Подарък скъп

[vog]

Ухаен, мокър, тих площад.
Сама съм, но не съм самотна.
Вдишвам свежест от дъжда,
и подслон си търся.

С чашка мъничка с кафе,
под козирката спирам.
Среща ме усмивка на дете,
и за миг се взирам.

Радостта във тези мънички очи,
сякаш ме прегръща.
Питам го - кажи, дете,
какво в ръката криеш?

Протяга доверчиво то ръка,
отново се усмихва.
Личицето лъчезарно заблестя -
камъче в ръката имам.

Вземи, за теб е - продължава то -
Нали е хубав?
О, мило мое същество -
взех камъка и го целунах...