За вярата и истината

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!
Kancho.Vladislavov

За вярата и истината

Мнение от Kancho.Vladislavov »

Що е то вярата и има ли почва у нас...

Седя си днес и си разсъждавам, аджиба, що е то вярата. Ще речете "Хубава рабта!", как може един духовник като мен да не е намерил себе си и като Тома неверниьот да чека главата си и да си задава таквиз икзистиални питания. Е, да не си слагам грях на душата, кое ми е на сърце, това ми е на ума... Па седнах да пиша, щото некои работи с молитва и пост не се оправят и треба по по-трудниот начин през калема да излязат, че да не се вкиснат и вмиришат като туршия без бензоат на пролет...

Та що е то вярата? Може ли да се пипне да се помирише? На кого и в какво да вярваме? Кога не бива да си вярваме и кога и кому да се уповаваме и на колене да се молим? Можем ли прекали с вярата? Па дали има нужда от нея или само служи да баламосва слабите духом?

Ще кажете тука с тия въпроси аз срамя благородното расо, че и на разкол намирисва. Епа, може! Ама аз за кураж съм ударил 3 ракии, та гладко да ми текат богохулните мисли. Да излизат, мама им да иба, че нема траене вече, искам да пречистя грешния си ум и белким пак го вкарам в коловозите на праведния път. Амин!

Ха! Чмок, айде... Още една ракица, светица, да ми светнат по-ярко бушоните и дръжте ма братя, че ида да Ви се изповядам! И поршка Ви искам предварително, че надали ще ми я дадете кат ми прочетете щуротиите...

Религията е духовна потребност. Тя е сестрица на науката, ама двете се карат та се не траят, макар и двете да се родени в мъки и кърви от нашето пъклено и тленно съзнание. И двете са родени от човешкия порок и слабост. И двете целят да утолят алчността на ума и неговото безсилие. Да се поясня малко. Хората все искат много да знаят и всичко да обяснят, даже и туй дето не му се полага да се обясни с човешки понятия. Ного, братя и сестрици, се дразня от тия дето много си вярват. Мамицата им! Духовници и учени дето квото и да ги питаш все готови да ти обеснят, обесници червиви, да-ги-еа!

Питат кой е създал този свят?

Ама хубаво кат са замислиш и треснеш 4 ракии да ти светне, то си става ясно от само себе си, че по тъп въпрос от туй нема! Всекви там главоци обясняват -- ами всемира е създаден от всевишниьот, да гу еа. Всекакви там версии се намират у хорските религии, кой както може се е претрепал да обяснява. Боже! Каква тъпотия. Па да не ви говорим за баш-майсторите, учените, с терните големи взривове, паралелни светове и шибании. И те се ше се претрепат да ти обясняват, че да разбереш и да им повярваш. Хмък! Мамата ша им иба на фсичките. Де ми е ракийцата? Чмок, маслинка, две, ашколсун! Е, т'ва му викам аз вяра и духовна сила - ракице, светице, моя душице! Ама айде аз да се поясня...

Питат значи "кой го е създал света?". Ами тва значи, че те първо без да искат или съзнават сметат, че имат добро понятие що е то "свят". То "света" да не ти е тухла четворка или некво там черчеве, та да го пипнеш? Е, айде да допуснем (ама аз допускам само щото съм в добро настроение и на градус!), та да допуснем, че имаме понятие що е то свят. Па требе ли некой да го е правил? Изобщо треба ли да съществува? А какво значи да съществува? Ама тука се откланям малко! Да си кажа кое най-ме гложди:

Каква е тази визша наглост и антропоморфизъм дето всичко с нашия човешки причинно-следствен аршин мерим?! Да се ебем у главите прости! Че, въпросите се задават когато има смисъл да се отговарят. Ами то този въпрос предполага и разполага с отговора така както си иска. От това по-йезуитска мръснотия няма -- да се пита тъй, че за да му отговорим требе всички закони на логиката и свободната философия да ногодим според жалките си кратуни и духовни потребности. То май духовните потребности може да не са толкоз чисти... също и както некои прекалени плътски такива...

Та, пак си дйдохме на думата за духовните потребности. Те това "духовните потребности" да не са по-свети от телесните потребности?! Те нашите попове и учени все това проповядват -- сакън, духовните потребности са нещо визшо, дето ни прави по-така от другите живи твари. Глупости! И духовните и физическите потребности трябва да се задоволяват наравно! А пък ракийцата, отваря едно трето, четвърто, че аз някога и до пето измерение съм я докарвал... Ама това е друга история, па и попадията ногу мрази кат почна по измеренията да ходя.

Ами грешни сме! И душите и телата и сърцата. Грешни сме ама толкова яко, че направо май нема никакъв смисъл в туй измислено понятие "грях". Искаме, както преди хиляди години, все едно и също -- да ни е топло, уюутно, да сме нахранени, задоволени -- физически и духовно. А живота ни изправя пред премеждия -- не че иска, не че некакъв там живот само гледа каръшко да ни прави. Он си тече, за некои тече за некои от нас цицирица, а пък некои късметлии направо им брухти животот като бистър планински извор. Ама, повечето ни размята насам, натам, нагоре надолу, у земята и у гъз ни завира, а ние все някък се оправяме - кой както може.

Та некои имат нужда от религия. Да си повярват и да маат нататъка - кой както може. Да са живи да са здави и сполай им по-пътя! Некои, дето са по-серт, така си карат без вяра. Брули ги вятъра и те нямат нищо напротив голи да стоят както майка ги е родила и тъй да си вървят из живота без религия. Верват само на себе си -- на плътта и ума и душата тленна - верват. Верват в това дето има смисъл да се верва и да се пипне и помирише, да се вдиша и издиша, да се яде, пие, люби, гали и целува, да се тича, плува, ходи, или пълзи, да се мисли, смята и сравнява, да се пише и осъзнава. Вярват в живота. Е, това му викам аз религия! Смелчаци и исполини на духа и плътта! Богове във самите себе си! Това са тия хора. Всеки от тях е Бог и ходи сред богове.

Аз не съм от тях. Утре ще изтрезнея и ще си платя за прегрешенията с покъртителен махмурлук. Па ще се впрегна и физически и духовно в догмата на "света" където хората не се докосват с телата и умовете си. Където общуваме само чрез посредници, както се полага според една или друга догма, норма, или канон. Както протокола или проклетията ни човешка повелява. Пипаме се само с ръкавици и се гледаме през дебели стъкленици. Посредствено живееме, и посредственно мислим и вярваме. Само телесното ни съществуване не е посредствено, а такова каквото е -- чисто и просто, и каквото Бог е дал. Без лъжа и измама. Без религия...

поп Кънчо Владиславов

Обратно към

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: 0 гости