Мой Бял Лебед

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.

Мой Бял Лебед

Мнениеот Fabiven.BG » 14 октомври 2018, 19:27

Смътно утро ми душата пълзи
И слънчев сноп лъчи преливат в мрака
Зад прозореца образ трепти –
смътен образ на русо момиче.
И сърцето позна, че си Ти,
Ти си тая, която обичам!
Но защо ли си тъжна, защо
тъй мечтателно гледаш над мене?
Как през мътното хладно стъкло
да целуна очите зелени?
Да докосна как мога, кажи,
двете малки, разтворени длани;
тези фосфорно-светли коси
върху лунното тяло разляни
и оная загадъчна гръд --
тъй красива, примамливо бяла...
Любов, като огън гори в мойта плът
И от копнежът дулбок ми пресеква дъхът
Не мога да дишам...
и в безсилие цял се сковавам,
и те моля без глас:"Остани,
още миг да се радват очите!
Дай ми знак, че си Истинска Ти --
лебед мой, лебед бял, не отлитай!"
Fabiven.BG
 
Мнения: 12
Регистрация: 05 юли 2017, 18:46

Обратно към Авторски текстове

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: Николко регистрирани потребители и 0 гости

cron