Из света на съвършенството?!?!?

[Tihomir Totev]

Бих искал да ви попитам дали този мой опит за разказ би имал бъдеще и дали трябва да го продължа?Извинявам се за грешките с съдържанието на текста,написал съм го за около 1 час.И просто искам да знам дали да продължа с писането му или просто съм се взел твърде на сериозно.Ето го и текста:

Случката която разказвам в момента,е напълно възможно да е съществувала и в друго време от моето,възможно е да е бъдещо събитие,възможни са много неща но дали е възможен животът с хора чийто лица са прикрити от маски?Дали всеки изминал ден човекът не прави своя собствена маска?Е това няма как да го знам.Но знам че с мен и лирическият герой ще потънете в Сив свят,свят изпълнен с омраза,завист,подлост и лицемерие,свят в който всеки зачита само своето собствено аз.В свят в който стойностите хора са леки отблясъци в мрачния тунел на бъдещето общество.Та да престанем с обясненията за това къде ще ни отведе пътешествието на мислите ми.А,и за малко щях да забравя да ви опиша и героят на това времево пътуване.Момче,Високо и стройно с черна коса като катран и кафяви очи,очи в който когато се вгледаш като чели потъваш в душата на момчето.

Както всеки ден така и днес станах и се приготвих за училище.Хванах автобус номер 3 и отпатувах към мястото в което прекарвах повечето от времето си.Мястото в което споделях моменти с други хора,място в което се чуствах себе си.Място в което всеки сам определяше кой да бъде.Както всички други учебни часове така и днешните не протекоха по различно.В първия час влезе госпожата по математика и започна да обеснява за решения на задачи от който аз не разбирах нито дума.Какви бяха тези задачи все още се чудя къде биха намерили приложение в житейският път който ми предстоеше.Нормално беше след като звънецът удари в класът ни да настъпи ненормално буботене и шумене,шумене чийто източници не бяха съвсем известни.Едни седяха на чиновете си като че са залепнали за тях,други флиртуваха с противоположния пол трети правеха поредната пакост чийто край няма да бъде благоприятен.В край на сметка звънеца удари,той удари за началото на часа после за края му и така докато учебният ден свърши.През целият този ден обаче ме сетивата ми бяха на предела си.Чувах и най-ниската честота на звуците,усещах дори топлината която излъчват хората.Помислих си че сам се простудил.И така на излизане от двора на училището се сбогувах с приятелите си и поех по пътя към вкъщи.Вече прибрал се сетих че имам доста домашни и че трябва да ги напиша възможно най-скоро.Приготвих си чантата за утрешния ден и седнах да решавам задачи чийто решения знаеше само техният създател може би.Отваряйки учебника си ме озари някаква синя и ослепяваща светлина излизаща от самите страници.В лъчовете светлина ясно се четяха някакви странни думи на език не виждан досега.Посегнах да затворя източника на светлина а именно учебника ми.Бях засмукан от самият него,самият учебник не по голям от една тетрадка.Усетих как тялото ми се отделя от душата и се просмуква в самите страници.За миг всичко притъмня,като чели целият свят около мен изчезна.И в точно след една секунда се озовах на едно много странно място.Мястото беше точно означено с голяма светеща табела гласяща ''Унематикс'' табела висяща във въздуха без видими подпори или нещо което да я задържа над земята.Тогава разбрах че се намирам сред някаква по развита цивилизация.Стреснат от случилото се аз седнах на земята,уплашен до смърт и някак изцеден от самото просмукване което претърпях.Изведнъж точно пред мен се спря някакво огромна машина която буквално летеше пред мен.Оглеждайки се разбрах че около мен профучават подобни машини с невъобразима скорост.Стоях стаписън от случилото се с мен и неизвесните метални гиганти изваяни като чели всяко по себе си.А пред мен слезе човек облечен в странни одежди,палто като чели от сребро ботуши от злато а той самият беше се напудрил до до толкова че лицето му бе придобило чисто бял цвят.А устните му бяха покрити с червено червило.Нарекох го човек защото се чудех от какъв пол е въпросното същество........
Мисълта ми е да го доразвия като изтъкна човешките недостатъци в един свят на съвършенство