МУТРАТА ТОПЛОФИКАЦИЯ, абсурдна пиеса от Емил Измирлиев

МУТРАТА ТОПЛОФИКАЦИЯ, абсурдна пиеса от Емил Измирлиев

Мнениеот emilizmirliev » 03 октомври 2015, 14:31

МУТРАТА
ТОПЛОФИКАЦИЯ

Абсурдна пиеса
от
Емил ИЗМИРЛИЕВ

Септември 2010



ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА
ИВАН СТОЯНОВ - 44-годишен, с очила и леко завеян вид на
симетричен интелектуалец;

МУТРАТА ТОПЛОФИКАЦИЯ – лице с неопределен пол
и външност, но органически свързано
с топломафията,носи специална униформа
с надпис на гърба „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СЕКЮРИТИ”

ВАЛЬО ТОПЛОТО – бивш директор на парното, облечен
характерния раиран костюм, който носят
затворниците;

ПЕТКО СТУДЕНОТО – настоящ директор на парното – със
същия костюм като Топлото, само че по-луксозен;

ДОМОУПРАВИТЕЛ – може да бъде и от женски пол;

ПРЕМИЕРЪТ – звучи като глас зад кулисите, а в стената
декора е нарисуван на екрана на телевизор
(когато говори, над главата му мига червена
лампичка);

ПРОФЕСОРЪТ – от БАН - по проблемите на глобалното
затопляне, задължително с дебели рогови очила;

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА – в състав от един човек –
говори винаги в множествено число
ДЕПУТАТЪТ – в зависимост от случая може да е от
управляващата или опозиционна партия
(в единия случай облича синьо сако, а в другия
червено –прави го с лекота в движение);

АБОНАТ НА ПАРНО – плаща за удоволствието да стои на
студено;

ФАЛШИВ АБОНАТ НА ПАРНО – но женен насила за
топлофикация без право на развод;
КАСИЕРКА НА ТОПЛОФИКАЦИЯ

РЕПОРТЕРКА

ЖУРНАЛИСТКА

ПЪРВА МЕДИЦИНСКА СЕСТРА

ВТОРА МЕДИЦИНСКА СЕСТРА

ПСИХИАТЪРКА

УЧАСТВАТ ОЩЕ:

ЖЕНАТА НА ИВАН СТОЯНОВ – не говори - присъства като
част от декора;

ДЕЦАТА-БЛИЗНАЦИ НА ИВАН СТОЯНОВ - могат за бъдат
повече от две и от различен пол – не
обръщат внимание на действието и
безгрижно си играят през цялото
време на пиесата;

ПОЛИЦАИ – патрулиращи в коридора на етажната
собственост и навсякъде, където е необходимо, не
говорят, а действат с бойното си снаряжение;

ГРАЖДАНИ, СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА, САНИТАРИ, НАУЧНИ СЪТРУДНИЦИ, ЧИНОВНИЦИ, АНТИМАФИОТИ И ЛИЦА С МАСКИ, но очевидно предани на делото на топломафията



ПРОЛОГ

В единия край на спуснатата завеса е поставена стандартна будка, на която има надпис „Тук се извършва плащане на сметки на топлофикация”. Зад стъклото седи дебела лелка и плете пуловер. Наоколо е пусто и с просто око се вижда, че никой не копнее да си плати сметката.
Откъм публиката по стълбите към сцената се устремява Иван Стоянов. На лицето му е изписана чаровна усмивка. Ясно си личи си, че предусеща невероятно приключение. Спира на метър от будката, а после решително се отправя към гишето.



ИВАН СТОЯНОВ. Добър ден, тук ли се плащат сметките за парно?
Лелката недоволно оставя плетката и излайва с грозен глас:
КАСИЕРКА НА ТОПЛОФИКАЦИЯ. Не можете ли още да четете гражданино?! Вижте само какъв надпис сме сложили над гишето! Ще ви извади очите, ама, ето на, пак питате!!!
ИВАН СТОЯНОВ.(чете полугласно надписа) Тук се извършва плащането на сметките на топлофикация! Значи, когато жена ми готви боб вкъщи, тя, всъщност, извършва готвене на боб!
КАСИЕРКА НА ТОПЛОФИКАЦИЯ. Какво сте се разфилософствали, казвайте по-бързо какво искате, че плетката ме чака...
ИВАН СТОЯНОВ. (иронично) Дошъл съм да НЕ си платя сметката за парното. Бихте ли ми казали каква сума дължа на любимата на целия български народ Мутра Топлофикация?
КАСИЕРКА НА ТОПЛОФИКАЦИЯ. ( строго и сърдито ) Как се казвате,пол, възраст, клиентски номер и ЕГН?
ИВАН СТОЯНОВ. (все така иронично)Иван Стоянов Стоянов, мъж, 44-годишен, клиентски номер 123456789, ЕГН нямам . Аз съм извънземен!!! (казва го с гордост!)
КАСИЕРКА НА ТОПЛОФИКАЦИЯ. ( заплашително ) Няма значение, че сте извънземен. Щом живеете в България, сте наш абонат, и ще си платите като поп!
ИВАН СТОЯНОВ. (учудено) Къде сте видели поп да плаща – те само взимат! Та за каква сума става въпрос?


Касиерката трака по клавишите с поглед вперен в екрана на компютъра, при което, очевидно, намира каквото й трябва. Вдига поглед и ужасено започва да се кръсти!


ИВАН СТОЯНОВ.(палаво) Ама моля ви се, не съм нито поп, нито Господ, а само обикновен извънземен. Няма нужда да се кръстите и да ми се кланяте!
КАСИЕРКА НА ТОПЛОФИКАЦИЯ. (монотонно) Така, Иван Стоянов, мъж, 44-годишен, извънземен, абонатен номер на топлофикация 123456789, дължите 235 345 567 лв!
ИВАН СТОЯНОВ.( още по-палаво, като си записва на едно листче) Идеално, няма да платя нито стотинка. Само това ли дължа или има и лихви?
КАСИЕРКА НА ТОПЛОФИКАЦИЯ. Лихвите са 45 345 254 лв към днешна дата!
ИВАН СТОЯНОВ. И защо толкова много?!
КАСИЕРКА НА ТОПЛОФИКАЦИЯ.(гледа в екрана на монитора) Понеже сте единствен наш абонат, цялата сметка на топлофикация в столицата е писана на вас. И лихвите също!
(Завърта монитора към ИванСтоянов) Ето, вижте сам!!!
ИВАН СТОЯНОВ. Не, че ме интересува, ама къде са ви другите абонати?
КАСИЕРКА НА ТОПЛОФИКАЦИЯ. ( с патос ) Сам сте, други абонати няма! А, да, в графата забележки някой е посочил, че понеже сте заграбили цялата топлина от клиентите, всичко се пише на ваш гръб!
ИВАН СТОЯНОВ. Но аз нямам никаква връзка – сексуална, физическа, химическа и извънземен контакт даже с Госпожа Парно!!!
КАСИЕРКА НА ТОПЛОФИКАЦИЯ. Вие може и да нямате, но топлофикация има и си платете, докато не сме ви спрели парното! (казва го заплашително!)
ИВАН СТОЯНОВ. Нали ви казах още в началото, че съм дошъл да НЕ си платя сметката. И лихвите няма да платя, и всичко останало, което се сетите да пишете на мой гръб! И пет пари не давам, че ще ми спрете парното, пука ми на жилетката, така да се каже!
КАСИЕРКА НА ТОПЛОФИКАЦИЯ. Като останете на студено, ще ви запука и хоро ще играете от студ, ама няма да ви пуснем парното, докато не се платите. Не стига, че сте заграбили цялата топлина от абонатите, ами сега се правите на ударен с мокър парцал!
ИВАН СТОЯНОВ. Благодаря ви за информацията. Така се тревожех, така се тревожех тия дни, колко ли пари няма да платя на Мутрата Топлофикация, сега съм спокоен, защото знам точната сума. Сбогом, защото няма да се видим повече. Ние, извънземните, като се запилеем във Вселената и по няколко стотин години не се връщаме там, където ни будалкат !(изхилва се в лицето на касиерката и тичешком излиза зад кулисите)

Затъмнение, през което време завесата се вдига.




ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

Хол в апартамента на Иван Стоянов. Вижда се и входната врата от външната страна на жилището, пред която стърчат отрязани тръби от парна инсталация. И с просто око се зебелязва,че квартирата няма връзка с Госпожа Парно! Над входната врата има надпис със златни букви „ЗОНА, СВОБОДНА ОТ ТОПЛОФИКАЦИЯ”. Веднага прави впечатление, че в хола липсват всякакви мебели - има нарисувани такива по стените. Няма ги и класическите радиатори за ползване услугите на топлофикация. Вместо тях има дизайнерски отоплителни тела, които приличат на плазмени телевизори (в хода на действието става ясно, че те са бутафорни, защото не са необходими). На единствения истински диван седи Иван Стоянов и чете книга. Около него си играят децата му близнаци и шета жена му. Членовете на семейството носят тениски с надписи „СВОБОДЕН ОТ ТОПЛОФИКАЦИЯ”. Очевадно е, че им е толкова топло, че като нищо могат да тръгнат и голи.
Около този декор се разхождат хаотично лица от двата пола, облечени в дебели дрехи, омотани с шалове, с ръкавици и с ботуши на краката. Не е трудно да се отгатне, че зъзнат от студ, и вероятно затова мърморят злобни и нецензурни закани под носа си по адрес на кого, така и не става ясно.
Встрани от вратата на апартамента е инсталирана грандиозна научна лаборатория(нарисувана е на декора) с надпис „НЕ НА ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ !”. Научни сътрудници от двата пола съсредоточено гледат мигащите лампички и и старателно си записват нещо, а ПРОФЕСОРЪТ говори по телефона...
Пред входа на апартамента се появява се ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА с папка под мишницата. Опира палеца си върху копчето на звънеца и не го отмества, докато в рамката не се появява ИВАН СТОЯНОВ, който хвърля озадачен поглед на неканения гост.
ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (гледа в папка в ръцете си и чете въпросително - говори само в множествено число) Добър ден, търсиме Иван Стоянов, 44-годишен, с очила, женен с деца-близнаци, неосъждан, интелЕгент?

ИВАН СТОЯНОВ. (иронично) Намерихте го...

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (сприхаво) Не, още го търсиме. Ти познаваш ли го, трябва да живее на този адрес?!

ИВАН СТОЯНОВ. (все така иронично ) А Вие кой сте, господине, и като какъв го търсите на този адрес?

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (важно) Ние сме Делегацията от квартала, а от полицията ни дадоха този адрес, на който трябва да живее лицето Иван Стоянов, 44-годишен, с очила, женен с деца-близнаци, все още неосъждан, интелЕгент?!!! (натъртва на последната дума и се оглежда тържествуващо)

ИВАН СТОЯНОВ. (учудено) Делегация в състав от един човек? За пръв път през живота са виждам подобна делегация!!!

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА.(важно) Гениалните неща са много прости. Понеже останалите членове на делегацията са страшно заети с другите проблеми на квартала, не можем да ходим по адреси едновременно, затова имаме нотариално заверено пълномощно да ги представляваме където потрябва! (казва го високопарно и е повече от очевидно, че гениалната идея е негова)

ИВАН СТОЯНОВ. Накратко, аз съм Иван Стоянов!

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (през цялото време говори на ти на Иван Стоянов, като че ли му е приятел от детинство, със съмнение) Нещо не ни изглеждаш много интелЕгентен, а и нямаш очила, къде са ти очилата?

ИВАН СТОЯНОВ. (връща се в апартамента и след малко излиза на вратата с очила) Сега познахте ли ме?

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (строго) Ми-и-ирно!!! Дай си личната карта!

ИВАН СТОЯНОВ. (твърдо) Но аз наистина съм Иван Стоянов, давам Ви честната си дума! (последните думи почти ги изкрещява)

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (невъзмутимо) Я по-спокойно, къде се намираш?! Изпотрябвала ни е твоята честна дума. Кой те знае колко е честна, след като я даваш с такава лекота на първия срещнат. Ако е за честна дума, ние си имаме наша, и то доста запазена. Досега не ни се е налагало, а и не сме си и помисляли, да я дадем на когото и да било... Освен това, професионално погледнато, ние не можем да работим на доверие. Всеки може да ни каже, че е Иван Стоянов и да даде честна дума в подкрепа на твърдението си. И ако ние решим и ти повярваме на честната дума и я вземем, което никак не е редно, дали можеш да си представиш каква беля може да стане (и без да дочака отговора на Иван Стоянов започва да обяснява) Ето сега ние те записваме в книгата си за посещения, а утре или в други ден се появява истинският Иван Стоянов, с личната си карта, в която черно на бяло пише, че той е оригиналния Иван Стоянов и никой друг?! И ние какво ще обясняваме на останалите членове от делегацията – че сме направили фалшиво посещение при един господин, който ни е дал честната си дума, че се казва Иван Стоянов, така ли?! С такива машинации ще влезем в затвора заради теб! (казва го с патос) Не, тая няма да стане, ами вземи и си донеси личната карта и си прибери честната дума, защото някой недобросъвестен гражданин като нищо може да ти я задигне и да я представи за своя!

Иван Стоянов влиза в апартамента, рови в сакото си, метнато на дивана, и донася заветния документ. Връща се при Делегацията и й го подава усмихнато! Делегацията разглежда бавно личната карта, след това поглежда изпитателно Иван Стоянов и го сравнява със снимката в нея.

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (със съмнение в гласа) Нещо не си приличаш много на снимката, да не си друг, а ? (и заплашва закачливо Иван Стоянов с пръст)

ИВАН СТОЯНОВ. (понечва да зашлеви Делегацията през устата, но се овладява и казва нехайно) - Ама как така, моля Ви се, не приличам, само така изглежда, защото съм се снимал преди няколко години като по-млад! Ето и жена ми е тук, тя ще потвърди...

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. Съмяваш ни нещо, ама карай да върви, че нямаме много време! Сега, след акто сме почти сигурни, че си Иван Стоянов, продължаваме нататък (гледа в листа пред себе си и чете) „Професия, участваш ли активно в мероприятията на квартала?”

ИВАН СТОЯНОВ. Научен сътрудник, да, да, да!

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (сопнато) Другите две да-та за какво бяха?

ИВАН СТОЯНОВ: За всичко останало, за което ще ме питате!

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (монотонно) Значи записваме „да” срещу следващите два въпроса:”Имал ли си извънбрачни връзки с лица от двата пола?” и „Често ли биеш жена си до посиняване?”, така ли?!

ИВАН СТОЯНОВ. (изненадано) Ама, моля Ви се, как можете да си помислите даже такова нещо? Нищо подобно...

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. Тогава не ни дакай като някой дакел, ами отговаряй конкретно на всеки въпрос. От предишното ти изявление останахме с впечатлението, че отричаш положителния отговор на следващите два въпроса, така ли?

ИВАН СТОЯНОВ. Точно така, правилно сте ме разбрали – пишете две не-та!

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (драска нещо в листа прод себе си) Така, продължаваме по-нататък. „Често ли се караш със съседите си?” - три възможни отговора – да, рядко, само в присъствието на жена си?

ИВАН СТОЯНОВ. Никога! Аз съм извънземен!

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (снизходително) Такъв отговор нямаме, но ще направим изключение, само защото си интелЕгент. Жена ми избяга с един такъв като теб и затова сме ви много задължени на вас интелЕгентите! (засмива се гръмогласно на дебелашката си шега) И сега идва ред на следващия въпрос:”Имаш ли роднини у нас и в чужбина, които са се карали със съседите, ако да, как се казват и кога са се състояли споровете?!”

ИВАН СТОЯНОВ. (иронично послъгва) Имам една леля, Пенка се казва, живее в Павликени, която много люто се караше с един неин съсед, местния луд Пуючо, а после станаха любовници и сега си живеят като две гълъбчета...

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (вперва недоверчив поглед в Иван Стоянов, а след малко го отмества и чете от листа) Така, а сега отговорете на главния въпрос - ”Имаш ли домашно животно: куче, крокодил, овца, котка или папагал?!”

ИВАН СТОЯНОВ. (лирично)Имах една котка, с която бяхме родени на една и съща дата, но тя почина, когато бях на 15 години, Бог да я прости! ...(казва го с болка в гласа)

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (тържествуващо) О-о-па! Хванахме те! (сочи с пръст в листа пред себе си и се хили в лицето на Иван Стоянов) Ето, тук пише черно на бяло, че имаш куче. Всъщност ние дойдохме за него! Да го отведем в градския кучкарник! (казва го с гордост, като че ли е дошъл да отведе някаква кралска особа)

ИВАН СТОЯНОВ. (разпалено) Но аз наистина нямам куче! Давам Ви честната си...

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (прекъсва го с нетърпящ възражения глас) Ама стига вече с твоите простотии, интелЕгент си все пак! Вече обсъдихме въпроса с честната ти дума, повтарям ти и няма да потретвам - изпотрябвала ни е! А и ние, както вече си забелязал, не работим на доверие, а по документи. Тук пише черно на бяло, че не си платил данъка за притежаваното от теб куче! Ал Капоне е влязал в затвора за неплатени данъци и теб те чака същото! На тези, които не си плащат данъка, им конфискуваме кучетата, ясен ли съм?!

ИВАН СТОЯНОВ. (разпалено) Нищо не разбирам, ама и Вие май не разбирате от дума, и то честна! Нямам куче, никога не съм имал и няма и да имам – можете да проверите, ако искате! ( кани с жест Делегацията да влезе и да провери в жилището)

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (строго) Ми-и-ирно!!! Разбира се, че не е вътре, щом ни каниш с такова желание! Занесъл си го някъде, защото очакваш проверка. Съседката Пешева от долния етаж ни светна по въпроса!

ИВАН СТОЯНОВ. (иронично) И какво точно Ви е светнала съседката Пешева, да не би лампата на стълбището, та тя няма там лампа от 40 години!

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (невъзмутимо) Издаде те и така изпълни гражданския си дълг, че се страхуваш от крадци, затова отглеждаш куче. Говори се усилено в квартала, че не е случайна тази твоя постъпка. Знаем ги ние такива, които по никое време си купуват куче! Пешева сподели, без да й мигне окото, че разхождаш кучето си по два пъти на ден – сутрин и вечер, а кучето лае злобно, маха с опашка и загадъчно се усмихва, при което съседите и най-вече децата и бременните се стряскат и не могат да спят по цели дни и нощи! Пешева сподели загрижено с нас, че не ти била чиста работата с това разхождане куче по два пъти на ден. Съседката й по етаж - Нешева й доверила под секрет, че познавала при социализма един, дето си разхождал така кучето по два пъти на ден, а после излязъл някакъв шпионин и сега него го разхождали по два пъти на ден в двора на Централния затвор... А ето и най-жестоката тайна около хулиганската ти постъпка – че храниш кучето си по три пъти на ден, когато милиони хора по света и най-вече в Сомалия гладуват. Не е хубаво така, не е хубаво така, Стоянов!!! (казва го със скрита заплаха в гласа)

ИВАН СТОЯНОВ. (лирично и отнесено) Но нали кучето е най-добрия приятел на човека, това го пише в народното творчество?!

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (още по-невъзмутимо) Ти ще ми говориш за народно творчество, интелЕгент, с интелЕгент такъв! Много се съмняваме се, че го познаваш добре, защото ако го познаваше, шеше да знаеш за онази поговорка, в която се говори за едно такова куче като твоето, също така най-обикновено, без особени белези, което било хранено доста редовно, а после започнало да лае по тези, дето го хранели. Да не стане и с тебе така, че после не знаем как ще се оправяме с шума в квартала. Има санитарни норми за нивото на шума и те трябва да се спазват! (казва го заплашително)

ИВАН СТОЯНОВ. (отчаяно) Но аз нямам куче – никога не съм имал...

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (ледено) Тогава какви са тия приказки, че било най-добрия приятел на човек – кога стана тая – нали жената беше доскоро най-добрия му приятел, да няма промяна в положението?!

ИВАН СТОЯНОВ. (умолително) Казах го просто така, дойде ми на езика фразата!

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (строго) Не може да се говори така безотговорно, но, както и да е – ще пратим сигнал до прокуратурата, ще те разследват – кой кум, кой сват, кой на кучето брат! И лъжите ти ще излязат на бял свят, а после не чакай да ти носим като Делегация от квартала цигари в затвора...

ИВАН СТОЯНОВ. (плахо) Но аз не пуша...

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. Сега да, но после, като те тикнат зад решетките, друга песен ще запееш... Ще пушиш и пушек ще се вдига, че и наркотици ще почнеш да взимаш. А и половата ориентация може да си смениш! (засмива се гръмогласно на дебелашката си шега, а после внезапно променя тона, който отново става леденостуден) Всъщност, Стоянов, няма да крия вече! Внимание, ми-и-ирно, гледай ме в очите!!! Кучето беше само повод да те посетим, един от любимите ни трикове на Делегацията от квартала! Говорим, примерно, за времето и внезапно задаваме въпроси, с които обезоръжаваме събеседника и той оголва истинската си същност! (казва го с гордост – очевидно е, че идеята отново е негова) Тайното отглеждане на куче е само едно от многото ти драстични нарушения. Главното обвинение, за което съм тук е, че си се отказал от услугите на топлофикация и си изложил на риск съседите си да мръзнат при минус двадесет градуса по Целзий! (казва го с възходяща градация на гласа)

ИВАН СТОЯНОВ. Така е, отказах се, но аз от десетина години нямам радиатори, отрязал съм всички връзки с Госпожа Парно – вижте в коридора. (сочи отрязаните тръби пред вратата) Но така не преча на никого и за пръв път чувам, че съседите ми мръзнат...
При тези негови думи разхождащите се наоколо зъзнещи субекти започват да мърморят още по-силно нецунзурните си поздрави, отправени неизвестно към кого.

Делегацията оглежда странното съоръжение край входната врата, хвърля един изпитателен поглед на ПРОФЕСОРА, който е наблюдава апаратурата и си води бележки, после поглежда въпросително към Иван Стоянов.

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА.(строго сочи към Професора с пръст) Този пък откъде се взе и каква тази апаратура, монтирана без разрешение от домсъвета?

ИВАН СТОЯНОВ. (предпазливо послъгва) Не знам кой е – май е някакъв учен от БАН. Разположи се пред вратата от три месеца и осем дни и измерва нещо по цели дни и нощи! На мен не ми пречи, аз си имам други грижи...

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (към Професора студено) Ало, господине, къде се намираш ти, кой си и какво правиш на територията на етажната собственост, в която ние със Стоянов имаме идеални части?!

ПРОФЕСОРЪТ. (високопарно) Работя по програма на Европейския съюз, за която на България са отпуснати десетки милиони евро. Изследваме глобалното затопляне в апартамента на Иван Стоянов. (вади папка и показва нещо на Делегацията в нея) Ето вижте – лично председателят на Европейската комисия господин Барозу ми е възложил проекта! (казва го с гордост)

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА.(ледено) Ми-и-ирно!!! Нашата етажна собственост не е в Европейския съюз, чух го от едно изказване на комисаря Меглена Кунева по телевизията, и Барозу ли беше Марозу, как му беше там името на шефа на Еврокомисията, няма право да ни нарежда какво да изследваме и какво не! (казва го с още по-голяма гордост и от Професора) Така че си събирай паркетешите и се махай от тук да не повикам едни якички момчета от квартала, които ползвам за такива нестандарнтни услуги... (казва го със злорадство и явна заплаха)

ПРОФЕСОРЪТ. (говори по мобилния телефон) Ало, Господин Премиер, тука един ми спъва работата по европейските програми. Вижте, разберете се с него, че взе нещо да ме заплашва с мутри някакви...

ПРЕМИЕРЪТ. (чува се като глас зад кулисите) Ало, абе ти кой си и защо пречиш на европейската интеграция на България. Световната банка финансира този проект, така че бързо се омитай от там, докато не съм звъннал на вътрешния министър да ти спретне една операция „Нахалните - 4”...

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (разтреперано, защото е познал гласа на Премиера на страната) Ама моля Ви се, господин Премиер, ние само си вършим работата, по закон, така да се каже. Ние не знаехме, не предполагахме, така да се каже, че това е Ваша мисия, обещание към избирателите, ние,... такова, тръгваме в същия миг...

ПРЕМИЕРЪТ. (като глас) Някои плакаха много, да не плачеш и ти после...

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (избива го на плач) Ние си имаме друга работа, господин Премиер, така че оставяме Вашият човек да си върши работата, а ние от Делегацията ще му оказваме активна и целенасочена помощ на територията на целия квартал... Обещавам, господин Премиер, това няма да се повтори, обещавам... (гласът му извива в истерия)

ПРЕМИЕРЪТ. (като глас) Този път ти прощавам, но ако пак чуя такова нещо, мисли му, ще плачеш, а и бой ще ядеш, не забравяй! ...(гласът му постепенно се изгубва)

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (към Професора) Господин Професор, лека работа и много здраве на премиера, като го видите (казва го угоднически, а после се обръща се към Иван Стоянов, който го гледа насмешливо, и продължава със ледедения си глас) С тебе имаме още много, мнооогооо работа, Стоянов, падна ни в ръчичките! А и премиерът не ти е приятел, проверили сме го предварително. Освен това не можеш да му се обадиш, защото му нямаш номера - и това проверихме! Така, (гледа в листа пред себе си) да видиме какви си ги свършил. А, да, ето , тук е записано - преди десетина години си започнал да се отказваш от парното отопление, подобно на милиони хора у нас, обеднели от така наречената демокрация. Я ни разкажи по-подробно как е станало това да го сравним с данните, получени от сигналите на доброжелателни граждани!

ИВАН СТОЯНОВ. (иронично) Както правилно са Ви информирали господа доносниците преди десетина години започнах да изключвам отделни елементи от парната инсталация, монтирана в жилището ми по времето на социализма със социалната и научно-обоснованата идея - в нея да се охлажда отпадъчната вода, получена при производството на електроенергия! (казва го натъртено) Първоначално си изключих лирата в тоалетната. Сметката ми скочи два пъти, защото, както ми обясни лично шефът на парното Вальо Топлото (излиза иззад кулисите на сцената и се покланя - така ще бъде всеки път, когато някой спомене името му), преди да го закопчаят с белезници, съм дърпал топлина от съседите, което било гигантско престъпление. После изключих радиатора в банята, защото и без това се топля от водата под душа. Сметката ми скочи четири пъти по същите причини, за които ви осветлих. За две години последователно изключих всичките пет радиатора в жилището си и при всяко изключване сметката ставаше все по-фантастична. Накрая отрязах тръбите в апартамента и прекъснах достъпа на топла вода, загрявана според документите на Госпожа Парно до фантастичните 350 градуса по Целзий. Как не се се сварихме с жената и децата и не се взриви апартамента при тази температура, още се чудя, ама на, късмет сме имали! При всяко сбогуване с всеки радиатор сметката ми ставаше все по-чудовищна, а съседите все по-нервни. Защото пак оня, Вальо Топлото (излиза и се покланя) им казал, че съм им прибирал топлината и затова мръзнели при пуснато парно, при което те ме намразиха завинаги! Като резнах и последната тръба, ми дойде сметка, от която узнах една малка тайна - цялата Топлофикация вече е лично моя и отоплява само моя апартамент от цялата столица! Нервите ми не издържаха и написах едно гневно писмо до Госпожа Парно, в което декларирах, че не ползвам услугите на топлофикация. Че дори и да ме отопляват безплатно срещу фантастична заплата от фирмата , няма да ползвам услугите й. А и моите наследници ще получат апартамента само при условие, че няма да са абонати на Госпожа Парно...

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (драска си нещо в листа пред негои си мърмори) Интересно, интересно, значи данните съвпадат, но при мен е докладвано, че сте спрели парното на всички и ги карате да мръзнат при 20 градуса под нулата. Сред тях са и 72 малки деца, 57 възрастни хора и един душевно болен... Грехота е, Стоянов, нямате ли страх от Бога!

ИВАН СТОЯНОВ. (иронично) Не съм го спраял аз, а Вальо Топлото (излиза и се покланя) като наказателна мярка за наглата ми декларация, че се отказвам от парното!

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. Да, ама хората са дошли на протест пред твоя апартамент, а не пред кабинета на Топлото!!!(излиза и се покланя)

ИВАН СТОЯНОВ. (хладно учтиво) Имаше и такава забавна случка, и то на два пъти. Съседите ми организираха жива верига пред жилището, гасиха ми тока, за да съм видял и аз как се стояло на студено като тях. Макар че аз не съм им спирал тока. Ама те си мърмореха под носа, че скъпо им излизало да се греят с електричество и без капчица свян държаха малките си деца и бременните си жени на студено, за да докажат на себе си и вероятно на Вальо Топлото (излиза и се покланя) какъв злодей е Иван Стоянов. Нарекоха мен и жена ми с какви ли не нецензурни думи, които не се наемам да изрека на глас. Наложи да викам полиция, за да ги разгони със сълзотворен газ (появяват се полицаите с пълно бойно снаряжение и започват сръчно да разгонват движещите се в наоколо лица от двата пола, облечени в дебели дрехи и зъзнещи от студ) Ама те упорити –надянаха противогази и пак дойдоха на протест пред вратата ми. Разправих им иронично, че леко са се объркали, че аз спирам и пуска парното. Викам им - човекът се казва Вальо Топлото (излиза на сцената и се покланя), и ги посъветвах – при него идете да протестирате. А те си знаят тяхната песен по мотиви фолк хита „Точно ти си, който..” и се заинатиха - ти си този, дето спира парното и точка по въпроса! Наложи се да ги светна, че ако аз съм този, дето пуска и спира топлото, до края на живота си няма да имат парно при тези мащабни репресии, дето ми ги спретват на мен и на семейството ми и на децата ми близнаци в частност...

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (строго) Ми-и-ирно!!! Хората са искали да се откажеш от парното (сочи в листата с доносите пред него).И не с такива идиотски декларации, а като цивилизован човек да напишеш:”Моля ви, да ме отпишете от списъка на абонатите!” или нещо подобно...

ИВАН СТОЯНОВ. Но аз нямам парно, как да се откажа от нещо, което вече нямам. Въпреки че човек може да се разведе с жена си, но с топлофикация е женен до гроб, това си е публична тайна, нали господин Премиер?!

ПРЕМИЕРЪТ. (като глас) Така е, Стоянов, това са новите реалности...

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (строго) За какво намеквате, Стоянов?!

ИВАН СТОЯНОВ. (кротко) Нищо не намеквам. (осветлението на сцената угасва, а един прожектор го осветява) Ето накратко историята, която може да бъде наречена „Призрак броди из България, призракът на Топлофикация”. В края на 1989 г. почти никой не подозираше за съществуването на подобно митично чудовище. Хората си плащаха десетина лева за парно и не им пукаше нито за цената на газта, нито за правителството и лично за другаря Тодор Живков. После дойде голямата промяна. От разпространител на отпадъчна вода, получена при производството на електроенергия, най-неочаквано Госпожа Парно се превърна в производител и продавач на същата тази отпадъчна вода, при което цените скочиха до небето. Абонатите на топлофикация масово започнаха да си изключват радиаторите и направо да ги откачат и хвърлят на боклука. Имаше реална опасност предприятието да изчезне от икономическия мир, защото стана очевидно, че при тези цени, то скоро щеше да остане без клиенти. В услуга на фирмата се притекоха шепа невзрачни хорица, които някой несправедливо беше нарекъл народни представители. Те гласуваха нещо като закон, нещо като нищо на света, с който въведоха скандалната „такса мощност”, с помощта на която топлофикация методично започна да ограбва хората, които не искаха и не можеха да си позволят да ползват парно. Не кой и да е, а Върховният съд отмени позорната „такса мощност” като незаконна, с което справедливостта като че ли възтържествува. Да, ама не, както находчиво би забелязал Петко Бочаров.
Пак онези невзрачни хорица работиха къртовски и приеха с лекота един железен антиконституционен закон, с който превърнаха незаконната „такса мощност” в „законната” „такса сградна инсталация”. Напук на народното недоволство от действията на същите хорица, именувани кой знае защо народни избранници, таксата си съществува и до ден днешен и обрича на робство хилядите хора у нас, които не искат да ползват услугите на топлофикация!

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (по-меко) И аз страдам от топлофикация, ама си плащам като поп и не пиша идиотски декларации до Вальо Топлото, (излиза и се покланя на сцената и маха жизнерадостно на Делегацията) а и не обвинявам демократично избраните депутати, че приемат репресивни закони. А ти какво предлагаш – да се избием помежду си, така ли? Имаш много здраве, ама тая няма да стане – поне докато аз съм в Делегацията! (казва го с патос и гордост, като че ли от него самия зависи световният мир)

ИВАН СТОЯНОВ. (решително) Според скромното ми мнение, което си е класически глас в пустиня, всичко е от просто по-просто – променя се закона и – който иска става абонат, който не иска – го отписват! ( при тези негови думи на сцената излиза МУТРАТА ТОПЛОФИКАЦИЯ бандитска маска и мълчаливо насочва към Иван Стоянов пистолет. Иван Стянов не му обръща внимание, а продължава да обяснява на Делегацията) В нашия блок само пет души имат парно, а останалите 108 плащаме като попове такса „сградна инсталация” за удоволствието съседите ни да имат парно За нас остава съмнителното прлиключение да им крадем от топлината, както казват те. Един съсед от тия с парното ми каза оня ден ехидно: ”Нямаш парно, ама ти е топличко в коридора, нали! И ме заплашва, че ще ме спука от бой, ако продължавам да му взимам топлината. Аз му викам „Не съм поръчвал да ми е топличко в коридора – искам да ми е хладничко и да не ми изсушавате въздуха с това ваше парно!” А той се нахвърли да ме бие. Отървах се с леки охлузвания!
В един прекрасен ден стана чудото – цялата топлина на столицата дойде в моя апартамент. Както обещах на Вальо Топлото, (излиза и се покланя на сцената), и на наследника му Петко Студеното (излиза на сцената и също се покланя) - няма да видят и стотинка от мен. Ама ето че го отнесоха като куцо куче кокал. Абонатите им мръзнат, а ние с жена ми и децата ми близнаци ходим по потници и се чудим как да се отървем от тази гигантска топлина. Правителството да му мисли кой ще плаща данъци след този скандал...

ПРЕМИЕРЪТ. (като глас) Какви ги говориш, чувам те много добре чак Министерския съвет! За такива приказки едно време пращаха в Белене, а сега, нали знаеш къде... Много плакаха и ти ще плачеш...

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (изплашено) Видя ли какви ги вършиш с твоята честна дума... Не стига, че всички (натъртва на всички) те мразят в квартала, а сега и Премиерът ще те намрази..

ИВАН СТОЯНОВ. Кои всички, ако може поименно, с адресите, а не така да говорите на ангро от името на обществото, както сте свикнали вероятно?! (казва го риторично и става ясно, че не очаква отговор от Делегацията) По-интерсното за Вас, уважаема Делегацийо, в състав от един човек, е какво стана по-нататък, след като напълно отрязах връзката с парното и написах декларация, че се отказвам от услугите на топломафията?

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (чете от листа) Доброжелатели правилно са написали, че ходите по потник в апартамента и имате бутафорни радиатори, нарисувани по стените! Вие, какво, подигравате ли се на правителството, на топлофикация и на хората?

ИВАН СТОЯНОВ. Истината е доста парадоксална и ще я
споделя само с Вас, защото виждам, че се интиресувате.
( при тези думи Професорът наостря слух и започва да
подслушва със специално направена слухова тръба, която прилича на алпийски рог от състава на симфоничен оркестър)
По някакъви си тайнствени физични закон цялата топлина от парната инсталация на топлофикация вече се е насочила към апартамента ми и потъва в него. (Професорът трескаво записва)На нас вкъщи ни е топло, а съседите мръзнат и ме обвиняват, че съм им спрял парното. Пристигна екип на Госпожа Парно, който установи, че инсталацията е наред, но към блока се подава толкова много енергия, че не остава за другите жилища в столицата. От цялата тази работа намаза Професорът (научното светило вдига глава от записките с
и и гледа с благодарствен поглед към Иван Стоянов) Излезе му късметът да прави научни открития в апартамента ми. А и аз съм доволен – от Европейския съюз ми плащат фантастичен наем, така че си взех неплатен отпуск като научен сътрудник и сега се изживявам като европейски рентиер, а съседите се пукат като балони от завист. След толкова много пукане, скоро няма да остене никой в блока – всички ще се сбогуват с топлофикация и ще отидат в един по-добър свят без сметки за издръжка от Госпожа Парно! С три думи - положението стана напечено ...

ПРЕМИЕРЪТ. (като глас) Свиках извънредно заседание на Министерския съвет и обявих бедствено положение в
страната, защото и от други градове започнаха да пристигат тревожни информации, че хората мръзнат, а топлофикациите работят на пълни обороти! Назначих екип начело с
Професора, който работи пред жилището на Иван Стоянов и трябва да установи къде изтича енергията. След пет години, както ми докладваха, ще имаме първите резултати...

ПРОФЕСОРЪТ. (гордо) Нобеловата награда ми е в кърпа вързана! А премиерът ми обеща да ме направи академик!
(тупа се по гърдите)

ИВАН СТОЯНОВ.(уморено) Това е накратко моята драма, която се превърна в трагедия за страната. Светлина в тунела не се вижда като че ли!

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (саркастично)Ама ти май не си никакъв интелЕгент, пак взехме да се съмняваме в това.
Всичко е много просто – напиши една жалба до Омбудсмана на Републиката Вечния Гиньо. Чувал съм от правителствени източници, че само Той може да ти помогне, казваме ти го като Общественик на Гражданин! ( в гласа му звучи законна гордост)

ИВАН СТОЯНОВ. Този филм вече съм го гледал. Видях
Вечният Гиньо по телевизията да обяснява на един абонат, че, според закона, който живее в топлофициран блок, остава цял живот крепостен на топлофикация. Да си бил избрал нетоплофициран блок, преди да купува апартамент! Като че ли у нас жилищата ги продават в магазините като колите. Влизаш – а те наредени –топлофициран, нетоплофициран, с климатик, без климатик, с печка на дърва или с нафтова печка... Така че тази кауза е бита карта, ама такъв ми бил късмета – да се родя в страната на абсурдите!...

ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ КВАРТАЛА. (снизходително) Не бой се, нали сме вече в Европейския съюз. Защо не хванеш комисаря Меглена Кунева, тя нали е по защитата на потребителите, до колкото знам!

ИВАН СТОЯНОВ. Този филм също го гледах с нестихващо удоволствие – направо си беше за Оскар! От Кунева, която се показа по телевизията в предаването „Сеизмограф”, пък разбрах, че топлофикация не е към Европейския съюз. Симпатична жена ей (подсмива се многозначително), хваща окото и не го пуска, така да се каже, а излъга в ефир, без да й мигне окото и се опита да ни прати за зелен хайвер. Ама аз съм стрелян заек и не се хващам на приказките на политиците. А после я избраха за Комисар на годината – за какво, така и не разбрах, но за мен тя беше вече победител в класацията „Лъжец на годината”. Това, че политиците лъжат, като за
световно, у нас го знаят и децата. Ама такава им е
работата – длъжни са да лъжат наляво и надясно – една доста доходна професия, за която има огромно търсене. У нас всеки се натиска за политик, ама вземат само тези, които са харизматични и послъгват убедително!

ПРЕМИЕРЪТ. (като глас) Като мен! (казва го с гордост, строго) Ще взема да се обадя на Кристалина да й дърпа ушите на тази Кунева... Като е човек на Царя, голям праз! И аз бях бодигард на Симеон, а сега съм премиер. Нека да ви светна – при нас е така – не е като в Америка. Там, за да станеш милионер, първо трябва да си бил ваксаджия. Страшно много хора се ориентират към тази професия, търсенето надвишава пет пъти предлагането. При нас е достатъчно да си бил пожарникар и ти поверяват най-отговорния пост – на премиера – да гасиш пожарите в страната на воля...

ИВАН СТОЯНОВ. Господин Премиер, ако ме чувате...

ПРЕМИЕРЪТ. (като глас) Чувам те, Стоянов, даже много добре
и запис върви...

ИВАН СТОЯНОВ. (патриотично приповдигнато) Пожелавам Ви и вие като руския император Александър, наречен Освободителя, не защото е освободил България от турско робство, както ни учеха в училище, а защото е премахнал крепостното право в Русия, и вие да бъдете наречен премиерът Освободител на българския народ от игото на топлофикация...

ПРЕМИЕРЪТ. (като глас) Нищо спрях да ви чувам, Стоянов... обадете се по-късно...(гласът му се загубва сред някакви шумове)

ЗАВЕСА



ВТОРО ДЕЙСТВИЕ


В хола на апартамента на Иван Стоянов цари истински хаос. Прозорците на жилището му са широко отворени, за да не разтопят от жегата присъстващите. Зад специално донесена за целта маса тип „президиум” са насядали ПРОФЕСОРЪТ, ВАЛЬО ТОПЛОТО, ПЕТКО СТУДЕНОТО, ДЕПУТАТЪТ(от опозицията, а в зависимост от въпросите – става от управляващото мнозинство!). Всеки момент ще започне пресконференцията, на която ПРОФЕСОРЪТ ще обяви научна сензация! Камери, оператори, осветители, репортери с насочени микрофони към участниците. Женатана Иван Стоянов гледа смутено отстрани суматохата, която е обърнала жилището наопъки и отчаяно кърши ръце.

ПРОФЕСОРЪТ. (изправя се, с патетичен глас) Уважаеми журналисти, нашата наука и в частност Българската академия на науките, е на прага на едно голямо откритие, което ще засенчи постиженията на всички световни институции. За първи път в нашата страна са намерени, не някакви си златни съкровища, счупени грънци на няколко хиляди години или мощи на някой светец, а ПЪРВАТА у нас и в света напълно запазена и идеално функционираща ЧЕРНА ДУПКА, в която потъва цялата енергия на отоплителният гигант „Топлофикация”. (Вальо Топлото и Петко Студеното стават и се покланят) Това откритие ще позволи да усвоим още стотици милиони евро от европейските фондове в следващите десетина години. Сорбоната и Харвардският университет ще фалират, а учените от Силиконовата долина ще се натискат да работят в Българската академия на науките! (казва го с гордост)

ДОМОУПРАВИТЕЛЯТ. (обажда се от публиката) Черната дупка е открита САМО в нашия блок, в който живеят един митничар, един данъчен инспектор и един депутат от управляващата партия (агитка от блока ръкопляска)


ПРОФЕСОРЪТ. (прекъсва го, без да се извини) Ако не бях аз и моят екип, щяхте да откриете само хлебарки и бълхи... С това откритие нашата наука ще се прослави далеч зад граница, а премиерът ще стане по-прочут и от Барак Обама! (бурни ръкопляскания) Заслуга за това имат нашите депутати, които приеха таксата „сградна инсталация”, с чиято помощ топлината от парното се поемаше от абонатите, които са изключилили радиаторите си. А най-голямата заслуга е на Иван Стоянов, който поетапно се отказа от услугите на Госпожа Парно и така направи възможна появата на Черната дупка и в нашата страна, а не само в Космоса, както сме учили навремето!

ВАЛЬО ТОПЛОТО. (става прав и се провиква през един мегафон) Не забравяйте, че най-голямата е заслугата е на нашата фирма и лично на мен Вальо Топлото, както ласкаво ме нарекоха благодарните абонати. Идеята да се обложат хората с данък „топлофикация” е моя. Аз консултирах депутатите в парламента да приемат законова рамка за реализацията й и така спасих дружеството от фалит. Вместо да ми дадат орден „Стара планина”, правителството ме даде под съд и се опитва безуспешно да ме вкара в затвора. А и ми взе всичките пари у нас и в чужбина, които бях спестил за себе си и за моите приятели от сферата на енергетиката (на сцената излиза МУТРАТА ТОПЛОФИКАЦИЯ с маска и автомат „Калашников” и се покланя на Вальо Топлото) Сега ми предлагат да нося този раиран костюм (разперва ръце, за да видим по-добре уникалната одежда) като „награда” за усилията ми. Това е скандално, господа журналисти! Пишете уводна статия със заглавие „Вальо Топлото отива на топло, премиерът и народът ще мръзнат цяла зима!” (сяда си с победоносен вид на стола)

ПРЕМИЕРЪТ. (като глас) Ние ги хващаме, те ги пускат...

ЖУРНАЛИСТКА. (иронично) Ситуацията коренно се промени, господин Премиер – сега Вие ги хващате, Вие ги пускате...(смях)

ПЕТКО СТУДЕНОТО. (скача като пружина от мястото си) Като наследник на Вальо Топлото (става и се покланя) аз реших капитално въпроса със събирането на парите от абонатите. Появявям се редовно по телевизията и ги заплашвам, че ако не си плащат, ще спра парното на всички и така ще ги насъскам да се изпокарат и изпотрепят взаимно – платили и неплатили. Ефектът беше поразителен – десетки хиляди абонати, главно пенсионери - все пак им остава малко да живеят и нямат много време - извадиха скътаните в буркани и под дюшеците пари за черни дни и ми ги донесоха на крака, след което някои от тях спокойно протегнаха крака от глад и се преселиха в друг по-щастлив свят. Хуманна постъпка, пред която подвизите на Майка Тереза бледнеят...За благодарност и на мен ми скроиха обаче раирания костюм/ (подръпва реверите на сакото си) и ме карат да го нося пробно. Завидяха ми на успехите, а и някакъв обикновен български писател, Емил Измирлиев или нещо подобно, ми спретнал едно разследване, че видите ли, топлофикация, която той , кой знае защо нарича бандитска, с рекет, измама и изнудване грабела абонатите като за световно!...Чиста лъжа, ние просто стрикто спазваме българското законодателство (казва го с гордост)

ДЕПУТАТЪТ. (в червено сако, без да става) Когато ние бяхме на власт, нямаше такива неща, хората си имаха парно, обаче Вальо Топлото (става и се покланя) си купи джакузи и джет и нещата се объркаха. Какви хубави пари ни пращаше човека – и за избори, и за текущи разходи, ама на - завидяха ни някои хора и вдигнаха шум до небесата. А и вие, журналистите им пригласяхте в тази ария на клеветата... (вади кърпичка и шумно се изсеква в нея)

ПЕТКО СТУДЕНОТО. ( от място) Хайде, хайде не се оплаквайте, нали пак ви пращаме достатъчно средства, за да не промените закона и да ни оставите без абонати...

ДЕПУТАТЪТ. (става, сваля си червеното сако и облича светло синьо, като се превръща в депутат от управляващите) Когато ние дойдохме на власт, натикахме Вальо Топлото (става и се покланя, като показва с жестове, че никой не може копче да му каже) зад решетките. Няма да позволим де се вършат беззакония, както по времето на предишните управляващи, които сега са се изпокрили в миша дупка и не чуват воплите народни...Както казва вътрешният министър, ще натикаме бандите зад решетките и окото ни няма да мигне! (сяда си с победоносно изражение и отново се изсеква шумно в кърпичката си)

АБОНАТ НА ПАРНОТО. (скача от мястото си сред публиката, сприхаво) Затова ли при студени радиатори ме карат да плащам като поп по 300 лева на година?

ПЕТКО СТУДЕНОТО. (студено)Ти пък кой си?

АБОНАТ НА ПАРНОТО: Абонат а парното, без парно, стоя на студено, а уредите отчитат, че съм на екватора!

ПЕТКО СТУДЕНОТО. Ще отчитат, разбира се, нали затова сме ги сложили – да не крадете от топлофикация! И после на теб никой не ти е дал думата - ако много знаеш, ще ти спра парното и ще стоиш на студено!

АБОНАТ НА ПАРНОТО. (сочи към Студеното) Ето затова ти казват Петко Студеното, защото все ни плашиш под път и над път, че ще ни спреш парното, ако не плащаме фалшивите ви сметки на Госпожа парно, чумата да я тръшне! Станахте за смях и на кокошките с номерата си! А и напоследък започнах да получавам по два вида сметки от вас – като държавна и като общинска фирма – нали непрекъснето ви сменят собствеността и ви прехвърлят като горещ картоф от общината на правителството. Ето че сте се изхитрили да сваляте по две кожи, пардон, по две сметки от всеки абонат, бандити такива...

ПЕТКО СТУДЕНОТО. (ядосано скача от мястото си) Я не ни наричай, бандити, че ще се видим в съда и ще отговаряш за тези клевети. Вярно е, че сме ту държавна, ту общинска фирма, нооооооо винаги спазваме законите, гласувани от нашите уважаеми депутати (покланя се на Депутата до него с угодническа усмивка) И премиерът ме подрепя безусловно, нали с него сме астрологични близнаци, а и зодията ни е такава.

ПРЕМИЕРЪТ. (като глас) Стоя над теб, Петко, приятелю – тази година пак ще честваме рождения си ден заедно, а ти знаеш как да ми се отблагодариш за подкрепата... (обръща се очевидно към тези, които записват всяка негова дума) Това после да го изтриете от записа, че децата ви гладни ще стоят до края на живота си...

ПЕТКО СТУДЕНОТО. (към абоната с гордост в гласа) Видя ли бе, тиквеник такъв, а сега си вземи обидите назад, че ще ти се стъжни живота...И си плащай и двете сметки, че аз и депутати храня, и общински съветници, а те насищане нямаааат, да знаеш... Да не мислиш, че ми е лесно...

АБОНАТ НА ПАРНОТО: То и без това ми се е стъжнил толкова живота, че няма повече накъде с такъв доставчик на топлина и такъв премиер, кучета ме яли. Ама я да отида и да си сменя личната карта и паспорта?

ПРЕМИЕРЪТ. (като глас ) Защо ще си сменяте документите – да не им е изтекъл срокът на годност?

АБОНАТ НА ПАРНОТО: Не, просто обичам с дни да стоя по опашки – хоби ми е. Остана ми от годините, когато вие, господин Премиер, бяхте студент в Симеоново и член на партията наша, знаете коя... А освен това ще си сменям гражданството – в графата „националност” ще напиша „роб на бандитската топлофикация”.

ПРЕМИЕРЪТ. (като глас) И защо са тия демонстрации, нали вече сме членове на Европейския съюз! (казва го с гордост, като че ли той е наредил това да стане)

АБОНАТ НА ПАРНОТО: Вие, г-н Премиер, може и да сте пълноправен член на Евросъюза, защото нямата парно, ама аз до гроб съм женен за топлофикация. И децата ми, и внуците ми, и правнуците ми до девето коляно ще бъдат роби на топлофикация, така че наредете да има графа в личната карта, та да се знае кой е роб на този октопод и кой пълноправен европеец!

ПРЕМИЕРЪТ. (като глас) Ще го направя като нищо, а и на Петко ше му е по-лесно да се ориентира за абонатите си, че не може да им хване края За мен думата на избирателя и закон, нали затова гласувахте за мен...

АБОНАТ НА ПАРНОТО: Аз лично не съм гласувал за вас, не вярвам и накой роб на топлофикация да го е направил, така че нашата продкрепа е за този, който ни освободи от игото на топлофикация. Аз с жените си се разведох три пъти, а с Госпожа Парно не мога и не вярвам някой да успее...

ПЕТКО СТУДЕНОТО. (към Депутата угоднически) Сърдечен поклон на Вас, господин Депутат, за предоставената ни законна възможност никога да не се разделяме с нашите абонати Те са ни необходими както въздуха и слънцето за всяко живо същество, ако мога да цитирам думите на вожда и учителя на нашия народ Георги Димитров...

РЕПОРТЕРКА. (иронично)На мумията ли, та тя отдавна не е в мавзолея?

ПЕТКО СТУДЕНОТО. О аз я пазя, спретнал съм й едно тайно мавзолейче в мазето на фирмата и я поддържам с пари, включени в цената на парното. Няма как, всички наши разходи се отчитат, няма да мамим държавата, я!

ПРЕМИЕРЪТ. (като глас) Браво, Петко, приятелю, точно така, никой не може да измами държавата! Ал Капоне не успя, та вие ли...

ФАЛШИВ АБОНАТ НА ПАРНОТО. (скача от публикатана сцената и сеизпъчва пред една от камерите, на висок глас) Протестирам пред всички световни медии и най вече пред Си Ен Ен, ако ме показват в момента. Аз съм абонат на топлофикация, но само на книга!!! (последните думи изкрещява истерично)

ПЕТКО СТУДЕНОТО. При нас всички абонати са на книга, ние водим стриктна документация и никой не може да се изплъзне от зоркото око на нашите приятели от фирмите за дялово разпределение, сладурчета такива! (засмива се непринудено)

ФАЛШИВ АБОНАТ НА ПАРНОТО. (гневно) Работата е по-дебела, от колкото си я представяте. И моят случай е доста оригинален. Навремето, когато строих апартамента, поръчах в него да не се изгражда парна инсталация. Постижението ми беше записано в нотариалния акт. Напук на заплахите на група дебеловрати момчета, които с бухалки и други подръчни средства ме пратиха за три месеца в болница, където да съм си помислел как ще се отоплявам през зимата без парно. Идва няколко пъти в болницата и едно човече, представител на инвеститора, с очила, поразително приличащо на сатрапа Бирия, което също ме заплаши недвусмислено, че ако не си направя парна исталациая в апартамента, няма да приемат блока и всичките 113 семейства ще останат на улицата...

ЖУРНАЛИСТКА. (насочва мокрофона си съм Фалшивия) И как приключи тази идилия?

ФАЛШИВ АБОНАТ НА ПАРНОТО. Ами то си беше чиста трагедия на абсурда, Кафка пасти да яде! Нанесох се в апартамента и почнах да живея живот напълно откъснат от живота и престъпната дейност на Топлофикация. Радостта ми се оказа кратка. Оказа се, че Госпожа Парно нито за миг обаче не ме е изпускала от погледа си...

Затъмнение. Прожектор осветява на авансцената входната врата на апартамент(може да се ползва тази на Иван Стоянов) Появява се ДОМОУПРАВИТЕЛЯТ и звъни на вратата. ФАЛШВИЯТ отваря .

ДОМОУПРАВИТЕЛЯТ. (учтиво заплашително) Добър ден, Ви е ли сте оня, дато не си е направил парна инсталация в апартамента. Не ви е срам – заради вас щяхме да останем на улицата.

ФАЛШИВ АБОНАТ НА ПАРНОТО. (учудено) Как на улицата, нали си имате жилище, до колкото знам!

ДОМОУПРАВИТЕЛЯТ. Сега имам, обаче ония от приемателната комисия не искаха да узаконят блока заради вашите капризи. Нямате милост към никого и най-вече към малките деца и бременните жени в блока, като еничарите сте...

ФАЛШИВ АБОНАТ НА ПАРНОТО. Какви капризи, не разбирам!

ДОМОУПРАВИТЕЛЯТ. Ами нали не искате парно и сте си отразяли тръбите, нарушили сте сума ти разпоредби и правилници и, без да ви мигне окото, сте изложили на риск съществуването на блока.

ФАЛШИВ АБОНАТ НА ПАРНОТО. Но той съществува, доколкото виждат очите ми!

ДОМОУПРАВИТЕЛЯТ. Сега да, но преди три месеца се червих от срам заради вас, докато приемат блока! (казва го с патетична гордост)

ФАЛШИВ АБОНАТ НА ПАРНОТО. (иронично) Вие да не сти бил партиен секретар? Имах навремето един партиен секретар в завода – това беше любимото му изречение – каквото и да станеше –той все се червеше заради нас от срам, горкия. Сега е охранител в една фирма – по цял ден се черви по навик, от срам ли, от алкохола ли, не мога да преценя...

ДОМОУПРАВИТЕЛЯТ. Я не се подигравайте с хората. Бил съм и аз партиен секретар и какво от това - сега съм домоуправител и трябва да ми се подчинявате...

ФАЛШИВ АБОНАТ НА ПАРНОТО. (радостно пляска с ръце) Видяхте ли, че познах от раз. Издаде ви израза „червих се от срам”. Никой не може така хубаво да се черви от срам заради другите, като партийните секретари. Сигурно сте ходили на специална партийна школа, за да придобиете това специфично умение. И сега ги има под път и над път, но не зная дали се червят, а ето че ви е ми дадохте много, ама мноооого полезна информация за битието им, което бях престанал да следя по силата на новите реалности. Та по какъв въпрос ме безпокоите (поглежда чосовника си) в този късен час на нощта?

ДОМОУПРАВИТЕЛЯТ. (мазно) Ще ни пускат парното, та затова...

ФАЛШИВ АБОНАТ НА ПАРНОТО. И по този радостен за вас повод ми идвате на крака и ми звъните по нощите... Пускайте си го, спирайте си го парното, аз какво общо имам с това упражнение?!

ДОМОУПРАВИТЕЛЯТ. (още по-мазно) Ами ето, тук (вади един лист и го подава на Фалшивия) трябва да попълните една декларацийка...

ФАЛШИВ АБОНАТ НА ПАРНОТО. (сприхаво) Каква декларацийка, не попълвам никакви декларацийки по това време на годината! (и понечва да тръшне вратата под носа на Домоуправителя, но той ловко подлага крак и остава процеп, през който разговорът продължава)

ДОМОУПРАВИТЕЛЯТ. (строго) Тогава да караме по каналния ред (натъртва на канален, която очевидно е любимата му дума след фразата „червих се от срам заради вас”) По закон трябва да попълните декларация, че се отказвате от услугите на топлофикация!

ФАЛШИВ АБОНАТ НА ПАРНОТО. Ама как (заеква от вълнение)...ама аз никога не съм ползвал облагите на топлофикация, органически не мога да понасям мечешките услуги на Госпожа Парно. Абсурдно е да се отказвам от нещо, което никога не съм ползвал, а и пет пари не давам за тази фирма, чумата да я тръшне! Защото тя не само не може да отоплява хората, а с рекет, заплахи, измама и изнудване и не знам си още какви бандитски номера им прибира парите. Спокойно може да кандидатства за титплата „Заслужил рекетьор на Републиката!”
И като като забелязва с периферното си зрение, че домоуправителят се е разсеял и е прибрал крака си от процепа между рамката и вратата, тръшва вратата под носа му, а оня се изнизва на пръсти, като сипе наоколо люти закани, че ще го научи той Фалшивия, на какво, така и не става ясно

Сцената отново се осветява и прескоференцията продължава.

ЖУРНАЛИСТКА. (към Фалшивия) И какво стана по-нататък?

ФАЛШИВ АБОНАТ НА ПАРНОТО. След като отказах да подпиша декларация, че се отказвам от услуги, които аз никога не съм ползвал, екипът на Вальо Топлото (става и се покланя) ми спретна една изнудваческа пиеска – Шекспир може да се учи от него - с участието на дебеловрати момчета с бухалки и други нежни атрибути на убеждението. Ефектът беше поразителен. Веднага се сетих как съм лежал три месеца в болницата по друг подобен повод. Споменът за тази прекрасна случка още ме пареше на доста места по тялото. Седнах и написах нещо като декларация, че не искам да ме отоплява Госпожа Парно, че няма да я съдя, ако не ме отоплява и други подобни дивотии. Занесох я на Домоуправителя и тази вечер спах като младенец! И май беше за последно. Защото резултатът от тази брилянтна рекетьорска операция на Вальо Топлото (става и се покланя) не закъсня. Още през следващия месец получих сметка за стотина лева и черно на бяло доказателство, че съм бил оженен насила за Госпожа Парно. Давам ви честната си дума, че никога не съм се бракувал за на топлофикация, но тя очевидно тайно от мен беше станала моя законна съпруга.Опасността да бъда обвинен в многоженство стана възможна, а и реалната ми жена започна да ми устройва сцени на ревност. Въпреки че не бях консумирал брака си с топлофикация, бележката за издръжката на Госпожа Парно, която редовно пристигаше всеки месец, караше нежната ми половинка да изпада в пристъпи на закономерни съмнения, че съм се поддал на интимните ласки на бандитката!
Наложи се да взема спешни мерки. Появих се по телевизията и обявих, че не съм подписвал брак с топлофикация. Който го е направил вместо мен, да се обади и обявих награда от 10 000 лева за смелчагата. Очевидно от топлофикация му бяха платили много повече, защото той така и не разкри самоличността си! Прибягнах към услугите на това чудо на обществената дейност омбудсмана на Република България и така за сметка на данъкоплатците разбрах съвършенно безплатно една смешна тайна. Н.В. Гиньо Вечният ми написа нежно любовно послание, в което с брилянтен канцеларски стил ми обясни, че САМ съм поискал да не бъде изграждана в жилището ми парна инсталация в нарушение на няколко стотин нормативни акта, да не ги цитирам, след което, видите ли, отново САМ съм подал молба да стана абонат на топлофикация. Пратили са го за зелен хайвер по класическата процедура, след което той с това свое твърдение в писмото до мен ме хвърли в оркестъра и така успешно илюстрира фразата „Никога не е късно да станеш за резил!”
Абе, тя мойта си е пълен абсурд, достоен за Книгата на Гинес. Незабавно подадох заявление за влизане в това прочуто издание, като първият жител на планетата, който е оженен насила за топлофикация. Още не са ми отговорили, но знам, че съм вътре сто процента – такъв парадокс не можеш да откриеш и в страните с откровен диктаторски режим!

Притичва РЕПОРТЕРКА с микрофон.

РЕПОРТЕРКА. (патетично) Вклюваме се на живо от проскоференцията по проблемите на глобалното затопляне. Ще ви покажем първия българин, който е станал насила абонат на топлофикация. (насочва микрофона към Фалшивия) Господин фалшив абонат, обяснете на нашите зрители как успяхте да постигнете този нов рекорд, достоен за Книгата на Гинес?!

ФАЛШИВ АБОНАТ НА ПАРНОТО. (унесено продължава предишната си тирада, без да забележи репортерката) Камък ми падна от сърцето , благодарение на омбудсмана на страната.

РЕПОРТЕРКА. (неразбиращо) Какъв камък, какво сърце, кажете за рекорда си с топлофикация?

ФАЛШИВ АБОНАТ НА ПАРНОТО. И аз това казвам – камък ми падна от сърцето, защото разбрах, че нямам никакви проблеми с топлофикация!

РЕПОРТЕРКА. Тогава какви ги говорихте преди малко за фалшив брак с топлофикация, полудяхте ли? Други неща приказвахте, а сега...(готова е да заплаче)

ФАЛШИВ АБОНАТ НА ПАРНОТО. Не ме оставихте да довърша мисълта си, затова и не ме разбрахте. Камък ми падна от сърцето, защото разбрах, че не аз, а топлофикация ще има проблем с мен. Защото, както казваше някой си Бареков – имаме новина! Топлофикация ме е направила абонат с фалшив подпис. Някой си се е подписал под декларация, че искам да ми се открие партида и Вальо Топлото (на това място както обикновено, когато се спомене името му, Вальо Топлото става и се покланя на публиката) ме направил абонат, без да му мине през ум, че си вкарва таралеж в гащите, като се доверва сляпо на лице, което първо твърди, че няма парна инсталация, а после заявява писмено, че ще ползва услугите на топлофикация. Ясно е и на малките деца, че Госпожа Парно няма да види и стотинка от мен, така че, докато е време, да ме отписва там от партидите си...

ПЕТКО СТУДЕНОТО. (скача от мястото си, гневно) Като настоящ директор на топлофикация заявявам най-отговорно, че ние във фирмата сме деликатни хора, спазваме закона и няма така лесно да ви отпишем. Нашите списъци с абонати са вечни (казва го с гордост) – можете да напуснете този свят, но вашите наследници ще бъдат абонати на топлофикация докато свят светува, както се казваше в един сапунен сериал с 13 500 серии!

ИВАН СТОЯНОВ. (скача от дивана в хола, където се провежда пресконференцията) А с мен какво ще стане – пратили сте ми две сметки - като общинска и като държавна фирма, за толкова много пари, че и Рокфелер ще се озори, докато ги плати. Въпреки че от десет години съм прекъснал интимните си отношения с Госпожа Парно?!!!

ПЕТКО СТУДЕНОТО. (усмихва се ехидно, вади мобилния си телефон и набира някакъв номер) Сега ще решим вашия случай веднъж завинаги и ще ви видим сметката, изчакай те малко... (говори по телефона с някого) Идвайте, той си е вкъщи, сега е моментът, че друг път няма как да го хванем – не отваряше, мръсникът... (затваря с победоносен поглед телефона)

ПРОФЕСОРЪТ. (през цялото време, докато траят тези разговори, се опитва да привлече вниманието на журналистите) Ама, моля ви се, какво е това безобразие! Аз направих пресконференция за глобалното затопляне, а вие я превърнахте в театър на абсурда с вашите истории за истински и фалшиви абонати. Да се върнем все пак на Черната дупка – тя е събитието на деня, откритието на века, на хилядолетието, така да се каже. С това откритие нашата наука направи революция, пред която Октомврийската революция си е един малък махленски скандал...

РЕПОРТЕРКА. (още е включена на живо ) Драги зрители, а сега ще ви покажем на живо още една гигантска сензация – ще видите с очите си първата у нас, че и по света, Черна дупка, в която изтича цялата енергия на топлофикация. Хората в страната мръзнат от студ, а получават фантастични сметки за издръжка на Госпожа Парно. Господин професор Тъчко Папулев ще ви светне за Черната дупка и ще ви я покаже как изглежда, защото аз лично не я виждам. Вярно, че тя е черна, ама все пак сме цветна телевизия и трябва да се види нещо!

Затъмение. На авансцената в светлината на прожектора се появява Иван Стоянов си говори сам.

ИВАН СТОЯНОВ. (тъжно) Значи това е оня Тъчко Папулев, чудя се аз от два месеца откъде ми е познат. Същият, дето ми преподаваше в университета и дето ми провали префесионалното ориентиране навремето. Как беше...(спомня си с лиричен глас) а, да. В първи клас описах в съчинението си на тема „Какъв искам да стана” съкровената си мечта да бъда световно известен учен, да направя открития, с които да прославя родината си далеч зад граница. Когато раздаваше тетрадките, учетелката ме похвали пред целия клас и нареди на другите деца да взимат пример от мене. Това ме окрили доста и реших да посветя целия си съзнателен живот на тази своя мечта. Завърших различни видове образования с отличен успех. През цялото време ме хвалеха и сочеха за пример на другите и ми предричаха блестящо бъдеще на голям учен. Мечтите ми от съчинението „Какъв искам да стана” придобиваха все по-реални очертания.
В един прекрасен ден реших да напиша дисертация на тема, която щеше да направи революция в световната наука. Свързана беше с глобалното затопляне. Отидох да се посъветвам с научния си ръководител професор Тъчко Папулев. Той ме изслуша мноооого внимателно и ехидно подхвърли: ”Това е една наистана фантастична тема за моята докторска дисертация, колега Стоянов. Като я подготвите, можете да мислите спокойно за своята мечта. Както знаете, мечтите са безплатни, а докторската дисертация ми е жизнено необходима, за да стана академик!” Нищо не казах на професора, а на другия ден се преместих в друг институт...

Сцената се осветява отново. Прескоферанцията е в ход. Професорът разпалено обяснява нещо на журналистите и сочис пръст в един тъмен ъгъл на стаята в апаратамента на Иван Стоянов.

ПРОФЕСОРЪТ. (приповдигнато) А сега внимание, всички да погледнат към мен и да затаят дъх! Моля осветителите да загасят прожекторите, за да се види по-добре ЧЕРНАТА дупка.

Осветлението намалява и наистина в едия ъгъл се появява тъмно петно. Това е бутафорният радиатор на Иван Стоянов.

ПРОФЕСОРЪТ. (разпалено сочи с пръст) Ето това е Черната дупка, моето световно научно откритие. Около нея ще бъде построен цял научен институт по проблемите на черните дупки. Учени от цял свят ще идват на специализация при нас. Няма нужда да се ходи в Космоса при другите черни дупки, да се харчат милиарди. При нас таксата няма да е никак малка, но стотици пъти по-ниска от тази, която трябва да се плаща за научни експедиции по този въпрос до разните му там мъглявини... Гордея се със своето откритие – имаме и новина - примиерът обеща да ме направи академик! (казва го с гордост и задоволство)

ПРЕМИЕРЪТ. (като глас) Обещанието си е обещание, ама има защо - това откритие наистина ще ни прати на първо място в Европейския съюз. От цял свят ще идват у нас да разглеждат Черната дупка, туризмът ще цъфне и ще върже...Айде чао, че вътрешният министър нещо ми звъни... И аз имам новина за журналистите - започва операция „Супернаглите”, по-късно давам пресконференция, макар че предварително знам какво точно се е случило – нали с министъра снощи до късно обмисляхме сценария... (заглъхва)

Настъпва гробна тишина.

ДОМОУПРАВИТЕЛЯТ. (използва затишието и се провиква от място) Ако не беше нашия съкооператор Иван Стоянов да се откаже напълно физически от парното, щяхте да станете академик на куково лято...

ПРОФЕСОРЪТ. (скача от мястото си, разпалено) Вие си гледайте вашата домоуправителска работа и оставете науката в наши ръце – само ние, учените, знаем какво да правим с нея и в каква посока да я тласкаме... А на Иван Стоянов му се отблагодаряваме всеки месец – плащаме си наем за предоставената възможност да изследваме Черната дупка в жилището му. От Европейския съюз ни ги осребряват тези пари, така че и Иван Стоянов сит, и агнето цяло...(засмива се от сърце и си сяда)

ПЕТКО СТУДЕНОТО. (става от мястото си и се провиква зловещо) Използвам тази трибуна да призова абонатите – да плащат, защото ще ги оставя на студено и тази зима! (при тези негови думи хаотично разхождащите се наоколо хора в дебели балтони и с тракащи от студ зъби се нахвърлят върху Студеното и започват да го налагат с юмруци и ритници и да го душат) Полиция, полиция!!! (крещи уплашено директорът)

Появяват се полицаите в пълно бойно снаряжение и разпръскват тълпата.

ИВАН СТОЯНОВ. (саркастично към Петко Студеното)Този път отърва кожата, ама другия път няма да имаш този късмет.

ПЕТКО СТУДЕНОТО. Имаш много здраве от чичо ти Петко – разполагам с бронирана служебна кола и охрана от 200 души, така че и Шестия американски флот да пратят, няма да успеят и с пръст да ме пипнат (говори с накого по мобилния, разбираме, че все още очаква някого от предишния си разговор)

Внезапно се чува взрив и входната врата се откъртва и пада. Нахлуват барети в пълно бойно снаряжение и маски.Появява се и МУТРАТА ТОПЛОФИКАЦИЯ с автомат в ръце.

МУТРАТА ТОПЛОФИКАЦИЯ. (вика силно) Всички да легнат на пода по очи ! Акция на полицията под кодовото название „Супернаглите”, насочена срещу абонати на топлофикация, които не плащат!”(грубо) Всички на пода!!! Никой да не мърда – да не му пръсна мозъка! (гърми с автомата във въздуха)

Уплашени до смърт, всички присъстващи падат на сцената по очи и не смеят да мръднат, защото към тях са насочени и оръжията на баретите.

МУТРАТА ТОПЛОФИКАЦИЯ. (грубо) Така, това е жилището на абоната на топлофикация Иван Стоянов, който има най-голяма неплатена сметка за издръжката на Госпожа Парно. В жалбата си до топлофикация твърди, че е импотентен и не е консумирал брака си с нея, ама сметката му сочи, че е бил доста активен в интимните си отношения с нея! (засмива се сам на плоската си шега) Толкова е голяма е цифрата на дълга му, че не мога да я кажа, в училище се научих с голям зор да броя до двадесет! Сега ще му опишем имуществото и ще остане гол като пушка!

Вади един лист и започва да обхожда жилището. С изненада установява, че няма какво да описва, защото всички мебели в него са нарисувани. Бързо се окопитва и пристъпва към опис на имуществото на легналите по пода, които от страх са свалили от себе си всички часовници и накити, извадили са портфейлите си и други ценни вещи от джобовете.

МУТРАТА ТОПЛОФИКАЦИЯ. (кляка на пода до Вальо Топлото) Така, какво имаме тук - избягал затворник, а... (вижда и Петко Студеното, който също носи раиран костюм) о-о-па и още един беглец...после ще се разправям с вас (изброява гласно и записва в листа) платинен браслет, златен мобилен телефон, евробанкноти (брои ги) 12 000 евро, браво! (Прибира ги в торбичката на рамото си. После отива при Депутата, който се опитва да каже нещо, но автоматът в ухото му нашепва да стои мирен) а и тук златен часовник с надпис „На Путин от признателните граждани на Петербург”(мърмори си)”Кой беше този Путин, кой...а май ония, дето прави водка със същото име...(продължава да избровява) златни очила, златни пръстени 10 броя, о-о-па, още един златен джиесем, пари...пари няма,(бърка в джоба на Депутата) този е беден като църковна мишка. Така, навън вече описах всичко и най-вече три джипа (Петко Студеното, Вальо Топлото и Депутатът в хор викат : ”Моят е!”) и други луксозни возила – казаха ми съседите, че са на хора, влезли в апартамента на Иван Стоянов!

Продължава да обикаля около легналите на пода хора, описва вещите на репортерите, камерите, микрофоните и прожекторите, прибира един куп портфейли и накити захвърлени край падналите по очи граждани. Напълва цели две торби с големината на средно голям чувал за картофи.

МУТРАТА ТОПЛОФИКАЦИЯ. (въздъхва уморено и присяда на един стол) Така... приключихме с описа – за едномесечната сметка на Иван Стоянов стигат... ама и това е нещо...(забелязва Петко Студеното, който му прави някакви знаци) Вие какво, гражданино, не ви се живее, така ли, или сте забравили да ми върнете някоя вещ, която се скрили от закона... (после се вглежда отблизо и разбираме, че е късоглед и не е видял нито кого е обирал, нито е познал шефа си, защото това е той)

ПЕТКО СТУДЕНОТО. (гълчи го бащински) Абе, Мутро Топлофикацийо, с мутрите нещастна, затова ли те повиках? Станахме за срам пред народа – не виждаш ли - дават ни по телевизията на живо!
МУТРАТА ТОПЛОФИКАЦИЯ. (изненадано се плесва по челото) Ама Петко, това ти ли си, нещо не съм добре със зрението – хвърлям поглед само на десетина сантиметра (засмива се просташки). Ама как за срам – идеално даже се получи – така ще стреснем и останалите абонати и ще повишим събираемостта на сметките, нали това е целта на нашите акции...

ПЕТКО СТУДЕНОТО. (сговорчиво) Абе така е, ама го давайте по-кротко, че посегнахте и на Депутат от управляващото мнозинство, че и на Вальо Топлото (става от земята и се покланя), а той е приятелче, наш човек, така да се каже... Виж сега обърни повече внимание на Иван Стоянов (посочва го с пръст), че нещо взе много да се вълнува. Знаеш процедурата как да се държим с нахалните клиенти, отработили сме я и на теория и практически и знаеш че действа безотказно. Вземи и го с момчетата (сочи баретите) и го подготви там - за зъболекар ли, за психиатър ли или направо за моргата. Абе, я по-добре го прати в лудницата, че там е най-безопасно за нас! (хили се ехидно)

МУТРАТА ТОПЛОФИКАЦИЯ. (звъни по мобилния) Ало, пратете професор Кралимарков, тука един се прави на отворен – елате да го позатворите и да го полекувате малко...

Начаса се повявават се санитари с носилка. Надяват на Иван Стоянов усмирителната риза, бият му три инжекции, тръшват го на носилката и поемат навън...

ЗАВЕСА




ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

Болнична стая в психиатрията. Обстановката е спартанска -стол, нощно шкафче, чаша с вода. На леглото седи Иван Стоянов замислен. Влазат две медицински сестри, носят таблички с лекарствата в малки кутийки.

ПЪРВА МЕДИЦИНСКА СЕСТРА. (шепне на колежката си) От три дни е така, затворил се е в себе си (кимва по посока към Иван Стоянов) и не се чува никакъв глас отвътре. В началото твърдеше, че е Наполеон Бонапарт, после внезапно стана Рамзес ІІІ, а миналата седмица обяви, че е Петко Студеното, шеф на топлофикация. По цял ден заплашва болните, че ще им спре парното, ако не му дават по 50 лева всеки месец, затова, че се казва Наполеон Бонапарт и живее в България. Горкият човек, на маймуна са го направили онези от топлофикация, преди да ни го пратят тук за лечение и наблюдение...

ВТОРА МЕДИЦИНСКА СЕСТРА. (тихо) И аз имах един братчед, абонат на топлофикация – и той се побърка и сега всеки ден ходи при шефа на парното и му предлага да купи от него плюшени меченца. Оня му казва – какви плюшени меченца, не съм поръчвал плюшени меченца, а братчедът му вика – нищо че не сте поръчвали – щом съм ви ги донесъл, ще ги купите и хоро ще играете. И аз не бях поръчвал парно, ама вие всеки месец ми го подавате към блока и ме карате да го плащам... Жалко за хубавото момче. Остави жена и две деца сираци при жив баща... И не са само те, двамата! При нас в отделението ги има вече всякакви чешити. Ония гадове от топлофикация са разхлопали дъската на мнозина. Един от шеста стая вчера цял ден крещеше „Аз съм топломер, аз съм топломер, отчитам подаваната енергия към Вселената. Платете си сметката, защото ще ви дръпна шалтера!” После започва да подскача на куц крак и да си дърпа ухото, като се киска толкова зловещо, че тръпки ме побиват и нощем сънувам кошмари. (потреперва от ужасния спомен)

ПЪРВА МЕДИЦИНСКА СЕСТРА. (тихо) А оная лудата от десета стая, сещаш ли се, дето се мисли за радиатор. Изпуска пара по цял ден от устата си и вика: „Изключиха ме, изключиха ме, бандитите, а аз съм още по-гореща – вижте показанията на уредите! Не могат да ме умъртвят, гадовете, аз съм вечно жива!

ВТОРА МЕДИЦИНСКА СЕСТРА. (кашля и шепне) Ужас, ужас ти казвам, иде ми да взема и да напусна, ама заплатата ни е добра, пък и онези от парното ни плащат солидна добавка, за да ги държим по-дълго при нас полуделите им клиенти, че им пречат на номерата с брътвежите си...

ПЪРВА МЕДИЦИНСКА СЕСТРА. (поверително) Да бяха само те, а то откачилите абонати на топлофикация започнаха да се множат като мухи. Всеки ден карат по дузина само при нас, а чувам, че и другите лудници се пукат по шевовете от тях. Следващият месец откриват ново крило на психиатрията. Докторката го нарече „Полудяваме бавно, неусетно почти...” На младини е била поетеса, та я избива на лирика...

Пауза. Затъмнение.

ИВАН СТОЯНОВ(прожекторът го осветява все така затворен в себе си, чуваме само гласа му зад кулисите) Ето ме сега затворен в себе си, само там мога да съм Иван Стоянов. В реалния живот трябва да се правя ту на Наполеон Бонапарт, ту на Вальо Топлото, ту на Петко Студеното. Иначе ония от топломафията, ако ме пипнат, ще ме пратят на оня свят. Само тук в психиатрията съм в безопаснаст. То и поетът го е казал – у нас свестните считат за луди... (гласът му преминава в женски – разбираме, че това е гласът на Съвестта му) Тежък ти стана животът, Иванеееее! Цял живот работиш като луд и сега какво? Нищо! Ще седиш тук и ще се правиш на луд. Ама ти си си луд за връзване, затова те и вързаха онези момчета с белите престилки. Още от малък си беше нещо лудичък. Разбрах го още, когато от отличник искаше да станеш двойкаджия. Родителите ти, хора с няколко висши образования, се видяха в чудо! Защо двойкаджия, защо, сипеше наоколо риторични въпроси майка ти. На другите децата да не би да са двойкаджии. Не са! Всички се натискат за отличници! Баща ти се опитваше да я дразни, че ще има да ги сочат с пръст в квартала „Вижте това са ония с няколкото висши образования, дето синът им стана двойкаджия!” А майка ти му отговоряше през плач, че това тя няма да го понесе... ( гласът на Иван Стоянов става нормален) А аз нямах никаква вина за това мое желание. Всичко започна в първи клас. Всички деца вече можеха да четат и пишат, само двойкаджията Дешо Пешев не знаеше и три букви от азбуката. Изпратиха ме да му помагам. Иначе нямало да ме приемат за чавдарче. След това училището поведе борба с второгодничеството. Дадоха ми поръчение да превърна Дешо Пешев поне в тройкаджия... И аз ходех, къде ще ида. Двойкаджиите бяха на особена почит в училище, затова закопнях да стана като тях, ама не ми позволиха, заплашиха ме с изключване... А след години Дешо Пешев ми стана началник в службата ! (гласът му става мазен и гнусен и разбираме, че пак говори Съвестта му) И сега, какво, работиш като луд, а пак наградиха Дешо Пешев. А на теб ти заявиха цинично, че те били забравили. Изпуснали те били в бързината от списъка при преписването. Ама следващият път непременно щели да те включат. От сега си записвали, да не забравели. Щото си бил, много, ама мноооогоооо работлив служител. Навсякъде с теб се гордеели и те давали за пример. Няма що, чудо голямооооооо! (подхилква се ехидно)

ПЪРВА МЕДИЦИНСКА СЕСТРА. (приближава се на пръсти към Иван Стоянов и подава кутийката с лекарствата, високо) Ало, господин Наполеон, ще излизате ли скоро от себе се, че трябва да си пиете лекарствата!

ИВАН СТОЯНОВ. (шепне на себе си, чуваме гласа му зад кулисите) Няма да излизам скоро от себе си, трябва да си помисля за някои неща, а и тези работи, дето ми ги говори съвестта с мазния си и противен на моменти глас, съм си ги признавал лично, макар и не затворен в себе си... Май ще трябва да стана друг човек, ако искам да оцелея (казва го строго на себе си) Другите станаха нещо, а аз какво – нищо, че и половина! Само, дето ме дават на другите за пример. Голям праз! Нищо не остана от мен след толкова много даване! Ама вече край! Започвам и аз като другите да се правя, че имам някаква много спешна работа. Не съм си изпълнил задачите за месеца?! Ами нищо. Ще казвам, че много са ми се били видели, та съм си оставил и за друг път. Съвсем просто е за казване! Ще се гледам спокойствието и то мене! Ще стана и аз човек като всички, крайно време е!(въздъхва) Ето че пак ме хванаха нервите при такива еретични мисли! (чуват се хорово гласовете на нервите на Иван Стоянов зад кулисите) Да вземеш да ни намалиш работния ден, Иване! Какво е това твоето. По цели дни и нощи ни тормозиш с някакви си глупави мисли. Обещай да не ни натоварваш, че ще си останеш до края на живота си в лудницата! Само ако обещаеш, ще те пуснем, иначе ще продължим тук да си почиваме и да се лекуваме. Я как хубаво ни хранят с хапчета сестрите... (чува се в отговор гласът на Иван Стоянов) Обещавам, колко му е... (въздъхва дълбоко) Ето че ме пуснаха по живо по здраво и пак не можах да реша какъв да бъда – като всички, или като себе си...

Влизат ПСИХИАТЪРКА и група студенти по медицина на визитация.

ПСИХИАТЪРКАТА. (важно сочи към Иван Стоянов) Колеги, пред вас е уникален случай от нашата практика – абонат на топлофикация е загубил разсъдъка си след психически тормоз от служители на Госпожа Парно, защото отказал да консумира брака си с нея от години. Тя обаче го води все още за абонат и той получава и до ден днешен фантастични сметки. Стига се до чудото - в жилището му се образува Черна дупка, в която изтича цялата енергия от топлофикация. Хората мръзнат от студ и омразата им към пациента ни расте в геометрична прогресия. Нанесен му е многократно жесток побой от неизвестни лица, които вътрешният министър лично издирва и още не е открил досега. В резултат на травмите най-вече по главата, пациентът е започнал да си приказва сам, да се затваря в себе си за щяло и нещяло. Напоследък започна да се нарича ту Наполеон Бонапарт, ту Рамзес ІІІ, ту Петко Студеното, шеф на топлофикация. Такива циркове ни устройва, че артисти от цирка идват на специализация при него, за да си освежат въображението. Приложихме му различни терапии, но видимо подобрение няма... Може би някои от вас ще станат доценти и професори, след както изследват неговия случай, аз вече съм почти академик след монографията, която написах за него. Такова чудо в световната медицина няма! Имам и един колега , Тъчко Папулев – от БАН. И той стана академик, благодарение на Черната дупка, появила се в апартамента на болния. Както вече ви разказах, след като пациентът ни се отказал напълно от услугите на топлофикация и изрязал всички връзки с нея – колегата Папулев открил в апартамента му първата в света Черна дупка, в която изтича цялата енергия на топлофикация...

ИВАН СТОЯНОВ. (внезапно прекъсва лекарката с характерния за лудите глас) Госпожо Професор, почти академик, установих контакт с извънземни цивилизации...

ПСИХИАТЪРКА. (сепва се, но бързо се окопитва и вади тефтер, като се готви да записва) И как стана това, Наполеоне?

ИВАН СТОЯНОВ. (напевно, със същия глас на напълно откачил човек) Ами чрез една камила. Един ден позвъни на вратата на апартамента ми. Отначало не исках да отварям, защото мислех, че са ония изверги от топлофикация, но после видях през шпионката снажното й тяло, което не беше нито чак толкова едногърбо, нито пък кой знае колко двугърбо, но във всеки случай имаше някакви подутини на гърба си. Покрито беше с камилска вълна, естествено. Поканих животното в хола и то ми сподели под секрет, че ония от извънземните цивилизации искали да се срещнат с мен и затова прибягнали към услугите му, неизвестно защо. Имах по-добро мнение за извънземните цивилизации и през ум не ми е минавало, че ще вземат да се обърнат към една камила при толкова интелигетни хора на планетата. От объркания разказ на камилата научих, че ония от извънземните цивилизации открили по някакъв си строго научен за тях метод, че камилата е най-интелигентното животно на планетата и се свързали с нея. Идеята била тя да им помогне да се срещнат с мен, за да опознаят чрез моя милост по-добре човечеството. Тогава вече бях започнал да полудявам бавно, неусетно почти, от гадните номера на Госпожа Парно, ама се съгласих да разговарям с тях. Обясних им всичко за бандитската топлофикация, което направи много лошо впечатление на извънземните цивилизации. Казах им съвсем откровено и недвусмислено да се откажат от контакта с човечеството и да си вървят по живо по здраво, докато ония от топлофикация не са ги зърнали и записали в техните списъци с абонатите, че после няма да си намерят място във Вселената. Зелените човечета, едни кротки, кротки, на мравката път правят, ме погледнаха с големите си тъжни очи и ме разбраха от половин дума. Метнаха се на чинията си и дим да ги няма. Искаха и мен да вземат с тях, ама аз без жената и децата никъде не тръгвам...

Групата студенти и Психиатърката излизат от стаята, потресени от разказа на Иван Стоянов, без да обелят и дума...

ПЪРВА МЕДИЦИНСКА СЕСТРА. (нежно) Господин Рамзес ІІІ, моля Ви сега да си вземете лекарствата, а после установявайте контакт с каквито си искате цивилизации и се правете на какъвто искате! Ние тука сме им свикнали на лудите и не ни прави особено впечатление, нито как се казват, нито за какви се смятат... Хайде по-бързо! Ама какво става, (въздъхва тежко) пак ли се затворихте в себе си, ама това вашето на нищо не прилича. Нищо, нищо, айде чао, че смяната ми свършва...

Като вижда, че Иван Стоянов продължава да е вглъбен в себе си и не й обръща винимание, изхвърчава от стаята заедно с колежката си...

Затъмнение.

ИВАН СТОЯНОВ. (прожектор го осветява, става от леглото и се обръща към публиката с нормалния си глас) Тази история можеше да бъде и по-смешна, ако беше плод на нечие писателското въображение. Както знаете обаче, у нас нещата изглеждат толкова парадоксални, че ако разкажете този типично български абсурд на някой чужденец, той спокойно може да помисли, че го вкарвате в някакъв научно-фантастичен филм. България обаче е страна на парадоксите и затова тя ражда толкова хора с превъзходно чувство за хумор, с каквото се сдобих и аз, докато общувах с Призрака на бандитската топлофикация. Ако нямах този късмет, щях да полудявам осезаемо, докато се сблъсквах с дивотии от живота на моята Родина – Република България!
Прекрасното все пак е, че в България живеят много истински хора като вас, нашите зрители, които пет пари не дават за онези дребни душици, които наричат себе си, депутати, министри и политици. Напук на парадоксите, които ражда политическата система у нас, ние българите винаги ще намираме начин да погледнем нашенските абсурди откъм смешната им страна и с ирония ще продължим да показваме на тези, които се опитват да ни управляват и да ни мачкат с антихуманните си закони, че нашенецът е оцелял, защото се е смял...
Прочее, всеки народ заслужава съдбата си...
За съжаление от нас, обикновените българи, никога не е зависело кой ще ни управлява. Тези, които съчиняват законите на коляно, са направили така, че и само те да гласуват, пак ще ги изберат...
Обаче нека не забравят една малка тайна – ако нямат подкрепата на народа си, ако нямат морал и нравственост в постъпките си, рано или късно ще плащат до девето коляно...
Господ си знае работата...
Колкото до октопода топлофикация, в пипалата на който сме попаднали за вечни времена, едно е сигурно - от него и помен няма да остане след време, защото с измама, рекет, изнудване и заплахи можеш да държиш в капана си всяко друго същество, но не е българския народ...(покланя се на публиката и излиза)
ПРЕМИЕРЪТ. (като глас) Глас народен, глас Божи...Чакайте, че Барозу ми звъни международно (гласът му затихва и се изгубва)...

ЗАВЕСА

КРАЙ




АВТОРЪТ ЗА СЕБЕ СИ

РОДЕН съм където и когато ми е паднало – в град Дупница на 27 април 1953 г. Имало е и друга възможност, да не се родя изобщо, но не съм я използвал докрай.
Учих каквото ми харесваше, работих по специалността, но все ме теглеше към писането. Публикувал съм над 15 000 материала в повече от 100 издания у нас и в Украйна за кого и за какво ли не, но особена полза нямаше и като че ли се отказах от журналистиката, но от хумора и сатирата - не! Бил съм електротехник, сменен майстор, технолог, сервизен инженер и журналист в "Пиринско дело", "Разложки край" и "Демокрация".
Бил съм 10 години нещатен кореспондент на „Стършел” , 8 години на "Машиностроител" и 5 на „Демокрация” все в Пиринския край.
Но, както се казва, всичко има край - само суджукът има два края!
Чрез издателска къща „Стършел” през 2003 г. на бял свят се появиха сатиричните ми фантазии "Птица ли е като птица", които са се окупирали цели четири мои книги в една, но пък ме уредиха с лекота да ме приемат в Съюза на българските писатели. В края на 2010 излезе и публичистичната ми книга-разследване „Бандитската топлофикация”, която катализира за появата на тази пиеса.
Радвам се че през целия си досегашен живот успях да остана само един обикновен български писател и продължавам да не се взимам на сериозно.
Автор съм на двама синове - Борислав и Димитър - и на една дъщеря - Христиания и май това е най-голямото ми творческо
постижение в живота.


ЗА КОНТАКТИ С АВТОРА - emilizmirliev@gmail.com
emilizmirliev
 
Мнения: 6
Регистрация: 04 януари 2010, 15:46
Местонахождение: SOFIA

Обратно към Хумор/Сатира

 


  • Подобни теми
    отговори
    прегледи
    Последно мнение

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: Николко регистрирани потребители и 0 гости