Сивият странен човек

[nstoev]

Здравейте, ето и нещо от мен, надявам се да Ви хареса! Ако, потърсите заглавието в гуугъл, ще Ви се покаже моят личен блог. Предварително искам да Ви се извиня, ако има правописни и пунктуационни грешки. Текста е формиран от множество мой мисли, които съм си записвал през времето. Приятно четене.

Сивият странен човек

... и всички думи биха били безполезни, ако човека срещу нас не иска да ги разбере и осъзнае – така започна прозрението на един странен човек, който се опита да повярва, че хубавите работи се случвали на търпеливите хора – да, опита се да повярва, но и търпението му се изчерпа и изчезна вярата му и разбра, че по-скоро истински хубавите неща се случват на хората, които не чакат, а се борят за мечтите си и целите си... Тогава сам за себе си си каза „Който, иска нека да седи и да си чака нещо да му се случи, аз няма да чакам и ще се преборя за това, което си заслужава!“.
Той беше странен и странността не го напусна, постепенно с времето започна да изгражда своята концепция за живота, понякога това бе трезва мисъл - просто изникнала изведнъж в съзнанието му, друг път бе подвластен на обстоятелствата, на своите чувства и емоции, когато оставаше сам със себе си. В моментите в които нямаше никой той се опитваше да мисли позитивно и не един път си бе повтарял, че ако, не можеш да намериш "любовта" на живота си – просто трябва да погледнеш в огледалото и да откриеш "самолюбието". Вглеждаше се в огледалото, но всеки път просто откриваше, че не това е начина и че не трябва да вижда само своето отражение – той затвори очи и продължи по пътя си сив и намусен, а мислите му се бушуваха като бурно море. Вървейки се сети колко много хора е срещал по пътя си и колко много неща са му казвали, сети се за думите, които бе чул от някой - „Никога не можеш да знаеш, къде и какво те очаква, понякога намираш страхотни неща на места на които и не си подозирал, че ще ги намериш! За това не се отказвай!“. Този спомен му даде сила и увереност да продължи да върви напред, макар още сив и намусен, отново започна да крачи... Не се мина много време и странния човек срещна своите мисли отново, но какво си мислеше този път – мислеше, че „Всеки ден, в който чакаш, е поредният ден, който никога няма да си върнеш обратно! Не чакай! Живей сега, усмихвай се сега, радвай се на онова, което имаш днес и се бори за онова, което искаш да постигнеш утре...", мислеше го, но сам за себе си не го разбираше... все пак за да стане „сив“ си имаше причина, причина след, която разбра, че „Времето лекува всичко..., но само, ако сами съумеем да си позволим да забравим всичко. Без да се опитаме и времето няма да помогне, просто нещата може да избледнеят леко, но пак ще запазят част от своя нюанс...“. Вече бе изминал дълъг път и бе видял доста „Празни души, ококорени погледи, сърца без чувства, усмивки без искреност, хора живи, живи, но само съществуващи... ден за ден, нощ за нощ, без цел, без надежда... “... в посоката по която бе поел, разбира се имаше и приятели, които седяха зад него, странния човек ги ценеше много и знаеше, че „Приятелството е единственото нещо на света, в чийто смисъл е убедено цялото човечество, но точно за това всеки човек трябва да има достатъчно голямо гробище, в което да заравя грешките на приятелите си, защото безгрешни хора няма, а дойде ли момента, когато приятелите престанат да бъдат честни един към друг, целят свят загубва част от красотата си...“. Този път той наистина разбираше това, от тях бе научил нещо много важно, това нещо гласеше - „Раждайки се получаваме име, получим ли име получаваме самоличност, вземем ли тази самоличност почваме да градим своя "пейзаж"! Само от нас зависи дали тази картина ще бъде шедьовър, добро произведение, част от обстановката в запустяла къща или няма да бъде видяна от никой. Избора прави художника! “. Естествено Сивия грам не се имаше за художник и се бе отдал на друга концепция, че е „Много по-лесно когато нямаш желание да си намериш причина от колкото да намериш начин да направиш нещо... Много хора казват: "Ако имаш желание ще намериш и начин", но не е точно така... Въпрос на предпочитание...“ , той бе слаб, бе направил своя избор да бъде такъв – сам да не управлява живота си. Въпреки, че бе слаб, въпреки, че това бе избора му той знаеше, че „Човек през живота си среща много трудности с които трябва да се пребори... Слабите се отказват, а силните продължават“ и макар да казваше, че е такъв той винаги продължаваше по пътя си, крачейки... Явно в него самия я имаше надеждата, а „Надеждата е това, което ни крепи в трудните моменти... Когато, изгубим вяра остава само тя... онази малка светлинка, която ни държи изправени и ни кара да се надяваме, че ще постигнем всичко, което искаме и, че всичко ще бъде наред, каквото и да ни предстои...“. Определено странния човек бе объркан от хилядите мисли, които му минаваха през главата, едни дни бяха:
-Колкото и да ни се иска никога човек не може да надбяга времето, времето отчита единица и ние след това вършим действие по единицата опитвайки се да я настигнем. Ако, можехме да надминаваме времето то тогава би могло да погледнем и в бъдещето, но няма как! Можем да гледаме само в миналото, но не винаги е удачно, затова живеем за момента или просто за това което предполагаме, че би могло да бъде...
-Много често срещаме "добрите възможности", но още по-често ги изпускаме, защото не ги оценяваме, и когато оценим нещо то ни се струва един от малко ни добри избори и от малко появилите се шансове. Направим ли си равносметка след време разбираме по-колко добри пътеки сме могли да се отклоним, но вместо това сме продължили по сивия път.
-Това да можеш да виждаш детайлите, които те заобикалят и да вникваш в тях, понякога е безценно, но в други случай е голямо проклятие...
-Миналото си е там и ще си остане там, живеем в деня, а мислим и правим всичко за утре или по-точно за бъдещето си. Губи този, който гледа в миналото, не живее в настоящето и не мисли за бъдещето си... За това никога не се отказвай да преследваш мечтите си... Стигнеш ли ги ще си наистина щастлив/а, каквото и да ти коства...,а човек загубил мечтите си, е човек загубил себе си - човек загубил своя път...
В другите по-светлите дни имаше други мисли, много по-положителни и цветни въпреки, че той бе Сивия... той често казваше на хората „Не, определено не знаете, какъв човек съм.. това, че сте научили името ми и че прекарвам известно време с вас не означава, че ме познавате... Аз умея да прикривам болката, злобата, обичта, разочарованието си и понякога желанието просто да ударя някого! Не знаете колко пъти съм нараняван, колко неща съм изтърпял и съм запазил единствено вътре в себе си, затова не ме съдете когато не ви давам цялото си внимание. “ ... Сивия имаше доста проницателен поглед и понякога съжаляваше, че „Това да можеш да виждаш детайлите, които те заобикалят и да вникваш в тях, понякога е безценно, но в други случай е голямо проклятие... “, естествено съжаляваше защото той го приемаше, като проклятие – нищо не му убягваше. Странния беше уморен от всичко, всички и най-вече от своята обърканост, знаеше че „Нещата не могат да се случват изведнъж - трябва търпение - умерено и постепенно действие! Избързването и несдържаността понякога водят до "epic fall"!“, но... „С времето всичко се променя, обстоятелства, отношения, приятели, работа, позиции... Оставяме, вземаме на ново... и после пак... Колело - кръговрат!“ този път той наистина бе решен да промени нещо в себе си, наистина искаше да завърти колелото и да престане да бъде в долната му част, но трябваше да се изправи срещу себе си и да разбере, че “Най-тежките битки в живота ни не са тези с враговете ни, най-тежки са тези в които трябва да се борим със себе си... да преодолеем страховете си, да направим първата крачка, битката с това да не се отказваме... Битките в които да махнем "преградите" си и да се отворим за пред хората... битките в които да дадем тласък на чувствата си и да не се ограничаваме сами“, бе абсолютно на ясно, че „В живота си сме изправени пред вземането на множество решение, понякога са правилни, понякога не.. Но, каквото и да решим това е бил нашия избор, дори да се провалим, важното е да не се предаваме и да търсим положителното... “, знаеше че имаше възможността да падне, но също така го пронизваше мисълта, че „Понякога трябва да "паднем" за да можем да преосмислим и разберем, понякога трябва да "паднем" за да се научим как да се изправяме... понякога трябва да сме... “. Не се мина много време и той започна да вярва, че „За да се получи нещо, което искате не е нужно само да имате желание - нужно е да вярвате, че ще се осъществи и да си казвате "Аз знам, че ще стане!" - чак, когато повярвате истински и започнете да го приемате, нещата ще се случат, независимо от обстоятелствата! “. Сивия бе в лабиринта на живота си, но „Всеки лабиринт има изход! Не е важно, колко време ще се луташ, важно е да не се отчайваш, предаваш и да не спираш да търсиш. Само така може да излезеш. “. В този лабиринт той бе разбрал - „Живота е кръговрат. Колелото се върти, а монетата има две страни. За да получиш се налага и да даваш... “, дойде времето да обърне монетата, дойде времето да се изправи пред себе си! Настъпи часа в който свали маската, тази сивата маска с намусения поглед и видя – тогава си отвори очите и погледна към душата си и видя там надпис „Действията, които извършваме винаги са продиктувани от нещо“, неговите бяха продиктувани от това да се освободи от мрака в който бе... Много хора му обърнаха гръб, но това не го сломи и им пожела приятен път изхождайки от мисълта “Когато хората ти обърнат гръб - пожелай им приятен път!“! Съумя да се изправи срещу себе си, срещу страховете си, срещу преградите си, да Сивия победи, успя да победи себе си! Вече имаше възможността да извика пред света „Имам си вече една - първа изпълнена мечта, намерих това от което имах нужда и сега се отдавам на тази мечта. А, чрез нея ще постигна и други свой блянове и цели и ще ги споделя с първата сбъдната мечта!“
ТОЙ ВЕЧЕ НЕ БЕ СИВ И НАМУСЕН, НЕ БЕ СТРАННИЯ ЧОВЕК – ТОЙ УСПЯ ДА ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ... УСПЯ ДА СБЪДНЕ МЕЧТИТЕ СИ!

[nstoev]

Ако, желаете може да оставите мнение, бих се радвал да прочета градивна критика и не само.

[назгул]

Наличието на толкова много клиширани от преупотреба афоризми погуби вниманието ми някъде към средата на произведението. Бих Ви препоръчал:
1. Да обърнете внимание на правописа и пунктуацията (обикновено в правописните речници има предговор с правила - изключително полезен)
2. Да четете повече - това ще се отрази и на точка 1
3. Фактор оригиналност - когато съчинението не е съшито от Фейсбук цитати. Какво ново научават, чувстват, виждат читателите с прочита?
4. Пишете повече

В този си вид творбата звучи като есе на десетокласник или като откъс от младежки дневник.
Пожелавам Ви творчески успехи и да не се обезкуражавате.

[Dimityr Borisov]

Здравей. На мен ми хареса твоя разказ. Иначе щом аз съм със средно образование и мога с по-малко пунктуационни грешки и ти можеш. За запетайките е важно да ги знаеш:).
Подкрепям те и ми хареса, че животът е лабиринт, в който се луташ много, но не трябва да се отчайваш.

[jorando]

Допадна ми разказа ти. Бих го нарекъл опит за модерна притча. Има запомнящи се изрази, които носят настроение. Откровен е, не се опитваш да флиртуваш излишно и имаш собствен изказ, което е най-важно. Опитай се да избягаш от дългите изречения, патетичния на моменти език, работи по правописа и ритъма на разказа. Мое скромно мнение. Успех!