Със сигурност дамите могат да пишат добро фентъзи (което не е ърбън романтика) и аз просто не съм попаднал на правилните книги. Аз дори не държа на епични битки, достатъчно е да има малко динамика - тоест все пак нещо да се случва и да има интересен свят и герои (като в Землемория).
Но в повечето книги писани от жен, вместо нещо да се случва, историята се "отплесва". Примерно лошите открадват прасето на героя. Ако писателят е мъж, героят веднага грабва сопа и подгонва лошите. Ако писателят е жена героят започва да страда от тази несправедливост, пропива се, губи си съня, изпокарва се с жена си и т.н. Добрата фентъзи книга би трябвало да е по средата. Ако само се бият без емоционален заряд и мисъл, се получава средновековен екшън от 80-те. Но ако само мислят, чувстват и обсъждат историята се влачи и отегчава.
За романтиката също нямам нищо против, но тя също е изкривена до дразнещи перспективи. Или се взимат с някой/някоя само защото е най-желаният/красив/известен или тайно страдат през цялата книга без да предприемат действие или вършат някакви глупости. Ако горното беше вярно, всички би трябвало да излизаме само с холивудски актриси и петролени магнати, а за мен е по-важно човекът до теб да е специален само за теб, а не за всички

Ама и в "мъжкото" фентъзи не им се получава много де. Примерно Ранд АлТор: "Имам голямо сърце и голям ... , та ша ги обичам и тричките едновременно". Ах ти палавнико.