Гласът на Вселената

[azdesi]

Здравейте,
Пиша фантастичен роман.
Как ви се струва и да го продължавам ли?
Преди да копирам няколко реда от книгата, ще ви кажа какво се случва преди това. Главният герой и екипажът му вече близо до планетата. Всички започват да полудяват, с изключение на Ран. Започват да виждат починалите си близки и си мислят, че всичко на кораба е само растения. Започват да чуват гласове. Ран хипнотизира екипажът и остава сам. Започва да чува странен глас, който му казва какво да направи. Това е Гласът на Вселената. О общи линии, това е едно същество от енергия, представител на изчезнала цивилизация. Жителите на планетата, към която се стреми Ран и хората му са били нещо като растения, живеят във вода. Могат да регенерират органите си. Водата на планетата има особени качества, помни всичко- без значение психическо или физическо. Съответно цивилизацията на планетата може да запомни всички знания и опит на всеки, с който се срещне. От водата те правят кораби със собствен разум, строят и я използват за всичко. В един момент тя си отмъщава и променя свойствата си. Жителите на планетата вече не могат да се възпроизвеждат. Всеки, който умира остава знанията на на следващите, докато не остава само един представител. С течение на хиляди години, той започва да губи физическата си форма и става енергийно същество. В последствие всичко се предава на Ран, защото съществото иска да предаде знанията си и да умре. Хиляди години съществуване са много.
Това е главата, в която Ран става свръх човек, който ще управлява всичко.

Ран почувства огромен приток на енергия. Чувстваше се като болно дете с висока температура. Всичко вътре в него гореше, виждаше странни светлини и сияния. Имаше усещането, че главата и тялото му придобиват друга форма. Започна транс мутацията, Ран се беше настроил положително, за да може да преодолее болката. Променяха се органите му на молекулярното ниво. Променяше и състава на кръвта му. Изпитваше нечовешка, зашеметяваща болка. Беше му трудно да осъзнае какво се случва. Обливаше го гореща пот. В тялото му бушуваше буря. Опитваше се за запази спокойствие, но болката беше извън измерението на познанията му. Усещаше нестихващ пожар, който изгаряше всичките му органи, Човешкото тяло не бе пригодено за подобен обрат. Ран искаше всичко да свърши и най- после на дойде краят на тази свирепа промяна. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за адското страдание, на което беше подложен. Огнени езици преминаваха през тялото му, адски пламъци променяха органите му. Със всяка фибра от тялото си усещаше болката. Беше му невъзможно да опише какво чувства. Огънят опустошаваше всичко по пътя си, докато не стигна до сърцето. То биеше лудо, опитвайки да запази последните човешки удари. Галопираше бясно, с надеждата, че нещата ще се обърнат. Но уви лукавия огън беше по-силен от всичко. Беше превзел всички органи и нищо не можеше да го спре. Адския пожар превръщаше злощастното сърце във въглен.
Ран усети глух тътен в гърдите си. Овъгленото му сърце направи още няколко предсмъртни човешки стона и стихна. Последва тъмнина и тишина. Нямаше я и болката.
Осъзна, че получава мощен телепатичен заряд, приток нечовешка енергия, който атакуваше нещастния му човешки мозък. Виждаше като на филмова лента преживяванията и усещанията на забравените цивилизации. Усещаше се като същество, прераждало се милиони пъти. Помнеше всички мисли и чувства на похитените раси. Беше хиляди същества в едно. Той не искаше нищо, но получи много. Беше част от безкрайната Вселена. Докосваше и виждаше мислите си. Придобиваше огромно енергийно поле, усещаше как множество радиовълни и вибрации преминаваха през тялото му. Виждаше енергията като материя. В Ран се събудиха всички латентни способности, които би могъл да притежава един земен човек. Колкото повече енергия приемаше, толкова повече се превръщаше в свръхчовек. Чак сега започна да получава отговори на много от въпросите, които го вълнуваха.
Беше нов еволюционен вид.
Усети велика сила в несъвършеното си тяло. Съзнанието му придоби нови размери. Беше разкрепостено и безгранично, излизаше извън пределите на вселенското познание. Единственото създание, което можеше да види безкрайността. Материята на Ран изграждаше всичко съществуващо, а енергията му поддържаше това съществуване, в паметта му се съхраняваше всичко материално и нематериално. Усещаше се красив. Погледна се в едно огледало и видя, че притежава идеалната божествена красота, а реално външно нямаше промяна. Същото лице, очи, вежди, нос. От огледалото го гледаше едно 18 годишно момче с дълбоки кафяви очи, които гледаха замислено. Усмихвайки се появяваха две трапчинки на бузите, които приличаха на малки заливчета. Продълговатото му лице беше едновременно мъжествено и по детски красиво. По челото му падаха непослушни кичури от кестенявата му къдрава коса. Гледаше атлетичното си и стегнато тяло и се чудеше дали визията му ще остане същата. След огромната болка при промяната на органите му, чувстваше голямо облекчение, но и известна доза страх. Не знаеше дали изпитва паника или тревога, но при всяко положение беше друг човек или човешко подобие. Не беше сигурен какво е.
В един момент Ран осъзна, че вече е безсмъртен, неговата действаща сила стана не техниката, а енергията на разума. Знаеше, че с нейна помощ ще може да управлява и изменя материята. Разбра, че притежава способности, за които не беше предполагал, че съществуват. Гласът му можеше да се чуе на километри. Чуваше и най-незначителните шумове. Имаше уникално зрение, виждаше и най-малките прашинки, независимо какво беше разстоянието. Тялото му можеше да приеме температурата на околната среда, можеше да издържи на най-големия студ и топлина. Регенерираше органите си. Неговия език на общуване прие неограничени възможности, притежаваше безпределни телепатични възможности. Знаеше миналото и бъдещето на различни видове и светове. Можеше да контролира материята – предмет, обект или същество да промени мястото си, да промени състоянието на веществото, от твърдо в течно, газообразно. Беше способен да променя материята в енергия и обратно. Можеше да влезе във всяко физическо тяло и астрално тяло. Можеше да повлияе на природата- да предизвика бури, слънчево затъмнение, ледников период. Имаше контрол над космическите обекти. Чуваше не чуващи звуци, като бръмченето на атомите и звуците от космоса. Знаеше всички вселенски езици, разчиташе всички ръкописи Можеше да се пренесе на друго място и физически и психически. Усети видимия и невидимият свят, взаимно свързани и зависими един от друг, почувства вселенското равновесие.

[астронома]

Да-а!Хареса ми!И аз искам да съм като него!