Гара

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.

Гара

Мнениеот Ime » 25 септември 2016, 01:54

Валеше сняг и макар да нямаше вятър, студът беше прогонил всички по къщите пред топлите огнища. Пък и нямаше сърдити, огънят наистина изглеждаше доста примамливо последните дни и зимата гордо беше хвърлила господарската си покривка.
На гарата имаше двама човека, които бяха се събрали под тесния навес, където имаше място за не повече от още една-две нещастни души, на които се беше паднало да мръзнат в този студ и да се надяват на точното разписание на железницата.
Наблизо нямаше къде да се влезе на топло, а пък кафенето на гарата беше затворено по причина на идващите празници. Впрочем те бяха и причината двамата пътници да се намират в сегашното си незавидно положение и на тях вероятно няколко пъти беше им дошло наум да се поядосат на тия пусти празници.
По някое време единият, който постоянно тресеше крака и шумно пъшкаше, се обърна настрани, поогледа съседката си, която сякаш беше застинала като статуя и дори не мигаше и попита:
- Извинете, влакът трябва да дойде в и тридесет, нали?- друго не можа да измисли, макар отлично да беше запознат с разписанието, което беше и една от причините за постоянното му пъшкане
- Да.-равнодушно отговори тя, без да помръдва глава.
По-пълен отговор надали можеше да се даде на подобен въпрос и отново настъпи предишното мълчание. Пъшкащият обаче не можа да издържи още дълго и отново се обърна:
- Случайно да имате огънче, тия пусти влакове, значи... Всеки път, всеки път закъсняват, то бива, бива, човек търпи, внимава, ама пък..
- Не.-
- Ама пък и не може подобно нещо, хората си плащат, а те си правят, каквото искат. Пък и оставете парите, въпросът е в морала, честността, та..., та това е като пазарния закон- има търсене, трябва да има съответното предлагане, което да го балансира, а те какво... Да не говорим, че гарите на нищо не приличат, не може, ти, като знаеш колко хиляди човека минават годишно оттук, една нормална гара да не направиш. Сложи тук я ресторант, я някое кафене, там пък направи някое магазинче, да имат хората какво да правят, а не като нас сега, да стоят и да мръзнат..
- Сигурно..
Двамата поговориха така още десетина минути и свирката на влака се чу недалеч от тях. След малко мъжът подаде ръка на събеседничката си и двамата се качиха във вагоните си.
- Глупава жена- помисли си той, като сядаше. Аз се опитвам да я разведря, да се почувстваме и двамата по-удобно, а пък тя.. Боже, Боже, какви хора на тоя свят.
На следващата спирка под заслона на високата козирка на гарата стоеше една млада двойка и момичето с гальовна и разглезена усмивка се беше сгушило в приятеля си. Двамата втренчено се гледаха един друг и сигурно бяха вече забравили кога трябваше да дойде влакът, но това не ги и интересуваше твърде, ако се съдеше по мекото и щастливо изражение на лицата им.
- Студено ми е- глезено каза момичето и с блестящи очи погледна нагоре, знаейки какво щеше да направи приятеля й, който след малко въздъхна и провлачено каза:
- Ех, кога ще дойде този влак, колко време чакаме вече- макар вътрешно да не му се искаше влакът да идва, тъй като и сега си прекарваше добре.
- Ще дойде, ще дойде- напевно му отговори момичето и двамата мълчаливо се загледаха в далечината, където един зад друг се бяха наредили няколко десетки телеграфни стълба, които някак странно изпъкваха на фона на бялото поле около себе си.
Като се качиха във влака, двамата седнаха един до друг и замечтани започнаха да проследяват бързо сменящите се и сливащите се образи, които машината безстрастно оставяше до себе си.
След около половин час напред неясно се оформиха очертанията на голяма постройка и като стигна до нея, влакът спря за почивка. От първия вагон излезе едър мъж със стари панталони и карирана риза и с широки крачки се отправи някъде навътре. По вагоните минаха някакви хора, явно служители, и обявиха почивката и часа на потегляне.
Тъй като влакът не беше пълен, пък и бяха празнични дни, големият мъж се появи едва след час със зачервен нос и бузи и влакът отново потегли.
- Тези откровено ни се подиграват, гарите не са ремонтирани сигурно от двеста години, машинистът си измисля ново разписание, във вагоните студено- не мога да повярвам просто, аз съвсем сериозно се замислям да изпратя жалба, така не може- глухо се чуваше някакъв дрезгав глас през няколко вагона, а веднага след него му пригласяха още няколко одобрителни възклицания:
- Да, да, определено, имате право!
Двамата влюбени не обръщаха особено внимание на досадния шум и нещо си шепнеха, макар да бяха сами в помещението.
Ime
 
Мнения: 1
Регистрация: 25 септември 2016, 01:53

Обратно към Авторски текстове

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: Николко регистрирани потребители и 0 гости