Да те помня...

[az_nikitty]

Здравейте! За пръв път публикувам тук и малко ме е страх, но искам да чуя коментарите, мненията и критиките ви, ще ми бъда изключително полезни.

Искам да те помня все така - весела, безгрижна и засмяна. Недокосната от отровния живот, недокосната от всичко лошо. Красива си.
И така, положила глава на мойто рамо, ти протягаш таз ръка, таз мъничка ръка, търсеща любов, радост и утеха. И аз я стискам. Готов съм всичко да ти дам, дори сърцето си готов съм да изтръгна. Но нека ти да си добре, само за това се моля.
Искам да те помня все така.Сякаш ангел, паднал от небето, ти дошла си да ме изкушиш и аз, о скъпа, аз предавам се под твойте грижи.
Ти усещаш как хванала си ме, как изцяло съм под твоя власт. Но не се опияняваш, теб ти стига любовта ми.
Искам да те помня все така, положила глава върху леглото. Разляла течно злато, преливащо около теб като ореол. Аз прокарвам пръсти през копринената ти коса, докарващ ти весела усмивка.
О, да, аз искам да те помня все така. Но умът ми го отказва. Аз те виждам уморена, бледа и нещастна. Положила си пак глава върху бялото легло, в бялата стая, но няма вече течно злато. Няма и копринена коса.
И аз виждам как прокарваш ръка през голата глава, ронеща големи сълзи. И аз оставям те така, силите не стигат вече.
Връщам се, но теб те няма. Тук е тихо без звънкият ти смях. Поглеждам с отвращение костюма, черен като самата Смърт. Но тя постигна свойта цел, взе си те обратно. Явно аз съм съгрешил, но за грешките ми плащаш ти, любима.
И леко полагам аз цветя върху пръстта, червени като залеза зад мен. Проронвам аз сълза и стискам зъби победен. Прошепвам тихо - "Сбогом, любов." Знам, че ще се срещнем и знам, че дотогава ще те помня все така...

[Гост]

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.


"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!


А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...

И от други ...

[az_nikitty]

Не разбирам смисъла на поста ти.