Страница 1 от 1

Авторски права

Пуснато: 07 юли 2010, 12:27
от Гост356
Мисля, че е редно да има тук една тема за това КОЙ И КАК РАЗБИРА АВТОРСКИТЕ ПРАВА ...
В крайна сметка никъде по темите не видях ясно и точно мнение по въпроса.
Има ли някое произведение в сайта, за което автор да е дал права за разпространение - независимо как?
Задавам този въпрос тъй като основно право на всеки автор е той да решава дали произведението му може да се разпространява и как. Разбира се изключвам тези произведения, за които са изминали 70-те години по ЗАПСП, в които правата са запазени.

Пуснато: 07 юли 2010, 13:17
от danbi
Никоя библиотека не пита конкретния автор, дали той и дава някакви "права". Библиотеката не търгува с правата на авторите, затова и не е нужно. ЗАПСП е недвусмислен в това отношение. Все още.

Борислав не веднъж коментира, че който (жив) автор е пожелал произведението му да не бъде налично в Моята Библиотека, го е махал. Мисля, че това изчерпва впроса, зададен по такъв начин.

Пуснато: 08 юли 2010, 15:25
от SecondShoe
Ето пример за едно разбиране на авторските права: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=537846 .
Честно казано, по време на цялата история с атаката към библиотеката, не бях чел толкова много лъжи на квадратен сантиметър. Всъщност лъжи е неточно казано. Това по-скоро е продукт на една ужасяваща некомпетентност.

Пуснато: 08 юли 2010, 15:38
от petrovich
SecondShoe написа:Ето пример за едно разбиране на авторските права: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=537846 .
Честно казано, по време на цялата история с атаката към библиотеката, не бях чел толкова много лъжи на квадратен сантиметър. Всъщност лъжи е неточно казано. Това по-скоро е продукт на една ужасяваща некомпетентност.
Абсолютно съм съгласен!

Facebook и Google нямали реклама ?!? Пълни идиоти. Много се ядосах!

Пуснато: 08 юли 2010, 16:06
от Вилорп
Няма нужда да си го слагаште на сърцето, човекът иска да отвори митница =)

Пуснато: 08 юли 2010, 20:31
от danbi
Виновен е тоя, дето е измислил историята за Солунската Митница!
Мераклии за лесен живот винаги ще има.

И аз се ядосах отначало, но бързо ми мина. Повече гласност, това е начина.

И без информация какво можем да направим, защото те всъщност това чакат -- да им кажем къде да атакуват.

Изключенията и ограниченията на авторското право в библиотек

Пуснато: 08 юли 2010, 22:33
от piafff
Изложение на принципите върху изключенията и ограниченията

на авторското право в библиотеките и архивите

от

Електронна информация за библиотеките (еIFL)

Международна федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA)

Съюз Авторско право в библиотеките (LIBRARY COPYRIGHT ALLIANCE)





Постоянна комисия по въпросите на авторското право и сродните му права към

Световната организация за интелектуална собственост (WIPO)

18-а сесия. Женева, 25-29 май 2009 г.


Международната библиотечна общност е убедена, че има неотложна нужда от ново разбиране за ролята на изключенията и ограниченията на авторските права през 21 век и от съответни действия на страните членки на Световната организация за интелектуална собственост да въведат необходимите разпоредби в националните си законодателства, уреждащи проблемите на достъп до дигитална информация.

Библиотечната общност заявява, че изключенията и ограниченията, поддържащи дългогодишната функция на закона за авторското право в обществото, трябва да се разглеждат като обществени права, балансиращи личните права за достъп до информация, които също са обект на авторскоправното законодателство. Те трябва да се приемат като съставна част от същинската функция на закона, като инструменти за подпомагане на иновациите, творчеството и икономическия растеж във всички части на света.


Постоянната комисия по авторско право и сродните му права (SCCR/сесия 18 ) към Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) продължава дискусиите върху изключенията и ограниченията, които произтекоха от предложенията, внесени в СОИС от правителството на Чили през 2004 (SCCR/сесия 12/3) и 2005 (SCCR/сесия 13/5) и от правителствата на Бразилия, Чили, Никарагуа и Уругвай през 2008 г. (SCCR/сесия 16/2). В предложението си от ноември 2005 г. Чили отново подчерта важността от приоритизиране на работата на Постоянната комисия, която трабва “да засили международното разбиране за нуждата от адекватни ограничения на авторското право, като се поучи от съществуващи модели и се придвижи към споразумение върху изключенията и ограниченията за целите на обществения интерес, които под формата на минимални стандарти трябва да бъдат предвидени във всички законодателства в полза на международната общност” (SCCR/Сесия 13/5).

Чили определи три направления на дейности, които да бъдат предприети от Постоянната комисия по авторско право и сродните му права към Световната организация за интелектуална собственост:


1. Идентифициране на национални модели и практики в областта на изключенията и ограниченията на авторското право сред страните членки на Световната организация за интелектуална собственост.

2. Анализ на изключенията и ограниченията на авторското право, необходими за подпомагатне и поощряване на творчеството, иновациите и произтичащите от тях резултати.

3. Създаване на споразумение върху изключенията и ограниченията на авторското право за целите на обществения интерес, което да фиксира минимума изключения и ограничения, които да бъдат включени в националните законодателства в полза на гражданите, особено тези, засягащи достъпа за уязвими групи или социално приоритизирани сектори.


Ние приемаме най-новите проучвания на Постоянната комисия по авторско право и сродните му права към Световната организация за интелектуална собственост относно изключенията и ограниченията на авторското право в дигитална среда за хора със зрителни увреждания, за библиотеки и архиви и за образователни дейности, илюстриращи национални модели и практики в областта на изключенията и ограничениата на авторското право. Надяваме се, че тези проучвания ще осигурят рамката за укрепване на международното разбиране за нуждата от адекватни изключения и ограничения и от възстановяване на баланса, нужен за поддържането на трайно и устойчиво информационно общество.

Ние настояваме СОИС да продължи да работи върху направленията, предложени от Чили.

Във връзка с второто направление – анализи – предлагаме да се проведе проучване, насочено към определяне на тези изключения и ограничения на авторското право за библиотеките, нужни за насърчаване на творчеството, иновациите и разпространение на резултатите, които произтичат от тях. Това проучване трябва да има за цел да достигне до съгласие върху основните изключения и ограничения на авторското право в полза на обществения интерес, които да се приемат като препоръчителен минимум за всички национални законодателства.

Ние умоляваме СОИС да разгледа конкретни предложения за инструменти, които да направляват администрирането на интелектуалната собственост и изрично да са насочени към разширяване на набора от налични изключения и ограничения на авторското право в световен мащаб и особено в развиващите се страни.

В страни, в чиито национални законодателства не съществуват разпоредби за изключения и ограничения на авторското право,3 ние умоляваме СОИС да подпомогне да ги разработят и това да стане в рамките на планираните тематични програми в Дневния ред на СОИС.

Ние каним страните членки на СОИС да предприемат действия за попълване на пропуски в разпоредбите за авторското право, засягащи библиотеките и архивите. Изпълнявайки тази задача, страните членки ще способстват за интелектуалния и творческия живот на своите нации в бъдещето.

Ние почтително молим страните членки да приемат следните принципи, от които да се ръководят при формулирането на изключенията и ограниченията на авторското право за библиотеките и архивите в техните национални закони за авторското право:


Опазване и съхранение

Библиотеката трябва да има право да прави копия на публкувани и непубликувани произведения от своите колекции с цел опазване и съхранение, включително при прехвърлянето на съдържание в различни формати.

Седемдесет и две страни в момента имат разпоредби, позволяващи копиране за нуждите на съхранението. Шестдесет и седем страни позволяват на библиотеките си да репродуцират произведения с цел възстановяване или замяна и петдесет и три от тези изключения ясно разрешават на библиотеката да прави копия за депозиране в друга библиотека.4 Въпреки това, много от тези нормативни документи не са приложими към определени категории произведения, защитени от авторското право като аудиовизуалните материали и звукозаписите, и езикът им не е достатъчно ясен, за да бъде приложим към дигиталните материали. Библиотеките в повече от половината страни в света нямат законово оправдание за изпълнението на дейности, основни за тяхната мисия, а много по-голям брой страни нямат въобще законова сигурност при работа с дигитална информация.

Изключенията от авторското право с цел опазване и съхранение трябва да се прилагат еднакво към всички категории произведения с авторски права и към материали на всички видове носители и във всякакъв формат. На библиотеките трябва да бъде разрешено активно да опазват и съхраняват материали, застрашени от влошаване, увреждане или загуба.


Депозит

Законите и системите за задължително депозиране трябва да се разширят и да включат произведения, публикувани във всички формати и да позволяват опазване и съхранение на този вид произведения.

Системата за задължителния депозит изисква организациите и отделните автори, произвеждащи документи в многобойни екземпляри да депозират един или повече екземпляри в определения за тази цел национален институт/институции. Това е най-важният инструмент за гарантиране пълнотата на националните библиотечни колекции и за това, че публикуваното наследство на нацията се набавя и съхранява за всички времена. Законовата база в областта на задължителния депозит често изключва определени категории произведения и нетекстови формати като звукозаписи и аудиовизуални материали. В много страни нормативната база за задължителния депозит не е актуализирана и не включва електронните публикации. Поради деликатното естество на дигиталните произведения законовата база на задължителния депозит трябва да включва допълнителна клауза, позволяваща опазване и съхранение на произведенията, в какъвто и формат да са те, въпреки разпоредбите в законите за авторското право, които не разрешават това.


Междубиблиотечно заемане и доставяне на документи

Библиотеките трябва да са в състояние да доставят документи директно до потребителя или чрез библиотека посредник, независимо какъв е форматът на документите и какви са средствата за комуникация.

Седемнадесет страни в момента имат специфични изключения относно доставянето на документи, а шест страни разрешават копирането за междубиблиотечно заемане, за да могат да снабдят с копие индивидуалния потребител.5 Някои национални законодателства признават и вземат предвид междубиблиотечното доставяне на документи в общите разпоредби за библиотеките, докато други нямат такива рапоредби.

Споделянето на материали е жизнено важно за напредъка на знанието, особено в развиващите се страни. Няма библиотека в дадена страна, която да притежава всяка книга, списание или публикувана творба. Обичайна практика за библиотеките е да си доставят една на друга материали с нетърговска цел, в отговор на потребителски заявки, за да осигурят възможно най-широк достъп до знанието и най-добро обслужване за своите потребители. Кооперираната система за споделяне на ресурси е известна като междубиблиотечно заемане – когато се разменят печатни материали, и като междубиблиотечно доставяне на документи – когато се разменят дигитални материали. Междубиблиотечното заемане и доставяне е основно средство за осигуряване на богатство и разнообразие на колекциите и за поддържане на добри библиотечни услуги, позволяващи споделяне на ресурси, като в същото време защитават законните интереси на носителите на авторски права.


Образование и обучение в класната стая

Трябва да бъде допустимо за произведения, законно придобити от библиотека или друга образователна институция, да бъдат предоставяни в подкрепа на обучението в класните стаи и дистанционното обучение по начин, който не ощетява носителя на авторски права. Библиотеката или образователната институция трябва да има позволение да прави копия на произведения в подкрепа на обучението в класната стая.

Напредъкът в образованието би бил невъзможен, ако преподавателите, инструкторите или обучаемите трябва да искат разрешение всеки път, когато имат нужда да репродуцират материали за подготовка на уроци, преподаване, учене, инструктажи или други обучителни дейности. Неприемливо е да съществува административна инфраструктура, която да да осигурява разрешение за копиране за всяка една образователна нужда.
Новите технологии позволяват създаване на надеждна и сигурна виртуална обучаваща среда и нови, вълнуващи начини на обучение, учене и взаимодействие. Изключенията трябва да бъдат в крак с развитието на технологиите по начин, който позволява на утрешните студенти да извличат същите ползи, каквито са имали колегите им от епохата на печатното слово. Образованието е ключът към икономическото и социалното развитие и това е признато в целия свят.



Репродуциране за целите на научните изследвания и за лични цели


Копирането на материали за или от индивидуални потребители трябва да бъде разрешено за целите на научните изследвания и обучение, както и за лични цели.

Това е едно от най-широко приетите изключения и ограничения за правото на репродуциране в националните закони за авторско право. Нуждата на хора, които правят копия за различни некомерсиални цели във всекидневния живот, е идентифицирана от библиотекарите, които се натъкват на реалните потребности на отделни хора и организации, използващи защитените с авторски права материали за творчески, образователи и информационни цели. Би било крайно непрактично, ако трябва да се иска разрешение за всяко копие, още повече, че това би затруднило свободния поток на информация в обществото. Библиотеките трябва да могат да осигуряват на потребителите средства за репродуциране, независимо какъв е форматът на материалите.



Разпоредби за хора с увреждания

На библиотеката трябва да бъде позволено да конвертира материали от един формат в друг, за да ги направи достъпни за хора с увреждания. Изключенията трябва да се прилагат за всички формати, за да отговарят на нуждите на потребителите чрез средствата на технологичния напредък. За да се избегне скъпоструващо дублиране на производство на алтернативни формати, трябва да бъде разрешен трансграничният трансфер.

Отказът на достъп до информация за хора с увреждания е нарушение на човешките права. Всички хора имат право да четат и учат и опитът от тези дейности обогатява човешкия живот. Нуждите на хората с увреждания в развиващите се общества изискват специално внимание от страна на международната общност. Трансграничният трансфер в момента води до законова несигурност, която затруднява използването на новите технологии и услуги, подобряващи живота на хората с увреждания. Нужни са действия за разширяване на нормативната база за библиотеките в полза на хората с увреждания, като се създадат условия за ползване на информация от хора с увреждания чрез различни носители на информация и независмо от държавните граници.

Общи изключения за свободно използване, приложими към библиотеките

Изключението за свободно използване в съгласие с практиката на честна употреба подпомага осигуряването на ефективни библиотечни услуги.

Общи изключения като честна употреба и честно отношение трябва да се добавят към библиотечните дейности като допълнение към други специфични библиотечни правила за изключения. В някои страни общите изключения за свободно използване са сведени до цели, като: изследвания, рецензиране, художествена критика, новинарски репортажи, пародия или сатира, протоколи от съдебни заседания. В други страни, най-вече в САЩ, е прието, че честната употреба се разпростира до определени библиотечни дейности. Специфичните правила за изключения в библиотеките и архивите не бива да се схващат като последен и завършен лимит на разрешени дейности в тези институции и извън тях. Честната употреба и честното отношение трябва да служат на една по-далечна цел – да се разреши на библиотеките да приспособяват услугите си към нововъзникващите нужди на потребителите, и то далеч преди да се налага необходимостта от добавяне на нови правила за изключения.

Осиротели произведения

Необходимо е изключение, което да разреши проблема с осиротелите произведения, при които носителят на авторски права не може да бъде определен или локализиран.

Много честни и добросъвестни потребители на защитени произведения не са в състояние да определят или локализират носителя на авторски права, когато искат да използват даден труд. За библиотеките и други притежатели на културно наследство невъзможността да се определи или локализира носителят на правата често води до пропуски в достъпа до важни местни и уникални колекции. Опасявайки се от търсене на отговорност, библиотеките се въздържат да използват тези “осиротели” произведения дори когато това е с идеална цел, каквато е опазването и съхранението.

Намирането на механизъм, който да намали риска от съдебна отговорност за библиотеките относно осиротелите произведения, ще помогне да се разшири достъпът до милиони произведения. Ограничението на авторските права по отношение на осиротелите произведения би способствало за тяхното опазване и съхранение, както и за експонирането им, което иначе би било пренебрегнато.

Времетраене на закрилата на авторското право

В съответствие с Бернската конвенция общото правило за срока на времетраене на авторското право трябва да включва живота на автора и 50 години след неговата смърт.

Международният стандарт за времетраенето на закрилата на литературно произведение е животът на автора и 50 години след неговата смърт, както е определено в Бернската конвенция и в Споразумението върху търговските аспекти на правата върху интелектуална собственост. В много страни срокът е увеличен до 70 години след смъртта на автора. Това удължаване означава, че информацията остава частна собственост за по-голям период в полза на носителите на правата и в ущърб на библиотеките, образованието и отделните хора. Времетраенето на авторските права не трябва да се удължава повече в националните закони за закрила на авторско право. Произведенията, които са обществено достояние, са жизнена сила, която създава нови възможности за творчество, изследвания и знания.


Технологични мерки за защита, които спъват законното използване на произведения под закрила

В библиотеките трябва да бъде допустимо заобикалянето на мерките за технологична защита, за да стане възможно използването на произведения, защитени с авторски права по начин, който не ги нарушава. Осъществяването на правни разпоредби, забраняващи заобикалянето, в много страни на практика надхвърля изискванията на Член 11 от Договора за авторско право на СОИС, като успешно елиминира съществуващите изключения от закона за авторско право.

Договорът за авторско право на СОИС разрешава изключения, но малко страни са въвели изключения от правните си разпоредби, забраняващи заобикалянето, за да обслужват по-добре потребителите в библиотеките. Изключенията и ограниченията са правни принципи с нюанси и усложнения, които отразяват национални политики в публичния сектор.

Използването на технологични мерки за защита свежда информационната политика до нули и единици, офлайн или онлайн, и с едно натискане на копчето отменя важни национални политики, замислени да бъдат в полза на обществото. Още повече, че много от нормативните разпоредби против заобикалянето бяха силно разкритикувани като неработещи. СОИС трябва да подкрепи едно проучване на изцяло нов подход към тези въпроси и да открие иновативни средства, отговарящи на целите на закона.


Лицензионни договори и законни изключения

Не трябва да се допуска лицензионните договори да отменят изключенията и ограниченията. Целта и политиките, които определят изкюченията и ограниченията, са израз на важни национални и международни принципи и не бива да се променят с договор.

По-голямата част от дигиталните продукти, набавяни в библиотеки, са съпроводени от лицензи, които отхвърлят законните изключения и ограничения, подпомагащи библиотечните дейности. Така частният закон за договорите не зачита публичния закон за авторското право. Следователно, лицензионните условия, които спъват изключенията от авторското право, не трябва да бъдат валидни за библиотеките. Освен на лицензи за индивидуални произведения сме свидетели на появата на много общи лицензионни споразумения, които обхващат широк спектър от материали и поставят строги ограничения. Този род споразумения имат потенциала да предефинират правилата на авторското право за голям дял от интелектуалното наследство на дадена страна. Лицензионните споразумения не трябва да преначертават правилата за закрила на авторските права.


Ограничение върху отговорността

Трябва да има ограничения върху отговорността на библиотеките и техния персонал, който действа честно и добронамерено, вярвайки или имайки разумни причини да вярва, че постъпва в съответствие със закона за авторското право.

Библиотеките са важни посредници в насърчаването на публичния достъп до информационни ресурси. Библиотеките и техният персонал се стремят да се придържат към закона и уважават легитимните интереси на носителите на авторски права. В изпълнение на своите задължения към обществото библиотеките в целия свят ежедневно управляват огромно количество информация, като неизбежно се сблъскват с въпроси на интерпретацията и прилагането на закона за авторското право. Библиотекарите, които по принцип не са професионално обучени в областта на правото, обикновено се нуждаят от отговори на собствените си въпроси, без да се обръщат за съвет към специализирани юридически услуги. Страните членки трябва да предложат закрила под формата на ограничена отговорност за библиотеките и техния персонал, който действа честно и добросъвестно при прилагане на закона за авторкото право. Действайки честно и добросъвестно, библиотеката предприема стъпки към разбиране и прилагане на закона по начин, който уважава интересите на всички страни.



-------------------------------------------------------------



1 Бихме искали да изразим благодарност на Kenneth Crews за първия подробен преглед на нормативната база в областта на авторското право на страните членки на СОИС, засягаща библиотеките и архивите. Неговото Изследване върху изключенията и ограниченията на авторското право за библиотеките и архивите (2008), поръчано от СОИС, поставя фундамента за по-нататъшни анализи и подчертава нуждата от разширяване обхвата на изключенията и ограниченията на авторското право за библиотеките и архивите в целия свят. Изследването е достъпно на адрес:

http://www.wipo.int/edocs/mdocs/copyrig ... r_17_2.pdf

2 В този документ терминът “библиотека” за краткост означава едновременно библиотеки и архиви.

3 Двадесет и една страни нямат изключения за библиотеките в техните закони за авторското право. Kenneth Crews, WIPO Study on Copyright Exceptions and limitations for Libraries and Archives (2008), с. 29.

4 Crews, с. 3.

5 Crews, с. 68.

Целият текст е тук: http://www.libblagoevgrad.org/page19_4.htm

Пуснато: 09 юли 2010, 04:08
от slacker
Ето го същия текст в сайта на "Българска библиотечно-информационна асоциация":

http://www.lib.bg/index.php?option=com_ ... 2&Itemid=1 [HTML]

http://www.lib.bg/prevodi1/stanovishte_avt_pravo.doc [DOC] - може да се отваря и посредством OpenOffice.org

мнение на автор от Читанка

Пуснато: 09 юли 2010, 13:55
от Шаркан
аз съм Николай Теллалов, в Читанка са качени мои неща.

разбирам авторското право простичко (ако можех да мисля сложничко, щях да стана математик или поне аспирант по органична химия, затова съм само прост фантаст):
- текст, който има автор, върви заедно с името на автора;
- който прави промени, поправки и корекции в авторския текст, е редно да ги маркира, ако те засягат/променят смисъла на написаното. Маркира ги със своето име, в бележка под линия би могъл да остави оригиналния пасаж.
- недопустимо е СЪЗНАТЕЛНО да се краде текст и да се подписва с друго име;
- недопустимо е да се променя или измисля текст и да се приписва на друг автор;
- ако авторът желае творбата му да се ползва по някакъв определен начин, той може да призове читателите да спазват определени ограничения (например, да не четат произведението в сряда; или когато го четат, да носят зелена широкопола шапка). Не е сигурно, че читателите ще се съобразят с тези ПРЕПОРЪКИ, затова автор, който желае ПЪЛНА гаранция, по-добре да не публикува.
(би могъл да разпространява своето произведение устно, да го чете в специална зала пред подбрана публика, която публика после се товари на шлеп и се дави в Дунава, за да не разказва никому какво е чула)
(надали такъв автор ще има читатели в крайна сметка)

Толкоз.

Всеки има право да копира и разпространява достъпен му текст, ако спазва авторското право така, както е описано горе. Ако го прави некомерсиално, авторът може само да се радва и да черпи (ако има някоя мухлясала стотинка в джоба). Ако го прави комерсиално, БИ БИЛО редно да сподели ПОНЕ ЧАСТ от печалбата с този, чийто труд ПРЕпродава.
Ако ли не, авторът е в правото си да обърне внимание на читателите, че книжно тяло от издател А не му носи никакъв приход, докато от тиража на издател Б все нещо капе, което позволява на автора да не ходи да разтоварва цимент на Сточна гара, а да седи и да пише следваща книга. И нека читателят избере от кой издател и кой търговец да купува. Ако творбите на даден автор се харесват на читателя, ако той иска да види продължение - ясно е какъв ще е неговият избор.
Има и вариант, според който издател Б не съществува, но пък текстът е качен, да речем, в Читанка. И има някакъв линк към страница на автора. И на нея има някакво бутонче за ДОБРОВОЛНО плащане за сваленото произведение - кой колкото е преценил, че творбата заслужава (или според назначената от автора цена - изборът пак е на читателя)
(естествено, на страничката на автора има място за критики и препоръки, както за самия текст, така и за удобството на оформлението му).

толкоз и по копирайта.

всякакви останали "права" и "задължения" може да има само според условията на един СВОБОДЕН ДОГОВОР.
Свободният договор не е задължителен закон за лица, които не са страни в този договор.
Там, където има практика на свободни договори, там съществува и СВОБОДЕН АРБИТРАЖ. Спорещите страни избират трето лице (група лица), комуто имат и двамата доверие, и го поканват да ги разсъди, като се задължават да приемат вердикта му без хър-мър.
Спор може да възникне, ако гражданинът Хикс реши, че договорът между гражданите Игрек и Зет по някакъв начин НЕПОСРЕДСТВЕНО го ощетява, причинява му вреда или създава преки предпоставки да настъпи такава вреда.
Естествено, Хикс трябва да докаже твърдението си, че е реално ощетен (а не само се ЧУВСТВА ощетен) пред арбитража.
Отбягване на арбитраж развързва ръцете на инициатора на такова "дело" за осъществяване на пряко действие за защита или обезщетение.

Толкоз и по механизмите на взаимодействие.

простичко, нали?
Ами, толкова ми се побира в главата.
Затова друг вид алабализми, приети от МАЛЦИНСТВО, което да ми НАРЕЖДА какво да правя, без да ме пита дали съм съгласен, което ми "гарантира" съдебно разбирателство, но пак според правила и пред лица, които не съм избирал - всичко това е пълен ПРОИЗВОЛ.
Нарича се, кой знае защо, "демокрация". Власт народна.
Сякаш "народът" е някакво конкретно същество, колективен организъм, който нашепва на избранниците какво точно да правят и да говорят.
В същото време, почти всяка отделна клетка от "народа" няма никакъв контрол над избранниците. С тези избранници в крайна сметка е съгласно едно МАЛЦИНСТВО, което прави това, което му е изгодно.
Но дори да беше МНОЗИНСТВО, откъде накъде ще диктува правила на малцинството, което никому с нищо не пречи (а ако пречи, нека бъде доказано с какво точно; и не така на едро, а с конкретни имена)?


та законите, това е интересно, остават анонимни. Не пише кой е автор (автори), не пише кой е редактор (редактори). Освен това съществува каста от тълкуватели на закона (която каста пак не е избирана от "народа")...

някой да се чувства малко неудобно?
никой не отговаря за калпави нормативни текстове, никой не отговаря за настъпили лоши последици от прилагането или тълкуването на даден закон.
Но пък ясно се забелязва, че от повечето закони НЯКОЙ ПЕЧЕЛИ, някой е ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАН.
Това се нарича ПРОИЗВОЛ, ДИКТАТ, как да е другояче, ама не и "демокрация". Щото самата дума предполага, че на народа от собствената му власт не би трябвало да му става зле.

По-малко произвол би имало, ако всеки гражданин би могъл да подава проектозакони, да ги праща към един компютър, който на случаен принцип да им удря три вида виртуални печати: утвърдено, отхвърлено, отложено.
(преразказвам сюжета на един съветски фантастичен роман, за съжаление забравих името на автора и заглавието)
Чисто математически, според законите на статистическото разпределение, ще надделяват разумни инициативи. Освен това, има и обратна връзка - след няколко сериозни гафа, гражданите престават да пускат глупости като проекти (реално бройката на глупостите драстично намалява, след като обществото си изпати от тъп закон).


за да се изпълняват, законите (правилата) трябва да са максимално прости за разбиране, да се смятат за справедливи от максимален брой хора, и тези хора да се отучат да прилагат двойни стандарти ("днес ми изнася да спазвам правило номер 45, утре не ми изнася").

Пуснато: 10 юли 2010, 14:57
от SecondShoe
SecondShoe написа:Ето пример за едно разбиране на авторските права: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=537846 .
Историята има продължение. Ето го: Нещо като отворено писмо до Г-н Веселин Тодоров

Пуснато: 23 юли 2010, 21:00
от gioganotti
Ето една много добре оформена теза:http://webcafe.bg/id_1580959648_Avtora_ ... voto_pravo