Заглавие:Обмисля се

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!

Заглавие:Обмисля се

Мнениеот alessa » 17 май 2019, 21:22

Идва! Идва! Не можех да си намеря място от вълнение. Моята богиня. Моето чудо идва. Къде щях да я отведа?!
Исках да докосна къдравите и коси. Представях си я,леко засрамена,лицето и объркано и обагрено в цвят на малина.
Разкошна.
На вратата се почука.
О,ето я! По тялото ми пропълзя възбуда.
-Влез...-прозвучах като разтреперан хлапак.
Тя влезе. Беше облечена с разкошен бял шлифер. Който подчертаваше красотата и.Тъмните коси,и светлите очи,които сега ми изглеждаха изумрудени,изпъкваха на бялата дреха. Леко задъхана тя отвори уста да проговори.
-Добър вечер.-притеснено изрече.
Дали се вълнуваше,че ме вижда?!
Какво ли и се въртеше в главата?!
Гласът и като мелодия се разля в стаята.
Изглеждаше толкова чиста и искряща,като най-скъпоценният камък,който бях виждал някога.За момент си помислих,дали и Кол не вижда същото у нея?!
-Здравей,Криста.Радвам се да те видя!-О,дори нямаш представа колко много се радвам-помислих си.
-Казахте,за някаква спешна работа.
Подходи делово и отново преминахме на вие. Бариерата тежко се свлече между нас.
Може би,докато си пишехме,тя не бе осъзнала,че разговаря с шефа си?!Може би,дори не си бе представяла лицето ми.Но ето,че тук,на четири очи,лице в лице,аз и се виждах далечен. Недосегаем.Просто нейния шеф. Това ме огорчи.
Моля те,Криста не ме отблъсквай. Причиняваш ми болка. Нямах представа,че мога да бъда толкова нежен и чувствителен.
-Ааа..даа..! Седни!-посочих диванчето
Тя разкопча шлифера си,и се разкри стилна черна рокля с прилично деколте.Но дори малкото плът,която се виждаше ме накара да надам вой от удоволствие.Можех само да гадая и да си фантазирам за извивките на съвършеното и тяло.Ухаеше на мускус..или нещо подобно! Не можех да определя,но ми въздейства.
Отметна дългата си коса назад,а аз я гледах като на забаве каданс. Представих си я как се осуква,превива под тялото ми.Отворих уста,и от мен се отрони въздишка на желание.Тя захапа устната си,и похотта ме завладя.Плени ме.Исках да я придърпам в обятията си и бясно да я целувам.Да отметна косите и назад,и да впия устни в шията и.Тя ме гледаше изпаднала в недоумение.
-Криста..-изрекох,сякаш беше молитва. Да я имам,да ми се отдаде.
-Мартин?!-каза тя със съблазнителен и очуден поглед.-Добре ли си?!
О,господи,този въпрос ме извади от транса в който,бях изпаднал.Разбира се,че не бях добре
-Имам..-прокашлях се. Имам нужда от..-въздухът ми натежаваше в гърдите.Пулсът ми препускаше яростно.Зениците ми се разшириха. Усещах безпомощността си.-Нова асистентка за няколко дни.-Имам нужда от теб-помислих си.
-О!-като,че леко разочарована прие новината-За това ли си така напрегнат?!
-Мхм..-Е,браво,само това успя да се откъсне от устата ми..
-Дали ще мога да се справя?!
Честно казано,не ми пука.Искам само да си до мен.
-Ще можеш!-обнадеждих я аз.
-Добре!-възкликна тя.
Навярно се чудеше какво още имах да и казвам?Мартин,защо изглупяваш,когато си с нея?!-скарах се на себе си.
-Това ли е всичко?!-попита.
О,не иска да се измъкне от неловката тишина,която настана.Може би беше уморена,а аз я напрягах!?
-Харесва ли ти апартамента?!-Егати въпроса. Все пак,чичо и го е избрал.Едва ли има друг човек,който да я познава по-добре от него.Да знае стила и вкусовете и.
-Ам..да!Прекрасен е! Особено сега,когато небето е отрупано със звезди. Когато го видях,си помислих че е по-различно от това в Маями. Не е ли смешно?!-изкикоти се.-Но после осъзнах,че си е съвсем същото. Небето се вижда по един и същи начин от всички крайща на света.
-Харесва ли ти да мислиш за него,като за по-различно от това в Маями?!
-До някъде..Това би ми помогнало да ме накара да осъзная,че започвам ново начало. Но..когато съм тъжна,би ми харесало да си е моето небе. Към,което съм отправяла молитви.Така би ми било по-лесно да се справя с трудностите. А и мисълта,че небето си е мое,защото родителите ми са там,е нещо което ме успокоява.Вярвам,че ги взимам навсякъде със себе си.-усмихна се тъжно и сведе поглед.
Мартин,ако действаш сега,ще реши че искаш да се възползваш от момента и на слабост и откровение.Майната му. Да става каквото ще!
Поставих ръка върху нейната?
-Небето е такова,каквото ти би искала... Само трябва да знаеш от какво се нуждаеш.
Тя не се отдръпна от ръката ми. Усетих лекото и потреперване от изненада,но и тя бе самотна. Тя също се преоткриваше-също като мен.Навярно и вдъхнах надежда. Искаше и се да има близък човек до себе си.Сигурн за това определяше небето,по нейния си красив и изтънчен начин.Краста...колко имам да уча от теб?!Погледна ме и каза неубедително:
-Сигурно е така..
Може би търси приятел в мое лице?!Отдръпнах рязко ръката си. Тя се стресна.
-Извинявай!-промълвих тихо.
Тя се засмя свенливо.Рано беше за подобни въпроси,но исках да науча дали ме е запомнила,след онази нощ в клуба. Първата ми среща с нея,която ме разтърси.
-Знаеш ли..Една вечер бях на клуб,и видях едно същество. Което не приличаше нито на жена,нито на малко момиче. Тя танцуваше така,сякаш света около нея бе излишен. Потънала в ритъма на музиката се бе възнесла в небесата. Духът и витаеше и се извисяваше над тялото и.
Тя слушаше разказа ми и като,че буца бе застанала в гърлото и-едва преглъщаше.-След няколко дни,тази жена дойде в офиса ми.-Тя се засмя.
-О,значи си ме познал?!-отметна глава назад,не спирайки да се смее.
Боже,запомнила ме е.
-Да,нали те отървах от онзи натрапник.
-Тогава беше с твоята приятелка,ако не се лъжа.
Лицето ми помръкна.
-Сложно е за обяснение.-казах смутено.
Вече усещах връзката между нас.Не се отдръпва от докосването ми. Не и е неприятно да говорим за по-лични неща.
Ликувах.
-Мога ли..-замълчах. Спирах се.
Погледна ме с големите си и очакващи очи.Препуснах към нея и завладях устните и.О,тя е толкова....фина.Вкусът и се разля в устата ми. Като ароматно,пенливо вино.Младо и жизнено. Кръвта ми се развихри.
-Ммм...-дочух от нея,докато се сливах с езика и.Моя гонеше нейния,а тя го съблазняваше.На моменти го привличаше на своя територия,в други го отблъскваше. Но пак го търсеше.Ръцете ми,треперещи от очакване,се шмугнаха под гъстата и коса и намериха своя пристан на утеха,върху шията и.Чувствах пулса и под моя власт. Плъзнах нагоре ръце и обхванах лицето и.Моя си! И ти ме желаеш. О,скъпа.Представих си я,като малка фея,която пърха с нежните си крилца. Току що се бе научила да лети и търсеше място за отмора. Тогава съзира сърцето ми и се насочва към него.О,да!Вече е вътре в него. Аз също означавах за нея,място за утеха. Последна спирка.Тя се отдръпна и нещо ме жегна. Неприятна болка,която порази цялото ми тяло. Имах нужда от електричеството,което излъчваше.
-Каво има?-попитах объркан и сразен.
-Нищо...просто,много неща се случват изведнъж,за които не съм подготвена.
Права е! Толкова много промени за една седмица.
-А може би,те са те очаквали,но не си подозирала за тях?! Може би е дошъл момента да ги получиш?!
-Да...,но като че нямам сили да понеса толкова много щастие наведнъж.
Погалих я по косата. Разпръснах къдриците и една по една върху рамото и,а после старателно ги прибрах на мястото им. Отново разкрих красивата гледка към лицето и.Очите и пареха. Макар да казваше едно,погледа и пламтеше и издаваше друго. Готова е.Навярно е оплашена,но е готова.След тази целувка ми се стори по-зряла. Външния и вид бе изкусителен,като на истинска жена. Но от душата и струеше детска невинност.
alessa
 
Мнения: 22
Регистрация: 29 април 2019, 21:13

Обратно към Авторски текстове

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: Николко регистрирани потребители и 0 гости