Малка нощна музика в живота на Нестор

[esenna]

Краварят на село Добряково – Нестор – ходеше винаги мълчалив, намусен, със свъсени вежди и рунтави мустаци. Чeшит си беше Нестор, бамбашка човек, както казваха по тези места. Ако някой го попиташе нещо, той винаги отговаряше с мълчаливо поклащане на глава – „да“ или „не“.
По-възрастните от селото го помнеха като малко момче – по цял ден тичаше след баща си и кравите. Майка му ги напусна внезапно посред бял ден и Нестор порасна без капка обич и милувка. Когато баща му го изпрати в града да учи, той заживя под наем в къщата на семейство от стар възрожденски род. Те имаха малка дъщеря – прелестно феерично създание с дълги руси коси, в които винаги имаше вплетена синя панделка. Този истински ангел свиреше на пиано. Нестор за първи път чуваше музика различна от тази, с която беше израсъл на село. Когато момиченцето започваше да свири, той зарязваше всичко, затаяваше дъх, гледаше през ключалката тази малка фея, слушаше и на душата му ставаше особено топло и някак синьо. В тия години за първи път чу от радиото на хазайката „Малка нощна музика“ от Моцарт. Нито знаеше кой е тоя Моцарт, нито пък каква е тази музика – хем малка, хем пък нощна. Но когато изпълнението свърши, той усети, че не е вече оня Нестор, който тичаше подир кравите. Нещо в душата му се беше разместило и от нея извираше синя топлина.
Когато след години се върна в село, пое кравите лете, а зиме майстореше чудатости – невиждани мебели, които винаги оцветяваше в ярки цветове и които изненадваха всеки път съселяните му. Те клатеха глави, цъкаха с език, гледаха и после си тръгваха озадачени, мърморейки: „Не е с ума си наш Несторчо“. Но след време му свикнаха и започнаха да го викат да потегне я някоя ограда, я някоя пейка.
Така, затворен между кравите, чудатите си мебели и спомена за музиката, която беше слушал, Нестор тикаше живота си свъсено и мълчаливо. Вечер пускаше радиото, с надежда да чуе нещо от онова „синьото“ и съвсем случайно разбра, че когато растенията „слушали“ този Моцарт, веднага разцъфвали, а с животните ставали чудеса. Доста мисли по въпроса и реши да пробва със своята крава Мирка. Отиде в града, купи запис на „Малка нощна музика“, върна се в село и веднага го пусна в обора. Кравата Мирка изобщо не реагира – нито в началото, нито в последвалите дни. Преживяше си кротко по цял ден и търпеливо очакваше теленцето си. Моцартовата музика денонощно звучеше в обора и хората заговориха, че Нестор съвсем се е побъркал. Той не обръщаше внимание, но когато Мирка се отели – хлъцна. Такова теле не беше виждал в живота си – цялото искрящо бяло, със сини очи и руси мигли?! Лежеше кротко до майка си. Уплаши се Нестор! Къде се е видяло такова нещо, дори и копитцата му бяха снежнобели. Извика ветеринаря Съби. Той, на свой ред, дълго гледа телето озадачен, прегледа го, но всичко си му беше наред.
– Какво си правил, бе Несторе? – тросна се Съби.
– Как какво? Нищо! Заведох Мирка при гошовия бик – нали се харесват, и после зачаках телето. Това ѝ е трето, но никога не е имала бяло, нали я виждаш каква е петниста, а пък бика си го знаеш – черен като кюмюр? – заоправдава се Нестор.
– С какво храни Мирка? – строго се изкашля Съби.
– Как с какво – със сено, и вода ѝ давах – на Нестор му се доплака.
– Ще видим ние тая работа – промърмори Съби и запраши бързо с колата си.
А пред обора цяло село чакаше да види бялото теле – поредното чудо на Нестор. Той разпъди всички нервно и хлопна вратата на къщата си. Влезе в обора, погали теленцето, увери се, че е женско, пусна оная нощна малка музика и излезе да запали цигара. Телето порасна и се превърна в красива нежна юница с дълги фини крака, с бели копитца – като лачени обувчици светеха. Тя беше гальовна, нежна и понякога на Нестор му се струваше, че му се усмихва с тия големи сини очи и руси мигли. Той ѝ завърза синя панделка на шията и започна да се разхожда с нея из селото. Нарече я Мано̀му – името взе от МАлка НОщна МУзика. Не знаеше дали наистина тоя Моцарт е сътворил това ангелско създание, представа си нямаше, но знаеше, че такова нещо по света няма – снежнобяла юничка. В селото дойдоха от телевизията – направиха голям материал за кравата Мирка, юницата Мано̀му и Нестор. Идваха и професори от БАН – взеха кръвни проби, копитни проби, кожни проби, но така и загадката Мано̀му си остана неразгадана. По-интересното беше, че когато тя забременя от черния бик на съседа, роди пак бяло теленце, с големи сини очи и руси мигли, този път – мъжко. Нестор го нарече Мано̀. Хората свикнаха и с тая чудатост на Нестор и не усетиха как селото се напълни с бели крави и бикове със сини очи и руси мигли.
А в обора на Нестор все така звучеше Малка нощна музика от Моцарт. Той слушаше и за първи път в живота си се усмихна – гледаше благо и някак синьо цялата тая красота.