Самодивия

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!
ivailopc

Самодивия

Мнение от ivailopc »

Самодивия

Дойде чудна, цветна пролет. Лека – полека, Стара планина смени белите си дрехи и зеленина се разтля по целия балкан. Поляни се съживиха, срамежливи цветя вирнаха шарените си главички. Клоните на овошките натежаваха, отрупани с цвят се поклащаха леко от вятъра и цяло село ухаеше тaка омайно. Жени с мотики и лопати, весели, засмени почваха работа по нивите. Деца играеха около тях. Някои се бутаха из ръцете на майките си да помагат. Отдавна запустели ниви бяха станали на вирове, и сега даваха дом на много жаби, който ден и нощ крякаха. Горди щъркове ги наблюдаваха, и надменно показваха глави из избуялата растителност, заканвайки се с едрите си червени клюнове. Овчари захвърлиха кожусите и с усмивка, кой с гайда, кой с кавал опиянени от мириса и хубостта на пролетта, засвириха по пасищата оживени мелодии. Щом настана здрач, селяни се събраха да пийнат по ракия. И да се порадват на стоплящите се вечери.
- Е да ти е драго на душата! Рече дядо Кирко. Гледай дърветата! Слушай птичките! хубаво си е на пролет.
- Как да не е, това е свобода. Цяла зима се крихме по къщите. Дай да видим малко свят. Стига студ. Обади се Тончо.
- Пролет зима все си е хубаво! Добави друг.
- Абе Недко и твойто е побояла работа. Тая зима не се спря. Па хората се съберат по къщите си на топло, па печката, па жената. Ти къде се скита? За четири месеца два пъти ти видях очите. - Бях в планината. Рече Недко. Природата ме вика, Стара планина ме тегли към себе си. Аз немога, да си стоя във вкъщи.
- Викат те вълците, да се наядат. Усмихна се дядо Кирко.
И както всеки изказваше радостта си зарад сезона, засвири кавал, по него запяха цял хор неземни гласове. Тайнствени, величествени. Цялото село замлъкна, овчарите със светнали очи и блажена усмивка се заслушаха. - Самодивите! Проговори Недко, омагьосан от песента.
- Това не е ли кавала на Вълчан? Попита Танас.
- Да на Вълчан е! И тая година ли него взеха? Все него. - Слушай какви звуци вади Вълчана. За това него взимат, най – добрия е в околията. А тебе Тончо ако те чуят как свириш и за мъж няма да те ползват. Каза Кирко.
В това време горе в планината, Самодивите възхваляваха пролетта. Едни пееха заедно с кавала, а други се виеха във вълшебно самодивско хоро. Стройни и високи, с дълги коси които се мятаха по раменете им, Самодивите ловко подскачаха във въздуха, като сърните кога тичат из гората. Нямаха умора, танцуваха по цели нощи докато не дойде есен. Безбройните им песни оставаха в паметта на селяните цяла зима. И те тръпнеха от желание отново като дойде времето да заспиват сладко на най – хубавите звукове.
- Утре вечер, мисля да обиколя местността и да ги намеря. Рече Недко. Толкова много искам да ги видя.
- Ти луд ли си бе момче? Безумец! Та не знаеш ли че те убиват мъжете. Укори го дядо Кирко.
- Знам но невярвам. Тогава защо не са убили Вълчан? Попита младя момък.
- Вълчан, има дар от бога да свири чудно на кавал. Най - обичаня инструмент от самодивите - Сигурно са много красиви. Въздъхна Недко.
- Казват, че не красиви, ами направо неземни. Обади се Танас.
- Аз, ще се науча да свиря на кавал. Рече Недко.
Като чуха думите му селяните се засмяха.
- Та ти не си докосвал такова нещо! Забележи Танас.
- Имам желание.
- Ти желание може да имаш, ама от всяко дърво свирка нестава.
На другата сутрин рано, рано когато слънцето се показа и започна нежно да гали сънените ливади, Недко поведе овцете си на паша. Вървейки се замисли за неземно красивите самодиви. Гореше от желание да ги види. А щом си наумеше нещо, доде не станеше, не се успокояваше. Скоро седна под едно дърво и извади някакъв вехт, остарял кавал. Сглоби го, положи устни и вкара въздух, по поляната се разнесе свирня, сякаш писък на умиращо животно. Момъкът спря и дълго време гледа кавала. Птиците чуруликаха весело около него и хвъркаха от клон на клон. Тази прелестна природа, дърветата, планината и цветята го изпълваше с щастие. Отново взе музикалния инструмент, и с недоверие направи нов опит. Музиката бе отново неприятна. Но изведнъж старият кавал сякаш сега изработен, съживен и млад, пълен с енергия, зaзвуча тъй сладко. Недко все едно прокара през него не просто въздух, цялата си душа. На друга поляна стадата на двама овчари се срещнаха.
- Тоя Вълчан кога спи? Цяла нощ свири! Че и сега ли? Няма умора. Рече единият.
- Той за това живее, да свири. Отговори другият. Гледай даже птици няма всичко живо се е захласнало. По музиката му.
През деня самодивите почиваха, скрити по пещери или дълбоки усой. Мелодиите стигнаха и до тях. Като плениха една. Макар, че не е присъщо, да се разхождат денем, тя не се сдържа и тръгна да открие, кой така изкусно изпълва цяла планина и гора, с мелодии, които стигат и до най - затънтеното кътче на душата и сърцето, мелодии които могат да запалят огън вътре. Да накарат ангели и дяволи да заиграят заедно. Като откри момъкът на поляната, Лида си помисли: (брей че хубавец, брей че музика) и се показа пред Недко.
- Къде се кри до сега бе момче! Защо не сме те чували преди? Рече самодивата.
- Аз свиря за първи път. Отговори Недко. Захласнат от красотата и. Погледна фигурата, погледът, тези кафяви предизвикателни очи, който веднага те подкосяват и подчиняват. - Ти си много красива! Рече и той. - Ако не бях красива нямаше да бъда самодива. Усмихна се тя. Недко се развълнува, душата му се изпълни с приятни чувства. Сърцето му биеше лудо. От кога мечтаеше да види тези погалени деца на природата. - Аз започнах да свиря, за да ви видя, искам да ме вземеш с теб. Цяла пролет и лято да свиря за вас, за балкана.
- Я какъв си! Днес се научил... а вече готов да свири за самодивите. Добре, ела довечера отново тук, ще те чакам. И красивата самодива, навлезе бавно в гората. Учудена едвам вървеше и си мислеше: (Не ме последва! Какъв момък!) като се прибра в пещерата при сестрите си седна и започна да се усмихва. - Защо се смееш сама? Попита една от тях. - Ах какъв момък видях! Отговори тя. Той свири най-прекрасните мелодии, най-хубавя момък, който съм виждала. А не ме поиска. Неможах да го привлека. Така цял ден тя не успя да дремне. Чу един кълвач да трака по дърво. Прилеп да цвърка в тъмната пещера, а на нея се кавала на момъкът и се причуваше. Въртя се на ляво, на дясно. Сън няма. Привечер след като бе прибрал стадото си, Недко с кавала в ръка припкаше като някое малко дете към поляната. Слънцето бе залязло, щурците свиреха своите песни и приветстваха младият момък. На небосвода ярък и голям месецът сипеше сребристо синята си светлина и придаваше на планината и гората мистичен вид. Лида го чакаше. Беше седнала на поляната, буйната и коса блещукаше обляна от лунните лъчи. А бялата и рокля, леко и нежно се повяваше от благоуханния дъх на вятъра. Като го видя мигом скокна и рече: – Хайде следвай ме. И побегна усмихната в гората. Недко, зачуден я последва. Тичайки в тъмното изпусна кавала си. Поогледа се тук – там но нищо. Отново хукна по самодивата. Тя се щураше между дървета и храсталак и току се обръщаше да покаже закачливия си поглед. След продължително изкачване нагоре по шубраците, най - сетне стигнаха горския кладенец около който се събираха вечер самодивите. Всички започнаха, да се споглеждат и да си говорят ( Наистина е много хубав). Тъй говореха на глас, без да се притесняват от момъкът. – Я Недко, какво правиш тук? Изненадано попита Вълчан. - Ще свиря за тях. Отговори момъкът. - Ти! Момче не се излагай. Чувал ли си моята музика?
- Чувал съм я. каза Недко. - Хайде, че да разберем дали и мелодиите ти са хубави като теб де. Лукаво рече една от самодивите. Момъкът взе кавала на Вълчан, и възгордян от вниманието с което го обсипваха всички, засвири. Самодивите, мигом се заизвиваха в своето прекрасно хоро. А Лида запя. В близките местности, кой каквото прави, го остави. Привлечен от най - невероятната музика. И други звуци се чуваха в нощта, жаби, сови и щурци, цял оркестър ехтеше из Стара планина. Недко, спря да си почине. Всички ръкопляскаха, а животните продължаваха да пеят. Сякаш искаха момъкът по - бързо да засвири отново.
- Браво бе момче! Разтърси всичко живо. Този кавал ти го подарявам. В твоите ръце звучи много по – хубаво. Каза Вълчан. Като потупа момъкът по рамото.
Лида се приближи до него и впи лукав и продължителен поглед. По лицето на Недко от време на време минаваше по някоя срамежлива усмивка. Бузите му поруменяваха и после пак ставаха бели. И възвръщаше гордия си и решителен поглед. - Е какво се гледате сега, па пристанете си! Рече една от самодивските сестри. Я какви сте ми хубави. И започна, да се смее гръмко. Нощта бе още млада. Звездите трепкаха по целия небосвод. И от време на време минаваше по някой пухен облак, който се плъзгаше бавно и скриваше звездния блясък. Тогава и самодивите приличаха на някакво странно видение. С голяма сила, нещо теглеше Недко към Лида. Той искаше да стане и да я прегърне. Да я отведе нейде далеч по планините. Те продължаваха, да се гледат. Момъкът, отдаден на порива се впусна към нея. Но остана изненадан когато не можа да я докосне. Тя беше дух, мъгла, въздух, неговата ръка минаваше през нея и все по голям и подлудяващ старах изпълваше сърцето му . Нима е възможно това. Нима неможе да прегърне любимата си. Стисна юмруци и се отдаде с цялото си сърце на самодивата. Погледите им се срещнаха вплетоха, проникнаха един в друг. И сякаш Недко, стана перце. Свлече се на тревата с отворени очи. И една усмивка огряваше лицето му. А Лида се извърна на страна, видя душата му как крачи пак усмихната около нея. Всички самодиви го видяха. Но Вълчан, вече не можеше, той виждаше само лекото тяло което блажено лежеше на тревата, стиснало кавала в ръка.
- Какъв Глупак! Рече си той. Какъв самодив!
ivailopc

Re: Самодивия

Мнение от ivailopc »

Здравейте! Моля ви, кажете какво мислите за разказа. Това е първят ми опит. Извинявам се за правописните грешки.
herpalike

Re: Самодивия

Мнение от herpalike »

Не съм някакъв критик , беше ми интересно и го прочетох с удоволствие :)
AxlSaint
Мнения: 5
Регистрация: 04 април 2013, 19:10

Re: Самодивия

Мнение от AxlSaint »

Здравей, дай ми някаква връзка, та да ти напиша някои неща относно произведението!
persika

Re: Самодивия

Мнение от persika »

Не съм критик, а страстен читател и мога да кажа, че разказа ме грабна. Атмосферата и чувствата са много добре предадени и някак завладяващи. Благодаря, хареса ми много.
ivailopc[маймунско а]abv[ . ]bg

Re: Самодивия

Мнение от ivailopc[маймунско а]abv[ . ]bg »

Отговор с цитатRe: Самодивия
от AxlSaint » 29 април 2013, 08:22

Здравей, дай ми някаква връзка, та да ти напиша някои неща относно произведението!

Имейла ми е ivailopc[маймунско а]abv[ . ]bg
ivailopc[маймунско а]abv[ . ]bg

Re: Самодивия

Мнение от ivailopc[маймунско а]abv[ . ]bg »

Благодаря ви! Давате ми стимул да продължавам, защото преди време крилата ми бяха подрязани.
Emil_Tonev
Мнения: 4
Регистрация: 08 май 2013, 23:05

Re: Самодивия

Мнение от Emil_Tonev »

Не се оставяй да ти подрязват крилата, приятелю. :)
Пишеш интересно и увлекателно. Хареса ми! :)

Бих ти дал и по-конструктивно мнение, но не искам да избързвам с критика. :) Keep it on!
Отговор

Обратно към

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: 0 гости