Там долу

[Yassenn]

В смаргадено обагри се деня,
в привидени краски превърна се съня,
в листата сянка и в тревата есенна роса,
времето обгърна се в смях на плачеща тъга.

Покрих света с огнена вълна от студ,
във високото блестеше гаснещ изумруд,
поех си дъх кристално лек
пременен в камък за наранения човек.

Сълза и камък под кракът се срещат,
все още я усещам огнена гореща,
и пак поех си дъх кристално лек,
бреме в деня на наранения човек.