Лъчи

[vog]

Обвита съм във снежен цвят.
Понякога от мене лъха хлад.
Но от белотата щом се върна,
съзирам аз едни очи,
окъпани във вечните лъчи,
с небесносиньо в зениците скрито,
със топлина в прегръдката обвито.
Тогава и студът и белотата,
отстъпват място на земята,
където с радост се завръщам,
и нежния им взор поглъщам.