Какво да четем, докато чакаме "Ветровете на зимата" ("Песен за огън и лед") от Джордж Р.Р. Мартин?

[mattridge]

Здравейте!

На стари години открих "Песен за огън и лед" на Мартин и пак на стари години чувставам засилващо зарибяване към този жанр. За моя жалост, след "Песен за огън и лед", търсенето ми на нещо, което се доближава до Мартин се оказва напразно. Все попадам на найвни и до болка детински произведения. Нищо лошо няма в тях, но хлапашката предсказуемост и лековатост на повествованието не са по моя вкус.

За какво става дума в тази тема: Зимата се задава (както Мартин би се изразил) и ми се чете нещо толкова увлекателно, непредсказуемо и наситено, като "Песен за огън и лед". Моля за вашите препоръки и предложения.

Едингсовия дядо белобади Белгарад, драконовата приказката на Паолини (с неочаквано очакван край), Мечът на истината и сказките на Пратчет не са по вкуса ми. Бих желал нещо по-сериозно, лишено от хлапашката найвност присъща на някои автори в жанра. За жалост, отмина ми времето да чета детски приказки.

Не съм в България и нямам възможност да си купувам новите попълнения на книжния пазар. Чета това, което е налично в http://chitanka.info.

Благодаря ви за предложенията.

[anthony]

Джо Абъркромби ще ти допадне определено, но има само първите 2 тома от общо 3.

[azman]

Малазанска книга на мъртвите на Ст.Ериксън

[mattridge]

А какво мислите за Колелото на времето?

[Mr.Drake]

Малазанска книга на мъртвите на Ст.Ериксън и аз препоръчвам.Както и Хрониките на Черният отряд от Глен Кук.Хареса ми и на Реймънд Дийст - всичките му книги за Войната на разлома.А що се отнася до Колелото на времето, е точно с този дразнещ детски стил ,който казващ, че не те кефи !

[mattridge]

Благодаря ви!

[Kzint]

"Тъмната кула" - Стивън Кинг - по обем и зарибяване. Стиловете са несравними.

[mattridge]

Благодаря на всички за споделените предложенията.

Явно ще трябва да чакам Мартин до 2016, когато най-вероятно се очаква да излезе следвашия Огън и Лед!

"Тъмната кула" - Стивън Кинг - по обем да, но по зарибяване не се доближава до Мартин. Първата книга ме приспа няколко пъти. Едвам я преполових.

Малазанска книга на мъртвите щеше да ме умъртви, когато започнах да търся смисъла и основната нишка на повествованието.

Черният отряд и Войната на разлома просто не притежават обаянието и замаха на Огъня и Леда.

Единствено Джо Абъркромби ме изпълва с оптимизъм.

Поздрави от мен и търпеливо очакване на Ветровете на зимата.

[Читател]

Нещо не толкова типично, но според мен приличащо на Огън и Лед. За средновековна Япония - http://chitanka.info/person/lian-hearn Лиан Хърн - Клана Отори

Благодаря на всички за споделените предложенията.

Явно ще трябва да чакам Мартин до 2016, когато най-вероятно се очаква да излезе следвашия Огън и Лед!

"Тъмната кула" - Стивън Кинг - по обем да, но по зарибяване не се доближава до Мартин. Първата книга ме приспа няколко пъти. Едвам я преполових.

Малазанска книга на мъртвите щеше да ме умъртви, когато започнах да търся смисъла и основната нишка на повествованието.

Черният отряд и Войната на разлома просто не притежават обаянието и замаха на Огъня и Леда.

Единствено Джо Абъркромби ме изпълва с оптимизъм.

Поздрави от мен и търпеливо очакване на Ветровете на зимата.

[Nedko]

Сагата за клана Отори е много добра. Нинджа фентъзи . На "Колелото на времето" също си заслужава да се обърне внимание, въпреки че книги 6 до 10 са малко мудни.

[emniko]

Насили се да прочетеш първата книга за Малазан и има вероятност, да се влюбиш в нея. Друга невероятна(според мен) книга е поредицата за Хиперион, също така опитай Олимп и Илион. Млазанската в момента я препрочитам за 3-ти път.

[nobody_22]

"Последният йорей", "Ерагон",книгите на Реймънд Фийст

[SAMOTNIQT_VOIN]

Малазанската книга на мъртвите трябва да се насилиш да попрочетеш поне първата книга за да схванеш за какво идва дума. А после няма оставяне просто.. Чел съм я почти три пъти- когато излязоха 9 и 10 книга, препрочитах отново предните. Рядко книга ме е увличала толкова.

[white_darkness]

Малазанската книга на мъртвите трябва да се насилиш да попрочетеш поне първата книга за да схванеш за какво идва дума...

Ами аз вече съм на втората, ама все още не съм схванал...

[mattridge]

Малазанската книга на мъртвите трябва да се насилиш да попрочетеш.

Здраво "насилване" падна с попрочитането, но не се получи.

[Бобинатор]

Не знам какво толкова и харесвате на "Малазанската книга на мъртвите".Всичките 10 тома могат спокойно да се съберат в един том.Останалото е "Размисли и страсти на тема самосъжаление".Ако не ми беше попаднала в период в който нямах какво друго да чета щях да я прескоча след първите 5 страници.
Иначе може да пробваш поредицата "Придворният убиец" и продължението "Шут и убиец" на мене доста ми харесаха.

[mattridge]

В интерест на истината, Ериксън е археолог, човек на науката, свикнал да борави с перото. След като много хора ми препоръчаха Малазана, и преди да започна да я чета, в ръцете ми попадна доста критика, предимно положителна. В едно интервю, Ериксън каза, че читателите или се влюбват в книгата му или я намразват (love-hate relationship). Бях готов да се обзаложа, че ще се получи първото.

След около 1000 прочетени страници (с много мъка и насилване, както Незнайният войн се изрази: "да се насилиш да попорочетеш"), в мен се надигнаха няколко въпроса с повишена трудност: Защо няма толкова важният за жанра главен герой, или главни герои? Разбира се, че не е задължително да има главен герой, но аз изпитвам трудности да асимилирам някои от по-основните пресонажи - обикновенни войници, тяхни висостоящи, хора с магически способности. Второ, след бавното и тежко разгръщане на действието, (на места то изобщо липсва) се стига до момент в които се питаш в каква точно посока се развива повествованието и защо? Трето, защо основните персонажи са изградени около един безкраен кръг от песимизим?

Както и да е, споделям всичко това, защо според много хора Ериксън се доближава до Мартин и до епичното и по зряло фентъзи. Но за мен това не е вярно. Основен мотив сред положителните критици на "Малазана" е, че всяка нова книга е по-добра от старата. Това звучи бодро.

Ще се чака 2016! В едно интервю, основният разпространител на Мартин е загатнал, че Ветровете на зимата ще се появи на бял свят през зимата на 2015, но според феновете, запознати със стилът и скорост на писане на Мартин, по-реалистично е книгата да види бял свят през зимата на 2016. Засега има 1900 страници груб манускрипт. В края на 2013 Мартин отговори: "Книгата ще е готова, когато е готова!" Кратко, точно и ясно.

[Nedko]

С огромни усилия на волята изчетох първите 8 книги от "Малазана". В тях има сигурно към 50 сюжетни линии, от които най-много 10 ми бяха интересни. Като цяло оценката ми е средна. Относно "Песента" на Мартин, силно се надявам да не ми се налага да гледам сериала, за да разбера как завършва историята.

[emniko]

Според мен, Малазан е просто един свят или по скоро вселена. Всеки може да го харесва или да го мрази, но той си е такъв, какъв то е и не му пука за твоето мнение. Аз го харесвам а ти не - няма проблем той си остава. Същото е и със Земята, дали я замърсяваш или я пазиш за нея е все едно.

[SAMOTNIQT_VOIN]

mattridge на мен ми беше трудно да се ориентирам измежду всички персонажи в началото, но после се оправях лесно.
Вселената му е доста сложна, вярно, нищо не е черно и бяло. Добрият може да се окаже зъл и обратното... Това е едно от нещата, които ми хареса наистина. Харесва ми и че книгата е многопластова и въпреки наличието на множество сюжетни линии, то повечето са свързани една с друга и не могат да бъдат обяснени, ако някоя от тях липсва. А липсата на главен герой- главният герой в случая си е самият свят като че ли... А причината да харесват по- късните книга на Малазана, предполагам, е че действието вече се разгръща, така да се каже...
А колкото до черният отряд- много ми е детински. Забавен, да. Струва си да се прочете. Но тази мания на преводача, в първите книги, да превежда буквално всички имена е супер досадна. Последната книга от поредицата е написана също много кофти стил, изглежда като че са го принудили насила да драсне още едно романче. Това си е лично мое мнение, разбира се.
А пък "Войната на разлома"...ще ме извинявате, но това са си чисто детски приказки. Героите или са зли или добри, няма лабаво. Всичките са красиви, благородни, блаблабла...да ти се доповръща като в розовите романчета на Арлекин...
Ще взема, като приключа сегашната книга, да сваля и тази "Песен за огън и лед" да видя как е.

[thrd1176d]

Брандън Сандърсън - серия Мъглороден не видях да е споменал някой, да зема та я вметна

[SAMOTNIQT_VOIN]

Сега се сетих- дали няма да ти хареса поредицата за Влад Талтош, на Стивън Бруст...

[green hat]

Препоръчвам Трилогията за Сарамир на Крис Удинг. http://chitanka.info/person/chris-wooding
Не знам дали би ти допаднал, защото на Мартин почти му липсва фентъзито (изключвайки дракончетата на Дани, превъплъщенците и още няколко елемента ) , докато при Удинг си е предостатъчно - книгите са наситени с доста екшън, но авторът ме зарадва с оригинален, нешаблонен стил, който рязко го отличава от масовката. Интелигентно написани - четат се много бързо - поне при мен беше така ... но освен това, какво друго общо биха могли да имат двамата? Да, като се замисля - може би се доближават с Мартин по бруталността на места в някои почти хорър моменти

[Мяу]

Здравейте! Да си дам и аз препоръките за "Колелото на времето" въпреки голямото ми разочарование от последната част /знам, знам какво ще кажете - да беше я написала ти като си толкова претенциозна. Прави сте, разбира се, ама ако аз бях седнала да пиша, щяхте да избягате с писъци:)/. Но да се върна на "Колелото" - със сигурност е много различна от "Песента", но като приказен свят и герои за мен тази поредица няма равна. Тези дни прочетох втората част от "Кодексът Алера" на Джим Бъчър, която също ми хареса, макар да не е на нивото на Джордан и Мартин. Опитайте и "Мъглороден" на Сандерсън - някой беше споменал и тази поредица по-горе; също не е лоша.

[mattridge]

Благодаря на всички за препоръките.

Трилогията на Джо Абъркромби се оказа точно попадение, изчистено от към излишна наивност, магии и бабини девитини, с много (черен) хумор. Браво!

Сега мисля да погледна към Брандън Сандърсън.

Със започването на новия сезон на "Игра на тронове" започнаха и поредните спекулации за следващия Огън и Лед. Преди няколко дни Агента на Мартин спомена в туитър, че в края на 2015 можем да очакваме изненади. А дано, ама...

[hellhand]

Напълно съм съгласен за Абъркромби.Няма друг автор който да се доближава толкова до Песента на Мартин.На мен лично "Първият закон" ми харесва много повече. Много брутална поредица и наистина много черен хумор.

[SargoS]

Питър Ротфус и неговата поредица определено заслужават да се погледнат. Книгите са доста зарибяващи и вселената му е интересна и като при мартин фентъзи елементите са повече на заден план, а се набляга на взаимоотношението между героите.

[SargoS]

Брандън Сандърсън - серия Мъглороден не видях да е споменал някой, да зема та я вметна

Не само Мъглороден, а и останалите неща на Сандерсън си заслужават (без 2-3 детски книги ) особено поредицата за Светлината на бурята, която обещава да е доста епична.

[mattridge]

Горещо препоръявам Рицарят на седемте кралства (Tales of Dunk and Egg). Феновете на Мартин ще се насладят на приключенията на Дънк и Ег в древният Вестерос по времето на династията на Таргариен.

Първата на книга на Питър Ротфус ми допадна, но немога да намеря втората.

[mattridge]

https://www.youtube.com/watch?v=iSghX5v4348

Мартин гостува на О'Брайън и дава доста интересно интервю.