Спомен

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!
kestena
Мнения: 1
Регистрация: 30 май 2014, 13:28

Спомен

Мнение от kestena »

Здравейте, нов съм и се надявам, че долните редове ще ви харесат. Идеята ми дойде докато си лежах в леглото :)
=================================================================
Майка му го зави до врата. Мразеше да го завиват така. Ставаше му топло и не можеше да спи. Издебна я да излезе от стаята и веднага се отви. Изправи се на леглото. Добре, че имаше нощна лампа, която пръскаше достатъчно светлина, за да може да види къде остави камиончето. Беше му подарък от баща му. Видя го на земята, протегна се и го взе. Липсваш ми, татко, си помисли, гледайки с умиления малката играчка. Баща му беше починал преди една година.

Легна обратно, зави се, но колкото да не изстине вечерта, погледа още малко камиончето, което вече бе поставил на нощното шкафче и задряма.

Едва ли бе минала и минутка, когато му се стори, че чува шум. Отвори очи и се завъртя надясно, където беше врата за стаята му. Погледна процепа между пода и вратата. В коридора светеше. Имаха инсталирана автоматично засичаша движение крушка. Спестяваше ток, а и наистина нямаше смисъл да свети цяла вечер.

Светлината угасна. Погледа още малко и като не светна отново, разбра, че майка му най-вероятно е излизала до тоалетна и затова е светело. Обърна се и заспа. Около полунощ му се присъни камиончето. Но не го караше той. Беше баща му. Радваха се и се смееха. След това притъмня, сякаш някаква черна дупка се отвори. Ликът на баща му започна да пропада бавно. Искаше да извика след него. Искаше да го хване, но не успяваше. А бездната между тях ставаше все по-голяма и голяма. Накрая се събуди плачейки.

Извърна глава встрани и видя през пролуката, че в коридора отново свети. Стана от леглото и отиде до вратата. Открехна я едва едва. Ключът за лампата и датчика бяха в ляво. Прокара ръка и натисна единият от двата. Ядоса се на себе си, че така и не запомни кой точно е ключа за светване на лампата, и кой за изключване на датчика. Но светлината още си беше там, което означаваше, че е уцелил правилния. Излезе в коридора и се обърна надясно.

Баща му беше там. Или това, което мислеше, че е баща му. Понечи да извика от уплаха, но нещото проговори:

- Здравей, синко! И ти ми липсваше!

После светлината изгасна.

Обратно към

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: 0 гости