Последният писател

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.

Последният писател

Мнениеот cattiva2511 » 21 март 2016, 21:35

Последният писател
Н. К. Перфилова


Моето име е Яя… баща ми се е казвал така, бащата на баща ми се е казвал така и бащата на бащата на баща ми е носил същото проклето име… Защо ли? Защото един от моите прародители бил фен на някакъв спорт, който се е наричал футбол. Хората, дето са го спортували, тоя спорт, се наричали футболисти, били страшно известни и имали много пари. Пари ли? — това са някакви хартийки, които преди човеците, обменяли за нещо друго. Даваш „еди-колко си пари“ и получаваш: „еди-какво си“…
До тук с ненужното описание на моето име. Всъщност, това е единственото интересно в мен, няма нищо друго… освен факта, че мога да пиша, защото не познавам друг човек (освен своя баща), който да го умее това древно изкуство. Да, точно така — владея античната стихия — писането и четенето. Вие ползвате книгите за едно друго нещо… а аз преди това ги чета.
След като явно съм „грамотен“ реших, че мога да ви разкажа как стигнах до тук.

С баща ми често кръстосвахме около дома — мястото, където всички ние ядем, спим и… сещате се. Другите не страдате от тая болест, дето се нарича любопитство, но нашето „странно“ семейство — да. Докато крачехме през кафявите пътища кракът на ЯЯ-старши пропадна в една дупка и заседна. Без капка притеснение седна на задните си части и тихо ме помоли да извикам помощ. Кимнах и тъкмо да тръгна… когато го видях.
Хищник се беше насочил към нас. Застинах като парализиран, не можейки нито да помръдна, нито да извикам. Виж от страх боледуваме всички…
Спомних си (представяте ли си, виждам смъртта, а за какво си мисля в тоя момент?) как четох някъде, какво е било преди. На Земята имало различни биологични видове, които хората наричали животни. Ползвани били за храна, охрана, превоз… и още много неща, които не разбирам. Не щеш ли, един ден, животните взели да измират и напълно изчезнали.
Та, в тоя момент, докато гледам как хищникът се приближава, се почувствах, като въпросните твари.
Огромният нападател спря пред татко, а аз тактично отстъпих зад един голям камък. Сгуших се подобно на малко дете, с притисната буза в грапавата повърхност и треперещ като лист…
Листа̀, ах — да, това са части от растения
След като изчезнали „зверовете“ не след дълго започнали да залиняват и умират растенията. Това са едни такива неща, които изглеждат мъртви, но не са. Никнат от земята с различни цветове и форми, произвеждайки за хората газ, наричан кислород. Не знам как станало така, че всичко изведнъж се изпарило, но добре, че последните останали мъдреци построили кулите…
Нападателят се спря пред ЯЯ-старши, подуши въздуха и грабна въздългата коса на моя родител, дърпайки го към себе си. Аз ококорих очи и за малко дори да направя оная засрамваща физиологична функция, но не издадох присъствието си. Разбира се, че хищника ме подуши, беше му в кръвта да ни следи и лови, но вниманието му в този миг не бе насочено към моята персона.
Знаете ли, мисля си, колко са еволюирали тия същества. Завидях им. По-високи, по-силни, с по-остри зъби и по-здрави нокти. Не ги е страх от нищо, върхът на хранителната верига. Някъде четох, че едно време те били като нас. Само че, когато изчезнали животните, нямало какво да се яде и почнали да ловуват. Отначало им викали „канибали“, а отделяйки се, се превърнали в това, което са, завземайки първото място в борбата за оцеляване.
Татко врещеше с все сила, повече от страх, отколкото от болка. Вие, чули воплите му, се затичахте да видите, какво се случва. Хищника се ядоса, хвана ЯЯ-старши за подмишниците и с едно-единствено движение го разчлени, премятайки през рамо плячката си.
Съзнанието ми се озова на кръстопът. Трябваше или с вас да се върна към рутината на живота си, или… другата идея бе толкова странна, че дори не знам как ми хрумна. Въпреки всичко последвах кървавите дири, оставяйки ви, зад гърба си. Признавам си, това е първата ми проява на кураж.
Не след дълго видях дим. Отново се покрих зад един камък, гледайки как хищника с нокти одира кожата на Яя-старши, а със зъби къса парчета от тялото му. Стана ми смешно, че ние вадим от недрата на земята червеи, за да се изхраним, докато хищниците събират кожата им, трупат я докато не се получи връх, трият два камъка един в друг, те дават искра и ето ти на — огън.
Малко се отклоних — та хищника дере и къса татко, готов да го сготви. След броени минути щеше да ме надуши и аз щях да споделя съдбата на Яя-старши. Въпреки ужаса от бъдещето, стоях и гледах, а лигите ми течаха. Миришеше толкова вкусно… Искаше ми се да изляза и да помоля за порция от това чудо на кулинарията. Разбира се, нямах смелост за такова действие, но поне можех да копнея…
Дори не разбрах, какво стана, така се бях хипнотизирал. В единия момент мечтаех за порция „Ала татко“, в следващия висях във въздуха, хванат за гушата и мигащ срещу две зелени очи.
Незнайно поради каква причина, на хищника му хареса факта, че гледам гладно към гозбата му и вместо да ме убие и съответно изяде, ме постави на земята. Самият той започна да лапа от още несготвената докрай ръка, поне мисля, че беше ръка, но остави и част да се допече. Парализиран от ужас… зачаках. Не мина много време и хищника откъсна някакво по-прегоряло парче и… ми го подаде.
Двоумението ми беше точно секунда и половина, преди да взема предложеното и да го заръфам с гладките си зъби.

Оказа се, че Роло тъкмо се преселвал от едно стадо в друго. Взе ме със себе си. Тези наши естествени врагове живеят под земята, в тунели, изкопани от прахората. Спят на меки легла, за разлика от нас, а от време на време ми намират и нещо за четене.
От всичко, което до сега съм узнал за миналото, определям себе си за „домашен любимец“. Ям, каквото ядат и моите господари, но зъбите ми не се изострят, крайниците не се развиват. За жалост, сигурно няма да се променя. Женска също си нямам. Помолих стопанина си все пак да ми хване една, че нещо тия дни хормоните ми се разбушуваха.
А, ето го и него… носи ми жена, при това още… жива!
Последната и единствена промяна е направена от cattiva2511 на 16 април 2016, 10:20.
cattiva2511
 
Мнения: 94
Регистрация: 04 октомври 2015, 16:19

Re: Последният писател

Мнениеот Кристиан Цветанов » 26 март 2016, 22:34

Здрасти,
Това ще го продължаваш ли? Хареса ми, особено че и ти си решила да подхванеш разказвач в първо лице. Малко ми дотягат и разясненията на 'земни' неща, за да се наблегне на странноста на настоящия свят; правех го доста в 'Покрова', спомням си, но евентуално ми писна, както на тукашния ти герой.
Иначе ме хвана с този елемент на изкусителния канибализъм и прехода от плячка към съжител, определено развивай нататък. Ще се опитвам да следя, колкото и рядко да ми се удава да се ровя из форума тия дни.
Кристиан Цветанов
 
Мнения: 32
Регистрация: 30 май 2015, 00:30

Re: Последният писател

Мнениеот cattiva2511 » 27 март 2016, 12:14

Здрасти,
Позволен ли е само-хейт?! Историята едва ли ще се развива, първи опит EVER за разказ. Ще се преработи — да (средата дооооста куца (меко казано). За сега нищо не ми идва наум, но тъй като текста не е дълъг, най-вероятно ще се пренапише, та да придобие малко по-фризиран вид.
cattiva2511
 
Мнения: 94
Регистрация: 04 октомври 2015, 16:19

Re: Последният писател

Мнениеот pechkov » 07 април 2016, 20:24

Супер е. :) Като в сюжета на "Машината на времето", но от гледната точка на местен жител. Ще има ли втора част?
Когато паднеш с мотора......... се изтупваш от прахта, и се качваш пак!
pechkov
 
Мнения: 428
Регистрация: 06 април 2009, 21:39
Местонахождение: Монтана

Re: Последният писател

Мнениеот martoudi » 08 април 2016, 11:15

Веган - вероотстъпник, харесва ми!!! Можело е да развиеш малко линията с просветата. Яя – старши шаман ботаник, Яя Jr. бунтуващия се син отстъпник превръщащ се в библиотекар и гуро на канибали желаещи да развъждат вегани...
martoudi
 
Мнения: 9
Регистрация: 19 юли 2011, 16:15

Re: Последният писател

Мнениеот cattiva2511 » 16 април 2016, 10:36

Кристиан Цветанов написа:Малко ми дотягат и разясненията на 'земни' неща…

Средата… ммм, да — плачевна ;) Опитах се, поне до колкото ми се отдава на тоя етап, да я пооправя малко… направо я пренаписах. Има много, какво да се желае, но вече споделих, че е първи опит за разказ, тъй че по-натам, може и още да го оправя.
martoudi написа:… Яя – старши шаман ботаник, Яя Jr. бунтуващия се син отстъпник превръщащ се в библиотекар и гуро на канибали желаещи да развъждат вегани...

Това направо ми звучи, като сюжет за нов разказ :D

П.П. Каня се тия дни да прочета „Машина на времето“ (засрамено си признавам — не съм)…
cattiva2511
 
Мнения: 94
Регистрация: 04 октомври 2015, 16:19


Обратно към Авторски текстове

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: Николко регистрирани потребители и 0 гости