Вещицата

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.

Хареса ли ви историята?

Може да изберете до 2 отговора

 
 
Резултати

Вещицата

Мнениеот MichaelaMM » 21 декември 2016, 17:40

- Лиана, спри моля те! Знам че някъде, дълбоко в сърцето ти има доброта-със сетен дъх промълви Йохан.

- Доброта ли?Няма доброта,човеко.Никъде я няма.Има само зло и сега ще ти покажа колко мощно може да бъде то.

Лиана протегна ръката си и с едно движение превърна Йохан в каменна статуя.След това спокойно се загледа в произведението си.В градината и всяка една от статуите имаше своя история-провалената човешка съдба от ръцете на тази,която бе мразена от всички в кралството.
Лиана не бе обикновена вещица.Тя беше принцеса,която никой не се опита да спаси.Като дете мечтаеше да промени света,за жалост светът промени нея.

Беше на 14, когато за първи път осъзна,че добротата е за тези,които не са достатъчно силни да поискат повече.Баща и кралят реши,че е време малкото му момиченце да покаже кралското си потекло и затова организира бал с маски.Лиана се вълнуваше в този ден повече,отколкото очакваше.Щеше да се запознае с всичките си поданици и те да я приемат за тяхна бъдеща кралица.
Облече най-хубавата си рокля, сложи най-красивите си обувки и когато се появи, залата засия от хубостта и. Кралят с гордост приветства единственото си дете. Музикантите засвириха любимите мелодии, а Лиана сияеше и изпитваше гордост,че е част от това грандиозно събитие. Танцуваше, смееше се и знаеше,че животът няма как да бъде по хубав.Кралят даде знак с ръка и музиката утихна.Изправи се от трона си и заговори на събралото се мнозинство:

- Поданици мои, днес е празник. Вашата принцеса е готова да бъде обявена като Ваша бъдеща кралица.Всички сте тук,за да празнувате заедно с мен, нейното порастване и превръщането и в достойна моя наследница.

В този момент от края на залата се чу вик. Една възрастна жена, облечена в мръсни дрехи и цялата покрита в сажди си, проправи път през насъбралото се мнозинство. Поклони се на краля,обърна поглед върху принцесата и вторачена в нея, заговори с пресипнал и изморен глас:

- Хубаво тържество кралю. Поздравявам ви. Защо на празника ви са само богатите ви поданици? За нас бедните няма ли място на трапезата ви? Ние не заслужаваме ли да видим бъдещата кралица и да и разкажем как всъщност живеем?

- Стража- отведете я.Развика се кралят,почервенял от яд,че някаква си мръсна старица се е промъкнала на бляскавия му бал.

Стражата хвана безпомощната жена и я завлече към изхода. Преди вратите да се затворят.Лиана се развика:

- Спрете. Почакайте. Искам да поговоря с тази жена. Като кралица, аз трябва да говоря с всичките си поданици.Татко не я гони,нека се приближи до мен.

Лиана беше слабост на краля.Той не можеше да и откаже нищо.Даде знак с ръка и стражите довлякоха обратно възрастната жена.

- Кралице впечатлена съм от смелостта ви- заговори старицата.
Не очаквах да пожелаете, да си поговорите с бедна жена като мен.Затова ще ви подаря тази кутийка. В нея има два ключа. Единият ключ е от вратата на истината, а другият е от вратата на лъжата. Вратата на истината се намира извън вашето кралство. Трябва просто да се изправите от бляскавия си трон и да отключите входната врата на тази зала, за да прозрете истината. Вратата на лъжата се намира във вашата стая. Ключът е от вашите лични покои. Изборът кой ключ ще пожелаете оставям на вас.

След тези думи старицата се превърна в сврака и излетя през прозореца.

Всички в залата бяха замръзнали. Сякаш времето беше спряло. Лиана се изправи и тръгна към входната врата. В ръцете си държеше ключът към истината. Отключи и за първи път излезна извън кралството. Вървеше по отъпканите пътища и се оглеждаше.Пред очите и се разкри бедността.Извън двореца, тя за първи път видя бедни деца просещи на пътя,толкова слаби и немощни,сякаш последните искрици живот бяха в телата им.Видя възрастни хора,болни,сакати,трудещи се неуморно,за да получат шепа боб.Видя истината.И не и хареса.Тъкмо се обърна,за да се върне в двореца, старицата отново се появи.

- Кралице, ти избра истината. Можеш ли да живееш с нея?- промълви с лукава усмивка възрастната жена.

- Защо ми показа всичко това старице? - попита я Лиана.

- За да знаеш какъв в светът в действителност - отговори и жената и продължи:

Всички хора, които видя днес са много добри. Живеят бедно, защото душите им са чисти и защото раздават храната си на още по бедните от тях. Ако станеш моя ученичка ще се сдобиеш с много власт и много пари Лиана. Ще можеш да живееш в лукс и да забравиш за всичко, което видя в този ден. Ако избереш да се върнеш в двореца със спомена от видяното, няма никога да го забравиш и всеки ден ще чувстваш в душата си болката на всички бедни в кралството ти.Ти ми кажи. Кое избираш?- лъжата отрупана с богатство и власт, или истината носеща болка и отчаяние? Кое избираш?- добротата или злото, което ще те направи могъща?

Лиана се замисли.От една страна, тя искаше да избере добротата, защото знаеше, че може да помага чрез нея на хората, но от друга злото и се стори примамливо, защото и обещаваше могъщество и власт, а тя като човек се стремеше към материални блага, защото знаеше,че те са ключът да промени света.Освен това, дори добрите хора ако можеха да бъдат богати, щяха да изберат злото пред доброто- ако, то им обещаеше лукс и власт.

- Избирам лъжата, старице. Ще стана твоя ученичка.

След тези думи, Лиана се озова отново в двореца.Не помнеше нищо от преживяното.Старицата стоеше от дясната и страна, плясна с ръце и всички, както бяха замръзнали, се освободиха и затанцуваха под звуците на музиката.

Балът свърши. Старицата и Лиана се отправиха към стаята и. Щом влязоха в покоите, възрастната жена започна да я учи на всичко, което знаеше.Показа и магии, учеше я на любовни отвари и на такива,които причиняват смърт. Лиана беше прилежна ученичка и след месеци прекарани в правенето на магии, тя стана по-добра от учителката си.
Постепенно сърцето и забрави какво е да обича, да прощава и да раздава доброта. Съзнанието и беше заето само от това, как да се сдобие с повече власт.


Минаха години. Лиана се научи да бъде достатъчно жестока и да подчини на волята си всеки човек, който се опълчи срещу злото в душата и. Беше завладяла пет от съседните кралства. Искаше да завладее и останалите пет. Водеше непрестанни войни и навсякъде, където отидеше сееше смърт и бездомност.
В десетото кралство, единственото, което все още не бе покорила съвсем, живееше момче на име Йохан. Той се славеше сред хората с храбростта и добротата си. Мечът му беше магичен и досега никой не успяваше да го победи. Лиана беше убила родителите на Йохан,когато той беше малко дете. Докато растеше, единственото, за което копнееше сърцето му беше отмъщение. Въоръжен със славния си меч,обучен да побеждава, Йохан се отправи към първото кралство, където живееше Лиана. Той знаеше, че не би могъл да я победи само с меча си, трябваше да измисли план.
Предрешен като скитник, Йохан достигна до портите на кралството, поклони се на стражата и с престорен подчинен вид каза, че е дошъл да служи на най-великата кралица живяла някога. Стражата съобщи на Лиана за неканения гост. Тя със задоволство го покани на трапезата си в двореца и го заразпитва:

- Страннико, какво те води при мен?

- Да ти служа кралице. Само това искам. Да бъда твой доверен слуга, изпълняващ всяка една твоя заповед. Затова съм роден, да служа на най-великата жена живяла по тези земи. Позволи ми да бъда твой роб. Това е всичко, което искам.-отговори и Йохан.

Лиана не вярваше на никого, но нещо в този млад мъж я накара да затрепери и да пожелае да го превърне в неин покорен слуга.

- Добре, страннико .Ще те направя мой слуга. Ще изпълняваш всеки мой каприз, ще убиваш и подчиняваш заради мен и винаги ще ми служиш вярно, защото ако не го направиш, ще те сполети съдбата на другите- каза Лиана и с грациозно движение му посочи градината на двореца, където имаше каменни статуи, някога хора от плът и кръв.

Йохан заживя в малката къщичка близо до двореца. Лиана всеки ден изпитваше предаността му. Изпращаше го на разузнаване из другите кралства, за да открива прикритите и врагове и да ги подчини на волята и.
Йохан изпълняваше всяка нейна прищявка. С течение на времето, тя го допусна още по-близо до себе си. Разказваше му за онази Лиана, която беше някога. Разказа му за нейната учителка и за уроците, които беше научила през годините. Превърна Йохан в част от себе си и му доверяваше всяка една малка тайна. Той не се отделяше и за момент от господарката си. Харесваше му да я гледа и слуша. Беше започнал да се влюбва във всичко, което беше тя, но го измъчваше клетвата, която беше дал пред гроба на родителите си, че ще я победи и унищожи.

Лиана също не беше безразлична към Йохан. Харесваше и да разговаря с него. Харесваха и кафявите му очи и плътните му устни.Понякога, късно нощем, докато всички в двореца бяха заспали, тя се измъкваше от стаята си, отиваше до къщичката му и го наблюдаваше докато спи през прозорчето. Гледаше го и се бореше с онези чувства, които я обземаха. Тя не можеше да си представи,че може да изпитва такава топлина към някого и това я плашеше.

Минаха години. Лиана до такава степен се беше привързала към Йохан, че не мислеше за никого другиго. Дори властта не я интересуваше вече. Искаше само да привлече вниманието му и той да не мисли за нея само като безпощадната му господарка. Йохан искаше отмъщение и всеки ден си повтаряше, че тя е вещица и сигурно му е направила магия, за да го накара да я заобича.Реши, че е време да осъществи намеренията си. Беше научил, че слабостта на Лиана всъщност е той и за да я победи трябва да я накара да го заобича повече самата нея.
Една сутрин, след като се приготви за поредното разузнаване, Йохан се отправи към двореца и имаше план как да завладее Лиана.Влезе в покоите и. Приближи се до нея и се поклони.

- Добро утро, кралице моя. Идвам да се сбогувам с вас. Не мога да остана повече в двореца и да ви служа.

- Йохан, какво говориш? Ти си мой роб и ще останеш такъв жив или мъртъв-просъска със злоба в гласа Лиана.

- Не мога кралице. Изпитвам забранени чувства. Не искам да съм ви роб, а искам да споделя дните ви, да бъда част от сърцето ви, но знам, че това е невъзможно-отвърна Йохан.

Лиана се изчерви. Толкова години беше копняла, той да и каже точно тези думи и сега се случваше. Изведнъж, гласът и се промени. Стана мек, тих и добронамерен и му каза:

- Йохан, любими. От много години копнеех за теб и сега, когато ми призна, че изпитваш същото съм най-щастливата жена. Остани при мен. Бъди мой спътник в живота. Моля те.

Йохан ликуваше в душата си. Вещицата беше почти победена. Оставаше само да я накара да го заобича повече от собствения си живот.
Заживя в двореца с нея, споделяше леглото и храната и. Тя започна да му има пълно доверие. Заобича го повече от собствения си живот. Една вечер докато вечеряха, Йохан се престори на тъжен. Лиана хвана ръката му и го попита:

- Какво те мъчи любими? Кажи ми, не обичам да те гледам тъжен.

- Сърце мое, имам чувството, че ми нямаш напълно доверие. Толкова години сме заедно, а ти никога не си ми споделяла какво има в малката кутийка заключена в царския ковчежник. Винаги, когато те питах ти не пожелаваше да ми отговориш. Не ми ли вярваш, не ме ли обичаш?

- Йохан, вярвам ти. Обичам те, повече от собствения си живот. Затова ще ти кажа. В кутийката е скрита силата ми. Ако друг вместо мен я отвори, ще умра и ще се превърна в пепел. Дълги години крих това, защото моята учителка ме закле да не казвам на никого, но ти си всичко за мен, затова имаш право да знаеш.

Йохан се усмихна, облекчен. Вече знаеше как да я победи. След вечеря я понесе към стаята и след като Лиана заспа, той се отправи към царската хазна. Отвори ковчежето, взе кутийката в ръце, извади меча си и я разсече на две. В този момент пред него се появи Лиана. Очите и бяха червени, а от устата и излизаше дим.

- Предател-закрещя Лиана. Ти ме предаде. Това ли заслужих, нещастно човече, след като те допуснах в живота си?

- Ти, уби родителите ми-изкрещя и Йохан. И заслужаваш да умреш, дяволско създание.

Лиана се засмя зловещо.

- Нима си мислиш предателю, че могъща вещица като мен, държи силата си в малка кутийка. Измамих те, Йохан. Аз доверие нямам на никого. Сега, след твоето предателство се убедих, че учителката ми беше права. Няма любов, няма доброта има само зло.

Лиана плесна с ръце и с Йохан се озоваха в градината. Там, тя продължи
- Ще те превърна в камък, ще те подчиня завинаги, за да може след теб, всички да се убедят, че съм способна да убия дори някого, когото съм обичала повече от себе си.

- Лиана, спри моля те! Знам,че някъде дълбоко в сърцето ти има доброта-със сетен дъх промълви Йохан.

- Доброта ли? Няма доброта, човеко. Никъде я няма. Има само зло и сега ще ти покажа колко мощно може да бъде то.

Лиана протегна ръката си и с едно движение превърна Йохан в каменна статуя. След това спокойно се загледа в произведението си. В градината и всяка една от статуите имаше своя история-провалената човешка съдба от ръцете на тази, която бе мразена от всички в кралството.
Лиана никога не се спаси от злото в душата си. След предателството на Йохан, тя стана още по-жестока.
Понякога злите кралици са принцесите, които никой не е успял да спаси. Понякога, на тези кралици им е нужен някой Йохан, който няма да ги предаде.
MichaelaMM
 
Мнения: 1
Регистрация: 21 декември 2016, 17:35

Обратно към Авторски текстове

 


  • Подобни теми
    отговори
    прегледи
    Последно мнение

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: Николко регистрирани потребители и 0 гости