О, мой гарване!

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.

О, мой гарване!

Мнениеот nelihadjieva » 04 октомври 2016, 14:13

Кацни на ръката ми, о, мой гарване!
Разкажи ми готическа приказка, в която се случват чудеса!
И това стана изведнъж! Той дойде при мен и без да се бави изграка това:
"Нощта наближава... и тя ще бъде безкрайна".
Какво означава това, о, моя черна птицо? попитах и той отговори така:
"Почакай и ще разбереш, моя кралице. Ти никога няма да я забравиш."

Слънцето започна да залязва и нощта беше близко...
"Време е, моя кралице! Нощта е твоя, нощта е пред теб - използвай я
както решиш", изграка гарванът и реши да ме остави засега.
Нощта, светлината от пълнолунието, гласовете на нощните птици ме заобикаляха
и аз бях част от тях. Знаех, че моята птица беше права!

Носих черна корона с червени рози, вятъра носеше моите дълги, гъсти, черни коси
и моята виненочервена рокля беше в перфектна комбинация с Нощта!
И тогава моя гарван дойде при мен, кацна на рамото ми и оповести това:
"Тя е нощта, о, нощни създания! Елате и я вижте! Тя е вашата повелителка сега и завинаги!
Тя е Нощта!" Аз целунах черната птица развълнувана. Четящ всяка моя мисъл гарванът каза:
"Зная, кралице моя! Зная!"

И всичко стана така, както моята птица предсказа! Тя ме дари с магическа сила и
сега всичко ставаше по моята воля. Нощта беше безкрайна и светлината
от пълнолунието бе необикновена... Нощтните птици пеят за мен, вълци вият за мен,
прилепи цвърчат за мен, гръмотевици падат за мен, вятър носи дългите ми, гъсти, черни коси!
Всичко това е неописуемо с думи!

Видях моя гарван, кацнал на терасата на третия етаж на моя готически замък.
Той виждаше всичко от там и призоваваше свободата!
Гръмотевици и светкавици разцепваха нощтното небе и техният звук отекваше в Нощта.
Времето е нищо друго, а заблуда!

"Моя прекрасна кралице!" моята птица изграка от там, "Ти контролираш всичко и
няма създание на Нощта, което да не иска да се подчинява на волята ти!
Аз те дарих с магическа сила, и аз мога да ти я отнема, ако пожелая.
Сега ръцете ти ще се превърнат в черни крила и като прекрасен гарван можеш
да полетиш с мен в нощното небе. Но ако решиш да не ме последваш:
ти ще изгубиш всичко!
Ще бъдеш отново като всеки друг смъртен!"

"О, мой гарване!" извиках,
"Виждам, че нямам избор, а и не искам да имам!
Ще те последвам в безкрайността!"

И полетяха гарвани в нощта...

***

Поемата ми е вдъхновена от "Гарванът" на Едгар Алън По.
nelihadjieva
 
Мнения: 2
Регистрация: 04 март 2016, 20:55

Обратно към Авторски текстове

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: Николко регистрирани потребители и 0 гости