***

[alona]

Не умих очите си в росата утринна
и по тревата боса не преминах,
дори в билки чудотворни не приседнах -
във стаята си чоплех думите
като римоплетец по дългоезични коридори.
Но си представях,
че по папратов хълм се изкачвам
преди корабите на утрото да заседнат в делника.
И си припявах песни -
от дъха на цветно многоочие избликнали
под плаща на покоя в тих поклон.
Разсъмна птица с женска гръд от снежноален пух
сред катеричковата шума в нежна нега,
и ме прегръщаха житата, люшнати.
На пръсти стъпвах из къпиновия друм
под непрестанно чуруликане на птици.
И нехаех, че времето,
улисано в безкраен кръговрат,
тъй малко песни утринни ни подарява..