Свещеният танц - Беа Нади

Анонси на новоизлезли произведения: печатни и електронни

Свещеният танц - Беа Нади

Мнениеот tufr » 24 ноември 2014, 21:21

Изображение

На далечната планета Генеа живеe раса хуманоиди, създадени по екзобиологичен проект. Отлъчени от Свещения град, обитаван от Боговете Създатели, генеанците тръпнат във вечен страх от зверовете и хищните растения на Гората на Мирт. За да се защитят, те издигат крепостни стени около селищата си, които единствено учените миртолози, маговете и жриците напускат.
Генеанското общество наподобява утопия. Всички съблюдават законите на Създателите и живеят в хармония – без глад, без войни, без пари.
Но не всичко е както изглежда.
Зад фасадата на перфектното общество властите дърпат конците в задкулисните игри. Жриците пазят древното познание и посвещават само избраниците си в изкуството на Свещения танц, докато маговете се крият във високите си кули, забулени в тайнственост.
Ала нечии сенки бродят денем и нощем. Из кулите на маговете и храмовете на жриците кипят интриги и болни амбиции. А сега някой има силата да ги осъществи...

Откъс:

1.

В огромната зала в центъра на Таркас, един от най-големите градове-общности на Генеа, всеки шепот се пречупваше хилядократно от паната на закритото пространство.
Ниа стоеше точно в средата на покрития площад, обозначена с шарена мозайка на пода, и се оглеждаше нетърпеливо. Къде се губеше Фин? Скулптурата на Канес светеше в девета степен на жълтото. Фин трябваше да е тук преди две степени. Досега не беше закъснявал.
Сянка се появи пред нея и веднага след това изчезна. Ниа замръзна на място. Космите на тила й се изправиха – Монт!
Изплашена, тя се огледа, въпреки че знаеше, че Монт не е тук наистина. Какво ли искаше от нея? Носеше се слух, че той ще бъде най-силният маг на Генеа, по-могъщ дори от Каира, Върховната жрица на Акрам. А беше все още чирак, само малко по-голям от нея самата. Не, това не можеше да е вярно! Ала защо всеки път, когато сянката му се появеше наоколо, ледени тръпки минаваха по гърба й.
– Здравей, Ниа, извинявай, че закъснях!
Ниа се обърна с въздишка на облекчение. Фин се засмя.
– Какво ти става, защо си толкова уплашена? Изглеждаш като че ли току-що си видяла горнагата от Дуната.
– Не – прошепна Ниа притеснено, – не това чудовище, друго. – Тя се опита да се усмихне. – Къде се губиш досега?
– Трябваше да говоря с Паган, за да определи деня на зачеването, звездите да са в благоприятна позиция.
– Не се притеснявам за звездите – отвърна Ниа замислено, – други неща ме безпокоят.
– Ти пак виждаш призраци – засмя се отново Фин.
– Видях Монт.
– Още ли си въобразяваш, че Монт те преследва? Този надут маг-чирак? Какво ни интересува той?
– Не знам, имам лошо предчувствие. Сянката му току-що беше тук.
– Сянката му! Пфу! И тя те изплаши? Откъде знаеш, че е била неговата? Може да е била на друг маг. В крайна сметка от тях само в Таркас има поне двайсетина.
Ниа се намръщи.
– Просто знам, не мога да обясня... това чувство... Цялото ми тяло реагира...
– А харесва ли ти това чувство? – прекъсна я Фин и я прегърна. Двамата нежно си потъркаха носовете и челата със затворени очи. – Хайде, да вървим в Дарая парк.
Дарая парк беше най-големият увеселителен парк в Таркас. Ако градът, като всички градове на Генеа впрочем, беше истински хаос от сгради, скулптури, булеварди и площади, кръстосани от транспортни въжета, то Дарая със своя лунапарк беше направо лудница. Само местен можеше да се ориентира тук. Ниа и Фин се метнаха на висящите надолу въжета и бързо се изкатериха до удобния главен транспортьор. С една ръка се държаха за него, а с другата се прегръщаха.
Над главите им искряха кристали във всички цветове и хвърляха пречупената си светлина върху лъскавата им козина. Ниа лъщеше в червеникавокафяво, Фин – в златистожълто. Кафявите им очи просветваха изпод рунтавите вежди на белите им лица. Те се смееха, разкривайки здрави зъби зад кафявите устни. На гърдите на Ниа блестеше златен диск, осеян с разноцветни камъни във вид на цвете – дар от Фин. А той носеше на силните си ръце цветни ленти, изтъкани от сребърни нишки – подарък от Ниа за рождения му ден. Те бяха изработени от един от най-добрите майстори-тъкачи и Фин беше много горд с уникалните си украшения.
– Шава-люлката има нова гондола – извика Фин, когато стигнаха парка. – Трябва задължително да я пробваме!
Дръпна Ниа към страничното въже и със силен скок достигна целта си. Момичето се затрудни да го последва, тъй като ръцете й бяха по-къси, и се остави да я повлече след себе си. Смехът им се изгуби в общата врява на лунапарка. Сянката на Монт беше забравена.
tufr
 
Мнения: 7
Регистрация: 05 май 2012, 15:29

Обратно към Анонси за нови произведения

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: Николко регистрирани потребители и 0 гости