измислил някой човек.
Измислил го е ПРЪВ.
От една страна, написването на някакво произведение без съмнение е интелектуална собственост. В този случай интелектуалната собственост е набор от букви, за чието съчетание автора иска да получи пари. За идеите, които той изказва на страниците на своето произведение.
Нека поразмишляваме:
А. Има ли право читателят да получи парите си обратно, АКО открие, че купената от него книга съдържа идеи, вече изказани от други автори в книги, за които читателят ВЕЧЕ е платил? Ще му върнат ли парите? Тцъ.
Б. Има ли право читателят да даде купената от него книга на приятел, роднина?
Като че ли той е купил не «правото да прочете книгата определен брой пъти, без да я дава на никой», нали така? Той е купил книга. ОБЕКТ. С който има право да прави каквото иска. Може да я даде на приятел, може да я изхвърли на боклука. Може да я ПРОДАДЕ, при това за много голяма сума, ако книгата е дефицитна. Това вече е НЕГОВА собственост. Той я е КУПИЛ. И той МОЖЕ. Може дори да я дава за четене срещу заплащане.
Та нали точно същото нещо правят и библиотеките - платени и безплатни, субсидирани от спонсори или от държавата.
4. Библиотеки - електронни и хартиени. Къде е разликата?
Напоследък в изказванията на издателствата и някои автори словосъчетанието «електронна библиотека» се явява синоним на «пирати». Само че - къде е разликата между хариените библиотеки и електронните?
Да разгледаме подред аргументите, които се появяват в тези спорове. За удобство ще съкратим термина «хартиена библиотека» до ХБ, а електронните - съответно до ЕБ.
В ХБ има много произведения, които всеки желаещ има право да ги прочете. Да ги прочете безплатно. Понякога срещу заплащане, но това е само в комерсиалните библиотеки - те вземат пари за обслужването. Не за книгите. Иначе тогава трябваше да отчисляват пари за авторите.
По такъв начин В БИБЛИОТЕКАТА КНИГИТЕ СА БЕЗПЛАТНИ. За всички желаещи. Приискало му се на човека - отишъл е и е прочел.
Следователно, държавата по принцип няма нищо против да позволи на читателите си да четат книги, без да плащат за това на авторите. Иначе отдавна щяха да забранят хартиените библиотеки!
Общият принцип е ясен - самият факт, че всеки гражданин може БЕЗПЛАТНО да прочете ВСЯКО произведение (което присъства в библиотеките), е напълно достатъчен за да поставим под съмнение всички закони за защита на интелектуалната собственост в случая с писателите и издателите.
По този начин, според действащите закони, жителят на всяка страна, където библиотеките не са забранени, има пълното право да чете произволни текстове напълно безплатно. Дали ще ги прочете от хартия, или в електронен вид - това вече е негово ЛИЧНО решение, никой не може да му казва в какъв вид трябва да чете, с каква скорост да прелиства страниците и т.н.
Дори само това е достатъчно, за да се признаят ЕБ и ХБ като напълно равнозначен източник на БЕЗПЛАТНИ КНИГИ.
Само че понякога се появяват аргументи като «ами... в библиотеките количеството е ограничено, а в електронните - колкото искаш, толкова пъти копирай!»
Да разгледаме този довод от гледната точка на прогресивната философия.
А. В ББ броят на екземплярите е ограничен.
Напълно вярно. И КАКВО ОТ ТОВА? В една библиотека има 10 екземпляра, в друга - 100. Няма норми за това. Ами ако имаха 1000 екземпляра?
Впрочем, нищо не пречи да си изчакаш реда дори в ХБ с един екземпляр - не е ли така? Просто ще ти отнеме малко повече време.
Б. Най-нетърпеливите ще я купят.
Издателя се утешава с това, че читателят няма да иска да чака и ще я купи? Ако той искаше да я купи, щеше да я купи. Ако не иска - все едно, няма да я купи. Ще си изчака реда.
И друго - издателят няма право да налага на читателя да чака някакво време преди прочитането на книгата. Ако книгата е достъпна, читателят има право да я прочете. И има право да я вземе от приятел, в края на краищата.
В. Общо погледнато, дори за безплатните ХБ се плаща.
И такъв безумен аргумент се е изказвал. Да, платени са. Ние плащаме, за да стигнем до ХБ и да вземем оттам книга. Плащаме за пътя дотам и обратно. Но ако живеем до библиотеката, не плащаме. И освен това - плащането за превоз не може да се разглежда като плащане за книга - от юридическа гледна точка; тогава шофьорът на маршрутката или автобуса, с които отиваме до библиотеката, би трябвало да заплати «лицензионни отчисления» на библиотеката, издателя и автора. По такъв начин и този аргумент е несъстоятелен от гледна точка на логиката. Точно както и загубата на време за тези пътувания.
Г. ХБ плащат на издателя за книгите.
Давайки на читателите си безплатни книги, ХБ плащат поне за един екземпляр от тези книги на издателя и, следователно, на автора. Но нали преди да се конвертира в електронен вид някоя книга, от нея е купен поне един екземпляр, нали? Следователно - имат същото право да я предоставят на читателите си.
Защо не?
Д. Количеството «копия» в ЕБ е неограничено.
Да, но в ХБ имате неограничено време, и следователно - неограничено количество хора, които могат да прочетат една и съща книга. Защо да не опростим процеса, ако е възможно да се копира? В края на краищата - защо ни е тогава този прогрес, тези компютри и всичко останало? Всъщност ЕБ само икономисват времето на читателя, на когото не се налага да чака на опашка, не е ли така?
А да икономисваме времето си нямат право да ни забраняват нито издателя, нито автора, нито държавата. Нали никой не забранява да се използва калкулатор вместо сметало и не ни принуждават да смятаме на пръсти?
Никой не ни забранява да се возим на такси, дори да произвеждаме таксиметрови коли, само защото превозвачите с каруците губят приходите си!
И тук е така. Няма абсолютно никакви логически аргументирани «против», против това да икономисваш времето си.
Е. ХБ предоставят книгите си за определен срок.
Да, ХБ предоставят книгите си за определен срок, а сваленият от ЕБ файл може да остане при потребителя завинаги. Може ли? Може!
Това чии права нарушава? НИЧИИ! Защото, след като вече е прочел книгата, читателя ВЕЧЕ я е употребил. Броят прочитания на книги от ХБ не е ограничено - ако си я забравил и искаш да я препрочетеш - моля, препрочитай я.
Следователно, текущите закони не ограничават и БРОЯ прочитания. Но като че ли ограничават ПРИТЕЖАНИЕТО на книгата. Има ли държавата това право? НЕ! Защото електронният файл, съхраняван на компютъра, е нещо като протеза за паметта. Има хора, които са способни да запомнят книга до последната буква. Никой не има забранява да я запомнят и да я помнят вечно. Това не е престъпление. Защото тогава използването на протеза за паметта, каквато всъщност представлява компютъра, може да нарушава нечии права? Тогава може би и протезите за краката нарушават нечии права? Протезите у нас не са забранени, следователно съхраняването на прочетения материал на компютър, на оптичен диск или на антикварни дискети не може да е престъпление. Точно както и предаването им за използване от други потребители!
Може би трябва двама инвалиди, които използват само един инвалиден стол, да ги съдят производителите на инвалидни столове? Като че ли няма такива прецеденти...
По този начин, най-разпространените аргументи «против ЕБ» са напълно несъстоятелни от гледна точка на логиката. Така ЕБ имат точно толкова право на съществуване, както и ХБ. А потребителите имат право да копират и да използват произволни текстови «интелектуални собственост», без да нарушават СМИСЪЛА на закона. Друг е въпросът, че законът може да се извърта както им изнася. От една страна ние имаме право, от друга - кого всъщност го засяга това? Държавата - най-малко от всички. Издателите и другите «правопритежатели» - те са заинтересовани да изсмучат от потребителя повече пари и затова се натискат да налагат ограничения на всичко, за което се сетят. Авторите... от гледна точка на логиката авторите изобщо не би трябвало да плачат за «нереализирани приходи», да не говорим пък за това да ИЗИСКВАТ.
След като разгледахме логическата страна на въпроса, предлагам да разгледаме моралната страна и БУКВАТА на закона.
Ще започнем с «буквата».
Законът гласи, че «копирането и разпространението на чужда интелектуална собственост» е наказуемо. Първо, дори да забравим за момент колко автори можем да уличим в компилации и плагиатство на ЧУЖДА интелектуална собственост, ще разгледаме сблъсъкът на законите. Закона за авторското право и закона за защита правата на потребителите.
Потребителят има право в 10-дневен срок (май беше и повече) да върне ВСЯКА стока, освен бельо и други продукти от тази категория, не само поради дефект, а дори и защото не му е харесал или е размислил. Може ли читателят да върне книга, ако тя не му е харесала? Не. Защото книгата вече е «употребена», а дали му е харесала или не, това е друго нещо. Т.е. потребителят може или да я купи, или да не я купи. Може да се опита да придобие представа за книгата от набързо прочетените 2-3 страници, докато стои до щанда (а как стои въпросът с книгите, изпратени по пощата?). Може да научи за книгата от познат или да прочете отзиви в мрежата. Но да си върне парите, ако стоката не е оправдала очакванията му - това не може. За разлика от (например) носено долно бельо или разпечатан пакет мляко, при книгите търговският вид на стоката след употреба почти не се променя. Ако се променя - то далеч по-малко от кресло или диван, които според закона можете да върнете!
Защо тогава не можете да върнете книга? Налице е нарушение на правата на потребителите, декларирано от самата държава!
Остава да се изясни - кое е по-важно, защитата на потребителите, или автора. Защото, разбира се, трябва да се защитават и едните, и другите! Само че как? Действащото законодателство мъгляво и противоречиво се опитва да подпомогне фирмите с големите пари - нали те косвено помагат на държавата да смуче пари от нашите портфейли. И тъй като не може да се вземе всичко наведнъж, далеч по-просто е това да се направи от някой друг. А после, когато този «някой друг» събере достатъчно пари - да му се отнеме. По-малко грижи. Но отново се отклоних... Опирайки се на гореизказаното, от гледна точка на логиката и здравият смисъл стигнахме до извода, че действащите закони са противоречиви и несъвършенни. Каквито и да са, засега никой не възнамерява да ги променя - не са измислили как.
Честно казано, дори аз, като философ и човек, отдаден на логиката, също се затруднявам да «измисля» схема за оптимално взаимодействие между автора и читателя, че дори и издателя. Която да е такава, никой от трите компонента на това уравнение да не ОГРАБВА другия.
Като заговорихме за ОГРАБВАНЕ...
Читателя ограбва ли издателя?
Да, като дава закупената от него книга да я прочете някой друг, на практика го ограбва. Макар и законно.
Издателя ограбва ли читателя?
Да, ако издава лоши (във всички отношения) книги.
Автора ограбва ли читателя?
Повечето автори именно ограбват читателя - тъй като повечето произведения не си заслужават времето, загубено за тяхното прочитане. Но без да плати пари (които няма да му върнат) читателя не може да «употреби» книгата и да разбере - харесва ли му, или не.
Издателите ограбват ли авторите?
Систематично. Издателската мафия систематично ограбва авторите, или като го шантажира да махне произведенията си от мрежата (макар че това изобщо не е грижа на автора), или като му съкрати хонорара под измислен предлог, или като иска сключване на договор за «изключително право» за издаване на произведенията му. Авторът може да е издаден в 10-хиляден тираж, но ако издателят реши повече да не го печата, автора няма право да даде произведението си за печат някъде другаде! Поне докато е в сила «изключителното» право на издателя да печата неговите, на автора, произведения.
Отново се отклоних.
Като послеслов, използвайки момента, ми се иска да помислим по следната тема - а какво да прави автора? Издателя има права, читателя има права. И самият автор като че ли има права. Само че пари няма. А много му се иска.
Откъде да вземе пари, след като алчният потребител иска да употребява плодовете на безсънните му нощи предимно «на аванта»?
Авторът може да продължи да се издава, като е твърдо уверен, че никакви «интернет пирати» няма да окажат реално влияние на тиражите му. Хитрият издател пуска такъв тираж, че да може да го допечата 2-3 пъти - хем потребителите ще го купят, хем няма да се залежи по сергиите. Дори пиратите да снижават количеството на продажбите, това е с не повече от 1-2%. Е, нека дори да са 10%. В нашата страна книги се четат от около 25,5 милиона души. Това са онези, които четат повече от 2-3 книги в година. От тях фантастика, чийто автори най-много плачат по форумите на електронните библиотеки, четат около 400 хиляди души.
Имайте предвид, че читателите имат различни вкусове и пристрастия и един автор средно се чете от не повече от 100-150 хиляди души. А средният тираж е, както лесно може да се види като отворим последната страница на книгата, около 7-10 хиляди броя.
Следователно, налице е изкуствено създаван и поддържан дефицит, нещо като вакуум в смукалото. Колкото по-голям е вакуума, толкова по-здраво седи смукалото върху портфейла на потребителя. Като се има предвид, че издателя издава между 50 и 150 заглавия НА МЕСЕЦ, лично аз много се съмнявам, че дейността на «пиратите» оказва някакво влияние. Още повече заради това, че 90% от «останалите» книги никой не ги «краде». Това са всевъзможните атласи, научна, справочна и друга литература, включително и класиката, която, колкото и да е странно, се купува и до днес.
Знаете ли, че изданията на Достоевски вече са надхвърлили тираж от 40 милиона (!) книги? Да, горе-долу толкова е издадено от неговите произведения, включително и преводите на чужди езици, разбира се. И все още го купуват!
Така виждаме, че издателя само «плаши» автора с пиратите. Е, може би, и той малко се страхува. Страхува се, че след година-две ще се наложи радикално да променя бизнеса си.
А сега да огледаме ситуацията с очите на автора, така да се каже - откъм материалната страна.
Авторът е написал книга. Той иска пари за нея. Желателно - повечко. А читателя, гадина такава, не плаща.
Защо не плаща читателя? Защото не иска.
Как да го накараш да иска? Да пишеш така, че от прочетеното да ти избиват сълзи. За да може, както казваха в един хубав филм, «всичко в теб ей-така да се разгърне, а после да се сгърчи...» (c).
За да може книгата да стане не «за еднократна употреба», че да съжаляваш за загубеното за четене време, а да е Книга, която задължително ще препоръчаш на всички роднини и познати, която ще запазиш и за децата си. Срещали ли сте такива книги? Аз - да, но малко. Макар че с удоволствие ще платя доста повече, отколкото струва средното хартиено издание, ако знам че авторът ще възприеме това като «пиши още!» и ще напише. Ще напише Книга, а не «тоалетно» романче, което се чете «по инерция» и на практика не се запомня с нищо.
Колко са книгите, които сте запомнили дотолкова, че да можете да ги преразкажете поне в общи линии?
Обърнете внимание - за «нереализирани печалби» най-много плачат авторите, които дори е трудно да наречеш автори. Средностатистическия писач от такова ниво е загрижен единствено от пълненето на собствения си джоб.
Както всеки нормален човек, той е мързелив. И се стреми да спечели колкото се може повече, като свърши колкото се може по-малко. Идеалният вариант - да седи и да пише, пише, пише... И парите да не са просто големи, а много големи. Но това не е възможно.
Книгите не се пишат бързо, Книгите не се пишат често.
Често и бързо се пишат книжленца. Поредици, запълващи лавиците, пререкламирани и напълно «удавили» онези малкото книги, които могат «да просълзят» читателя. И всичко това струва пари. И колкото повече читателя открива, че е купил красиво опакован боклук, толкова повече губи желание да купува!
И като открие своя опус в мрежата, средностатистическия писач започва да плаче с горчиви сълзи - всички знаят, че повечето читатели, след като прочетат електронното копие на произведението, често купуват и хартиената версия. Дори и за приятели, близки, за подарък... Но повечето го купуват. А като прочетат творчеството на писача - не само че няма да го купят, но ще разубедят и другите.
Това дразни и вбесява «професионалистите», това просто ги изкарва от релси - но читателя в интернет не можеш да го излъжеш.
Не можеш да спечелиш пари, като пробуташ евтино тоалетно романче със затлачен сюжет и грапав стил!
Впрочем, заслужава си да се отбележи, че много от достойните автори, пишещи хубави книги и дори Книги, са принудени да искат премахване на произведенията им от електронните библиотеки. Не заради някакви долни мисли, а или поради недалновидност и неразбиране, или под влияние на алчните издатели.
Затова не бива да се очернят подред всички, които са ви се сторили «твърде алчни». Може би те се радват, че произведенията им са толкова популярни в мрежата, но не могат да заявят това директно, притеснявайки се от негативната реакция на издателя.
Изобщо - на мен ми се струва... автора не бива да се изхранва от хонорара си. Хубавите книги се пишат преди всичко за душата. За своята, авторската душа. И за близките, и за онези, на които не им е безразлично. Ако читателят го оцени, ще го плати. Парите могат да бъдат приятно допълнение към творческия процес, но не бива да бъдат самоцел. Защото те убиват онова, което прави от писането изкуство, и го превръщат в занаят. В изсмукване от пръстите на колкото се може повече пари, които читателите да похарчат за четиво-«ширпотреба».
Между другото, ето тук () можете да прочетете много интересни размишления на различни теми от Олег Дивов, писател-фантаст, написал внушително количество книги и при това се е опазил от «щамповане» за разлика от множество «модерни» автори. Силно ви го препоръчвам.
(следва покана за коментари по темата)