Пленория - Разкази

[theHunter]

Здравейте, аз съм нов в този форум. Отдавна ползвам сайта, но досега не бях се замислял, че той предлага възможност за хора, които обичат да пишат да го правят тук и да получат мнение от хора, които обичат да четат и ще изкажат интелигентното си мнение. Та това, което искам да ви представя е моя първи разказ от една поредица. Без да увъртам Ви представям "светът" на Пленория. Приятно четене!

P.S.: Ако случайно Ви допадне може да видите още мои неща ТУК

Раждането на Пленория

Преди много, много години на земята цареше пълен мрак. Беше царство на сенки, като по тъмната студена земя ходеше само бог Анур заедно само със своите духово. По време на мрака на земята бе сухо и никакво време не съществуваше, цареше само вечния мрак. Един ден от звездите слезе бог Елнорен, който завари суха и мрачна земя. Не искаше това да е така и реши да го промени, създавайки вечното светило – Слънцето. То грееше на половината земя, а на другата половина беше мрак. Елнорен видя това и реши да създаде баланс. Завъртя земята и създаде времето. Така започна да бъде светло навсякъде. Земята се въртеше и грееше страните си на слънцето. Когато едната страна се грееше на слънцето, на другата бе мрак.
Бог Анур не хареса това своеволие, което Елнорен поде и го сметна за лошо. Скараха се и започнаха война. Великият видя това, слезе на земята и раздели властта между двамата. Ако оставел само светлината Анур ще се ядоса, ако оставел само мрака Елнорен не ще бъдел доволен. Така той разделил на половина земята и всеки господствал на своята старана. Когато дойдел деня Елнорен бил господар, когато дойдела нощта Анур заемал това място. Така привидно царял мир, но не било така. Отново имало разпри. Великия се ядосал и наводнил земята, като оставил няколко острова – един от тях дал на Анур, а друг на Елнорен.
Анур нарекъл своя остров Арнон и го направил мрачен. Издигнал планина на огъня, която постоянно бълвала дим и пламъци. Там в полите на този вулкан, той построи крепостта си – Харат Нурн. Елнорен от своя страна избрал най-южния остров и го нарекъл Мелешур, там той издигнал Ахос, защитил го с огромното езеро Илн. За да брани своя остров Елнорен го оградил с по-малки скалисти такива. На тях се заселили негови слуги - духове и пазели Мелешур от нападатели и злодеятели.
Великият гледал от звездите и виждал, че на земята цари мир, но въпреки това му се сторила пуста. Имало доста суша, но никой не живеел на нея. Така Великия решил да я засели. Един ден той започвал да я заселва, като създал няколко раси, като всяка имала своите добри и лоши качества.
Първо създал елфите. Те се грижели за природата, били доста мъдри, живеели в мир и се борели за него, били умели ковачи, като изработвали много фини сечива. После създал хората, които били доста умни и изобретателни. След тях се появили джуджетата. Те се занимавали с минно дело и копаели дълбоко в планините, били доста алчни и това била единствената им черна черта. Гоблините великият създал, за да бранят подземията.
Елнорен видял, че заселил земята с много раси и го помолил да я засели и с други земни твари. Той като любител на баланса, създал и сезоните – един топъл и един студен, един по-сух и един по-влажен.
Анур, видял какво правят другите и пуснал морските бури, ураганите и понякога тресял земята, за да напомня за себе си. Заселил в моретата множество зверове и чудовища, пуснал троли в горите и в планините.

Вече всичко било наредено, сухата, студена и мъртва земя вече била жива и Великият и дал името Пленория. Вдъхнал в нея сила и душа. Пленория лека полека се превърнала в майка на расите и със сила дадена и от Великия, тя определила на коя раса колко живот и се полага. На хората дала 100, на джуджетата 300 години, елфите, като нейни пазители подарила вечен живот и така на всички земни твари.

Link за сваляне не разказа: КЛИКНИ ТУК!

[theHunter]

Пътят към Норголен
(втори разказ)

За тази чужда земя знаем от карти и описания, които са правели моряците и мореплавателите от Акреим. Те я нарекли Норголен и писали за пръв път за нея през 1386 година от първото летоброене, когато мореплавателите от Рондейл - Харн и Бретилен тръгнали на запад, през Великото море и достигнали бреговете на нови земи.
Пред тях се открил един нов пейзаж, не виждан до сега. Той бил скалист и доста мрачен. Това ги уплашило и не посмели да слязат там. Плували в продължение на 2 дни, но брега край тях все така скали.
-Какво е това прокълнато място?
-Не знам, Харн, но прилича на леговището на самия Анур. – казал Бретилен и продължил да гледа скалистия бряг. Като че някаква зла сила живее там.
На третия ден, призори, силен глас разцепил въздуха.
-ЗЕМЯААА!
Всички излезли на борда разбудени от крясъците на моряка и се взрели в гъстата мъгла. Пред тях вече не се виждали черните планини, а от гъстата мъгла изплувал равен пейзаж. След още няколко минути те съзрели, че пейзажа не е съвсем равен, а е покрит с гора.
-Вижте гора! – извика някой на борда.
-Сигурно ще е пълна с дивеч. Трябва да слезем тук и без това не сме яли нещо свясно от дни. Само сухари, вече не ми се вкусват тия сухи питки.
-Не, трябва да проучим първо. – каза Харн и продължи да се взира в гората на брега.
Колкото повече се приближаваха, толкова по-странни изглеждаха дърветата. Когато се приближиха достатъчно и мъглата не пречеше на видимостта, видяха, че дърветата са сиви, като че са покрити с някаква пепел.
Въпреки притесненията си, мореплавателите подтикнати от глада, който бе надвиснал над тях, слезли на брега. Там за тяхна изненада те открили странни плодове, които били доста вкусни. Следкато похапнали решили да разучат терена, но не навлизали навътре в гората от страх. Не знаели какво ги очаква там, за това продължили по брега. Така вървели доста време и изведнъж видели огромна долина пред тях. Тя стояла в полите на черните планини, които видели по-рано.
-Да се връщаме. Усещам, че нещо зло живее тук. – казал Бретилен и заповядал на всички да се връщат в кораба.
-Прав си, като че някакъв зъл шепот носи вятъра. Някой определено не иска да бъдем тук, допълнил Фил и се съгласил със заповедта да се върнат на кораба.
На връщане всичко било нормално, като че нищо живо нямало. В един момент измежду сивите дървета излезли няколко странни същества, покрити с наметала и качулки. Те били въоръжени с лъкове и обградили групата.
-Мръднете ли, ще усетите стрелите ни! – Казал един, който явно бил главнбия. – Кои сте вие и какво търсите по нашите земи?
-Дочухме легенди за стар остров на запад и тръгнахме да го търсим, отговори му Харн. - Идваме от Акреин, източните земи, а аз съм Харн, син на Хирл, принц на Рондейл.
Като изрече това елфите свалиха оръжията си. Те бяха чували за изтока и поддържаха чести връзки с елфите там, но за хората не знаеха почти нищо.
-Приличате много на хората от град Ларк, но изглеждате по-примитивни от тях, каза отново главатаря на елфите.
Така премина първата стъпка на новата земя. Пред откривателите сега стоеше един нов свят, който предстоеше тепърва да бъде проучен. Елфите нямаха нищо против, само ги предупредиха да внимават, защото острова не е приветливо място и крие много опасности.
Изминаха много години, докато още мореплаватели и хора тръгнаха, към новоткрите земи. Така постепенно се създадоха много градове по източното крайбрежие на острова. През 1398 от прървото летоброене, бяха създадени 3 нови колонии: Торас, Еру и Лумиел. По-късно през 1401 бе създаден Ролиния и така постепенно се заселиха западните брегове.
Всичко вървеше доста добре, като че ли новите земи бяха по-спокойни от дивия изток. Това обаче беше бързо опровергано. След като през 1420 армия от гоблини прекосиха реката и идвайки от север нападнаха град Торас. Оказа се, че севера не е въобще миролюбив. Там живееха гоблини, троли , а в планина Алон дори се говореше, че спял зъл дракон. Всъщност, дракони живеели на остров Дарго в Морето на Енлил. Те били мъдри и знаели много, все пак съществували от много отдавна и били видяли много.
Преди години, Норголен не било това, което е сега, а едно доста по-приятно място с гори, много животни и мир. Един ден, обаче, Анур атакувал Западната земя със своите орди и го опожарил. Превзел го и поробил всички местни жители, които били основно елфи.Така в продължение на 20 години, той държал Норголен, докато един ден драконите не решили, че трябва да го прогонят, но това е друга история, която ще разкажа по-нататък.

Линк за сваляне: КЛИКНИ ТУК!