Фейк

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!

Фейк

Мнениеот Mutafchiev » 03 септември 2020, 00:46

1
Огромният часовник, явно свален от някоя затънтена гара, единственият намек за бегъл опит за интериорен дизайн, в голямото сиво помещение на редакцията на сайта, отмери осем и половина. Навън небето вече бе червено, а през едва отворения прозорец, Крис усещаше свежия ветрец, с който лятото съобщаваше за скорошното си пристигане.
Ева, главната редакторка на сайта, дама на около 45, с гарваново черна коса и много светли сини очи, облечена винаги с бяла риза и пола дълга точно до средата на коленете, се беше подпряла с две ръце на огромната маса по средата на нюзрума. С ядосан поглед оглеждаше насядалите редактори и журналисти. Гален от прохладния вятър, Крис й се наслаждаваше, защото точно сега нямаше проблем с нея, а в неговите очи тя бе еманацията на понятието MILF.
- Откъде намери тази информация? – попита Главната с леден тон.
Всички, които нямаха общо с новината, за която Ева питаше, се правеха на ударени и само двама души бяха нервни. Момичето, което преди две седмици бе приключило стажа в сайта и за пръв път в живота си бе подписало договор за работа, и заместникът на Ева – Лавър Иванов.
Когнитивният дисонанс, който предизвикваше Лавър, когато се представяше бе потресаващ. Човекът бе стар рокер, тежащ около 140 килограма, почти целогодишно носещ къси панталони и старателно поддържащ десетина сантиметрова растителност на брадичката си. Когато за пръв път го видя, Крис реши, че грамадата ще извади бирено шише, ще го счупи в стената и ще го наръга. Канарата се представи с глас на римски патриций, току що отспал си след поредната едноседмична оргия с Калигула: „Лавър, като венеца… Но и в другото съм вещ.“
Без да поглежда към заместника си, Ева изсъска:
- Пушете!
Като по команда на масата се появиха пепелници и защракаха запалки.
- Ам-м-и-и - започна плахо момичето, – видях го в една група във фейсбук, опитах да се свържа с човека, който пусна снимката, ама той не ми отговори. После се появи в няколко сайта, там пишеше, че става дума за Меджикмаркет, промених малко текста и…
- Колко пъти съм ви казвала, ако ще взимате нещо от фейсбук да говорите с този, който го е постнал? Не може просто така да вземеш и да го изпраскаш в сайта…
Докато блажено издишаше тютюнев дим Лавър се намести в стола и постави ръка на масата до тази на Ева:
- Недей й се кара сега, от една страна ги пришпорваме да бързат, от друга им се караме, като оплескат нещо. Откъде да знае, детето, че тия плъхове са снимани в Гданск, а не у нас? – грамадата се отпусна назад и под ядосания поглед на Ева силно дръпна от цигарата, след което завърши, забулвайки се в кълбо от дим. – Четири хиляди километра разстояние, а плочките на пода са същите. Глобализация!
Ева повдигна вежди, уморено въздъхна и се обърна към момичето:
- Има ли нужда пак да обяснявам за проверките на информацията и за всички останали неща, за които ви дудна през две седмици?
- Не – едва се дочу откъм момичето.
- Добре, ще се разбера с ПР-а им да не свалят рекламата от сайта. И ако можете - тя огледа всички седящи, – научете най-после рекламодателите и ми казвайте, ако хванете някого в крачка, преди да го изпляскате пред цялата страна?
Насядалите около масата потвърдиха, че са разбрали посланието на шефката, кой с кимане, кой с фрази тип „Е, естествено“ и „Че как!“. Сгафилото момиче старателно си записа нещо в тефтера.
- Сега, така и така всички сте тук, кой по какво ще работи тази седмица? Крис?
Журналистът леко стреснато се намести на стола:
- Ъъъ, такова, от доста време го мисля, разсъждавам в каква форма да го представя, като интервю ли, като репортаж ли, като статия ли? Чудя се как да привлека вниманието на аудиторията и да има повече шервания, все пак това е целта на общата ни работа, и в светлината на последните събития смятам, че трябва да прецезираме…
- Пич, стига прецезира, кажи к‘ва ти е темата – обади се Лавър.
- Фейк нюз, кой, как и защо ги прави – изстреля Крис без да мисли.
- Да, в светлината на последните събития… - усмихна се криво Ева – искам разследване. По възможност го снимай. Добре се беше получило с web cam моделите.
- Ъхъ – измънка Крис, осъзнавайки в какво се е вкарал собственоръчно.
Материалът с моделите му беше лесен, защото бе мернал едно бивше гадже в такъв сайт, останалото беше въпрос на техника. Сега обаче не знаеше откъде да започне и какво ще прави въобще.
След като оперативката приключи, Крис отиде при момичето, заради което всички бяха събрани и помоли да му даде линка към профила, който бе качил снимките с плъховете. Втората задача на журналиста бе да отиде при IT-то на сайта.
Стаичката на компютърния специалист бе възможно най-баналното свърталище на администратор, което човек може да си представи. Лампите в нея никога не се включваха, а единствените източници на светлина бяха няколкото монитора, неоновите лампи в корпуса на основния компютър и подсветката на клавиатурата.
Допреди няколко месеца бюрото и околностите му представляваха истинско бунище. Навсякъде бяха разхвърляни опаковки от чипс, шоколади, кенчета и хартиени пликове от заведения за бързо хранене. Имаше кула от около десетина кутии от пици – гордост на Марио. Една от пицариите в града предлагаше възможността клиентът сам да избере надписа на кутията, когато си поръчва онлайн. Естествено, IT-то реши да измисля възможно най-гнусните неща, за да види докъде може да стигне. Пазеше кутиите като сувенири, а най-ценна му бе тази с надпис „Прекаляваш!“.
Интересно беше, че бунището имаше точно определена граница. В радиус от метър около сървъра цареше кристална чистота. След поредната наложена от Ева глоба, кочината изчезна, но специфичната миризма на бургери все още удряше в носа всеки, влизащ в помещението. На стените бяха залепени няколко плаката, а най-големият и висящ в рамка бе постер на филма „Хакери“.
Марио, който играеше на World of Warcraft, въобще не усети появата на Крис, който се приближи до него, не се сдържа и му би един чембер през слушалките. Пълното тяло на администратора подскочи изплашено, а физиономията му направи изкусна трансформация от „шокиран мопс“ към „намусена котка“.
- Някой ден ще ми докараш инфаркт - за момент се замисли, – аз, естествено, няма да го преживея, защото не ям нищо, което не е пържено и пия само течности в кенчета. Като умра, трябва да съобщиш на цялата ми гилдия в WoW, че ме няма и да направите погребение на героя ми, всички…
- Можеш ли да хакнеш фейсбук профил?
- Мъжки или женски?
- Какво значение има? – повдигна вежди Крис.
- Аз не мога, но Алберт - 26 годишен рус спортист, работещ в хедж фонд и обожаващ да обикаля света, може. Огнената брюнетка Джейн, обожаваща моторите и фотосесиите с кожени дрехи, също може. Общото между двамата е, че изпращат снимки с keyloger-и и троянци.
- Колко малко те познавам…
- Не искаш да виждаш тъмната ми страна.
- Да, бъди моята Луна, показвай ми само светлата.
- Е? Профилът? – делово попита администраторът.
Крис извади телефона си и препрати току що получения профил на Марио.
- Ето, май ще ти трябва Алберт и пий повече вода.
- Искаш да кажеш „Започни да пиеш вода“.

Вечерта за Крис мина в четене на материали за фалшивите новини и разсъждения за това какво да прави след като успее да влезе в контакт със собственичката на профила – възрастна жена с две-три много размазани лични снимки. Останалото бяха картички за църковни празници и на цветя с различни вдъхновяващи цитати. Абсолютно нормален профил, какъвто имат стотици хиляди жени, прехвърлили 50-те.
В един момент се ядоса, че е помолил Марио да я хакне. Най-вероятно бе открила снимката някъде из интернет, решила, че става дума за кварталния й супермаркет и я е изтипосала. Откъде да знае какви ще са последствията? Най-малкото, как е могла да предположи, че медиите ще подхванат снимката и ще я раздухат толкова много, че веригата магазини ще трябва да се оправдава? Успокояваше го мисълта, че такава жена няма да се подлъже по фокусите с Алберт.
Крис стана, остави лаптопа на масичката до дивана и излезе на балкона на ателието си да изпуши цигара. Наближаваше единайсет, навън бе хладно, но много свежо. Направи една дръпка, бавно издиша и се зачуди как въобще ще направи материала, още повече разследване, и то снимано. Ако Ева му беше казала да напише нещо, щеше да изпие три кафета и просто да изграфоманства, а на видеото трябваше да покаже нещо.
В този момент телефонът му звънна, Крис остави цигарата в пепелника на перваза и влезе в ателието.
- Не си успял да хакнеш бабата?
- Абе не е баш баба, да ти кажа – Марио звучеше озадачен.
- Е как да не е? Има икони с надпис „изпрати на десет души за здраве“.
- Ами зад тоя профил се крие студентка по психология, която май си падна по мен… по Алберт.
Крис повдигна учудено вежди и се запъти към пепелника.
- И защо се крие с тоя профил?
- Работен й е, използва го, за да пуска различно инфо.
- А откъде получава инфото?
- От шефа си.
Крис се намръщи и дръпна от цигарата.
- Чакай, чакай малко сега. Искаш да кажеш, че тази наистина е трол?
- Мне, искам да кажа, че тази има десетина профила, през които пуска различно инфо, което й се снася от шефа й и изглежда максимално реалистично. Тя само копи/пейства, а останалата работа я вършат нетът и медиите. Един вид пускат гълъб и ако имат късмет, той се връща с маслинова клонка под формата на новина в нашия сайт.
- И ти разказа всички тия неща, след като е видяла снимка на Алберт на ски?
- На плажа.
- А кой е тоя Алберт?
- Някакъв пергиш, намерих му снимките в един сайт за запознанства.
- А ти какво си правил в тоя сайт?
- Търсех Алберт. Искаш ли среща с това момиче?
- Ъъъ… да – Крис намачка фаса в пепелника.
- Ок, утре вечер в шест и половина в градинката на баба Яга?
- Аха, психоложка викаш?
- Учи за такава. Нямала пари, случайно попаднала на обява за работа в нета. Направили интервю по скайп, като не видяла с кого говори, чувала само мъжки глас. Обяснил й схемата, тя се съгласила. Дал й точни инструкции какви профили да създаде и как да изглеждат, плаща й не само за постването, но и за поддръжката на тия профили.
- Абе ти си му влязъл под кожата на това момиче!
- Докато целият свят се занимаваше с „Хари Потър“, аз четях книги за социална инженерия.
- А самия профил хакна ли?
- Да, ама няма нито един разговор, освен нашия. Задачите си получава по мейла.
- И какъв ти е проблемът с „Хари Потър“?
Последва пауза.
- Никакъв, обожавам го, просто исках да звучи готино.
- Дали би ми дала да я запиша?
- Така като гледам на Алберт би дала много неща, но ти не си Алберт.
- Ок, утре в осемнайсет и трийсет в градинката на баба Яга! – повтори журналистът, за да не забрави.
- Точно така, а сега за съществения проблем - Крис повдигна учудено вежди, – тъй като майка ми няма да те пусне у нас, след като ми причиниш инфаркт, завещанието ми е на лилавия външен хард диск в офиса. Като го отвориш пишеш в търсачката „мъртъв“, ще ти излязат няколко файла, отваряш текстовия.
- Няма да ти бия чембери повече, обещавам! – изсмя се Крис.
- Дали ще е чембер или нещо друго – има ли значение? В текстовия файл е описано какво и как да направиш.
- А какво друго има на харда?
- Романтичната ми колекция.
- Разбирам.
- И нея ти я завещавам.
- Благодаря.
Връзката прекъсна и Крис се прибра обратно в ателието. Отпусна се на дивана, сложи лаптопа в скута си и написа в търсачката „Фабрика за фалшиви новини“.
Mutafchiev
 
Мнения: 8
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнениеот Mutafchiev » 10 септември 2020, 00:40

2
Сутринта на Крис мина в четене на анализи и коментари за фейковете. Отпиваше кафе на огромното си бюрото в ъгъла на нюзрума, а в слушалките му звучеше някакво коментарно телевизионно предаване, от което улавяше само някои ключови фрази. Абсолютно всички клеймяха фалшивите новини, но бе очевидно, че ги използваха като оправдание да не говорят за неща, които не искат. Коментатори и анализатори умничеха с тези за това как винаги ги е имало, преди са били слухове, компромати, но съвременната епоха ги е издигнала на съвсем друго ниво. Крис нямаше как да не се съгласи с това, най-вероятно би се задоволил с този аргумент, ако не беше научил, че нещата са доста по-дълбоки и далеч не се ограничават с прости компроматни войнички.
Ева мина покрай бюрото му, потупа го леко по рамото, той се обърна и я видя как отива към кабинета – единственото отделно помещение в офиса. С известно нежелание свали слушалките и стана.
- Имаш ли някакъв напредък по темата?
- Довечера имам среща момичето, което първо е постнало снимката с плъховете.
- Много си бърз - учуди се Главната, – и готова ли е да говори?
- Никаква идея, не знае, че ще се вижда с мен.
- В смисъл? – Ева се учуди още повече.
Журналистът й разказа накратко как е стигнал до момичето, без да казва, че „познатият му хакер“ всъщност е Марио. С него имаха пакт – Крис си трае за уменията и помощта на админа, в замяна го снабдява с покани за някои събития, които пристигаха в редакцията на цели пачки.
Докато слушаше и без това светлосините очи на Ева ставаха все по-светли.
- Добре - отсече тя, – след като се видиш с това момиче ще звъннеш да ми кажеш как е минало. Няма да ти се меся, но ако направиш тази тема като хората, ще ти дам отделна рубрика в сайта.
Крис повдигна вежди – бе негов ред да се изненада. Да, темата и откритието на Марио бяха силни, но чак пък толкова. Бързо дойде на себе си и започна с въпросите:
- Ако имам своя рубрика, това означава ли, че…
- Да, ще ти вдигнем заплатата.
- А защо въобще ще ми даваш подобно нещо?
- Решихме със собствениците да започнем да си „отглеждаме“ лица, а тази тема е добър повод да те представим.
- Ок, ще ти звънна като приключа, но нищо не обещавам, момичето най-вероятно ще се изплаши и не знам как да я убедя.
- Пусни мъжкия си чар и се изправи.
Крис дръпна рамене назад и излезе от офиса. Денят започваше обещаващо и той реши да види какви ги върши IT-то с много виртуални идентичности.
Като влезе в стаята, завари Марио в същата поза и занимание, в които го бе оставил вечерта. Този път реши да не издевателства над него и леко го потупа по рамото. Администраторът изплашено подскочи, а маската на Гай Фокс на фланелката му се изкриви в зловеща гримаса.
- Абе ти май наистина искаш да ме убиеш!
- Потупах те по рамото!
- Това ми е 37-мия час без сън, само да ме погледнеш ще подскоча!
Крис се огледа и не забеляза нито един от специфичните знаци, подсказващи, че някой не е спал толкова време.
- Как не си спал от 37 часа?
Марио отвори най-горното чекмедже на бюрото и то бе пълно с празни кенчета от енергийни напитки. Затвори го, отвори второто – същото. Повтори процедурата с третото, там кенчетата бяха пълни и прилежно подредени. Крис погледна с укор приятеля си.
- Строгата господарка ми забрани да пия повече от две кафета като съм на работа. А на мен тия две кафета са ми, колкото да хвана мишката.
- Разбираш, че се унищожаваш по тоя начин, нали?
- В момента не унищожавам, а градя! Фармвам за следващия рейд.
Крис погледна Марио с поглед, казващ „Пич, наистина ли за това се тровиш така?“, а в отговор получи присвити очи изразяващи сентенцията „Не съди и няма да бъдеш съден!“.
- Строгата господарка те похвали много преди малко.
- Не си й казал, нали?
- Не, естествено, но ми обеща, че ако свърша работа, ще ми даде отделна рубрика в сайта!
- Оффф, начи - измрънка Марио, - като решат да правят някакви промени, и ми казват „трябва да е готово вчера“, „к‘во толкова, едно квадратче да добавиш“. Иначе евала, ще ти вдигнат ли парите поне?
- Би трябвало, кажи сега повече за тая мацка, какво е що е и без това я чака неприятна изненада, поне да съм готов.
- Факт, не си Алберт – констатира Марио, оглеждайки Крис от глава до пети. - На 22 е, живее в „Зелената река“, слуша мъмбъл рап, което е отвратително, бивша скиорка, гледа хоръри и криминални сериали, следва психология, в процес на разочароване от коучовете и тям подобните. Напоследък се запалила по йогата и индийската философия, пробва да бъде веган – засега с променлив успех. Мечтае да обиколи света, мисля че е имала проблеми с баща си.
Марио показа на един от свободните от WoW монитори селфи на момиче с леко закръглено лице, бяла кожа, кестенява коса и тъмни очи. Крис се загледа в екрана:
- Наистина те познавам прекалено малко.
- Нали ти трябва инфо?
- Да, а какво знаеш за мен?
- Искаш строгата господарка да те накаже.
- И ти го искаш.
Марио се ухили.
- Искам го.
В стаята влезе Лавър.
- Какво искаш, мой дигитален рицарю? – приветливо ги поздрави, слагайки огромната си ръка на рамото на Крис.
- Това, което искаме всички в тоя офис.
- Наказание? – ухили се Лавър – И аз ще се опитам да си го изпрося, дай едно кенче.
Марио се изправи и наведе зад един от мониторите, извади енергийна напитка, и я подаде на Заместника с думите:
- Последното ми е. И знаеш, ако те накаже…
- Естествено, ще разбереш и най-малките подробности! А ти - обърна се към Крис и журналистът усети брадата на Лавър да гъделичка рамото му, – снощи се мъчеше да отбиеш номера, а тая сутрин имаш материал. Евала, ако има нещо – звънкай да помагаме, че на сайта му трябва нещо голямо.
- И Ева каза същото.
- Напоследък много я натискат отгоре и й е тегаво, въобще не й завиждам. Айде, момчета, мерси за пауъра!
След като Заместникът затвори врата зад себе си, Крис се обърна към Марио:
- Последното кенче, а?
- Пич, идва по пет пъти на ден да ми иска, казах му да ми вдигне заплатата, ако ще го играя контрабандист на забранени субстанции. Оттогава идва по веднъж.
- А не можете ли просто да живеете малко по-здравословно?
- В нарушаването на забраните е солта на живота, не ги разбираш тия неща.
- Абе не знам какво разбирам, но знам, че в инфарктите има много сол, – отговори Крис, гледайки многозначително Марио, - Значи да подходя към момичето внимателно и ако успея да я убедя да вечеряме, да я заведа някъде, където готвят хубаво месо?
- Точно така и не си бръсни брадата.
Крис се почеса по едноседмичната четина, която започваше да го дразни и смяташе да обръсне преди срещата.
- Защо?
- Алберт е с такава.
- Ахааа… - замислено измънка Крис – Човече, ако не играеше нон-стоп и се поддържаше в добра форма, с тия умения на манипулатор нямаше да има жена, която да ти устои.
Марио се отпусна в стола, въздъхна тежко и уморено се хвана за врата с две ръце:
- Най-вероятно щях да бъда велик комбинатор, който прави обири за милиони, прехранва се с разни схеми и винаги е на ръба на закона. Тъмната версия на Джеймс Бонд. И точно с това се занимавам, но го правя по доста по-безопасен начин, продължавам да фармя!
- Продължавай! После ще ти кажа как е минало.
Mutafchiev
 
Мнения: 8
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнениеот Mutafchiev » 17 септември 2020, 00:26

3.
Градинката на баба Яга представляваше див, приличащ на вековна гора остров, заобиколен от сивотата на бетонния град. Казваха й така, заради беседката в центъра на гората. На върха й имаше ветропоказател, който представляваше метална баба, яхнала метла. Заради буйната растителност, тук вятър почти нямаше, а ако се появеше баба Яга леко се завърташе, издавайки скърцащ звук. Носеше се легенда, че който чуе скърцането на ветропоказателя ще има късмет цяла година. Според друга история, от построяването си, преди повече от сто години, баба Яга още не е направила пълен оборот около оста си, а когато това се случи, ще настъпи Второто пришествие.
Крис седна на една от пейките, която гледаше към беседката и наблюдаваше студентите, които се бяха настанили в нея. Спомни си младежките години, които свършиха не толкова отдавна, но вече имаше чувството, че е минала цяла вечност. Скоро се появи и момичето, с което имаше среща. Беше малко по-висока отколкото очакваше, носеше цветна, но ненатрапчива рокля, кубинки и кожена раница. Гледаше телефона си и се оглеждаше. Журналистът пое дълбоко дъх, изправи се и се подготви да види разочарованието в очите й.
- Здравей, Лора, нали? – притеснено попита Крис.
- Пак ли? Защо все на мен се случва? – рязко реагира момичето и започна да се оглежда така, сякаш търси пътища за отстъпление.
- Е, айде сега, не е толкова лошо положението - с известна обида в гласа отговори Крис.
- За трети път става така и все си казвам „никога повече“, и ето пак.
- Съжалявам, аз съм Крис …
- Поне и ти имаш брада, - язвително подметна Лора.
- Виждаш ли, можеше да е много по-зле. – Крис се поизправи и опита да извади възможно най-чаровната си усмивка и май му се получи, Лора започна да го оглежда преценяващо. – Искаш ли да направим следното нещо – така и така си тук, времето е хубаво, да поседим на някоя от пейките, да поговорим, пък ако ти писне, ставаш и си тръгваш?
Лора още веднъж го огледа от глава до пети, огледа и градинката, явно присъствието на много хора я успокои, а и сигурно предишните й срещи са били с много по-подозрителни екземпляри на мъжката фауна.
- Добре, ще поседим, но преди това ми кажи – защо писа на бабата?
- На бабата?
- На работния ми профил?
- Ами, аз…
Крис се почувства ужасно тъп, защото не накара Марио да му покаже разговора от чата, когато разпитваше за Лора. Умът му трескаво започна да търси варианти и в крайна сметка успя да изплюе:
- Обичам да общувам с различни хора, а профилът на бабата ме привлече, заради поста с плъховете.
Следващите няколко мига, докато чакаше реакцията на Лора, му се сториха цяла вечност.
- Значи не си ме излъгал, че си журналист?
- О-о, не! В никакъв случай! – зарадвано почти изписука Крис, докато на ум благославяше Марио – Ето, имам даже карта.
Журналистът извади прескартата си и я показа.
- Сега вече си ме виждала снимка, следователно запознанството по нета е почти ок!
Лора се засмя:
- Да де, ама те видях на снимка след като те видях на живо.
- Кой се интересува от подробности като хронология? Пък и първата снимка на която те видях, беше на баба, коя е тя, между другото?

След два часа и половина, две порции пилешки шишчета със салата, кана вино, сладолед и разговори за всичко, Крис реши, че е време да действа. От общуването досега бе разбрал, че Лора предпочита да се говори по същество и затова започна направо:
- Излъгах те не само за снимките.
- Разбрах, защото половината разговор вече сме го водили.
Крис повдигна учудено вежди:
- И защо остана?
- Бях гладна, а и си симпатяга на фона на предишните ми срещи. Имаше един с огромно шкембе, с риза, която се бе набрала така, че се виждаше пъпът на това шкембе.
- Ужас!
- Пъпът беше толкова голям, че можех да си завра юмрука вътре!
- Ужас!
- Кажи ми с кого си говорих в чата?
- С нашето IT, страшен пич, помолих го да се опита да научи нещо повече за профила на бабата и… ето ни тук.
- Разбирам.
- Досещаш се, какво искам да те помоля. Знам, че ще ти е трудно и неприятно… - Крис не успя да довърши.
- Получавам информацията по мейла от [email protected], праща линк към сайт за трансфер на файлове, където са снимките, текстовете за тях и указанията.
- Аха, а можеш ли…
- Ще ти дам файловете, ако ме запознаеш с IT-то ви.
Крис погледна Лора учудено.
- Виж, симпатяга си, но с него си говорихме много хубаво и ми е интересно да го видя.
- Последно, ако не показвам лицето ти и променя гласа ти, би ли повторила това, което ми каза пред камера?
Изражението й се промени, тя се сви, на Крис му се стори, че стана физически по-малка.
- Ще ти покажа целия материал преди да го пусна, за да си спокойна.
Лора продължи да мълчи.
- Учиш психология, затова няма да ти обяснявам колко вредни са фалшивите новини. Прекрасно знаеш, че няма значение дали нещо е истина или не. Достатъчно е човек да повярва в него, да действа така сякаш е истина, за да се получи съвсем реален ефект. Ако беше обикновен трол, който лъска, гледайки как другите се вбесяват – нямаше да те занимавам, но това е нещо много сериозно.
Лора кимаше в съгласие, но в очите й все още се четеше съмнение.
- В интерес на истината само файловете, които ще ми дадеш са предостатъчни. В очите на обикновените хора, за жалост, не е така. Станаха толкова невярващи, че каквито и факти да опиша все ще намери някой, който да ги оспори. И това също е част от проблема с тия партенки.
- От части и аз съм виновна за това.
- Ти си инструмент, но можеш поне малко да повлияеш в тази посока. И десет души да се убедят, ще е победа.
Лора си пое дълбоко въздух, намести се на стола.
- Ако ми покажеш финалния резултат.
- Задължително!
Крис извади телефона и набра Марио.
- Ехо, в офиса ли си още? … А има ли някой там? … Лора е много симпатична, даже ще дойдем след около половин час. … За да се запознаете. – журналистът повдигна една вежда и краищата на устата му едва потрепнаха, явно това, което му казваше Марио го разсмиваше. – Добре, както кажеш, идваме.
Докато журналистът затваряше телефона, от слушалката все още се чуваше гласът на администратора. След като плати сметката, взе касовата бележка и с Лора се отправиха към метрото.
Когато влязоха в стаята на Марио, Крис не можа да повярва на очите си – вечно брадясалото, невчесано и имащо вид на зомби IT се бе преобразило. Гладко избръснат, сресан, черната фланелка с маската на Гай Фокс и петна от обедите през последните три дни бе заменена с риза. Лампите в стаята светеха, а въздухът беше свеж, оказа се, че зад постера на филма „Хакери“ е имало прозорец.
- Кога успя? – едва промълви шокираният Крис.
- Какво, кога съм успял, друже?
- Тук има прозорец?
- Все едно за пръв път го виждаш - засмя се Марио, като почти успя да прозвучи естествено, - а ти си Лора?
- Приятно ми е - усмихна се момичето, – Защо се криеш зад Алберт?
- Всъщност Алберт се крие дълбоко в мен! – отговори администраторът, потупвайки се по корема.
Крис се усмихна доволно, наблюдавайки тази сценка.
- Е, видяхме се – леко припряно каза Марио, - какво следва?
Лора свали раницата си, отвори я, от там се подаде лаптоп, но тя извади външен хард диск.
- Тук са всички файлове, които ми е изпратил Фалшивата Звездна Светлина.
- Много поетично, но дълго – констатира Марио. – Да му викаме ФЗС?
- Харесва ми – усмихна се Лора.
Марио взе харддиска, включи го, и започна да сканира файловете.
- Никога не съм била в редакция на сайт – с подканващ тон каза Лора.
Марио и Крис се спогледаха. В погледа на IT-то се четеше, молба Крис да ги разходи, но в този момент телефонът на журналиста звънна.
- А, Ева е! Трябва да говоря с нея, Марио, моля те, разходи Лора из офиса.
Крис излезе от стаичката, усещайки тежкия поглед на администратора на гърба си. Първо надзърна в нюзрума, помещението бе празно, офисът на Ева не светеше, вдигна телефона и тръгна по коридора, за да слезе пред сградата и да изпуши една цигара.
- Здрасти, всичко мина прекрасно!
- Колко прекрасно?
- В момента моят човек сканира файловете със задачите, които момичето е получило.
- А самото момиче, как се казваше… Лора? Тя ок е ли с всичко?
- Да, съгласна е да се снима, ако скрием лицето й.
- Супер! Продължавай в същия дух, нали взе бележката от кафенето, да ти върна парите?
- Естествено - ухили се Крис.
- Ок, почивай.
Връзката прекъсна, Крис дръпна от цигарата и пое от свежия пролетен въздух. Фактът, че нещата се развиваха толкова бързо и лесно малко го притесняваше. Наистина, вече имаше с какво да започне материала, най-вероятно скоро щяха да появят и очертанията на шефа на Лора, но не беше ясно дали ще има нещо повече от това.
Пак се сети за студентите и се огледа в стъклената входна врата. Изглеждаше сравнително добре – поддържаше се във форма, още не бе започнал да оплешивява. Дръпна рамене назад, Ева беше права. Гледаше се и се чудеше накъде е тръгнал животът му - нямаше сериозна връзка, не можеше да определи работата си като „изграждане на кариера“, сякаш бе изпаднал в някакво безвремие.
Мислите за това, че не само не е намерил мястото си в света, а дори не знае къде и как да го търси, напоследък се прокрадваха все по-често. Понякога се опитваше да разбере причините за появата им. Дали защото материалите, които правеше се задържаха не повече от ден-два на сайта, и умираха като мухи – еднодневки? Веднъж бе направил експеримент и написа името си в търсачката на сайта и излезе всичко, което е качвал. Почувства се така, сякаш се е озовал на гробище. Спомняше си как е работил по повечето от тях, как е разговарял с хората. Някои трябваше да убеждава да дадат интервю, а от други се чудеше как да се отърве. Малки парченца живот, погребани в няколкостотин думи, а заглавията бяха епитафиите.
Не беше усетил, кога спря да се радва и получава удоволствие от това, което прави. Покоряването на нови върхове вече му беше писнало, защото всички се оказваха еднакви. Патетичното въртене и сучене около десетината въпроса, приложими към всяка тема и опиращи се на думата „морал“, вече го отвращаваше. Когато се захващаше с тази професия не можеше даже да си представи, че всичко ще се окаже толкова скучно. Едва сега успя да осъзнае и първия си въпрос, когато Ева му каза, че ще му даде отделна рубрика. Отношението му явно личеше отстрани, защото дори нямаше нужда да го задава, а Марио също го попита за парите.
Телефонът му извибрира. Пишеше му момичето, от което тръгна историята с фалшивите новини, молеше го за помощ при монтажа на някакъв материал, който била снимала с телефона си. Автоматично, без да се замисля, Крис й предложи да дойде в ателието, за да я научи как да реже и лепи клипчета. Уговориха се, че ще се видят след час.
Когато влезе в стаята на Марио, завари много сладка гледка. IT-то и Лора бяха седнали пред компютъра на момичето, на монитора се чернееше конзола, на която в бяло бяха написани различни IP-адреси, а Марио обясняваше като учител:
- В заключение виждаме, че мейлите получаваш от едно и също прокси, но от различни устройства – компютър и телефон. Файловете от компютъра нищо не ни казват, но метаданните на тези, изпратени от телефона ни дават локацията. А тя всеки път е една и съща!
- Това е „Славейчето“, правят много хубави смутита там! – щастливо добави Лора.
Като чу думата „смути“, Марио присви леко очи, след което забеляза стоящия на прага Крис и подскочи. Лора също подскочи, заради реакцията на администратора.
- Ще ти викам вече тихата стъпка, наистина искаш да ме убиеш!
- Ако пиеш по-малко енергийни напитки и повече смутита, може би ще си по-спокоен? – усмихна му се Крис и се обърна към Лора – Заведи го някой път да хапне салата.
- Е недей с лошо сега - възмути се полушеговито Марио, - вече разбра къде да търсиш ФЗС, нали?
- Разбрах! А сега ви оставям да продължавате с хакинга.
- Радвам се, че се запознахме, - усмихна се Лора.
Mutafchiev
 
Мнения: 8
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнениеот Mutafchiev » 24 септември 2020, 00:39

4.
Крис отпиваше второто си кафе за деня в офиса на Ева.
- Абе, моето момче, какво си правил с Лора снощи? – попита Главната, държейки сметката от ресторанта.
- Разбрах, че шефът й изпраща задачите от „Славейчето“ в центъра, явно използва техния wi-fi, за да се прикрие.
- И ще ходиш да го дебнеш там, така ли да разбирам?
- Нямам по-добра идея засега.
- Тоя път сам ще си плащаш сметките - Ева го погледна с дяволита усмивка – иначе браво.
Журналистът не разбра какво се криеше зад усмивката, но реши да не задълбава. Минавайки през нюзрума с колежката му се поздравиха, докато Лавър гледаше видеото и одобрително кимаше. Когато влезе в стаята на Марио, завари обичайната обстановка, но този път IT-то веднага усети чуждото присъствие. Марио погледна сериозно Крис и каза патетично:
- Да се разберем за едно нещо отсега - няма да говоря за Лора!
Крис се изненада от рязкото начало на разговора:
- Ами, добро утро, първо. Защо, да не те отряза?
- Не, но личният ми живот си е личен.
- Добре-е-е… - все още учуден каза Крис.
- След като се разбрахме за това, имам нещо интересно. Проследих кой е шервал най-много публикацията на Лора за плъховете, оказа се страницата на някаква квартална хлебопекарна, която е близо до един от Меджикмаркетите.
- Квартална хлебопекарна? – замисли се Крис – Могат ли да си позволят подобна кампания?
- Съмнява ме, най-вероятно също са параван, но си струва да се провери.
- Съгласен, ще й хвърля едно око, преди да заседна в „Славейчето“. – каза журналистът и след кратка пауза, с неприкрит интерес допълни – Добре де, поне малко кажи!
Марио го погледна с укор, но с известно задоволство в гласа отговори:
- На обяд съм поканен на спаначени кюфтета.
Крис се ухили:
- В името на любовта ще трябва да отложиш инфаркта от джънк фууд с няколко години, а?
- Много смешно!
IT-то се обърна и започна да търси нещо по бюрото си:
- Ето я! – извади една флашка, незнайно как оказала се зад клавиатурата и я подаде на Крис, - ръгаш в USB-то, пускаш единствения exe файл, почваш да сканираш мрежата. В текстовия документ ще видиш IP-то, което търсиш.

Журналистът усети пекарната още преди да я е видял. Във въздуха се носеше топъл и много цветен аромат на различни печива. Сякаш се бе оказал в къщата на баба си и тя едновременно печеше Коледна питка, Великденски козунак и любимите му пирожки. Сви зад ъгъла видя и самото дюкянче – изглеждаше точно така, както миришеше. Малко, сгушено между модернистични и студени банков клон, и офис на телеком. Дървената му дограма бе боядисана в кафяво, на витрината грижливо бе изложена вкусната продукция, а над това изобилие с красиви калиграфски букви бе написано „Хляб“.
Крис отвори вратата и влезе, посрещнат от звука на звънче, поставено над вратата. Веднага му стана уютно и даже магично. Зад касата имаше каменна арка, отвъд която се виждаха две тлеещи пещи на дърва. В този момент, по всички закони на малките вълшебни местенца, трябваше да се появи баба-херувим, която да го поздрави по старовремски и освен хляб, да му предложи някой сладкиш.
- Здрав да си, момче! – чу се иззад арката и след миг се появи бабата.
Беше с бяла коса, прибрана на кок, черна рокля с бяла престилка, очила с кръгли и много тънки железни рамки. Осанката й бе изправена, а раменете леко приведени.
- Здравейте, дайте ми един самун от най-пресния хляб!
По лицето бабата се разля блага усмивка и без да повишава тон каза:
- Серго, дай един от фурната.
След секунда зад гърба й се появи огромен мъжага, висок около два метра, толкова и широк. В ръцете си нежно държеше самун хляб. Внимателно го подаде на бабата, усмихна се широко на Крис и отново се скри зад арката. Бабата се приближи до тезгяха на който беше касата:
- Едно левче.
Крис, пленен от това колко идеално бе мястото, рязко дойде на себе си и извади портфейла си.
- Прекрасна пекарна имате, сигурно целият квартал пазарува тук!
- За жалост не е така, както беше едно време. В супермаркета си направиха собствена фурна и сега всички купуват пресен хляб там, защото им е по-удобно.
- А защо не си направите някаква реклама в интернет, много хора искат да пазаруват точно от места като вашето?
Крис остави левчето в медната чиния за пари.
- Внукът ми се занимава с тези неща, аз не ги разбирам, но сте прав, бяхме в много тежко положение, а в последните месеци идват различни хора да пазаруват тук. – бабата се засмя тихо, но звънко – Като влязат, приличат на туристи, които са се озовали в друга страна, а се оказва, че живеят през две преки.
- Разбираемо е - усмихна се Крис, - и аз се почувствах така.
- А ние със Серго сме под носа ви цял живот – продължи усмихнато бабата.
- Знаете ли, аз съм журналист, бих искал направя материал за вас и пекарната ви. Възможно ли е?
Бабата се усмихна притеснено и едновременно с това изненадано.
- Че ние не правим кой знае какво тук, просто печем хляб.
Крис отчупи парче от краешника на самуна, опита го и се усмихна широко:
- Но го правите страхотно!
Бабата доволно, но все още притеснено се засмя:
- Елате след шест и половина, тогава ще е по-свободно и ще можем да поговорим.
- Дадено! – Крис усети, че за пръв път в живота си употребява тази дума в разговор и това го накара да се усмихне широко, явно атмосферата му бе повлияла.
По пътя към „Славейчето“ изяде целия самун, отчупвайки парче по парче се чувстваше щастлив и лек. След като влезе в заведението, се огледа и избра едно място, от което се виждаха всички маси, както и вратата към кухнята. Поръча малинов шейк, извади лаптопа си, включи флашката в него, отвори файловете и започна сканирането на мрежата. IP-то от файла на Марио не се появи и Крис се намести по-удобно на стола, защото очевидно му предстоеше чакане.
Докато отпиваше от шейка огледа хората наоколо. На най-близката маса се бе разположил възрастен господин, облечен в светъл костюм, който четеше книга с достолепен вид. Малко по-далеч бяха седнали момче и момиче. На Крис му бе трудно да прецени дали са двойка или не, защото и двамата бяха забили погледи в телефоните си. Две-три маси бяха заети от по един човек, всеки с лаптопа си. Журналистът се стараеше да запамети кой какво устройство ползва, сравняваше го с резултатите от сканера, който освен IP-то, показваше марката на машината и операционната система, на която принадлежи адресът.
Впечатление му направиха двама души. Първият човек беше симпатична жена на около двайсет и седем – осем години, с дълга малко над раменете коса с цвят на току що лъсната мед, бяла прилепнала фланелка, сини дънки и дълги крака. Щракаше бързо и съсредоточено по клавиатурата, и изглеждаше изцяло потопена в заниманието си. Лицето й бе с красива, правилна форма и без грим. Вторият бе мъж, с когото Крис прецени, че са на една възраст. Беше облечен с панталон цвят „каки“ със странични джобове, тъмносиня риза с навити ръкави и бели кецове. Човекът почти се беше излегнал на стола си и с опънати ръце ту бързо щракаше по клавиатурата, ту спираше и започваше дълго да скролва с мишката.
След като преброи колко устройства се използват в кафенето и броят им приблизително съвпадна с този на IP-тата, Крис отвори браузъра и започна да цъка из любимите си сайтове. Скоро му доскуча и реши да нахвърля въпроси към бабата от хлебарницата, като ги написа, се сети, че и Серго може да каже няколко думи. Огледа се и видя, че в заведението са се появили няколко нови клиента и пусна сканера на Марио, отново нищо.
Въздъхна, осъзнавайки тежестта на скуката, която го очакваше докато се появи неговият човек. Отвори файла с въпросите към бабата, написа „Въпроси – Серго“, натисна „Enter” и в този момент усети студена лепкава, водниста маса по врата си, след което чу приглушен вик. Инстинктивно се приведе, след което се обърна в посоката, от която дойде студената течност. Стреснатият му поглед се срещна с погледа на рижавата жена, която го гледаше не по-малко изплашено.
- Ъ, извинете, такова, спънах се, - изстрелваше думите със скоростта на светлината, - секунда, ще взема салфетки, има краставици в това смути, освежават кожата, ох, много съжалявам.
- Не, не, няма проблем, всичко е наред – започна Крис на свой ред да успокоява момичето, което вече се бе завтекло към него с протегнати ръце, пълни със салфетки, готови за избършат, ако трябва насилствено, всичко по пътя си – Да, благодаря за салфетките, няма нужда, не, моля ви се.
Момичето вече му търкаше шията с едната ръка, а с другата бе бръкнало под яката на блузата му. Правеше го толкова силно, че в съзнанието на Крис неволно изплува думата „теляк“. Хвана я за ръката, с която му бъркаше във врата, погледна я в очите и рязко й каза:
- Благодаря!
Момичето замря за момент, след което отново почна да бълва думи:
- Беше случайно, не исках, дайте да ви забърша, на компа нищо му няма, нали? Много извинете.
- Да, всичко е прекрасно, смутито е било с краставица, сега местата, в които го втрихте ще са свежи, всичко е наред – Крис я гледаше в очите и се стараеше да бъде максимално спокоен.
- Ох, извинете ме, нека ви се реванширам, обичате ли смути с краставици?
- Стига да не е върху мен.
- Добре, казвам се Мая, между другото.
- Крис – усмихна се журналистът, докато се опитваше да прецени дали всичките му прешлени са си на мястото.
След като му донесе ново смути, Мая седна на неговата маса.
- Много се извинявам, доста съм разсеяна напоследък.
- Няма проблем - усмихна се Крис, докато оглеждаше пораженията по блузата си.
- Изглеждахте много съсредоточен, докато работехте, надявам се, че нищо не е пострадало – продължи Мая с най-невинното изражение на което бе способна.
- Не е – журналистът погледна към лаптопа си - казахте, че ме виждате за пръв път тук?
- Нека си говорим на „ти“…
- Да, вече имахме близък контакт – усмихна се Крис.
Мая се засмя в отговор:
- Да, почти всеки ден съм тук, живея наблизо, а сандвичите и смутитата са хубави.
- Имам един въпрос, който ме човърка от самото начало, тези двамата там – Крис дискретно посочи с очи момчето и момичето, които все още не бяха вдигнали глави от телефоните си – двойка ли са?
- О, да. Идват през няколко дни и си седят така, като периодично се целуват.
- Не ми се мисли как ще си говорят, ако живеят десет години заедно.
Мая се засмя шумно, с което привлече вниманието на хората на съседните маси, рязко спря и премина в кикот.
- Дано имат два компа вкъщи, за да могат да продължат да не се гледат.
Сега Крис се изсмя:
- Компютрите са важно нещо, сигурно има много такива образи тук.
- О, около обяд има навалица от съседните офиси, вечер идват много хора, а през деня сме си обичайните кибици. Аз и чичо Кико. – кимна Мая.
Крис проследи погледа й и разбра, че става дума за достолепния господин.
- Чичо Кико? – шепнейки се наведе той към нея.
- Мхм, така се представи като се запознахме.
- И него ли заля със зелено смути?
Мая се засмя.
- Не, помоли ме да му помогна с настройките на телефона. А ти как се озова тук по това време на денонощието?
- Имах да убивам няколко часа, а не исках да се връщам в офиса.
Крис си погледна часовника, приближаваше пет, трябваше да мине през редакцията, за да вземе камерата и микрофона, за да снима бабата от хлебарницата.
- И какво работиш, че можеш да си позволиш да не се връщаш в офиса, защото не искаш?
- Нищо особено – усмихна се Крис, поизтупа намокреното си рамо – наистина усещам свежест… на петна.
Мая отново се засмя:
- Отвори си фейсбука - каза тя с тънка усмивка. Крис я погледна объркано, - отвори го де.
Когато го направи, тя се изправи, леко го бутна с рамо, написа си името в търсачката и си изпрати покана за приятелство.
- Кой знае кога пак ще дойдеш!
Без Крис да успее да каже и дума, Мая се отдалечи към своята маса и седна с гръб към него.
Mutafchiev
 
Мнения: 8
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнениеот Mutafchiev » 01 октомври 2020, 00:32

5.
След като бе взел назаем фланелка от Марио, Крис цъфна в пекарната, накичен с чантата на камерата на едното рамо и статива на другото. Разговорите с бабата и Серго минаха прекрасно. Журналистът снимаше различни кадри на печките, тезгяха, брашното, помоли Серго да изпече хляб, за щастие още не бяха спрели всички фурни. Докато Крис стоеше, оглеждайки помещението, за да намери някой детайл, с който материалът да завърши, чу звънчето, а на врата се появи младеж.
- Ей, пич, можеш ли още веднъж да отвориш врата, искам да снимам звънчето?
Младежът го погледна с известно учудване, но кимна. Крис насочи камерата нагоре, фокусира и каза:
- Айде!
Младежът отвори вратата, която бутна звънчето. Крис изчака десетина секунди:
- Затвори.
Младежът се подчини.
- Супер си, благодаря. Току що опекохме последния хляб, заслужи си го!
Младежът се ухили:
- Вие сте журналистът, който щеше да взима интервю от баба?
- Точно така, а ти си…
- Борис.
- Приятно ми е. Много добре си се сетил да направиш страница на пекарната в нета! – Крис изключи камерата, и започна да я прибира в чантата.
- Нали? Преди почти никой не идваше, а сега се появяват повечко хора. Даже малко по малко си намираме редовни клиенти.
- И аз ще ви стана такъв, днес обядвах цял хляб от вашия! - Борис се усмихна доволно в отговор - Жалко е, че все по-малко хора пазаруват от места като това.
- Меджикмаркет щяха да ни убият. От една страна е ясно, че си гледат бизнеса, но от друга, нашият хляб е по-хубав! Добре, че беше тая история с плъховете!
Тук Крис си спомни за какво всъщност бе дошъл. Магията на мястото го бе въвлякла в себе си толкова, че бе забравил за фалшивите новини. А и наистина усещаше врата си по-свеж, но още не можеше да прецени дали е така заради смутито или заради Мая, която така усърдно го втри. Докато проверяваше дали микрофонът е изключен, погледна сериозно към момчето:
- И ти нямаш нищо общо с нея?
Борис се стресна от неочаквания обрат на разговора.
- Не знам за какво говориш.
Крис повдигна вежди с изражение тип „Наистина ли се опитваш да ме лъжеш?“.
- Ако ще ме предаваш в полицията, предавай ме, нищо няма да кажа!
- Няма да те предавам никъде, тамън сте си стъпили на краката и да ви прецакам за сто хиляди гледания, да не съм идиот? Кажи ми как става поръчката и от тоя момент ще си говорим само за хубавия хляб.
Борис се поколеба:
- Поръчах си пица.
- Ъ?
- Само това ще ти кажа, поръчах си пица. Нищо повече.
Крис въздъхна.
- Добре, колко струваше тази пица?
- Хиляда и петстотин, експресната струва три.
- И колко време ти я правиха?
- Три-четири дни.
- Откъде я поръча?
- Нищо повече – очите на момчето изразяваха страх и непоколебимост едновременно.
Крис реши повече да не мъчи тийнейджъра и му зададе последен въпрос:
- Лесно ли се намира?
- Щом аз успях, а ти си журналист…
- Прав си, би трябвало да успея. – усмихна се кисело Крис – Знаеш къде работя, нали? – Борис кимна – Най-вероятно утре вечер ще съм готов с материала, дано помогне за клиентелата. И не ми се сърди за разпита, ти се опитваш да спасиш пекарната, а други лъжат за милиони. А щом ти можеш да си поръчаш фалшива новина, нещата са ужасни.
Борис си пое въздух, за да отговори на Крис, но за момент се спря и се съгласи с журналиста:
- Така е.
След като се сбогува с бабата, Серго и Борис, журналистът се отправи директно вкъщи. Сложи батерията от камерата да се зарежда и отиде да вземе душ. Докато освежен си обуваше домашните къси панталони, видя съобщение от Мая.
6.
- Какво мислиш за тази организация?
- Знам, че ще прозвуча като социопат, но мисля това, което мислят и деветдесет процента от служителите за шефовете си – тъпаци са, но плащат навреме.
Крис притаи дъх, както правеше след края на всеки разговор, който записваше с камера. Изчака пет секунди и каза доволно:
- Имаме го!
Лора се отпусна, а Марио направи опит за комплимент:
- Много добре стоеше в кадър!
- Как така? – стресна се момичето, - нали се разбрахме, че няма да се виждам?
- Точно защото не се виждаше.
Крис и Лора погледнаха Марио с със замислени физиономии, а журналистът констатира:
- Със същия успех може да изключиш лампата някоя вечер и да й кажеш, че е много красива.
- Знаете какво исках да кажа - намръщи се администраторът.
Крис вече беше извадил картата от камерата, слагаше я в лаптопа и се обърна към Лора:
- Сега ще източа материала и ще го видиш на голям екран.
- Супер.
- А какво направи с хлебарницата? – попита Марио.
- Много готино място се оказа, вече успях да монтирам видеото и да го пратя на Ева. Следобед в „Славейчето“ ще напиша текста към него.
- Има ли нещо ново там? – попита Лора, докато си връзваше косата на опашка.
- Не успях да засека ФЗС, но се запознах с едно симпатично момиче.
- Охоооо, да разбирам че новата от сайта вече си е изпяла песента? – засмя се Марио.
- Ти пък откъде знаеш? – учуди се Крис.
- Лавър ми каза, че видеото й е монтирано прекалено добре, за да го е направила сама, а те знаем какъв си лисугер.
- Ужасни сте! – намръщи се Крис, докато се правеше, че е много важно да следи процеса на прехвърлянето на видеото.
- Бедна ти е фантазията, ако знаеш колко трябваше да го убеждавам, че не си мой тип - разсърдено добави Лора.
- Пази се от него, след третия редбул изпада в параноични състояния – ухили се Крис, след което обърна лаптопа и натисна „Space” – Ето за какво ти направи комплимент нашият Ромео.
На екрана Лора бе застанала с лице към камерата, но то не се виждаше защото, прозорецът и слънчевата светлина, влизаща през него, бяха точно зад гърба й.
- Много хубаво е станало! – зарадва се момичето.
- И аз това казах! – натърти Марио.
Лора стана, прегърна го и целуна силно по бузата, махна на Крис:
- Отивам на лекции!
IT-то я проследи с поглед, а Крис констатира наличието на свойствената за влюбените тъповата усмивка на лицето на приятеля си. След като вратата се затвори, лицето на Марио стана сериозно:
- Поръчал си пица, викаш?
Учуден от рязката промяна в Марио, Крис отговори:
- Пич, ти си като коте, в момента в който дразнителят изчезне, забравяш за него.
- Много смешно!
- Да, поръчал си пица, дал 1500 лева. Било лесно.
- Ако беше лесно щях да я открия тая пицария докато чаках Лора тая сутрин.
- Аз щях да търся снощи, но с Мая се заговорихме, монтирах видеото…
- Споко, аз ще ги търся. Викаш по IP-то нищо, така ли?
- Абсолютно нищо, имаше само един подозрителен тип в кафенето, някакъв ръб с панталони „каки“. Представи си квартален гамен, който по някаква причина е седнал да хаква „Пентагона“, ей така изглеждаше.
- Може би е тоя, кой знае? Знаеш ли какво? Пак разгледах файловете на Лора, доста са големи. Обикновено такива обеми не се пращат през публични мрежи. В програмката през „Options” добави „Traffic” и ще ти излезе кой какъв трафик ползва.
- Тоест искаш да кажеш, че може да е с друго IP?
- Ами, - Марио присви устни, - може би съм забравил, че сканираме мрежата на кафенето, а вътре в нея устройството е с друго IP?
- „Може би“? – повдигна вежди Крис – В какво превръща хората любовта, а?
- Айде сега, чак пък толкоз…
- Ядеш спаначени кюфтета, „може би“ – натърти Крис, - забравяш кое къде се вижда?
- За спаначените кюфтета или хубаво или нищо! Довечера ще ядем елда по някаква любима рецепта на Лора.
Крис се захили:
- Тоест сега няма да ядем дюнери?
- Е как няма? – ококори се Марио.
- Да имаш повече място за елдата!
- Е защо така сега?
- Грижа се за теб и за връзката ти! – усмивката на Крис ставаше все по-широка.
- Остави тая работа на мен!
- Ще ми завещаеш героя си с WoW, как да я оставя на теб!
- Какво на кого ще завещая си е моя работа – изстреля Марио, гледайки в пода.
- Чакай, чакай малко, какво значи това? – шеговито се засегна Крис.
- Нищо!
- На Лора ли ще го завещаеш?
- Не.
- Точно това ми каза току що!
- Да ходим за дюнери! – почти изплака Марио.
- Да ходим! – доволен отвърна Крис.

Още с влизането в „Славейчето“ Крис видя Мая, която изгледаше променена, но му беше трудно да разбере как. Като го видя, му помаха и той, полагайки големи усилия да прикрие широката си усмивка, се запъти към масата й. Момичето му посочи непокътнато зелено смути:
- Донесоха го точно преди две минути, господин журналист!
- Надявам се е за мен, госпожице - бивш аналитик на данни, почиващ си за неопределен период от време?
Мая усмихна още по-широко:
- Естествено, че е за вас!
Крис свали раницата си и започна да се настанява на масата, внимателно оглеждайки лицето Мая:
- Има нещо променено в теб!
- Така ли? – учудено го попита тя.
- Да, има нещо, не е много, но си някак по-различна.
Мая без да се усеща започна да си играе с края на косата си.
- Не знам какво може да е.
Крис седна до нея, гледайки я с присвити очи:
- Ще го видя, да знаеш!
- Добре, ще работиш ли сега?
- Да, трябва да напиша текста за хлебарницата.
- О, видеото е много готино! Даже днес – Мая се наведе към чантата си и извади от нея кафява хартиена торбичка. – Минах от там и взех милини! Една за мен, една за теб!
- Много си грижлива! – с известна изненада и задоволство констатира Крис.
- Такава съм! – усмихна му се Мая.
Докато хапваха, двамата си поговориха още малко и се хванаха за работа. Мая, която по нейните думи „се намираше между работни места“, продължи да гледа някакъв видео урок по SEO във фейсбук, а Крис започна да пише материала за хлебарницата. Текстът му вървеше много добре, имаше усещането, че пръстите му сами се движат по клавиатурата. Периодично хвърляше едно око на Мая, като се опитваше да разбере какво точно е променила в себе си. И с всеки път се усещаше, че това момиче започва да му харесва все повече и повече. Правилните черти на лицето й, леката тръпчинка на върха на носа й, скулите й, леко събраните вежди, когато съсредоточено гледаше монитора със зелените си очи. Журналистът отпиваше от смутито, наслаждаваше й се крадешком и летеше по клавишите.
Когато преполови текста се сети защо всъщност е тук. Явно Мая го разсейваше и той си обеща повече да не се бъзика с Марио по повод женското влияние върху мъжката концентрация. Извади флашката от раницата си, сложи я в компютъра и пусна сканера.
Първо просто провери IP-тата – нищо, добави отметката „Traffic”, натисна „Enter”. Този път сканирането отнемаше повече време и Крис вдигна очи към Мая. Тя го гледаше, но не както досега с усмивка, веждите й бяха все така събрани. За миг погледът му се спусна до устните, после отново се качи към очите й:
- Червило!
Тя не реагира.
С периферното си зрение Крис видя, че сканирането е готово, откъсна се от очите на Мая и погледна монитора, веднага забеляза IP-то от което излизаха драстично повече данни, до цифрата бе изписан и моделът на устройството. Погледна лаптопа на Мая, после отново очите й.
- Червило - потвърди тя.
Mutafchiev
 
Мнения: 8
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнениеот Mutafchiev » 08 октомври 2020, 00:18

7.
- Виж, Крис, разбирам, че искаш да намериш този човек, но вече четири дни висиш в това кафене, не можеш да продължаваш така. Трябва да измислиш нещо друго, – Ева гледаше с известно съжаление уморения журналист, който просто кимна в съгласие. – Няма ли нещо друго, което може да ти даде Лора?
- Всичко, което знае го има в суровия материал.
Ева въздъхна.
- Просто измисли нещо, материалът трябва да стане бързо.
- Ок.
Сините очи на Ева се опитваха да уловят всяко движение на Крис, но той седеше мирно пред нея, гледаше в бюрото й и се съгласяваше с всичко, което чува.
- Нещо случило ли се е? С какво мога да ти помогна?
- Не, не, всичко е наред, просто всичко е много объркано. Пицарията, този човек… схемата, по която работят. Опитвам се да се ориентирам, а не успявам.
- Добре - въздъхна Ева и се намести в стола си, – така и така явно сега не си в кондиция, иди се наспи, не ми трябваш такъв, ако искаш иди пак в кафенето, но за последно. Утре те искам адекватен и работещ.
Крис се усмихна формално, едва чуто каза „Ок, благодаря“ и излезе от кабинета на Главната. На бюрото си видя лаптопа на който бе залепена бележка „Вече е чист“. Смачка и изхвърли в близкото кошче жълтото листче, сложи лаптопа в раницата си и без да обръща внимание на когото и да е излезе от нюзрума.
Прекара целия следобед на дивана, гледайки сериал за някакви агенти на ФБР. На шестия или седмия епизод вече му втръсна да чува репликата „This is FBI“, която персонажите крещяха всеки път, когато влизаха някъде. Реши да си пусне National Geographic и се потопи в брилянтно разказаната история на семейство сурикати.
Събуди го звънецът на входната врата. Бяха Марио и Лора, които леко се стреснаха от вида му.
- Пич, пет следобед е, а ти спиш? – каза Марио, нахълтвайки в ателието и избутвайки журналиста от пътя си.
- Вярно е, че те прецакаха ама чак в такава депресия да изпадаш! – допълни Лора, шмугвайки се след Марио.
Крис мълчаливо ги проследи с поглед, след което затвори вратата.
- Поне си избрал нещо интересно, на което да спиш, - изкоментира Марио, гледайки телевизора.
- Много смешно – отговори Крис, отпускайки се на дивана.
Марио и Лора се спогледаха, след което администраторът си отвори раницата и извади няколко кенчета редбул и брошури. Лора започна да разчиства холната масичка от мръсни чинии, празни опаковки от чипсове, шоколади и всякакви подобни.
- Изпий това! – заповяда Марио.
- Тая отрова…
Марио многозначително погледна към боклуците, които Лора прибираше, и после погледна Крис.
- Добре де - неохотно се подчини журналистът.
- Значи, тука съм събрал брошурите на всички пицарии, които успях да открия. Разгледах ги много внимателно…
- Разгледахме! – натърти Лора.
- Да, мила, извинявай, разгледахме ги и не открихме никакви знаци, че са нещо повече от пицарии.
- Разгледахме и сайтовете им - същата работа - допълни момичето, - имаш ли торби за боклук? Къде са?
- В чекмеджето под мивката.
- Сега ще ги видим пак, може да открием нещо тримата – продължи Марио.
- Щом вие не сте открили нищо, как си мислите, че аз мога да видя нещо такова?
- Щото един петнайсетгодишен келеш го е видял? – повдигна вежда Марио.
- Е, наистина съм като пубер.
Марио завъртя очи, в този момент Лора, зад гърба на Крис, с рязко движение, разтвори една торба за боклук.
- Хакнала те е, голяма работа. На всеки може да се случи! Ето, и аз се разрових из компа на Лора, но тя не ми се сърди!
- Какво видя там? – попита игриво Лора, докато натъпкваше боклука в торбата.
- Само хубави неща – ухили се Марио, после се усети, че сега не е момент за флирт и се обърна към Крис. – Какво толкова може да е видяла на компа ти?
- Всичко? Цялата ми работа?
- Работата, която така и така вършиш, за да я види целия свят?
- Погледнато по тоя начин не изглежда толкова лошо. – констатира Крис – Видя и напредъка ми по тази история.
- Напредъкът ти по тази история е тя! Нямаш друго.
- Видяла е и видеото с Лора.
- Не ми е видяла лицето, не знае какъв ми е гласът, тъй че все тая. – Лора вече завързваше възела на торбата.
- А нещата, които каза?
- Те са една десета, а може и по-малко от това, което знае ФЗС, не са драма.
Лора тежко седна на един от столовете около масичката:
- Не мога да разбера как за два дни си изял толкова много боклуци! Сега ще трябва да ти направим прочистване поне за две седмици!
Крис я погледна стреснато.
- Няма да е клизма, а салати, вода и минимално количество месо – обади се Марио.
Погледът на журналиста стана още по-учуден, обръщайки се към IT-то.
- Какво? Ще се почувстваш много по-добре! Всички шлаки в организма ти ще излязат – добави Марио.
- А ако я беше толкова страх, щеше да изтрие всичко, което я безпокои – момичето върна разговора към основната тема.
- Да, използвал съм този троянец, получава пълен достъп, а не е пипнала нищичко!
Крис отпи от енергийната напитка, след което намръщено въздъхна.
- Това да, не мога да разбера защо не го направи.
- Защото си е паднала по теб? – предположи Марио.
Крис се изсмя кисело:
- Очевидно не толкова, колкото аз по нея!
- Каквото и да е, трябва да направиш материала, инфото ти е непокътнато, а това, че си мислиш, че ти е разбила сърцето ще ти мине – каза Марио, подреждайки листовките по масата.
- Ох, не мога да ви разбера мъжете. Понякога си въобразявате някакви неща от нищо, а понякога почти в прав текст ви казваме, че ви харесваме и никаква реакция! – замислено каза Лора.
- Да, кога успя да разбереш, че я харесваш толкова много от две срещи?
- Прави сте, - каза Крис протягайки се, хвърли поглед към часовника на стената, след което се плесна по коленете – да видим сега тия брошури!
Марио и Лора се спогледаха учудено, не очакваха толкова рязка промяна в журналиста.
В следващите час и половина разглеждаха брошурите и сайтовете на пицариите в търсене на намеци, които да им подскажат коя освен калцоне и куатро формаджи, предлага и черен ПР.
Отсяха две възможни места. Едното се намираше точно до големия медиен комплекс „Свети Георги“, второто се казваше „Нет пица“.
Тримата осъзнаваха, че изборът им се основан на абсолютни глупости, които най-вероятно нямат нищо общо с реалността и просто стрелят в тъмното.
- Е, обличай се - каза Марио на Крис – и да ги обикаляме!
Крис смотолеви:
- Айде утре? Днес все още ми е много отпаднало и депресивно. А и стана късно… - завърши с многозначителен поглед.
Лора и Марио се спогледаха, IT-то си пое въздух да каже нещо, но Лора го прекъсна:
- Добре, тръгваме. Боклука сам ли ще го изхвърлиш или да го вземем?
- Не, не, благодаря после ще го изхвърля, сега искам да осмисля всичко.
Докато слизаха с асансьора Марио каза на Лора:
- Това беше странно.
- Да, затова ще седнем в градинката отсреща и ще видим какво е намислил.
- Харесва ти да го играеш детектив, а? – игриво попита Марио.
- Харесва ми, да – изкиска се Лора.
Двамата се целунаха.

Половин час по-късно, Крис, излизайки от банята чу звънеца на входната врата. Придържайки кърпата около кръста си, бързо отвори.
Прага му прекрачи Мая, която се отправи директно към дивана, без да казва и дума. Крис затвори вратата и я последва. Завари я изправена и оглеждаща го от глава до пети с преценяващ поглед.
- Това няма да ти трябва. – тънка усмивка пробягна по устните й.
Крис пусна кърпата и с две – три големи и бързи крачки се оказа до нея, силно я притисна до себе си:
- На почивката трябва да поговорим.
Страстно се целунаха.

На пейката в отсрещната градинка Марио нервно потропваше с крак, а Лора замислено гледаше към светещия прозорец на Крис.
- Ние се безпокоим за него, а той се вижда с нея?
- Сигурно има някакво обяснение – продължаваше да нервничи администраторът.
Лора го погледна ядосано:
- Не те ли обижда, че се прави на депресиран и те лъже?
- В момента съм на път да се обидя за други неща.
Лора завъртя очи.
- Добре, ще отидем да ядем, но после се връщаме и ги хващаме!
- Благодаря ти – облекчено каза Марио, - само двайсет минути и се качваме горе!
- Ще ядеш по-бързо, не му трябват повече от пет – ядосано констатира Лора и двамата станаха от пейката.
Mutafchiev
 
Мнения: 8
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнениеот Mutafchiev » 15 октомври 2020, 00:45

8.
Звънецът на входната врата настойчиво раздра блажената тишина. Крис, който лежеше с разперени ръце в леглото, се надигна и подпря на лакти. Трудно му бе да излезе от леката омая, в която се намира човек след страстен секс, в който бурно е излял цялата си емоционална енергия. Трябваше да минат още около трийсетина секунди, за да се откъсне от приятния звук на течащата вода, който идваше откъм банята и осъзнае, че трябва да стане и отвори. Всяка следваща крачка към вратата го връщаше обратно на земята. По пътя вдигна кърпата от пода и я уви около кръста си. Когато най-после стигна, вече беше ядосан на човека, който толкова нагло си държеше пръстчето на звънеца. Oтвори с бесен поглед, който рязко се промени, когато видя притежателя на нахалната ръчичка, извадила го от блаженството.
- Хакнат си бил, а?!
Марио нахлу в ателието.
- Ще те убия!
Лора подмина журналиста, блъскайки го с рамо.
- Ама… - Крис се опита да формулира изречение, но шокът от връщането на приятелите му, комбиниран с остатъците от блаженството не позволяваха на мозъка му да работи.
Лора и Марио седнаха на дивана и ядосано зачакаха. Крис бавно затвори врата и се насочи към тях. Понечи да седне на един от фотьойлите, но Марио го спря:
- С тая кърпа няма да сядаш срещу мен!
Журналистът мълчаливо затътри към леглото, след като остави Марио и Лора зад гърба си, момичето сръчка IT-то и му прошепна:
- Много ме кефиш като си ядосан!
- Харесваш властни мъже? – доволно попита Марио.
- И още как! – процеди през зъби Лора.
- Ох колко си лоша!
- Чувам ви, мръсници! – обади се Крис, който вече си слагаше фланелката.
- Ти да мълчиш! – отговори му с властен тон Марио, Лора се наведе към него и леко му изръмжа в ухото.
- Тоест да не разказвам нищо? – попита Крис.
- Не, всичко ще разкажеш!
Крис бавно подмина Марио, гледайки го кисело:
- Нали искаш да мълча?
Душът спря, но никой в стаята не му обърна внимание.
- Не си играй с Марио! Ние ще задаваме въпросите и ще говориш, когато ти кажем!
- Така се говори, само ако имаш оръжие – стаята сякаш се изпълни с чистия глас на Мая.
Всички се рязко се обърнаха към нея. Стоеше подпряна с рамо на касата на врата, загърната в бяла кърпа, оголваща раменете й и покриваща съвсем малка част от бедрата й.
- Ще си кажеш всичко! – каза Марио, без да отлепя поглед от Фалшивата звездна светлина.
- Хванаха ни – съобщи Крис.
- Ще се облека – с известно разочарование в гласа, отговори Мая и се отправи към леглото.
- Сядай и разказвай! – заповеднически изстреля Лора към Крис.
- Първо вие ми кажете как разбрахте? – попита Крис тежко сядайки във фотьойла.
- Много бързо ни изгони – отговори Марио.
Крис отметна глава назад и въздъхна тежко.
- Решихме да изчакаме в градинката отсреща, видяхме, че тя влиза във входа.
- „Тя“ си има име – Мая се приближи до дивана, облякла една от фланелките на Крис и подаде ръка на Лора.
- Лора – бавно подаде ръка.
- Мая, доста добре се справи с работата – получи усмихнат отговор на комплимента.
- Марио.
- Вездесъщото IT!
- Да – доволно се ухили Марио.
- Та да ви разкажем какво става или да си мълчим? – попита Крис.
- Разказвай! – почти в един глас казаха Марио и Лора.
Крис погледна към Мая, тя му се усмихна, седна на втория фотьойл и заговори:
- След като засякох, че Крис сканира мрежата, естествено, направих всичко възможно да разбера, защо го прави, излях му смутито във врата и го добавих във фейса.
- После сте се заговорили там, пратила си му няколко снимки, в тази, на която си със зелената рокля имаше троянец – продължи Марио.
- Който ти успешно си почистил снощи. Но Крис разбра за него още на следващия ден.
- Чакай, чакай малко, как така?
- По трафика. След като разбрах, че е тя бях в шок – взе думата Крис. – Първо не знаех как да реагирам. Тогава, за да ме успокои каза, че знае почти всичко за мен.
- Това не помогна особено – засмя се Мая.
- После ми обясни какво прави.
- Координира хората, които пускат фалшиви новини и прави пари? – ядно каза Лора.
- Да – потвърди Мая, - това правя, но за да разбера кой стои най-горе в йерархията.
- Демек това, което искам и аз – допълни Крис.
- Това са пълни глупости! Не вярвам! – веднага се наежи администраторът.
- Затова не ти казах – отговори Крис.
- А депресията? И тя ли беше лъжа?
- То не е баш депресия – колебливо отговори Крис.
- На мен не ми изглеждаш никак депресиран – учудено констатира Мая.
Крис въздъхна, огледа се, видя цигарите на кухненската маса, стана и се запъти натам.
- Така, искате да съм честен, ще съм честен. Приемете го като лично мой проблем.
Всички гледаха мълчаливо как журналистът вади цигара от кутията и я пали. Дръпна, издиша дима, огледа се, явно не откри това, което търси, затова взе една чаша, сипа малко вода в нея, взе цигарите и се запъти към фотьойла си.
- Не знам какво става. Това ми е проблемът. Откакто се появи в живота ми - Крис се обърна към Мая, - се чувствам щастлив, изплашен и излъган. Досега не ми се е случвало. Знам, че ми казваш истината, но още в самото начало разбра почти всичко за мен. Даже историята на търсенията ми в pornhub.
- Последното само ни помогна – усмихна се студено Мая.
- Да и не знам какво става. Не искам да изчезнеш от живота ми така, както се появи, но ме е страх от теб. Отгоре на това трябваше да излъжа Марио, а точно с него да го правя ми е ужасно тежко.
- А защо го направи? – попита Марио с нотка яд в гласа.
- Тихо – сръчка приятеля си Лора.
- Защото аз го помолих – отговори Мая.- И мен ме е страх, от около десет месеца събирам материали за фабриката на троловете. Искам да разбера кой стои зад нея и да използвам тяхната мрежа, за да ги разруша. И тук цъфваш ти. Не искам всичко, което съм събрала да изтече в грешния момент по грешен начин.
- Но ти работиш за тях? – учуди се Лора.
- Ако не можеш да победиш, оглави.
- Макиавели – усмихна се Крис.
- И за какво ти е? Като знам как ми плащаш, сигурно взимаш много повече пари.
- Аналитик на данни съм по професия, във всеки един момент мога да си намеря работа. Когато попаднах на тази история първоначално ми беше интересно как работят механизмите на фалшивите новини, след което осъзнах ефекта им и реших да разкрия цялата организация.
Лора и Марио гледаха с подозрение Мая, а Крис запали втора цигара. Очевидно бе, че не й вярват, а журналистът се колебае.
- Мая ми показа информацията, която е събрала за фабриката.
- Може ли да я видим? – попита Марио.
Мая погледна Лора и Марио, обърна се към Крис и задържа погледа си на него. Той вдигна очи от връхчето на запалената цигара, което оформяше в стената на чашата и погледите им се срещнаха. Я очите му видя молба, казваше й „Нека го направим заедно“.
Журналистът се усмихна и й подаде ръка, тя я хвана и двамата усетиха топлината един на друг. Мая леко сви пръстите си, Крис стисна нежно дланта й. Двамата се почувстваха като части от едно цяло, това което бяха преди половин час. Никога не бяха усещали подобно нещо извън секса, сега го правеха с кристално бистри умове.
Mutafchiev
 
Мнения: 8
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнениеот Mutafchiev » 22 октомври 2020, 00:48

9.
- В смисъл CarCleanse е фейк? – учуди се Ева.
- В буквален – отговори разпалено Крис. – Абсолютно невярно е, че ако сложиш в колата си някаква ултразвукова колонка, можеш да я дезинфекцираш. Слагат я само в сервизите на Goblin, те я и брандират. За да работи задължително трябва да се свърже към ел. системата на колата, а това можеш да го направиш само в сервиза. Поръчват я от Китай, открих сайта на производителя. Не стига, че продават колонката на тройна цена, ами и товарят клиента с инсталацията. Официалната реклама на подобна глупост е прекалено скъпа, а и знаещите хора ще я разбият на пух и прах. Затова постовете и статийките са достатъчно ефективни, хем са навсякъде, хем не привличат сериозно внимание.
- Сигурен ли си в това?
- Да, говорих с вирусолог, ще го снимам следобед.
- Как успя да надушиш тази история? – полюбопитства Ева.
- Късмет, чист късмет! – най-нагло я излъга Крис.
- Добре, когато си готов ми прати материала да го видя.
- Искам да вкарам историята в големия материал за фейковете.
Ева го погледна с подозрение:
- Аха, тоест имаш още нещо, освен тази история?
- Само късмет!
Главната стана още по-подозрителна:
- Внимавай с тоя късмет… И ми прати суровия материал тогава.
- Ок!
Ева проследи с поглед Крис, докато излизаше от кабинета й. Бе доволна и приятно изненадана, че успял да влезе в час след разговора им, беше сигурна, че има нещо общо с положителната промяна. След като огледа целия нюзрум, взе телефона си и избра последно набирания номер:
- Здравейте, звъня да ви попитам, сутринта си оставих колата да й сложите CarCleanse, отворихте ли я вече?... Не? Супер, не я отваряйте, отказвам поръчката. … Ще изграждам естествен имунитет. Благодаря!
Докато минаваше през нюзрума, журналистът чу гласа на Лавър зад гърба си:
- Крис, чакай малко.
- Здрасти!
- Останахме само с една камера, Панчо строшил обектива на втората. Гледам, в графика си отбелязал, че ще ходиш да снимаш в Goblin, а после и доктор Алеф?
- Да, за ултразвуковите колонки.
- Аз следобед ще ходя да снимам Симсън, шефа на „Mint Tech”, точно в дупката между твоите задачи.
- А батериите и картите за втората камера тук ли са?
- Естествено - широка усмивка се разля по лицето на Лавър.
- Ами айде ще дойдеш с мен в Goblin, за Симсън ще ти операторствам и ще си вземеш картата?
След като се разбраха, Крис отиде в стаята на Марио и завари IT-то да гледа видеа за готвене.
- Всичко съм очаквал, но не и това!
- Много смешно, искам да направя изненада на Лора. Ще се местя да живея при нея – отговори Марио без да откъсва очи от екрана.
- Как ще си правиш дванайсетчасовите рейдове у тях?
- Вече е в моята гилдия. А и сме честни един пред друг, знае всичко за мен.
Крис завъртя очи, приближи се до Марио и седна на стола до него.
- Още колко ще ми натякваш за това?
- Първо, натяквам ти за сефте, второ – колкото трябва.
- Защо да трябва?
- За да не го направиш пак!
- Извиних ви се сто пъти! А и отречи, че Мая е полезна!
Марио натисна „space” на клавиатурата и се завъртя на стола към Крис със сериозно изражение:
- Полезна е, но ти не само ни излъга, ами и игра депресивно театро! Пред Ева можеш да си правиш каквото си искаш, но не и с нас!
- Ами аз - почеса си врата Крис, - бях притеснен защото вие не знаехте, а и още ме е страх от и… за Мая.
- Но сте много хубава двойка! – констатира Марио.
Крис се ококори и размаха пръст:
- Аааа, не! Чакай сега.
- Какво да чакам? Двойка сте си и при това много хубава! – Марио усети, че най-после е намерил тема, която обезоръжава Крис и това му достави удоволствие.
- Не сме говорили нищо такова с нея, въобще.
- А какво сте тогава? – с победоносен тон, продължи Марио.
- Ами… де да знам… съзаклятници?
- „Съзаклятници“ – изсмя се Марио, - и правите завера срещу триглавата ламя! Признай си, луд си по това момиче и тя също е луда по теб, двойка сте, дори и да не сте го говорили!
Крис замислено стисна устни.
- Е, стига де, извинявай сега. Ти го правиш редовно с мен – оправда се Марио, усещайки, че може би е попрекалил.
- Така е, но ще трябва да говоря с Мая. Довечера ще обиколим пицариите, нали?
- Естествено, искам за последно да се наям хубаво, преди да сготвя това… - Марио се загледа в екрана – Пиле ли е? Какво е?
IT-то размърда мишката и прочете заглавието на видеото:
- … фазан с кестени!
- Пич, какво ще готвиш? – развеселено попита Крис.
- Човек, няма да повярваш, написах в търсачката „пиле с ориз“, това е четвъртата рецепта, която гледам! – Марио присви очи – Чудех се е какъв е тоя ориз, а то какво било!
- Ужас! – каза Крис през смях, изправи се, потупа Марио по рамото – Извинявай, не исках така да се получи!
- Споко, просто знай, че винаги разбирам, когато ме лъжеш.
- Звучим като двойка – каза сериозно Крис.
- Така е – съгласи се Марио.
- Довечера ще се видим.
- … с жените.
- Да, с тях.

По пътя към сервиза Лавър бе надънил хеви метъл в служебната кола, а Крис размишляваше над думите на Марио. Нещата с Мая бяха започнали толкова внезапно, развиха се бързо и даже за миг не си бе помислял да ги нарича „връзка“. Не защото не искаше да е с нея, а защото го привличаше толкова, че мозъкът му явно не е сметнал за необходимо да си губи времето с размишления за нещо толкова очевидно. От друга страна, точно тази бързина го плашеше. Достигна до извода, че потъването на гемиите му се дължи на неосъзнато желание да забави и осмисли случващото се. Плашеше го и неконтролируемото привличане, което имаше към нея. Усещаше, че в крайна сметка ще си каже „Скачам, пък каквото ще става“, скоро щеше да му писне да носи теглото на съмненията и страха.
След като паркираха във вътрешния двор на сервиза и влязоха вътре, Крис и Лавър бяха посрещнати от управителката – симпатична дама на 30-тина години, която веднага хвана окото на Лавър.
- Здравейте, казвам се Мария, вие сигурно сте Кристиян? – усмихна се тя.
- Здравейте, приятно ми е – усмихна се в отговор Крис, - вие ли ще ни разкажете за устройството на CarCleanse?
- Да, а Христо ще ви демонстрира как се инсталира. – Мария кимна към млад монтьор, който обикаляше една кола и подритваше гумите й, след което с леко притеснение добави – А аз как ви се струвам? Мога да сложа още грим?
В този момент грамадата, стояща зад Крис се наведе към Мария, вадейки най-чаровната си усмивка:
- Изглеждате прекрасно! – подаде ръка – Лавър.
- Мария – свенливо се усмихна дамата и ръката й буквално се изгуби в огромната лапа на Лавър.
Секунда по-късно Заместникът придоби делови и сериозен вид:
- Струва ми се, че тук осветлението е малко слабичко.
- Да – обърна се Крис към Мария, - има ли възможност да се преместим навън? Така ще е най-добре.
- Естествено! – бързо се съгласи управителката на сервиза и притича към Христо, за да му даде нужните указания.
Снимките минаха чудесно. Лавър успя да си начеше крастата на флиртаджия, Крис получи това, за което бе дошъл. За капак, докато човъркаше по бушоните на колата, Христо се оплака, че по план е трябвало да демонстрира на друга кола и посочи автомобил, паркиран наблизо. Оказа се возилото на Ева. Лавър прилежно снима оплакванията и колата, и помоли Крис да му изпрати това парче от видеото.
Час и половина по-късно, двамата с разменени роли, се намираха в огромния, изцяло стъклен и просторен офис на господин Симсън. Помещението създаваше много странно впечатление. Първоначално изглеждаше като изчистен, стерилен кабинет, в който няма нищо излишно. Когато човек се загледаше, обаче осъзнаваше колко много дребни детайли има. Бюрото бе с вплетени сребърни нишки по кантовете, рафтовете, които отдалеч изглеждаха дървени, се оказаха от жълтеникав мрамор, който се държеше на метални кабели. Всеки предмет изглеждаше най-обикновен, а при вглеждане впечатляваше с фината си и премислена изработка.
Тъй като Симсън се бавеше, Крис имаше възможност да направи една кратка обиколка, след като подготви камерата и микрофона, а Лавър чинно седеше на посоченото му място. Когато Крис застана откъм лицевата страна на бюрото и хвърли поглед върху единствената снимка, дъхът му секна. От нея усмихната го гледаше Мая. Вратата рязко се отвори.
- Здравейте, забавих се малко, надявам се, не е проблем.
Крис едва отлепи очи от снимката и видя срещу себе си прекалено добре поддържан, едва прошарен, около 40-годишен мъж. Човекът носеше тъмносив костюм, очевидно шит за него, с перфектно подбрани вратовръзка и джобна кърпичка. Идеално избръснат и сресан по начин, който караше римския му профил, и здравата челюст да изпъкват. Очите му бяха тъмни, живи, сякаш вечно търсещи и всепоглъщащи.
Симсън спря до Лавър, който го гледаше отдолу нагоре и сякаш бе смазан от мощното му присъствие, и енергия. Двамата стиснаха ръце без излишни формалности.
- Надявам се, вече сте избрали правилния кадър?
- Д-да – смотолеви Крис и застана зад камерата.
Разговорът за това какво е бъдещето пред IT-бизнеса в следкризисния период протече делово и изключително динамично. Симсън с прости и ясни думи обясни, че най-много фирми ще пострадат заради лош мениджмънт във високо конкурентната среда пълна с играчи, борещи се за ресурси. Предвиди, че точно в този сектор малко хора ще изгубят работата си, но много ще я сменят, пак заради лоши управленски решения. Сравни ситуацията с бидон, пълен с пирани и констатира, че печеливши ще бъдат потребителите, които ще получат най-доброто от този еволюционен етап на индустрията. Очевидно Симсън бе дарвинист.
Крис не слушаше разговора, а наблюдаваше човека пред себе си. Дори, когато не се движеше излъчваше власт. А движенията му бяха плавни, но отмерени, като на хищник, който се чувства добре, но във всяка секунда очаква да надуши жертва и е готов да скочи. Нямаше нищо общо с Мая. Нищичко. Въпреки това снимката й бе на бюрото му.
Mutafchiev
 
Мнения: 8
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32


Обратно към Авторски текстове

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: Николко регистрирани потребители и един гост

cron