Гледаш ли ме? Защото аз да!

[Костадин]

Тишина, да в момента е тихо както винаги съм искал , някои хора мразят тишината , мислят на нея като на враг, убива ги. Но никой не си прави реалната сметка какво точно говори тишината, всъщност какво говорим, когато мълчим?
Ще отговоря на този въпрос по надолу. Защото отгоре е още студено, винаги първите редове са най-студени, все едно си на върха, а там винаги температурите са минусови или както би казал един синоптик под нулата. А самата гледка от върха е неописуема, дори и да ми влиза малко сняг в очите (забравих си ски очилата).
Не спирам да гледам, а студа все така ме приковава и започвам да се треса.
Имам чувството ,че ще излезе гъста мъгла, разбира се , че и тя не се забави.
– Е беше време да слизам , защото не само гледката се закри, а и ръцете ми започнаха да почервеняват,, дали не е алергия,, за миг се бях замислил. Вече слизам и изведнъж усещам как бяла снежна покривка се стоварва върху главата ми, отново , отново и отново.
отварям очи и гледам брат ми как ме пердаши с възглавницата:
– Ставай бе , стига си мечтаел. Всъщност точно тука вече започна да ми става топло като осъзнах , че съм си у нас.
Предстоеше ми среща и аз отново закъснявах, пудра , червило , гримове и няколко пръскания с парфюм зад ухото. Ето , че вече бях на техномаркет , тя беше там и ме чакаше (не искам да мръзне).
Студено си беше, не както в мечтите , но студено беше наистина, усмихнах се леко, когато видях, че тя беше с ботуши, за да й е топло разбира се (номер тридесет и осми).
Тя беше, беше същата , която бях гледал в онази дискотека точно на хелоин партито, потрепнах сякаш за миг, духовно се пренесох на друга сцена. Тя е, отново си прошепнах на ум и продължих да гледам, като за начало ми се видя тъжна, наранена и депресирана. Беше преживяла толкова много , гледах себе си до голяма степен в нея.
Не мина много време, но разбрах наистина много за нея и най-вече онзи ден , когато си я изпратих и я целунах за първи път(10 декември) , разбрах също , че изпитва страх точно от три неща (кокошки, гръмотевици и от смъртта), обичаше картофи ,,соте‘‘ , беше веган , зодия скорпион , слушаше всякаква музика, мразеше коняк и още неща , които искам да си й ги кажа лично.
Имаше и едно нещо, което не знаех за нея, но съществуваше, то беше в мечтите ми, това бяха нейните очи. Не съм виждал до сега такива очи (пъстри, готини, изпиващи, сладки и други романтични думи ,които не бих използвал поне аз, не че това за очите й не беше вярно). Беше ми любопитно ,точно тогава, когато ставаше най-тихо около мене и нея. Да, в момента е тихо както винаги съм искал , някои хора мразят тишината мислят на нея като враг, убива ги. Не знам ,защо тя ме караше да се чувствам по-жив от всякога. И точно тогава разбираш, че пред тебе стои един различен свят, неописуема гледка, не ти трябват ски очила и е по- топло от колкото някой би си представил, а аз останах там. все още продължавам да те гледам , а ти ?

[cattiva2511]

Здравейте Костадин,

Не знам дали идва от моя умствен капацитет, но… прочетох текста, при това няколко пъти.
Започвах, като всеки път се връщах в началото от средата, при тези същите препрочитания.
Имам чувството че:
А) Или автора прескача от мисъл на мисъл прекалено бързо и така аз като читател губя нишката.
Б) Орязан е част от текста и за това се получава този ефект?
Съгласна съм, че има писатели, които се опитват да ни напънат да четем и мислим едновременно, но все пак…

Отново се зачетох докато пиша коментара и пак се обърках…

П.П. Ще бъда абсолютен хейтър да подчертая и пунктуацията, защото в много от изреченията смисълът ми се губи, точно заради неправилната употреба на препинателни знаци. Не го приемайте със злоба, напротив. Ако на мен не ми бяха обърнали внимание, щях все така да се гавря с граматиката, както аз си знам, а после да се бия в гърдите, че съм грамотно животно.