Пробно разпознаване
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!
Пробно разпознаване
Ще се намери ли някой, който да ми каже как се разпознават следните две картинки:
TIFF-а е генериран от JPEG-а и ми е интересно дали се е загубила информация, че да се възпрепятства разпознаването.
-
SecondShoe
- Мнения: 421
- Регистрация: 16 август 2006, 04:55
Разпознах оригиналния тиф, дава доста грешки. После обработих картинката като първо дадох малко Blur и после увеличих малко контраста. Грешките при разпознаването почти изчезнаха. Ето обработеното изображение:
Въпросът ти беше доста неясен, може това което отговарям да не е това, което ти трябва
.
Въпросът ти беше доста неясен, може това което отговарям да не е това, което ти трябва
.
Последната и единствена промяна е направена от SecondShoe на 08 март 2009, 20:03.
Оригинала след сканирането е JPEG-а. Не ми хареса големината на файла, затова му смених цветовата гама на черно-бяла, като заедно с това го обърнах и в компресиран TIFF. Явно при това се губи важна информация, щом казваш, че имало много грешки при разпознаването.SecondShoe написа:Въпросът ти беше доста неясен
Работата е там, че ми пратиха огромни картинки за разпознаване (JPEG-овете), които хич не ми се иска да качвам в суров вид на сървъра. Трафичния му канал е ужасно много ограничен и ако някой тръгне да дърпа 100-мегабайтов файл, блокира достъпа на всички останали.
-
SecondShoe
- Мнения: 421
- Регистрация: 16 август 2006, 04:55
Подкрепям SecondShoe изцяло и само в допълнение ще кажа, че изображението е било 'прегорено' по време на сканирането. От там идват дупчиците или още наречени 'шум' в буквите.
След като се приложи Gaussian Blur (този филтър във фотошоп и гимп дава прецизен контрол, в xn view също е задоволителен) над оригиналния jpg предлагам да се процедира по метода описан в 'автоматизирано оконтрастяване...' Оконтрастяването в xn view може да се прави на 2 паса, като първия играе ролята на levels, а втория с контраст на максимум - на threshold. Целта е краен файл, който изглежда така:
http://img180.imageshack.us/img180/3316/scan2cd5.th.png
Ето и разпознаването директно без редакция:
яростно, като се надяваше да е за последен път.
Гаечният ключ премина свободно през стъклото на шлема и се вряза в черепа. За миг Картър замря и загледа извършеното от ръцете си. После се раздвижи, хвана тялото на Алф за рамената, изхвърли го през вратата и влезе вътре в бъгито.
* * *
Не му трябваше много време да намери собствената си машина. Но изгуби много повече преди да я изкопае от пясъка. Но и това не беше най-страшното. Време имаше колкото си поиска. Ако премине стената на кратера в дванадесет и тридесет, то ще успее да стигне купола, точно когато си отиват последните остатъци на кислорода.
Няма да има нужда да прибягва до особени хитрости. Нали ще пристигне час преди разсъмване. Никой няма да го види. Те ще престанат да очакват завръщането им около пладне на утрешния ден.
Куполът ще остане без никакъв въздух, преди някой да успее да облече скафандър.
После ще успее да ремонтира купола и отново да го напълни с въздух. След месец на Земята ще узнаят за станалото нещастие. Метеорит е ударил селището, по време, когато Картър не е бил в него и той единствен е оцелял. Ще го приберат в къщи и остатъка от живота му ще мине в притъпяване на спомените.
Той знаеше кои от неговите бутилки са празни. Като всеки жител на селището и Картър имаше свой собствен начин на подреждане. Когато изхвърли шест бугилки, той се спря. Изведнъж му хрумна, че е грях да ги изхвърля. Никак няма да е лесно да се заменят.
Схемата на разположение на бутилките на Алф не знаеше. Трябваше да провери всяка поотделно. Някои Алф беше изхвърлил сам, като смяташе на местата им да сложи бутилките на Картър. На всяка една отвъртя вин-тила и като чуваше съскане, веднага го затваряше.
Но съскане чу само от една бутилка. Само една! Следователно притежаваше само пет бутилки с кислород. Въобще нямаше да му стигнат за едно тридесетчасово пътешествие през пустинята.
Алф е скрил някъде три бутилки! Оставил ги е някъде, където после е щял безтруд да ги намери. Направил го е за всеки случай. Така че сега Картър е лишен от възможността да се върне жив!
Но Алф непременно е оставил бутилките там, където е лесно да се намерят. Освен това са някъде наблизо, защото през цялото време, докато Картър преминаваше височините, той му беше под окото, и е оставил при себе си само една бутилка, която е щяла да му стигне, за връщане до останалите. Бутилките са наблизо, но Картър имаше само два часа да ги намери.
Най-вероятно — веднага се досети, — се намират на другата страна на височините. На тази страна Алф не беше спирал.
Но той би могъл да ги остави някъде по склона при скоковете си нагоре към върха...
Обхвана го бесен пристъп на бързане. Картър скочи в кабината на бъгито си и го вдигна нагоре, фаровете прекрасно осветяваха пътя му...
• » *
Първите червени лъчи на Слънцето настигнаха Ли Къзънс и Рут Дулитъл, когато вече бяха напуснали купола. Те копаеха гроб. Къзънс пазеше стоическо мълчание. Със смесени чувства на жалост и отвращение едва издържаше на непрекъснатия поток думи, излизащи от устата на Рут:
— Това е първият човек, който ще бъде погребан на
След като се приложи Gaussian Blur (този филтър във фотошоп и гимп дава прецизен контрол, в xn view също е задоволителен) над оригиналния jpg предлагам да се процедира по метода описан в 'автоматизирано оконтрастяване...' Оконтрастяването в xn view може да се прави на 2 паса, като първия играе ролята на levels, а втория с контраст на максимум - на threshold. Целта е краен файл, който изглежда така:
http://img180.imageshack.us/img180/3316/scan2cd5.th.png
Ето и разпознаването директно без редакция:
яростно, като се надяваше да е за последен път.
Гаечният ключ премина свободно през стъклото на шлема и се вряза в черепа. За миг Картър замря и загледа извършеното от ръцете си. После се раздвижи, хвана тялото на Алф за рамената, изхвърли го през вратата и влезе вътре в бъгито.
* * *
Не му трябваше много време да намери собствената си машина. Но изгуби много повече преди да я изкопае от пясъка. Но и това не беше най-страшното. Време имаше колкото си поиска. Ако премине стената на кратера в дванадесет и тридесет, то ще успее да стигне купола, точно когато си отиват последните остатъци на кислорода.
Няма да има нужда да прибягва до особени хитрости. Нали ще пристигне час преди разсъмване. Никой няма да го види. Те ще престанат да очакват завръщането им около пладне на утрешния ден.
Куполът ще остане без никакъв въздух, преди някой да успее да облече скафандър.
После ще успее да ремонтира купола и отново да го напълни с въздух. След месец на Земята ще узнаят за станалото нещастие. Метеорит е ударил селището, по време, когато Картър не е бил в него и той единствен е оцелял. Ще го приберат в къщи и остатъка от живота му ще мине в притъпяване на спомените.
Той знаеше кои от неговите бутилки са празни. Като всеки жител на селището и Картър имаше свой собствен начин на подреждане. Когато изхвърли шест бугилки, той се спря. Изведнъж му хрумна, че е грях да ги изхвърля. Никак няма да е лесно да се заменят.
Схемата на разположение на бутилките на Алф не знаеше. Трябваше да провери всяка поотделно. Някои Алф беше изхвърлил сам, като смяташе на местата им да сложи бутилките на Картър. На всяка една отвъртя вин-тила и като чуваше съскане, веднага го затваряше.
Но съскане чу само от една бутилка. Само една! Следователно притежаваше само пет бутилки с кислород. Въобще нямаше да му стигнат за едно тридесетчасово пътешествие през пустинята.
Алф е скрил някъде три бутилки! Оставил ги е някъде, където после е щял безтруд да ги намери. Направил го е за всеки случай. Така че сега Картър е лишен от възможността да се върне жив!
Но Алф непременно е оставил бутилките там, където е лесно да се намерят. Освен това са някъде наблизо, защото през цялото време, докато Картър преминаваше височините, той му беше под окото, и е оставил при себе си само една бутилка, която е щяла да му стигне, за връщане до останалите. Бутилките са наблизо, но Картър имаше само два часа да ги намери.
Най-вероятно — веднага се досети, — се намират на другата страна на височините. На тази страна Алф не беше спирал.
Но той би могъл да ги остави някъде по склона при скоковете си нагоре към върха...
Обхвана го бесен пристъп на бързане. Картър скочи в кабината на бъгито си и го вдигна нагоре, фаровете прекрасно осветяваха пътя му...
• » *
Първите червени лъчи на Слънцето настигнаха Ли Къзънс и Рут Дулитъл, когато вече бяха напуснали купола. Те копаеха гроб. Къзънс пазеше стоическо мълчание. Със смесени чувства на жалост и отвращение едва издържаше на непрекъснатия поток думи, излизащи от устата на Рут:
— Това е първият човек, който ще бъде погребан на
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи форума: 0 гости