Олга Берголц - биография

Библиотеката има нужда от помощта ви.

Олга Берголц - биография

Мнениеот Галина Иванова » 03 април 2015, 14:18

stihi.ru

Аркадий Белкин

Никой не е забравен и нищо не е забравено

Тези прочувствени думи , издълбани на почти всички мемориали в памет на съветски войници, принадлежат към съветскиата писателка Олга Фьодоровна ( а , всъщност, Фридриховна ) Берголц . Нейното име е неразривно свързано с историята на Великата отечествена война и, преди всичко, с блокадата на Ленинград . То остава завинаги в паметта на преживелите тази ужасна блокада, а в цялата страна думите й се свързват с паметта на героите и жертвите на войната . Тя е навсякъде и винаги така невидимо с нас, когато празнуваме великата победа над фашизма . Но този жена, този талантлив руски писател и поет не е рускиня - тя е немкиня, руска немкиня, но с руска душа и руски характер. Тя е немкиня по линия на дядо и прадядо си, вероятно те са били от тези немски специалисти, които Петър Първи е привлякъл към към Русия. Но в историята на руската литература, руската поезия и журналистика, тя е останала именно като изключителен руски писател. Впрочем, оказва се, че руската литература често се твори от потомци на чужденци, като се започне от Пушкин и Лермонтов и завършва с Пастернак, Окуджава и Визбор. Как на Олга Бергголц и родителите й в началото на войната, им се е удало да избегнат депортиране в началото на войната от Ленинград - вероятно КГБ също е имало своите пропуски . Във всеки случай, както си спомня Алиса Фрейндлих, нейната баба по бащина линия е била изселена от Ленинград при първата появила се възможност .
Жизненият и писателски път на Олга Берголц път е бил труден и с извивки. В младостта си, тя е преболедувала от войнстващ комсомолски ентусиазъм, дала е своя принос в православната идеология на Руската асоциация на пролетарски поети (РАПП), в средата на 30-те години става член на Партията. И после започват нейните проблеми и нещастия. Първия й съпруг, поетът Борис Корнилов, автор на известната песен "Утрото ни среща с прохлада" (по музика на Дмитрий Шостакович), през 1938 г., е бил арестуван. Той е обвинен в "неточно излагане на партийната политика" в произведението му "Последният ден на Киров" и скоро след това бива разстрелян. A малко по-късно е арестувана и Олга Берголц . И това - въпреки факта , че тя е била отдавна разведена с Корнилов и че е била бременна в петия месец . Тя прекарва шест месеца в затвора , където след жестоки изтезания ражда мъртво дете . Вторият й съпруг , поетът Николай Молчанов , умира от глад в ръцете й през януари 1942 . Още преди войната , тя в разстояние на кратък период от време губи двете си малки дъщери .
Връх в писателската и гражданската й слава става работата й в градския радиокомитет в обсадения Ленинград, където тя сама, доброволно отива, отказвайки се от предложената й евакуация. И през 900 - те дни и нощи Олга Берголц е била в обсадения от нацистите град. Въпреки личната си трагедия, тя намира сили и кураж да стане радиоглашатай на обсадения град. Гласът й е звучал почти ежедневно в програмите "Говори Ленинград", той се превръща в глас на дългоочакван приятел в студените, тъмни блокадни квартири, става глас на самия сражаващ се Ленинград. "Тази трансформация бе наистина чудо - от автор на малко известни и доста посредствени детски стихове Олга Бергголц изведнъж се превръща в поет, олицетворяващ издръжливостта на ленинградчани" - пише по-късно писателката Вера Кетлинска, възглавяваща в онези години Ленинградския клон на Съюза на писателите. Гласът на Олга Бергголц е излъчвал небивала енергия. На моменти изглеждало, че разговаря с жителите на града човек, пълен с енергия и здраве, но тя - тази нисичка и крехка жена, като всички хора в блокадния Ленинград, е живеела на миниатюрни дажби: ". Сто двадесет и пет блокадни грама, половината - огън и кръв" Често, изтощена от глад и студ, тя оставала да нощува в Радиостудиото , но никога не губела сила на духа, продължавайки със своите обръщения към ленинградчаните под формата на доверителни и мъжествени стихове.

Не, днес не плачем. Сълзите са малко
Ненавистта залог наш жизнен стана
Животът, който водим днес, е двоен:
В блокаден кръг на студ, печал и глад
Ний вдишваме щастлив и щедър бъден ден

превод - Г. И.
Тези героични редове са написани през най-трудните и за нея лично и за целия град дни на февруари 1942 . Веднъж през зимата тя пада от глад на улицата , по пътя за радиото. Пада върху нечий замразен труп и си е мисли,че няма да може да се стане . Но в този миг от черната кутия на високоговорител, висящ на едно дърво , тя чува призива на собствения си глас : " Ленинград не ще се предаде, Ленинград се бори " - и намира сили да се изправи и да тръгне. Олга Бергголц говори и пише " въз основа на правото на споделеното страдание " и хората са вярвали в думите й : " Как думи да намеря в този час, вдовица Ленинградска съм и аз . "
Блокадният подвиг на Олга Бергголц е отличен с най-високото отличие - народно признание. Наричали са я ласкаво "Муза" и "Блокадна Мадона", но най-скъпият подарък за нея са простите думи "Нашата Оля." Тя го е чувствала, говорейки за това, в което се е превърнала сама за града, за неговите жители, "И гордостта не ще да утая, че бях в съдбата твоя редови, мой град, и носих званието поет" . А германците за нейните радиопредавания са вписали Олга Бергголц в черния списък на хората, подлежащи на разстрел на първо място след превземането на Ленинград от тяхна страна (точно като Юрий Левитан в Москва)
По време на обсадата Олга Бергголц , като свидетел, участник и жертва, е създалa най-добрите си творби, посветени на героизма на защитниците на града на Нева : поемата " Февруарски Дневник " , " Ленинградска поема " и " Ленинградска тетрадка " - всичко това в суровата 1942 година.След това - стихосбирката " В памет на защитниците " и пиесата " Те са живели в Ленинград " и сценария на филма " Ленинградска симфония " . Веднага след края на войната, тя е подготви- ла сборник от свои изказвания по радиото «Говори Ленинград», но тази най-скъпа за нея книга е излязла едва през 1975 година, малко преди смъртта на писателката. През 1959 година Олга Берголц създава автобиографична книга с лирическа проза със заглавие «Дневни звезди», в която просто и правдиво описва делниците на обсадения Ленинград.
Ленинградчани, особено оцелелите в обсадата и техните деца и внуци, все още почитат паметта на своята забележителна землячка . На нейно име е кръстена улица в квартал Невски на града , а на улица Рубинщайн , в къщата, в която е живяла, е открита паметна плоча . Бронзов барелеф в нейна памет е издигнат на входа на Радиото. Паметници на Олга Берголц са издигнати в двора на Филологическия факултет , където тя е учила , и в училищния двор , където по време на войната е била болницата, в която писателката неведнъж е държала речи пред ранените. Но , разбира се , най-добрият паметник за Олга Берголц остават нейните горди и безсмъртни си думи , издълбани върху гранитни паметници : "Никой не е забравен и нищо не е забравено "

от руски - Галина Иванова
Галина Иванова
 

Re: Олга БергХолц

Мнениеот NomaD » 03 април 2015, 20:55

Една малка, но съществена поправка - на български фамилното име се пише и (произнася) Бергхолц.
Изображение
Аватар
NomaD
 
Мнения: 176
Регистрация: 10 март 2007, 19:39


Обратно към Помощ за сайта

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: Николко регистрирани потребители и един гост