Как се запознах с Пешо.

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.

Как се запознах с Пешо.

Мнениеот s0ulfly7 » 29 ноември 2014, 03:00

Ще ме извинявате за грешките, но това е набързо нахвърляно. Очаквам мнения.
1.Денят в който се запознах с Пешо.
Беше късна пролет и по жегата навън се усещаше, че времето загатва за идващото горещо лято. Бях набучил климатика на двадесет градуса, но нещо не бях доволен от охлаждането. Крайно време беше да си купя нов, все пак баща ми работи като програмист в една от най-реномираните компании в София и вземаше 30 000 лева заплата, та един климатик ли няма да мога да си позволя? Реших да поизчакам още малко, защото знаех, че когато му поискам пари ще мрънка да запиша програмиране, а на мен хич не ми се учеше. Вярно, на 22 години съм, но сега му е времето да излизам с жени, а не да се занимавам с глупости, а и баща ми лесно омеква и ми дава колкото пари си искам. Паралелно с тези мой размисли свалях и една мадама у фейса. Голям хубавец съм, винаги ми вържеха на „Здравей, как си, искаш ли да се повозим с новия ми Лексус. ?” Тъкмо бях навил поредната жертва на моя сексапил и на вратата се звънна.
- Иване, това сигурно е Пешо. Отвори вратата, че аз съм заета да ви готвя палачинки. – наду децибелите майка ми. Реших, че мацката може да почака. Логаутнах се от фейса и се запътих към входната врата. На прага седеше 25 годишния Пешо. Бащите ни бяха хем приятели от детство, хем колеги в момента, дори неговият бе по-високо в компютърната йерархия. Доколкото разбрах Пешо също е програмист, бил изкарвал по 15 000 лева на месец, но на баща му започнал да се притеснява, че не се интересува от жени и, че никога няма да се ожени, та ни го прати при нас, да съм му намерил жена. Очаквах да е нисък, пъпчив зубър с очила, но след като го видях спокойно можех да кажа, че с такъв конкурент за мадами шега не бива. Аз бях висок метър и осемдесет, а той стърчеше една педя над мен, стройно оформена фигура, средно дълга руса коса и сини очи – мъж чудо.
- Здравей, ти трябва да си Иван, приятно ми е! – протегна ръка към мен. Здрависахме се:
- И на мен ми е приятно, влизай, очаквахме те.
Пешо още не си беше събул обувките и майка ми цъфна на вратата.
-Ау, какъв красив младеж, айде мойто момче, влизай, влизай, да знаеш какви хубави палачинки съм ви приготвила, само не казвай, че не си гладен!
Майка ми е Педагог и се занимава с подготовката на деца, които са в предучилищна възраст. Не взима луди пари като баща ми, но си обича работата.
След като Пешо влезе го заведох до стаята за гости, която се намираше на втория етаж и му казах, че когато е готов с разопаковането на багажа може да слезе да хапнем и поприказваме. Почти чукваше 16:00 следобед и едни палачинки и малко бъбрене с новия ми събеседник биха били добре дошли.
Пешо се забави около 10 минути преди да дойде в кухнята, където го чаках точейки лиги над аромата, идващ от уханието на прекрасните палачинки. Може да съм „хаймана” както казва баща ми, но съм възпитан и никога не бих започнал да ям сам, когато чакам някого, въпреки че това мое въздържание беше много трудно в момента, понеже майка ми се беше престарала.
Пешо седна мълчаливо на стола. Личеше си, че малко се притеснява. Явно мисията ми освен да го запозная с готини момичета беше и да го поотракам. След като хапнахме и поприказвахме Пешо се поотпусна. Разбрах, че е учил една година в Техническия университет в София и се е преместил в Харвард, където е завършил с пълно отличие, първи в класа си и е бил специален почетен студент. Носталгията го е дръпнала назад и той е решил да работи в България, за да е по-близо до роднините си.
След като палачинките поолекнаха в стомасите ни се запътихме към моята стая да му търся жена. Поне с това щях да съм полезен – листата с готините ми фейсбук приятелки беше над 500, а от тях предварително бях съставил списък с петдесетте най-красиви.
След като се логнах видях, че са ми писали поне 15 момичета. Компа дори леко заби от тоя наплив, което ме наведе на мисълта, че освен пари за климатик трябва да искам и за нова компютърна машина. Отворих списъка с жените за избор, които му бях нагласил предварително.
- Ето това са момичетата, които най-хващат окото. Може да си избереш. – подканих го да хване мишката и да поеме някаква инициатива.
Пешо ме погледна странно:
- Ама как така, това да не е битпазар да си избирам? Откъде да съм сигурен, че някоя от тия ще излезе с мен?
- Спокойно! – отсякох аз. – Първоначално си те представях за грозен и пъпчив 25 годишен девственик, но след като те видях знам, че всяка една би ти пуснала. Биха пуснали и на мен, а ти не падаш по-долу.
- Ама ти спал ли си с тия жени? – попита още по учуден Пешо.
- Естествено, че не съм. Просто съм ги добавил след като разбрах, че ще идваш да ти търся жена, дори не съм си писал с тях. След като избереш тези, които ти харесват ще им пишеш от твоя профил.
- Аз нямам профил.
Шокирах се, но като се замислих това беше логично.Ако имаше фейс, то до сега да е имал поне 50 жени и дори това би било слаб месец за него.
- Няма проблем. Ще те щтракна с цифровия и ще ти направя профил. Ти само си избери момичета.
Пешо се вторачи в лаптопа и започна да разглежда профилите. За около двадесет минути приключи, остави мишката и отсече:
- Никоя не ми харесва!
Да ме шокира един път добре, но с това негово изказване се шокирах за 2ри път в рамките на няма и половин час.
- Ама… как така? Нито една ли???
-Нито една. Вярно е, красиви момичета са, но я няма естествената красота. Всички са се гримирали прекалено за пред фотоапарата. Това ми прилича на фалшива постановка, само за да се харесат. Разгледах и нещатата, които публикуват, но нямаше нищо смислено.
Не бях съгласен с Пешо:
- А ти какво очакваш, да редят математически теореми и да размишляват над проблемите със световния глад или пък да се изказват за политическата обстановка в Украйна. Фейса не е такова място, тук е важно колко лайка имаш – колкото повече, толкова по-голяма работа си !
- Това ми прилича на виртуално изкривяване на реалността и опит на някой да се докаже пред себе си само с визуалното си излъчване, понеже няма други качества.
Свикнах да се шокирам за кратко време, та третия път не ми направи впечатление.
- Може ли да разгледам цялата ти приятелска листа, не само тези, които си избрал за мен? – попита Пешо.
- Разбира се! – с два клика на мишката отворих страницата със всичките си приятели. Пешо разглежда известно време след което каза:
- Ето това момиче ми харесва.
Погледнах и видях момиче на име Вероника, което дори не подозирах, че съществува. Имаше 60 приятеля и ужасяващо малък брой лайкове. За бога тя имаше само 4 лайка на профилната си снимка, която беше качена преди цяла една година. Разгледах и снимките, които бяха само 20 на брой. В нито една от тях тя не беше облечена с нещо марково – само ефтини парцалки. СРАМОТА! Иначе момичето не беше грозно, напротив, ако се бе гримирала малко и облякла по-скъпо облекло, щеше да мине за вървежна.
- Какво и харесваш на тая не разбирам. – казах с отвръщение.
- Естествената красота, както и това, че стената и не е толкова шарена, колкото на тези, които ми показа. Момичето подбира това, което и е интересно и доста неща ми харесаха.
Реших да не споря, защото щях да загубя тази битка:
- Добре, ще ти направим профил и ще и пишеш.
- Не. – прекъсна ме Пешо тъкмо когато хванах мишката с нагласата да го регистрирам. – Забелязах, че обича да ходи в едно кафене, което не е далеч от тук. Искам там да се запозная с нея, ако ще да я чакам цял ден.
Мисълта ми блокира, не знаех какво да кажа. Чудех се как ходенето и висенето заради някакво си момиче е по-приемливо от това просто да и пише и да си уговори среща.
- Така да бъде. –отвърнах, решен да направя така както Пешо желае.
s0ulfly7
 

Re: Как се запознах с Пешо.

Мнениеот notman » 29 ноември 2014, 12:31

Пиши нататък, че ми стана интересно :)
А иначе... Добре е да се учиш от най-добрия в бранша :)
notman
 
Мнения: 149
Регистрация: 21 февруари 2012, 19:30

Re: Как се запознах с Пешо.

Мнениеот i_m_i » 29 ноември 2014, 16:57

И аз очаквам продължението! Има нужда от гоооляма редакция де, но иначе езикът ми харесва и е забавно.
i_m_i
 
Мнения: 26
Регистрация: 06 август 2008, 21:42
Местонахождение: Троян

Re: Как се запознах с Пешо.

Мнениеот Scanbg » 11 октомври 2015, 00:15

И на мен ми харесва!Очаквам продължение....
Scanbg
 
Мнения: 2
Регистрация: 10 октомври 2015, 00:19

Re: Как се запознах с Пешо.

Мнениеот s0ulfly7 » 13 декември 2016, 15:17

Дойде време да довърша историята. Малко претупано, но толкова от мен. Надявам се да ви хареса и отново се извинявам ако има някоя правописна или пунктуационна грешка.
Как се запознах с Пешо. – Втора част (финал)

Никога не съм чакал момиче повече от три минути за себе си, а изминаха над три часа докато с Пешо чакахме Вероника, която така и не дойде. Признавам упоритостта му, но ми дойде в повече. Докато си щраках из фейса на айфона видях, че приятелка на Виктория се е тагнала с нея в шукартетно заведение, което се намира в съседния град. Допих си бирата и казах на Пешо:
- Знам къде е Вероника! Хайде с мен, качваме се на Лексуса и заминаваме в съседния град.
- Как така? Пил си алкохол и ще шофираш?
- Две бири не са алкохол. Карал съм и на три!
- Няма да я бъде тая работа, да се прибираме. – категоричен беше Пешо.
Реших, че няма втори път да вися цял следобед в заведение, чакайки призрак. За щастие съдбата ми се усмихна. Тъкмо си платихме сметката и осмичката спря на спирката.
- Като не искаш с кола ще отидем с автобуса.
Докато Пешо се усети го издърпах в автобуса и пътувахме към близкия град. След около петнадесетина минути бяхме пред заведението, в което бяха Вероника и нейната приятелка Пламена. Изпъчих се и със смела крачка поех към входа.
- Чакай малко, аз, сега, как да я заговоря? – попита Пешо.
Желанието ми да му забърша шамар надделяваше в мен, но двете бири бяха успокоили нервите ми и някак си се овладях.
- Искаш да ми кажеш, че толкова много настояваше да се запознаеш с нея лично, а нямаш никакъв план?
Пешо замълча.
- Импровизирай! – изказах се настоятелно и продължих към входа. Пешо ме последва.
Заведението не беше много голямо, но имаше свой специфичен стил. Направо си беше механа с традиционна българска кухня, бързо и добро обслужване, прохлада през лятото с климатик и уют през зимата с камина.
Вероника и Пламена бяха седнали на масата, близо до камината. Пламена приличаше на Вероника по физиономия, но сензорите ми за разврат като че ли отчитаха такъв. Но нищо не се знае, може би боядисаната в ярко червено коса, кожените дрехи и обецата на носа, съчетана с лек и изискан грим ми подаваха грешни сигнали. Вероника беше облечена с някаква рокля като от снимките на баба ми, по времето на абитуриентския й бал, която тя си пази ревниво в най-горния шкаф на гардероба, под плетените елеци, за да и напомнят за младите години и редовно ги показваше на всеки роднина, който я посети.
В заведението нямаше други клиенти, така че срама от провал щеше да е по-малък. До сега може би не ми пукаше накъде отиват нещата, но вече определено ми стана интересно. Не съм лавирал между мацки без преди това да ги обработя в чата.
- Здравейте, дами, виждам, че в тази механичка само ние сме клиентите. Може ли да седнем при вас, за да не скучаем? – налазих ги като акне тийнейджър.
Вероника се смути, но Пламена откликна положително. След като си поръчахме нарочно изчаках Пешо около минутка да каже нещо. Видях, че колкото повече мълча, толкова по червен става, та попитах момичетата как се справят с лятната жега преди моят нов приятел да се взриви откъм главата. Продължих да говоря с тях няколко минути докато Пешо се отпусне. Разбрах, че Вероника и Пламена са втори братовчедки съответно на 21 и 23 години. Пламена е на гости на Вероника за лятото, има собствен салон за разкрасяване в София. Вероника учи фотография, остават и две години. Постепенно Пешо се отпусна и започна да разпитва Вероника за нейната страст към фотографията. Тя пък на свой ред му показа снимки на професионалния си фотоапарат, който носеше на врата си. Явно заради „приветливата” рокля изобщо не съм забелязал огромното устройство, прикрепено с шарена модерна връзка за врата й. Докато се бяха забутали в крайната част на масата да гледат снимчици, аз пък се поотпуснах с Пламена. Какво да ви кажа – допаднахме си. Аз съм такъв тип – лесно си допадам с жените. От дума на дума минаха пет часа. Смеехме се, забавлявахме се. Докато плащах сметката осъзнах, че е станало 23:00 часа и автобуси няма. Слава богу Вероника ни прибра с нейната кола. След като ни оставиха с Пешо влязохме вкъщи и се запътихме към леглата. Вместо да му кажа „ Лека нощ” само му смигнах. Той се засмя и всеки си влезе в стаята. Време бе за сън.

*Чук, Чук, Чук*
Събудих се от почукване на вратата на стаята ми. Погледнах часовника, беше 08:00 часа. Станах и отворих вратата.
- Може ли да ползвам лаптопа ти? Искам да пиша нещо на Вероника? – попита видимо превъзбуден Пешо.
- Добро утро и на теб. – отвърнах му. - Кой нормален човек става в 08:00?
- Вероника, вчера се разбрахме да си пишем по това време.
Явно Пешо бе намерил сродна душа по откаченост, та кой съм аз да преча на любовта. Отворих му да влезе, а аз отидох да си измия очите, зъбите и да закуся. Когато отидох в кухнята намерих следната бележка:

„Ваньо, с баща ти решихме да не ви се месим в работите и заминахме на почивка. Ще се върнем след седмица. МАМА”.

„Тия хора телефони нямат ли?”, помислих си, но мириса на пресни бухти ме накара да наблегна на яденето. Явно Пешо беше станал рано да направи закуска, което щеше да ме накара да съжалявам, ако му бях ударил шамар пред механата вчера.

Излишно е да казвам, че седмицата мина с яки купони в тесен кръг – Аз, Пешо, Вероника и Пламена. И докато Пешо и Вероника се гледаха девствено, аз и Пламена счупихме моето легло. Нищо, ще взема това на Пешо, като си замине. Все пак в края на седмицата започнаха да се държат за ръце и да се целуват. Лятото свърши, моята мисия приключи успешно.

Пешо си замина, остави ми интересни спомени. Пламена и тя си замина, остави ми хубави спомени. С Пешо продължихме да поддържаме връзка редовно. Сериозно се оказа копелето. Дочака Вероника да завърши и се ожениха. Бях дори кум. Пих, пях, танцувах на сватбата. Родиха им се две деца, и двете момчета. Аз продължих да не изневерявам на моя стил – алкохол, мацки, кинти. Не исках да се женя. Станах на 29 години. След един приятелски запой катастрофирах. Слава богу оживях с жестоки рани и контузии. Възстановявах се 2 години. За тези 2 години само роднините ми, Пешо и Вероника ме посетиха в болницата. В крайна сметка разбрах по трудния начин, че файда от фалшиви приятели и леки жени няма. На 33 години намерих моята жена мечта – Мария. Ожених се за нея. Сега съм на 40 и имам три прекрасни деца на 4,5 и 7 години – Мая, Даниела, Пешо. Пешо ме попита защо съм го кръстил така.
- Седни, моето момче, да ти разкажа една история. – отвърнах му аз.
s0ulfly7
 
Мнения: 1
Регистрация: 10 декември 2015, 10:53

Re: Как се запознах с Пешо.

Мнениеот thefly » 15 декември 2016, 13:10

има хляб в теб :)
thefly
 
Мнения: 69
Регистрация: 17 май 2009, 12:24
Местонахождение: София

Re: Как се запознах с Пешо.

Мнениеот petya_pe » 16 декември 2016, 01:57

Хареса ми, заради непукистския език примесен с лек сарказъм и малко философия за живота.
petya_pe
 
Мнения: 10
Регистрация: 13 април 2012, 21:34


Обратно към Авторски текстове

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: Николко регистрирани потребители и 0 гости