Форуми на Моята библиотека

[ники пипи]

Орсън Скот Кард.
"Играта на Ендър". В момента я чета и съм доволен.
П.П. Какви са по хронология следващите книги от поредицата за "Ендър", че нещо от анотациите се обърках!

[Ендър Уигин]

Ендър Уигин (Ender Wiggins)

1. Играта на Ендър Ender’s Game, 1985
2. Говорителя на мъртвите Speaker for the Dead, 1986
3. Ксеноцид Xenocide, 1999
4. Рожби на съзнанието Children of The Mind, 1999

Сага за сянката (The Shadow Saga)

1. Сянката на Ендър Ender’s Shadow, 1999
2. Сянката на хегемона Shadow of the Hegemon, 2001
3. Сянката на марионетките Shadow Puppets, 2002

[ники пипи]

Ендър Уигин (Ender Wiggins)

Благодаря ти Ендър!

[Шаркан]

поредицата за Ендър - фентъзи?!

[dinaid]

Не видях да е спомената поредицата на Робърт Джордан - "Колелото на времето". Невероятни 15 книги!

[Fero]

http://chitanka.info/person/bea-nadi

[didkata71]

Малазана, поредицата за Влад Талтош, Дейвид Едингс, и др.

[филип]

Пробвай http://chitanka.info/person/anne-mccaffrey поредицата за драконите добра, наскоро я открих в Читанката.

[филип]

Пропуснах "Споделящия нож" и "Шалион" - много добро фентъзи от Лоис Макмастър Бюджолд.

[Гост]

Ровех из форума да видя някакви мнения за "Повелителите на руните", че мисля да ги подхвана, та само до тая теме ме засили търсачката на форума. Бам-Бам ги е похвалил, ама е писал че са четири. Бам-Бам, тъй като виждам, че си фен на поредицата, репортвам ти, че книгите са 8 и таз година се очаква 9-та иначе в българското уики са писани само 4-те.
За който го устройват на английски: магнит хеш BDXZ3PHLIDYPT3BB457OII4EQ6VFIQBJ

[nozo]

Поредицата не лоша, а самата идея за руните ме изкефи като я прочетох за първи път като излезе, заглеждал съм 5-тата книга и май тя вече е за следващото поколение, че в края на четвъртата жените ги бяха забременили. Като цяло историята е добре зъвършена в края на 4-тата и неизвестното беше какво става с търсенето на Боренсон на легендарния Дар Всечовешки

[Елентари]

Smilodon и всички фенове на Робин Хоб:) Може би знаете, че авторката започна нова трилогия за Шута и Фиц, донякъде под натиска на феновете. Засега никое издателство у нас не си "признава" да държи правата. Първата книга излезе миналото лято, а втората се очаква на 11 август тази година.
Може да си ги смъкнете на ангилийски: https://drive.google.com/file/d/0B_INq0 ... sp=sharing
(еpub)
https://drive.google.com/file/d/0B_INq0 ... sp=sharing
(pdf)
Това е ARC copy на втората част.
Първата: https://drive.google.com/file/d/0B_INq0 ... sp=sharing
Повечето препоръчани тук книги от фентъзи жанра съм чела и харесвам.
Напоследък открих две чудесни поредици на Даниел Ейбрахам: https://en.wikipedia.org/wiki/Daniel_Ab ... 8author%29

The Dagger and the Coin - "Бард" издадоха първите две, които ги има и тук в библиотеката, и се отказаха, незнайно защо.

И The Long Price Quartet.
Препоръчвам - необчайна магия, интересни герои и светове.

[jakoninja]

Здравейте, незнам дали тук е мястото да спомена за книгите на Warcraft и World of Warcraft поредица по едноименната игра на Близард. Естественно че са фентази в Работното ателие на читанка има 4 книги от поредицата, които са готови преведени и трябва да се дообработят. Тук може да ги видите http://chitanka.info/search?q=warcraft. Фен съм на поредицата и с нетърпение чакам най-накрая, някой да се захване по сериозно и да ги качи в epub. Има ли човек тук, който може да помогне да се форсират нещата ? Ще бъда много благодарен.

[juli98_01]

Аз ти препоръчвам поредицата ''Реликвите на смъртните" на Касандра Клеър,страхотна е!

[summer-knight]

Писаниците на тези хипопотами като Е.Л. Джеймс и Касандра Клеър са като чалга при литературата. Изплагиатстват нещо за основа, вкарват малко клишета за пълнеж и ето го хита. Има и по-качествени неща - Канадското фентъзи например. Авторите, които ще спомена сега, са учени хора: историци, антрополози, археолози и философи и книгите им са писани с повече дълбочина и мисъл.
Стивън Ериксън - Малазанската Книга
Иън Еселмонт - неговите малазански книги също са много добри
Скот Бакър - Вторият Апокалипсис - историята върви малко мудно, но има много интересни идеи и специфичен стил на разкаване
Майлс Камерън - The Red Knight - няма я на български, но е отлична книга, с моного детайли за средновековното снаряжение и рицарските обичаи и е пълна със страховити чудовища

[гост]

@summer-king, абе не са чалга, но са тясно насочени, към специализирана аудитория "подрастващи моми" или пуберки, както там е по модерно... аз по друг начин им викам на тая категория, мЪ няма да кажа, че шИ мЪ погнат...

[kiril_ps]

Не знам кой е Е.Л. Джеймс, но съм чувал за Касандра. Много се посмях на горните мнения.
Моите препоръки са:
Пътят на кралете на Брандън
Мъглороден на Брандън
Защитеният на Брет

[Жоро]

Значи за мен Колелото на времето повече от половината книги може да се прескочат. Първите две - три книги са нагли опити да се плагиатства от Толкин, после след шеста книга чак до единадесета действието "замръзва", след което в рамките на две -три книги всички битки ги нахвърлят в едно--две сражения и става каша. Да не говорим, че Стилът на Сандъръсън и Джордан е доста различен усеща се къде е единият и къде -другият.
Пък и е пълон с безсмислени персонажи.

Малазана също не го препоръчвам - много е епичен, но няма ясно централизирано действие около един-единствен герой, няма категорично Добро и Зло, целта са само нови и нови битки....трудно се издържа, доскучава. Донякъде напомня на Глен Кук - и тук е декаделогия и тук началото е доста добро, но някъде след 5-6 -книга доскучава, а в 8-9 книга вече авторът си вади нещата от пръстите.
Препоръчвам първо Мартин - по специално първите 3 книги, също и Светът на Вестерос. Вероятно ще излезе 6 книга тази година, но не чакам 7-ма в близките 7-8 години. Препоръчвам и Джо Абъркромби - доста е близка като стил до Мартин, както и Р.Фийст - той поне свърши с поредиците си. Робин Хоб също е доста добра в създаването на Светове. Вече има три нейни поредици в България - две за убиеца и шута и една за Живите кораби. Майкъл Съливан ни демонстрира простоа на езика. А Питър Брет се опитва да ни демонстрира що е то хорър - фентъзи. Сандърсън също е интересен той също като Робин Хоб създава цели светове, но по различен начин. Тя е по - скоро художник, а той - дизайнер. Тя ни изнася представление чез една палитра, а той създава сложна механика на магията.
Другите автори засега не са ме впечатлили.
Пратчет има и силни и слаби страни. Повечето книги за СТражата са доста добра, но първите и последните му книги - Смрък, Цветът на Магията - имат слаби моменти.

[Бам Бам]

Малко е смешно след критика към Робърт Джордан, че имал безсмислени персонажи да се препоръчва Мартин.

[summer-knight]

А що бе? Тоест всяка книга с много персонажи е безсмислена? Е не съм съгласен. Аз Колелото го почвах и го оставях, защото започваше мудно и безинтересно. 300 страници се описваше пасторална идилия и хубавите дрехи и форми на Моарейн без да се случи НИЩО важно. Мартин започна ударно с белите бродници и Нед Старк: "The man who passes the sentence should swing the sword". Ако трябва да избирам между "кифлите" на Джордан и Старките на Мартин изборът е ясен: "Winter is coming!".
А за да не е напразен коментара, вижте Брент Уийкс и АНтъни Райън. Тези двамата ги четох наскоро и се израдвах. И книгите за стражите на Пратчет са уникални. Хайде чао. Отивам да си дърпам плитката и да сумтя недоволно.

[Жоро]

не виждам много общи неща между Мартин и Джордан, совен че имат дълги поредици?
Мартин е много натуралистичен залага на секс и насилине, що се отнася до насилието най-близко до него е АБърромби, до секса - Крис Бънч, а като цялостан идея на сетинга- Робин Хоб, която залага на мелодрамата.

Джрдан на мен ми звучи ужасно детински. Нека сравним сцената където Елейн награбва Ранд и после автора ги скрива от погледа ни, за да ни оповести след това че Елейн е бременна /чудно как ли е забременяла, като не ни ги показват - сигурон непорочно/, със сцените на Крис Бънч където в подробности е описана как дамастес прониква в жена си, или при Мартин - как Церсей се съблича гола като панайрджийска курва как тълпата й гледа провисналите цици и как я освиркват.

За Питър Брет, който е пълен със изнасилвания и секс-сцени може д се сървеновава с Крис Бънч - да не говорим.

ОСвен това айзесейдайките на Джардан са меко казано малоумни, а половината образи които той подхваащ свършват н НИЩОТО. Седем книги ни обясняваше колко е важна Лиандрин за да я зареже като слугиня на Сурот. И какво става със Лияндрин като умира Сурот? избягала ли е, намерила ли си е по-добър господар? мълчание!
същото и с Галина - шефката на черната Аджа.
Мургейз и Том Мерлин - два основин персонажа от първата книга още - за тях в последната имаше по един-два абзаца.
Джордан много го бива да зарязва персонажите в НИЩОТО.
в Това отношение ми напомян Ериксън, при който финала е умопобрачителен - разтяжен и глупав.
ОСвен това при Ериксън няма и последователност - общо взето ако човек иска да разбере как са възникнали Едурите и предателството им към АНдий и битката с ледерите трябав да чеет 5-7, книга, поселв да се върне на 3-4 книга където основно действащо лице е Аномандър Рейк, посел да отиде на 9 книга, където продължават събиитята с Аномандър и да довърши до 10, после да се върне на първа и да чете за втора за Калам, който ще се появи пак в 9 книга, а после да прочете пак 1 книга и да отиде на 3 за да разбере каков става със Сестрата на Калам. някак е разпокъсано всичко....

С нетърпение чакам третата част на живите кораби и Ветровете на Зимата да излязат тази година... в огромно нетърпение съм и Връхлит страховит легион на фийст да се появи най-накаря в Читанка.... обаче съм раздвоен за четвърта част на Питър Брет....първите три части завършиха отворено, май все пак ще бъде пенталогия след първоначалната идея за трилогия. засега завършва добре, но дали няма да стане мноог изсмукано от пръстите?

[hikuk]

"Мургейз и Том Мерлин - два основин персонажа от първата книга още - за тях в последната имаше по един-два абзаца."

Поправи ме ако греша, но си мисля, че Джордан умре преди да напише последната книга и точно Ериксън я написа?

[Nedko]

Позволи ми да те поправя аз. Джордан почина преди последните три книги, а Брандън Сандерсън ги написа по неговите записки.

[summer-knight]

Ами напълно нормално е в поредици с 10000 герои да има грешки и забравени персонажи. Но при Джордан и на мен ми се стори, че забравените са повече от нормалното и съм се дразнил, докато го четях. А наистина щеше да е супер, ако Ериксън беше дописал Колелото. Сандерсън също в три книги разтягаше локуми и нямаше куража да затрие някои по-важни герои (или не са му позволили издателите, редакторите и т.н.).
А иначе аз май имам по-различни вкусове, защото Малазанската книга и Черният отряд са ми най-любимите поредици (след Песента на Мартин). А Фийст, Съливан, Брет и Бънч са ми твърде стандартни и особено скучни
Виж Корабите са написани с много фантазия и имаше доста обрати и изненади. Но постъпките на героите в последната част ме разочароваха.
Сега съм почнал Dreamblood на N. Jemisin и съм доста очарован. Има доста политически заговори и религия/магия, свързана със сънищата.

[hikuk]

А да бе аз кви глупости съм написал имах предвид Сандерсън, а не Ериксън и са последните три книги, но Джордан е планирал да е една, вече след като е умрял явно няма думата по въпроса.

[Жоро]

Джордан е планирал да е една, но ако е истина че основната идея почти не е променяна, добре че са го разделили на три книги, даже съжалявам че не обособиха още една. В последната книга битките бяха доста нагъсто беше направо кошмарно. да не говорим че Мат го водеха голям стратег, а се втурна на директен сблъсък срещу многкратно превъзхождащ го протвиник - безумство. когато противинак те превъзхожда числено водиш партизански дейстивя и най-вече тактиката на изгоренаат земя, а когато ти го превъзхождаш търсиш сблъсъци. това е елементарно.
пък и големият стратег Мат се втурна да предвожда аримията при положение че можеше да гу убият, а трябваше да я командва отзад. ИСкал "да напипа пулса на битката".Идиот! Една стрела в гърлото щеше да се отрази добре на пулса на битката.

Освен това жалко, че Сандърс се нямал свободата да разчисит половината персонажи на края - то стана като при Мартин където всеки втори се съживяваше. само че мартин съживява хората като зомбита, а Сандърс ги съживяваше сякаш просто са заспали за малко. Кофтито е, че самия Сандърс има досат интересни книги /първите две книги за Мъглородень както и Сплавта на Закона, Елантрис, Сияни Слова и др./, но явно не са му позволили да пипа много текста.
При Джордан има ужасно много персонажи които просто "увисват" някъде.
не искам тук да давам примери че не знам кой какво е чел.

Съливан и аз го намирам за Скучен. Обаче извинявай човече, да ми кашеш че Крис Бънч или питър Брет ги намираш за скучни просто не мога да си представя каков четешу, та то Джордан е като детска литература с който и да е от двамата. първо при джордан няма секс, второ при джордан няма насилие, нито пък истинсик страх - изключвам първите две книги, които са плагиатствани от Толкин.
Последната част на Корабите още не съм я чел, защото не е излязла на български, но аз разглеждам Корабите като нещо по-голямо- целият свят на Хоб е част от света описан в двете трилогии за Убиеца и шута и едната за Живите кораби, те се допълват затова смятам че не може с лека ръка да казваме за една книга че не е добра защото поредиците са свързани.
Освен това Хоб рисува сложни персонажи, всички те търпят развитие.

Черният отряд след като Гарвана беше убит ми стана доста безинтересен. Изгуби ми се основната идея- да смъкнат от власт Господарката. завръщането в Катовар пък се проточи безкрайно дълго,а половината герои се смениха. след смъртта на Капитана, Лейтаната, избиването на Шепота и половина от генералите на Господараката, убиването на Господаря/няколко пъти/ и т.н. отряда просто не е същия. в 9 книга не е останал нито един човек от Стария отряд.
В този смисъл е като при Ериксън - пръвите две книги които Сенкотрон е на път да си върне властта са добри, както и книгите между 5 и 7 които разкаразват историята не Едурите. останалите - слаба ракия. човек се отчайва, че ще свършат мъките му. накрая се молех да убият Ласийн и Тавори.
сега съм се замислил дали да не прочета Кървави книги, рекламите им са мноог вдъхновяващи.
ще съм благодарен също ако някой препоръча някое фентъзи което е откровено еротично - като при Крис Бънч и донякъде - като при Мартин.

[summer-knight]

Някъде да съм писал, че Джордан ми е особено любим? По-скоро съм писал критични коментари (въпреки че Колелото има сантиментална стойност за мен). Любими са ми The Red Knight и Heroes die - доста кървави и мрачни книги. В сравнение с тях мога да нарека доста автори скучни. Това е въпрос на вкус, а не обективно мнение. На Бънч еротичните сцени бяха зле написани и само разваляха книгата. Историята и битките не бяха увлекателни, а героите ми бяха безинтересни. Езикът на Брет също не беше на високо ниво (да четеш Толкин или Ротфус в оригинал е като да четеш поезия), а безмозъчните покемони не бяха интересни противници. Да по-натам се появиха по-достойни антагонисти, но на историята и трябваха три книги, за да набере някаква скорост и просто ми омръзна (пак Р. Джордан е виновен, изчерпа ми търпението).
Казаното от теб за Хоб, важи и за Малазана и Черният отряд. Някои поредици просто рисуват свят. Не ме притеснява, че се появяват напълно нови герои и истории.
А фентъзи с повече еротика има бол. За момента се сещам за: Вещерът (с любимата ми Трис Мериголд), Вторият Апокалипсис (тука има и драма и любовни триъгълници и проститутки със златно сърце), The Inheritance trilogy - N.K. Jemisin (трите книги са с различни истории, но винаги има любов и доста богове и полу-богове, дето си падат по "земни" момичета).

[Жоро]

Съгласен съм, че всичко е крайно субективно.
Като говорим за еротика разбирам или масов секс в цялата книга - включително и с проститутки - или изнасилвания. В това отоншение Питър Брет оправда очакванията ми.
Вещерът съм го чел, но освен първата книга останалите ми бяха скучни, особено последната. Според мен еротиката отсъства в тази поредица. насилието - също. Слагам я в графата - "детски" книжки редом до Хобит и "Шанара"
Еротика бих приел че има донякъде в Дясната ръка на Бога и Черният отряд - но само донякъде.
Вторият Апокалипсис не съм я чувал. На кое издателство е? заслужава си поне да я прочета.

не обичам да коментирам езиковата стилистика на авторите, защото книгите ги чета на български, а как преводачите са си свършили работата е друг въпрос.

Ще направя изключения за Ротфус. по принцип не искам да го коментирам, само ще кажа че постоянно ми го рекламираха като втори Мартин, та не издържах и отворих " Страха на мъдреца" в Читанка. още в първата страница където половин страница ми се описваше празната кръчма през очите на местния пияница щях да повърна. Посли изчетох и първата част и втората - да бе първата част да е по-добра. Скука. Вес едно чета Йън Ървайн. Нищо общо с Мартин. като чух сравнение с Мартин аЗ учах убийства на всеки сантиметър, газене до колене в кръв.... получих нещо съвсем различно...Пък какво име само - Коте. не спрях да се хиля. О, писано....и това е име за МЪЖ.


за други хора не знам, но лично аз трудно мога да си представя история в която да няма основен герой. В това отношение хора като Хауърд, Хоб, Сандърсън и донякъде - Р.фийст /основиният образ е Пъг, с три-четири допълнителни типажа появаващи се в повечето книги - Макрос, Арута, Джими.../са на светлинни години пред Мартин, Джордан, Ерикъсън и Глен Кук където има нови и нови герои - половината абсолютно безсмзслени.

[summer-knight]

Абе името се произнася по-скоро като Квот или Куот. Е-то накрая не се произнася. Но нищо не ни пречи да му се смеем
Апокалипсисът у нас се издава от Инфодар. Не знам дали са я превели добре. Езикът на ватора е доста особен и абстрактен. Често трябваше да препрочитам пасажи, за да разбера. Предполагам, че няма да ти хареса, точно защото аз и се зарадвах. Май имаме противополжни вкусове Иначе има доста религия, битки и политика. Има главен герой, но той не е особено благороден. От научна гледна точка е направо психопат: няма емпатия и състрадание към хората, но той е по-малкото зло, което се бори с по-големи гадости. Книгите са мудни, но светът е уникален и страшен. Има много кланета, мъчения и даже бог, който излъчва аура, предизвикваща смърт и ужас. Те са 6 книги и последната трябва да излезе тази година. Има доста секс и драми и изневери и хубави жени.
Нощният Ангел на Брент Уийкс, "Героите умират" на Стоувър и "Червения Рицар" на Камерън (още не е преведена) повече ще ти харесат. Повече екшън и динамика, ама еротиката и романса са по-скоро леко засегнати и повече загатнати. Примерно нашият отива в публичен дом, радва се на голите хубавици, ама пошите пристигат и започва схватка.

[Авитохол_165]

Те са 6 книги и последната трябва да излезе тази година.

Наскоро стана ясно, че ще са седем. Тази година излиза The Great Ordeal, догодина, надяваме се, The Unholy Consult. Безспорно, един от върховете в жанра с престъпно ниска популярност, за съжаление. А Инфодар са уникални нещастници. Първо разцепиха "Тъмнината, която предхожда" на две, а след това зарязаха поредицата. А преводачът дори бил готов с превода на втората книга. Не ни остава нищо друго, освен да се молим да фалират, че да вземе някое друго издателство правата.