Избори

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!

Избори

Мнениеот alessa » 13 юни 2019, 09:04

-Трябва да ти кажа нещо.-тъжно се загледах в него.
-]Какво?!
-Предложиха ми работа..
-Това е чудесно! Да го отпразнуваме.
-Работата е в...Италия.
Той повдигна вежди и зачака продължение.
-Питаш ме дали да приемеш?
-Не,не те питам. Изтъквам подробнистите.
-Знам,че не питаш.-усмихна се самодоволно. Очите му се промениха.-Ти вече си решила.
-Откъде знаеш,че съм решила?!-троснато отвърнах.
-Ако не беше решила,щеше да започнеш първо с това,че трябва да заминеш. Да се разделим.
-Но това е за известно време. Не за цял живот!-опитвах се да се самозаблудя.-Може би,очаквам да ме насочиш,да ми помогнеш да избера.
-Как?Виждам,че си направила своя избор,още преди да ми споделиш. Преди дори да се запознаем... Преди всичко...между нас.
-Решила съм...-извъртях глава. Не можех да го погледна. Защо се гневях?! Дали,защото беше прав,или защото наистина всичко бе предопределено преди това!!
-Е,ще празнуваме ли,или ще тъжим?!
-Не ми се празнува.
-Защо?! Нали е само за малко нашата раздяла?!-изпитваше ме с очи. Почувствах напрежението между нас.-Искаш ли да те спра?!-каза едва доловимо.
-Не,знам...Времето е коварно.
-Помниш ли,когато се срещнахме... ? Никой не знаеше,как ще започне,и кога ще приключи.
-Но,то не приключва! -тропнах с крак
-Но и не продължава!-отсече той.
-Искаш да се скараме ли?!-извиках
-Ако така ще ти е по-лесно за да заминеш-Да!
-Искаш да се запомним така?!-невярващо попитах.
-Аз знам как ще те запомня! С онази жълта рокля на цветя. Стояща пред библиотеката,с учебници в ръцете. С онзи уплашен поглед,който казваше:"Ще се справя ли?" А после ще те помня с първата целувка. С нежното ти докосване.Вече съм запечатал,в съзнанието си,мекотата на кожата ти. По тялото ми е запечатано докосването ти.
-Правиш го по-трудно!
-Не ме питай тогава! Тръгвай си.
-Гониш ли ме?!-разгневено подскочих.
-Да! Гоня те!
Излязох,и се облегнах на вратата. Усещах,че тази врата е затворена завинаги.Връщане назад нямаше. Всичко свърши!Той отвори вратата и аз паднах в ръцете му. Така на един дъх разстояние,вече бях друга.Онази част от мен,която искаше да замине,за момент замлъкна.Погледнах го с умоляващ поглед.В ума ми крещяха гласове,които казваха:Не ме пускай,никога.Не ме пускай да си отида оттук.-Сложих ръка на гърдите му.
-Сега,кой го прави по-трудно?!-засмя се
Видях,онова момче в което се влюбих.Знаех,че само в обиятията му,забравях за всичко. Дори за мечтите си,отвъд душата му.Исках да ме приюти там,и да се изгубя. Да изчезна от света.Повдигнах се на пръсти да го целуна,но той остана неподвижен. Знаех,че това е неговият начин,да приеме нещата. Без последна целувка. Без сбогом.Защото знаехме и двамата,че няма да е последна,и ако останех,,щях да виня него за пропиляната възможност.
alessa
 
Мнения: 9
Регистрация: 29 април 2019, 21:13

Re: Избори

Мнениеот ~HT » 13 юни 2019, 11:01

Хубаво е, защото е искрено.

Показва цялата каша в женската глава и естествения, вроден начин, по който жените опитват до последно да избягат от поемането на каквато и да е отговорност.

Оправете си пунктуацията, разкарайте лигавата част с "не ме пускай никога" и т.н. и ще бъде хубава миниатюра и за не-женска публика.

Продължението е, че два месеца по-късно мацката все пак решава да замине за Италия. Запознала се е с Леопарди. Джани Леопарди :)
~HT
 

Re: Избори

Мнениеот alessa » 13 юни 2019, 12:19

Благодаря за мнението.
alessa
 
Мнения: 9
Регистрация: 29 април 2019, 21:13


Обратно към Авторски текстове

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: Николко регистрирани потребители и 0 гости

cron