Важните - първа и втора част

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!

Важните - първа и втора част

Мнениеот me2 » 28 юни 2019, 10:50

/авторска детска приказка на 8-годишната Стефи Митева/

ЧАСТ ПЪРВА

Преди много години в град Карет живеели Важните. Това били деца, които подценявали всички останали и си мислели, че могат да се подиграват и да настъпват другите. Особено много те обичали да дразнят по-малките деца и да им казват:
– Ооо! Ти май плачкаш, миличкото ми! Да, ама не можеш да ни настъпваш и да ни дразниш, защото ще видиш ти! Ха, ха, ха!
Един от тях на име Флоро много обичал да се закача с 9-годишната Лора. Един ден на нея ѝ писнало от това и тя казала на майка си:
– Мамо, не издържам вече, Важните се държат с нас ужасно. Няма ли вече да ни оставят на мира? Искам това да престане.
– Знаше ли, скъпа – отговорила майка ѝ, – искам да ти покажа нещо, но ми обещай да не се страхуваш!
– От какво да се страхувам? – плахо попитало момичето. – Не знам за какво говориш, но вече малко ме е страх!
Майката хванала детето за ръка и го завела до завесата на горния етаж. Момичето си мислело, че това е просто завеса, но щом майката я дръпнала пред нея се показала стара врата с надпис:
МАГЬОСНИЦИ
Лора останала на място с отворена уста. Нима това била врата?! През цялото време тя си мислела, че това е завеса и едва сега открила какво е.
– Как, какво е това? – заеквайки попитала тя. – Къща с призраци ли, и, и, или стая с ка, стая с капани?
Майка ѝ се засмяла и ѝ разказала всичко.
– Слушай, скъпа, не е нито къща с призраци, нито стая с капани. Това е просто стая с магически предмети. Открих я, когато един ден с баща ти разучавахме къщата, след като я бяхме купили. Когато стигнахме до тази стая, видяхме, че е пълна със странни предмети. Изпробвахме някои от тях. Много се зарадвахме, щяхме всичко да ти разкажем, но – майка ѝ станала сериозна, – пишеше, че не трябва да се показва на деца под 9 години. Затова сложихме завесата.
– На колко години бях тогава? – попитала Лора.
– На пет – обяснила майка ѝ, – твърде малка, за да можем да ти кажем.
Лора изкрещяла от вълнение и се спуснала към вратата. Грабнала една лилава пръчка и я размахала:
– Дим, дим, дим! – крещяла тя. – Тази пръчка да се превърне в дим!
В миг се разгорял буен огън, а след това угаснал.
Просто така. Пръчката изгоряла, но щом момичето я докоснало, тя отново станала най-обикновена пръчка.
– Нека ти обясня – казала майка ѝ. – Когато правиш магия върху самата пръчка, тя отново ще си бъде същата пръчка, щом някой я пипне. Но ако омагьосаш нещо друго с пръчката, то вече никога няма да е същото. Дори и хората, ако не успеят преди това да се скрият.
– Дори и хората? – Лора се замислила. – Хм, хм, хората. Добре. Значи мога да използвам тази магия и да надвия Важните. Ще ви направя на пух и прах, негодници – заканила се тя.
– Чакай малко – извикала майка ѝ. – Нима си мислиш, че пръчката може да направи това с тях? Не, не може, поне не точно това. Тя може да ги запрати в друг свят, където те ще са пръснати на различни места. За да намират храна и вода, ще трябва постоянно да вървят. Щом искаш да ги пратиш на това място, добре. Но знай, че те ще се върнат от там, чак когато отново станат добри.
– Точно това искам, те отново да бъдат добри.

ЧАСТ ВТОРА - На гости на Важните

Лора се приготвила за път. Взела със себе си достатъчно магически предмети. На тръгване майка ѝ ѝ дала малко цвете и ѝ казала да го стисне и да каже на глас къде иска да отиде.
– В дома на Важните! – казала радостно Лора.
Земята под краката ѝ изчезнала, а заедно с нея изчезнало и цветето. Ами сега? Как щяла да се върне? Решила сега да не мисли за това, а просто се носела уверено, докато най-после отново усетила земя под краката си.
Била стъпила върху красиви каменни плочки, а пред нея блестял огромен дворец. На входа му стоели на стража две каменни човечета, които държали мечове.
Лора точно се канела да мине под мечовете, когато човечетата изведнъж клекнали. При клякането се издал силен звук. Първоначално на нея ѝ се сторило много смешно, такъв голям дворец, а пък такива малки човечета за стражи и то каменни. Сега обаче въобще не ѝ било до смях. Разбрала за какво са човечетата. Те ставали, клякали, огъвали се, но не позволявали на Лора да премине, като в същото време вдигнали толкова много шум, че събудили Важните. Децата гневно станали от леглата си, спрели човечетата и се приготвили да хванат натрапника.
Без да губи време Лора прескочила мечовете и се втурнала в двореца. Нямала какво друго да направи, защото навън Важните щели да я обградят и нямало да си тръгнат, докато не я подразнят достатъчно. Тя се втурнала към асансьора, но щом влязла, съжалила за постъпката си. Нали така щяла да иде право при тях. Дори и да не натисне никое копче, все някой от Важните щеше да се качи и да я хване. Но тя се сетила за това твърде късно. Била в капан.
– Защо влязох в асансьора, – шепнела си Лора, – защо, защо?
Асансьорът се отворил и тя се озовала в стаята на Елизабет, момиче от Важните. Нея обаче я нямало. И слава Богу! Изведнъж вратата се отворила и вътре влязла Елизабет.
– Коя си ти? – попитала тя. – Какво правиш тук? Защо ровиш в чужди вещи.
Лора била взела книга и тъкмо била почнала да чете.
– Аз съм Лора! – паникьосано отговорила тя. – Хареса ми книгата и исках да почета.
– Това не е оправдание! – изкрещяла Елизабет. – И аз мога да вляза в стаята ти и да почна да ровя. Знам къде живееш!
– Не отиде ли навън, когато чу звуците? – не спирала да пита Лора. – Не отиде ли да видиш кой е там?
– Престани да ми се подиграваш – заковала я Елизабет. – Разбира се, че отидох, но се прибрах, защото не видях никой. А ето къде си била, крадла такава! Я, какво е това?
Тя видяла пръчката, която проблясвала от раницата на Лора. Мигом я грабнала и я хвърлила през отворения прозорец.
– Нямаш нищо, с което да се предпазиш от нас – изкикотила се тя и затворила прозореца, след което го заключила, – нито къде да бягаш!
Елизабет излязла, затворила вратата след себе си и заключила и нея. Лора тревожно погледнала през стъклото на прозореца. Едвам съзряла пръчката си на покрива на една къща. Отчаяно заровила в раницата си за други предмети. Открила един чадър, взела го, след което го оставила.
– И да имам магически предмети, надали ще успея да направя нещо, преди да дойдат Важните! – промърморила тя.
Изведнъж чадърът се осветил. Наоколо станало толкова светло, че Лора затворила очи. Когато светлината изчезнала тя отворила очите си. До нея имало ключ. Грабнала го и отворила прозореца, седнала на перваза и заровила отново в раницата си. Извадила едно одеяло. То се вдигнало и я понесло отвъд края на прозореца. Изведнъж вратата се отворила и там влезли всички Важни, но от Лора нямало и следа, само отворения прозорец.
– Няма как да е излязла, освен ако не е тайна магьосница – в очите на Елизабет се появила злоба.
Лора се носела из облаците. Била щастлива, но едно нещо не ѝ давало мира. Пръчката! Къде се била изгубила? Както си летяла, одеялото се плъзнало изпод краката ѝ, полетяло нанякъде и изчезнало. Лора погледнала облаците пред себе си. Те се носели и я заобикаляли.
– Какво е това?
Тя се пресегнала към един облак … и се мушнала в него. Била видяла нещо да проблясва.
Вътре в облака било тъмно и студено. Лора разтворила раницата и взела нещо, което не се виждало. Изведнъж то се осветило.
– А, да. Това е чадъра! – отдъхнало си момичето.
Когато светлината изчезнала, се появила свещ. Лора прибрала чадъра и си осветила със свещта. Пред нея имало огромна къща, много по-голяма от облака, в който била влязла. Видяла стълби и слязла по тях. В стаята имало масичка, а върху нея пиле с ориз, салата от домати и краставици, ядки, сушени плодове и шоколадова торта. В стари чашки бил сипан сок от ягоди. Лора не издържала и се нахвърлила върху храната. Така се била унесла, че забравила за нещо. Вътре може би живеел някой, а тя като крадец се промъкнала в къщата му.
Яла, яла, всичко изяла. След като добре се натъпкала, се затътрила нагоре по стълбите. Вратите скърцали. Лора вървяла и си осветявала със свещта. Изведнъж от нищото изскочил облак. Той я огледал сърдито и я нахокал:
– Ти влизаш в чужда къща. Защо? Тя не е твоя. Моя е! Сега ще трябва да преминеш през три изпитания. Само да знаеш, че никой не се е връщал след второто. Това значи, че никой не е успял. Това значи, че и ти няма да успееш, защото си като всички други!
„Разбира се, че съм различна от другите! Той подиграва ли ми се?”, помислила си Лора.
– И сегааа! – облакът щракнал с пръсти и изчезнал. – Няма да ти помагам! Ще ти кажа само, че първото изпитание е да излезеш от ямата!
Една плочка под краката на Лора се завъртяла и тя пропаднала!

Следва продължение…

Повече информация за Стефи и нейните приказки може да намерите в нейния блог – https://stefimiteva.com/
Последната и единствена промяна е направена от me2 на 01 юли 2019, 11:18.
me2
 
Мнения: 3
Регистрация: 28 юни 2019, 10:47

Re: Важните - първа и втора част

Мнениеот Стаси 5 » 28 юни 2019, 18:31

Много хубава приказка! Браво на Стефи!!!!!
Да продължава все така да измисля приказки и да развива таланта си!
С нетърпение очаквам продължението на тази приказка, и надявам се, да има и други такива хубави, а даже и по-хубави приказки.
Стаси 5
 
Мнения: 1
Регистрация: 17 февруари 2019, 14:57

Re: Важните - първа и втора част

Мнениеот me2 » 31 юли 2019, 16:21

Стаси 5 написа:Много хубава приказка! Браво на Стефи!!!!!
Да продължава все така да измисля приказки и да развива таланта си!
С нетърпение очаквам продължението на тази приказка, и надявам се, да има и други такива хубави, а даже и по-хубави приказки.


Благодарим за хубавите думи, надяваме се продължението, а и другите приказки на Стефи да оставят все по-добри впечатления :)
me2
 
Мнения: 3
Регистрация: 28 юни 2019, 10:47


Обратно към Авторски текстове

 


  • Подобни теми
    отговори
    прегледи
    Последно мнение

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: Николко регистрирани потребители и един гост