Кратко описание на книгите за сканиране

Търсене и предлагане на помощ при сканиране. Теми за началната работа при цифровизацията.
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!

Мнениеот nqgolova » 14 декември 2007, 17:36

ЛИНКЪЛН ЧАЙЛД
ГРАНИЦАТА МОХО http://www.starlighter.info/br_10_2007/sf3.html
Още не съм чела книгата, но представянето звучи добре. Започвам да я сканирам.
Аватар
nqgolova
 
Мнения: 63
Регистрация: 15 август 2006, 17:47

Мнениеот piki » 14 декември 2007, 19:33

@nqgolova
Звучи много добре.

ПС. Впечатлен съм от бързината и постоянството ти!
piki
 
Мнения: 65
Регистрация: 08 септември 2007, 11:35

Мнениеот nlr » 15 декември 2007, 00:22

nqgolova е като машина бре. :)
Направо се чудя откъде намира време и търпение за всичко това.
Евала.
nlr
 
Мнения: 63
Регистрация: 29 декември 2006, 15:06
Местонахождение: Варна

Мнениеот nqgolova » 15 декември 2007, 09:30

Не е нужно кой знае колко време. За сканиране и редактиране на 100 страници отиват не повече от три часа с размотаването. Освен това си избирам в повечето случаи книги, които не съм чела, за да не ми става скучно, като ги редактирам. Вземам ги от библиотеката, сканирам каквото ми хареса и ги връщам. Понякога се случва да попадна на някоя тъпа книга. Тогава наистина ми е трудно да я завърша.
Аватар
nqgolova
 
Мнения: 63
Регистрация: 15 август 2006, 17:47

Мнениеот Гост » 15 декември 2007, 13:25

nqgolova написа:Освен това си избирам в повечето случаи книги, които не съм чела, за да не ми става скучно, като ги редактирам. Вземам ги от библиотеката, сканирам каквото ми хареса и ги връщам. Понякога се случва да попадна на някоя тъпа книга. Тогава наистина ми е трудно да я завърша.


Ако случайно си пропуснала да прочетеш "12 стола" и "Златния телец" на Илф и Петров, може и да ти харесат. Аз лично бих се включил в редакцията. :D За съжаление книгите ги имам само на руски. А навремето имаше издаден и един сборник с техни фейлетони. :D
Гост
 

Мнениеот MikoBG » 15 декември 2007, 13:28

Сори Гостът бях аз.
Аватар
MikoBG
 
Мнения: 60
Регистрация: 13 февруари 2007, 02:30

Мнениеот nqgolova » 15 декември 2007, 14:29

Съжалявам, Илф и Петров не представляват интерес за мен.
Аватар
nqgolova
 
Мнения: 63
Регистрация: 15 август 2006, 17:47

Синята дама Хавиер Сиера

Мнениеот nqgolova » 11 януари 2008, 22:01

Очарована съм от книгата "Тамплиерските порти" на Хавиер Сиера. От верни исторически факти прави толкова странни умозаключения, че тръпки да те побият. Започвам да сканирам "Синята дама".
Хавиер Сиера е роден на 11 август 1971 г. в Теруел и от дете изпитва дълбока и неутолима страст към Египет. Той е признат журналист, писател и изследовател на псевдонауката и окултните науки. През последните години отделя много време и усилия да пътува и разследва исторически загадки и мистерии, отбягвани от по-ортодоксалните учени. От години Сиера работи съвместно с испански и чужди специалисти, като Греъм Ханкок и Робърт Бовал, с цел проучване съществуването на т.нар. Златен век на човечеството, ситуиран някъде в зората на историята, и на една загадъчна цивилизация, изчезнала около 10 500 години пр. Хр. и дала началото на всички познати ни днес общества.

Всички романи на Сиера имат една “скрита” цел: разбулването на исторически загадки въз основа на реално съществуващи документи и задълбочена проучвателска работа. Една от книгите му – Тайната вечеря, е бестселър в целия испаноезичен свят и е преведена в 37 страни. А книгата му “Синята дама” се радва на широк читателски интерес в 40 държави, сред които са САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Италия, Норвегия, Швеция, Финландия, Дания, Полша, Корея, Румъния, Нидерландия, Гърция, Сърбия, Словакия, Португалия, Литва и много други.
Хавиер Сиера е първият испански автор, влязъл в Топ 10 на престижната бестселърова класация на Ню Йорк Таймс под номер 6 с романа си “Синята дама”.
Журналистът Карлос Алберт тръгва по следите на загадки, които ще го преведат отвъд времето и пространството.

1629 г. Конкистадорите вече са завладели Централна Америка и налагат новата християнска вяра с подобаващо усърдие. Но проповедниците на словото Божие се натъкват на странен факт: едно местно племе вече познава основите на вярата. Как и откъде е дошло това знание?
По същото време в манастир в Испания една млада монахиня знае за индианските племена повече от самите мисионери. Как сестра Мария Хесус де Агреда е съумяла да посети Ню Мексико повече от 500 пъти, без да напуска манастира? Защо самата Инквизиция не успява да уличи монахинята в измама?
А в днешно време Ватиканът разработва таен проект за изграждане на машина на времето, която ще им помогне да видят миналото. Защо се страхуват да покажат изобретението си на света? И какво общо има ЦРУ с всичко това?
Аватар
nqgolova
 
Мнения: 63
Регистрация: 15 август 2006, 17:47

Мнениеот piki » 12 януари 2008, 02:21

Усещам, че Хавиер Сиера ще ми хареса много!
piki
 
Мнения: 65
Регистрация: 08 септември 2007, 11:35

Мнениеот nqgolova » 12 януари 2008, 02:33

Подготвила съм и "Тайната вечеря" за сканиране. Отзивите за нея са още по-добри.
Аватар
nqgolova
 
Мнения: 63
Регистрация: 15 август 2006, 17:47

Мнениеот nqgolova » 03 февруари 2008, 11:03

Ето и представянето на "Тайната вечеря" на Хавиер Сиера. http://www.hermesbooks.com/news.php?newsID=106
За съжаление няма повече негови книги преведени на български.
Аватар
nqgolova
 
Мнения: 63
Регистрация: 15 август 2006, 17:47

Мнениеот MesserSchmidt » 29 март 2008, 22:17

Самюъл
Хънтингтън
СБЛЪСЪКЪТ
НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ
И ПРЕОБРАЗУВАНЕТО НА СВЕТОВНИЯ РЕД

Анотациите от книгата:
„Сблъсъкът на цивилизациите" е една от най-значимите книги, появили се
след края на Студената война.
Хенри Кисинджър

Върховно интелектуално постижение, смело, провокативно и наситено с
въображение. Основополагащ и оригинален труд, който ще предизвика
революция в представите ни за международна политика.
Збигнев Бжежински

Историята на човечеството е история на цивилизациите... Всяка цивилизация
разглежда себе си като център на света и пише собствената си история като
основен драматичен сюжет в историята на човечеството.
***
Пришпорена от модернизацията, световната политика се преструктурира съобразно
културни критерии. Сближават се народи и страни със сходни култури. Народите
и страните с различни култури се разединяват. Съюзи, дефинирани от идеологията
и от отношенията между свръхсилите, отстъпват място на съюзи, основаващи се
на обща култура и цивилизация. Политическите граници се преначертават така,
че да съвпаднат с културните граници: етнически, религиозни и
цивилизационни. Културни общности заменят блоковете от периода
на Студената война,а разломите между цивилизациите се превръщат
във фронтови линии на глобалната политика.
Самюъл Хънтингтън

И моето мнение:

Това което разбрах от тази книга е че Запада го е страх че за в
бъдеще ще трябва живее заедно с други държави и цивилизации които
ще са равнопоставени с него. Според автора тези държави които ще заплашат "господството" на Западния свят ще са Китай и мюсюлманските
държави. Книгата е писана през 90-те и страда от един основен
недъг за такива писания - егоцентризма. В смисъл че сега в момента
какво се случва е определящо и най-важно за бъдещето. А бъдещето
определено е черно. И за т.нар. западна цивилизация и за някои
държави гравитиращи около нея или искащи да се идентифицират
като "западни". Според автора определящото за една цивилизация
е религията. Западната цивилизация се идентифицира с протестантстките
и католическите държави. Синоистка - Китай и околните му държави.
Японска цивилизация -Япония. Индуистка - Индия. Ислямска - страните
в които официалната религия е ислям или мнозинството от населението
е мюсюлманско. Латиноамериканска - Латинска Америка(за по-незпознатите
- цяла Северна и Южна Америка без САЩ и Канада се включва в това
понятие).Африканска(в скоби е отбелязано вероятно) - тук е пълна каша
според мен. Явно за тези държави спадащи към нея определящото е че са в
Африка и са слаборазвити. За Русия и православните държави никой не
ги слага в сметките тогава (през 90-те).
Цитирам дословно: "В модерната епоха под западна цивилизация се подразбира
евро-американската или
северноатлантическата цивилизация" - стр.56. Край на цитата.
Все пак по-нататък срамежливо се упоменава и православна цивилизация.
В граничната зона между отделните цивилизации възникват и конфликтите.
Но при по-внимателно вглеждане се забелязва че всъщност в огромната част
конфликта е между ислямска и друга цивилизация. Споменава се този странен
факт но според автора, обяснението му е че ислямския свят нямал
държава-ядро(пак термин от книгата)или държава която е водеща и така
всяка отделна ислямска държава си прави каквото си иска. За самата религия че може да има връзка с тази агресивност нито дума. Впрочем автора прави
връзка между революциите и процента на младото население в една държава.
Като стане примерно над 30% и следва сблъсък.Интересно...
Другото интересно е че според автора Югоизточна Азия и Китай ще следват досегашния
западен модел на развитие - експанзия- териториална и/или икономическа. Пак не
отчита особеноста на азиатските държави и религии които са доста
по-вътрешноориентирани и самовглъбени.
Казано честно очаквах книгата да е по-интересна и задълбочена, но след като е
набъкана с отдавна предъвкани и похабени термини-клишета като - Права на човека
било едно от отличаващите черти на Запада), демокрация, сътрудничество между
народи, глобализация, НАТО и т.н. и т.н. - я прецених че не е по мой вкус. За
доказателство че доста неща в реалността не са точно така както са написани ето
цитат:

"... Китай и Иран се опасяват, че в крайна сметка западните страни ще застанат
зад Съединените щати дори само защото Съединените щати са подкрепили Франция и
Великобритания в две световни войни. За да предотвратят това, те тайно разполагат
в Босна и в Алжир ракети със среден обсег на действие, носещи ядрени бойни глави,
и предупреждават европейските сили да стоят настрани от войната. Както става почти
винаги с китайските опити да бъдат сплашени други държави освен Япония, това
действие предизвиква точно обратна на желаната от Китай реакция. Разузнаването на
САЩ узнава за ракетите и докладва за разположението им, а Съветът на НАТО излиза с
декларация, че ракетите трябва незабавно да бъдат демонтирани. Преди НАТО да може
да предприеме действия обаче, Сърбия, в желанието си да възвърне историческата си
роля на защитник на християнството срещу турците, нахлува в Босна. Хърватска се
присъединява към нея, двете държави окупират и си поделят Босна, пленяват ракетите
и се стремят да довършат започнатото етническо прочистване, което са били принудени
да прекратят през 90-те години на XX в. Албания и Турция се опитват да помогнат на
Босна; Гърция и България нахлуват в европейската част на Турция, в Истанбул избухва
паника, а турците бягат през Босфора. Междувременно изстреляна от Алжир ракета с
ядрена бойна глава експлодира близо до Марсилия и НАТО отговаря на огъня с
опустошителни въздушни атаки срещу цели в Северна Африка."

Има някои прилики със сегашните мантри за заплаха от ракетен удар от Иран и
Сев. Корея , но самото развитие на хипотетичната бъдеща голяма война е смешно.
Щели сме да нахлуем в Турция... по-вероятен е обратния вариант , но да не
предизвиквам съдбата...
Това са мой мисли относно тази книга и с тях не се стремя да ви откажа да я
прегледате все пак.
MesserSchmidt
 

Re: Сонетите на Шекспир

Мнениеот Гост » 05 април 2008, 12:36

Lina_acad.bg написа::P За Шекспировите Сонети литературната критика е писала толкова (като обем), колкото за "Хамлет". Те наистина са прекрасни. И аз имам едно непретенциозно томче - превод на Свинтила - трето издание от 1997. И двамата преводачи са брилянтни познавачи на английския (аз не мога така - затова и нямам мнение чий превод е по-точен и по-красив). Ивайло Петров преведе като че ли целия Шекспир. Ще е хубаво ако този труд бъде вписан във виртуалното пространство. Преводите на Свинтила също. Доколкото помня и Гео Милев беше правил превод на "Хамлет" - нецензуриран.

Все пак - ВАЛЕРИ ПЕТРОВ! Преведе го брилянтно.
Гост
 

Мнениеот MesserSchmidt » 23 април 2008, 19:40

Валентин
Пикул
КРАЙЦЕРИТЕ

Действието в романа се развива в навечерието и по време на Руско-японската война през 1904 г. Героя е един малд мичман служещ в ескадрата крайцери базирани във Владивосток.
Събитията са показани чрез разказа за неговия живот. Има и любов и битки и трагедия и разбира се развръзка която очаквано е отражение на тогавашното време. По-интересното е разбира се описанието на войната и сраженията които са описани доста живо от автора.
Това е войната чрез която Япония се затвърждава като велика световна сила, а за Русия е началото на поредицата от трагични събития довели до краха на империята. Поражението в тази война води до т.нар. революция от 1905 година, а след това и до тази в 1917. Всъщност след всяко военно поражение следва гражданска война и упадък и обратното - ако извоюва победа даже и на гигантска цена държавата и строя се стабилизират и утвърждават. Пример е и самата Япония - успеха и срещу Русия изостра амбициите й, следва доста краткото и участие в Първата световна война, победата в Манджурия и накрая стига до поражението във Втората световна война в която губи всичко постигнато дотогава.
Причините за поражението на Русия в тази война според автора са некадърното командуване на армията, флота и самата държава , а обикновенните войници са възвеличани като герои в духа на тогавашните традиции в соц . романите. Някъде бях чел един подходящ цитат : "Горко и на тази държава която има нужда от герой."
Абсолютно правилен е според моето скромно мнение.
MesserSchmidt
 

Мнениеот MesserSchmidt » 23 април 2008, 20:17

БЕТИ МАХМУДИ И УИЛЯМ ХОФЪР
НЕ БЕЗ ДЪЩЕРЯ МИ

Това е разказа на една американка имала нещастието да се омъжи за иранец който чрез измама я завежда в Иран и я принуждава да живее там. Описанието на дивашките ориенталски нрави и порядки е разтърсващо. Култура , манталитет, отношение към жените, хигиена - всичко е напълно в ислямските традиции. Колкото и да е преувеличила авторката съм склонен да и повярвам че живота там е бил или е точно такъв. За съжаление има и доста момичета от България които се подлъгват и се женят за араби и мюсюлмани и преживяват почти същото. Така че мили сънароднички ви съветвам да хвърлите едно око на тази книга и после да се замислите преди да се вземете с някои арабин, турчин или какъвто и да е представител на тази дивашка религия исляма. Даже преди няколко години имаше идентичен случай с една българка оженила се за сириец - била е използвана като животно за разплод и работа. Накрая се е измъкнала но като е изоставила децата си.
Точно такъва е и случая описан в книгата - мъжът на Бети(авторката) я омайва с професията си и с галантността си и на нея и изглежда че е напълно цивилизован и нормален човек със западно мислене и манталитет, докато не се връща в ,,естествената'' си среда в Иран. Там той си разкрива истинското мислене и манталитета на ориенталец. След доста перипетии накрая развръзката е все пак щастлива и авторката спасява и себе си и детето си.

П.П. За Сонетите на Шекспир - един човек си е поиграл да сканира илюстрациите от изданието които мен ме примързя да сканирам от същото издание което съм пуснал в нета: luben-dimanov.hit.bg
Вижте ги наистина си заслужават и браво на човека който ги е оценил.
Той също е на моето мнение че превода на Владимир Свинтила е по-добър от този на Валери Петров ;-)
MesserSchmidt
 

Мнениеот Messerschmidt » 04 юли 2008, 22:48

БАРИ ХАЙНС
ПОГЛЕДИ И УСМИВКИ

Малък град в затънтената провинция. Юноша току-що завършва училище и навлиза в
живота.
А живота когато си обикновен безработен младеж не ти предлага особенно широки
перспективи.
Човешкото бездушие и безразличие са на всяка крачка. Проблемите с парите, търсенето
на работа, приятелите и една малка любов са навсякъде еднакви. Само мястото на
действието в книгата е Англия през 80-те, а не някое софийско предградие от 90-те
или дори и сега.
Книгата е доста мрачна и подтискаща но все пак никак не е лоша. Автора определено
е описал в доста пресилени мрачни краски живота в капиталистическа Англия и това
определено е повлияло да се издаде книгата през соц. времето в България. Нещата
както са описани са звучали като доста далечни и чужди на тогавашните читатели, но
в сегашното безвремие в Бг са си напълно реални и актуални. Аз я четох вече когато
настъпи дивия капитализъм и можех да направя сравнението как е било преди и как е
сега ...

ЕЛИАЗА БАЗНА
A3 БЯХ ЦИЦЕРОН

През Втората световна война един прост служител при британския посланик в Турция
открадва прословутите протоколи от Техеранската конференция и ги предава на
германците. Информацията съдържаща се в тях разкрива плановете и намеренията на
съюзниците за воденето на войната. За учудване или нещастно стечение на
обстоятелствата германците почти не се възползват от нея понеже смятат че е
дезинформация. Ако са я взели под внимание десанта в Нормандия (операция Овърлорд)
е щял да завърши плачевно за англо-американците. Но съдбата явно е решила друго...
В книгата Елиаза Базна описва как е станал шпионин за германците. Причината е
прозаична - пари. Иначе има и доста поукрасени неща в типичния стил на Джеймс Бонд -
красиви жени, преследване с коли, предателство, лукс и разкош и накрая развръзката
която е малко странна.
Впрочем в нета съм чел че отношенията между посланика и прислужника са били доста
по-"приятелски" отколкото е описано тук и това отговаря на въпроса как толкова
лесно един прост камериер е получил достъп до спалнята на посланика и секретните
документи.
Накрая обаче всички са губещи - парите с които германците заплащат за информацията
са фалшиви .След войната Елиаза Базна пише до тогавашния канцлер на ФРГ като иска
компенсация , но веднага се сблъсква със западняшкото двуличие и получава резонен
отказ.
Предателката която го проваля е секретарката на германския шпионин. Нейните подбуди
пък са напълно смехотворни - поради любовно увлечение към някакъв американец решава
да работи за противника. Накрая и тя логично е употребена и захвърлена от
американците и не получава нищо.
Messerschmidt
 

Мнениеот Messerschmidt » 08 ноември 2008, 19:29

ЗИГФРИД ШНАБЛ
МЪЖЪТ И ЖЕНАТА ИНТИМНО

Проблеми на нормалния и смутения полов живот

За книгата
Издадена е през 1979 година и е ДЕВЕТО немско издание дотогава.
В България по сергийките съм я виждал поне с две различни корици така че са били поне 2 издания. Предполагам навремето е била доста "сочно" и пикантно четиво, понеже книги на
такава тематика почти нямаше(или аз поне не съм виждал) и това предполага че преди да се издаде е била гледана под лупа от поне две групички - едната с професионална насоченост(лекари и психолози) и другата от комунистическа морална гледна позиция.
Както и да е - от сегашна гледна точка(засипани с тонове порно и откровенно развратни литературни "произведения") книгата е доста суховата и написана от повече научна гледна точка, отколкото от чисто сексуална. Занимава се с проблемите на общуването и привличането между половете , а не кое и как се прави под юргана (на което наблягат масата днешни книжки и книжлета тип нарчъчници по секс). Разглежда следните теми:
- природни и културни предпоставки на човешката сексуалност
- полово развитие и възпитание
- полово сношение - твърдо от научна гледна точка.Никакви пикантерийки ;-)
-Полови смущения и борбата с тях
- Смущения в половото влечение и задоволяването на жената - разбрах единствено че
тогава (а и сега) в секса главната причина за проблемита са по вина на жената и нейната психика. Доста смущаващо според мен.
- Смущения в мъжката потентност и еякулацията - тук пише че повечето случай на импотентност
пак били от психическа потиснатост и очаквания в мъжа - и съответно чрез психотерапия били напълно преодолими. Съмнително е според мен но все пак е написно от доктор ;-).
- Сексуална чувственост и предпазване от бременност - тук повечето неща са страшно остаряли
По-добре да не следвате съветите в тази глава ;-).
- Отклонения в половия живот - тука е само бегло описано какво представляват повечето такива
ненормалности, които в днешно време упорито ни ги налагат като мода и стил на поведение/
- Хомосексуалност у мъжа и жената - доста толерантно за тогавашното време е написаното - явно си влияе чувството за вина от войната упорито натяквано на всички немци.

Има доста статистически данни и резултати от изследвания на сексуална тематика които също са
са интересни да се видят. Графиките и диаграмите не съм ги качил, но ако я направя на PDF книжката ще ги включа.
А тук има още едно мнение за тази книга:
[url=templar.blog.bg/viewpost.php?id=190201]templar.blog.bg/viewpost.php?id=190201[/url]

Един цитат от него:
>>>>>>>>>>>>>>>>>>
"Мъжът и жената инимно" е хубава и грамотно написана книга за секса. Ако игнорираме глупостите за социалистическото семейство - клетка (все пак книгата беше на въоръжение в целия Варшавски договор), останалото е смислено и полезно. Едно добро ръководство по секс за консерватори.
Замислям се обаче, дали фактът, че поколения наред имахме само тази книга и нищо друго не е сред основните причини българските мъже масово да шофират с превишена скорост, а в политиката да има толкова много жени...
<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<
дали е верно всеки може да си прецени ;-)


ВИКТОР ОСТРОВСКИ
КЛЕЪР ХОЙ

МОСАД
/ПО ПЪТЯ НА ИЗМАМАТА/

Написана е от бивш агент на МОСАД който по морални или по скоро материални съображения е решил да оклепа бившите си работодатели. Май повечето автори на тази тема са си просто едни предатели, които след като са видяли че няма с какво друго да се прехранват след като са напуснали сладката си работа в тези служби изведнъж ги удря на съвест и почват да пишат против тях. Може и черен ПР да им правят знае ли се...
Автора още в началото ни разказва за (според него) най-успешната акция на МОСАД- спирането на иракската ядрена програма и Операция ,,Сфинкс" - бомбардирането на ядрения реактор близо до Багдад. Интересното е че уж че тогава бил напълно унищожен, а по време на "освобождението" на Кувейт 91-ва година САЩ го бомбардира още на втория ден като приоритетна цел. Описани са и други успешни операции насочени главно срещу ООП, както и Сирия.
Автора казва че е бил повикан на конкурс за МОСАД почти случайно, но ако се зачете човек по-подробно открива че не е бил случаен човек - баща му е бил командващ на ВВС база, чичо му пък бил някаква важна фигура в израелската съпротива и т.н. А и той станал най-младия офицер в израелската армия - макар че реално не е участвувал във война. Описва какъв бил подготвителния курс и обучението в академията на МОСАД както я нарича, макар че някои упражнения май са доста поукрасени и преувеличени. После постъпва на служба и се занимава повече с организаторска работа и координация на операции. Провалът му настъпва когато не съумява навреме да предупреди Израел да не отвлича някакъв самолет в който се предполага че има хора на ООП. Според него той не бил виновен, бил разбрал че е уловка но накрая важните клечки над него решили да го използват за изкупителна жертва за гафа. И той избягал преди да го натирят на военна служба в Ливан. Направо умилително и правдоподобно ...
А още когато бил курсант при едно упражнение се сблъскал с важен бивш шеф на отдел в МОСАД и го разобличил като мошенник. В книжката на доста места се споменават и топлите връзки на Израел със САЩ и бизнеса с оръжие без значение дали е със съюзник или врагове, което си е доста странно. Иначе доста неща са бая изопачени и прикрити , но все пак е интересно да се прочете за тях, а ако се заинересува човек лесно може да намери доста информация в мрежата и да си подреди правдоподобна картинка на събитията.
Messerschmidt
 

Мнениеот Messerschmidt » 11 януари 2009, 16:10

ДАНИЕЛ ДЕФО
ДНЕВНИК НА ЧУМАВАТА ГОДИНА

Даниел Дефо е широкоизвестен като автор на Робинзон Крузо, но това е само една нищожна част от творчеството му. Като личност той е далеч по интересен от най-известиния си герой - бие се на страната на херцог Монмът при Седжмор (който е чел Капитан Блъд вероятно ще се сети за кое събитие става въпрос),бяга във Франция, фалира, пише реакционни памфлети за които го осъждат и приковават на позорен стълб, отново фалира и накрая му провървява - постъпва на шпионска служба и под различни пркрития пътува из цялото кралство и се среща с множество интересни хора които му дават материал за теми.
Дневника на Чумавата година не е докумнетално четиво. Дефо е бил бебе по време на голямата чума от 1665 г. , но фактите и случките които описва са от първо лице наистина живяло по време на чумата в Лондон. Даже в увода на книгата се споменава че този дневник е едно от малкото псевдоисторически произведения което се приема с доверие от историците. И наистина е така - даже и само като човек чете седмичните статистически справки за починалите от чумата от различните лондонски енории които Дефо едва ли е измислил и от които човек настръхва. Описанията на живота и порядките в Лондон и Англия през XVII в. е също достоверно и правдоподобно. От сегашна гледна точка тогавашното мислене и методи за борба с чумата и лечението й,са си колкото наивни толкова и смешни, но за тогавашното общество са си били напълно сериозни. Хората са нямали представа че заразата се разпространява с ухапванята на бълхите живеещи по плъховете, а не по въздуха. Лечението на заразените е ставало чрез разяждане с киселини или срязване на отоците по тялото на нещастните болни за да изтече гнойта - разбира се тези манипулации са били изпълнявани без упойка. А най-честото им облекчение и утеха е била религията и вярата че това е Божие наказание за греховете им.

МОЛ ФЛАНДЪРС

Тук е описан живота на едно лондонско момиче или както е анонсиран от самия Дефо в подзаглаавието на книгата - ,,СПОЛУКИТЕ И НЕВОЛИТЕ НА ПРОЧУТАТА МОЛ ФЛАНДЪРС
родена в Нюгейт, която през разнообразния си живот, продължил шест десетилетия без да се смятат детските й години, дванадесет години беше държанка, пет пъти — съпруга (от които един път на собствения си брат), дванадесет години крадла, осем години заточеница във Вирджиния и накрая се покая, забогатя, заживя честно и умря в разкаяние.
Написано според нейните собствени спомени,,

Накратко - тя се ражда в тогавашния лондонски затвор Нюгейт, изоставена е отгледана от цигани след това попада в приют и изведнъж и провървява като я взема за отглеждане една дама от висшето лондонско общество. Един от синовете на тази дама я прелъстява и това според нея и тогавашното мислене е грях които и съсипва живота. После нещастната девойка се жени за другия брат който пък е бил влюбен в нея. Има още няколко женитби и любовника една от които е със собствения и брат и накрая (според нея) си намира подходящия мъж. Малко като латиноамериканска сапунка , но всъщност се е доста увлекателно и интересно четиво.
И наблягането и движещата тема не е в различните любовни похождения и приключения на героинята а е доста по-прозаична причина - ПАРИТЕ. Направо е отблъскващо и отвратително да се чете как тогавашните мъже са си избирали съпруги по зестрите им. Последния съпруг също се жени по сметка за нея но според автора той бил правилния и избор. Ето и кратък откъс от книгата:

>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>
Бих останала и по-дълго, но това, което тя ми бе обещала, се случи на нея — тя се ожени много добре. Другите жени се нареждаха, а на мен не ми вървеше.
Никой не ми правеше предложение — освен двама-трима боцмани и неколцина други мъже, които не бяха нещо повече от тях. Колкото до капитаните, те бяха два вида: такива, които имаха добро положение, тоест притежаваха добър кораб и бяха решили да се оженят за жена със зестра; и такива, които нямаха работа и търсеха жена, за да могат да се докопат до кораб, тоест или жена с пари, понеже това би им дало възможност да купят дял в някой кораб и по този начин да привлекат съдружници, или пък жена, която има връзки с влиятелни хора в корабоплаването и би могла да издействува капитанско място за някой млад човек. Tъй като нямах нито пари, нито връзки, изглеждаше, че що остана без кандидати. Скоро от личен опит разбрах, че браковете се сключваха по обмислен план — с оглед на парични сметки или за търговски интереси и любовта не играеше никаква или почти никаква роля.
Както казваше моята зълва в Колчестър, красотата, духовитостта, добрите маниери, умът, доброто поведение и възпитание, добродетелта, набожността и всички други телесни и душевни качества нямаха значение. Единствено зестрата представляваше интерес. Наистина мъжете избираха любовниците си, водени от порива на чувствата, и за една к. . . беше необходимо да бъде миличка, с хубаво тяло, хубаво лице и приятно държане. За една съпруга това не беше нужно — никаква уродливост не шокираше вкуса на мъжете, никакви лоши качества не им правеха впечатление, парите бяха всичко. Зестрата не беше нито гърбава, нито уродлива и парите бяха всякога приятни, каквато и да беше жената.
<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<

Не случайно капитализма се е развил най-напред в Англия ;-)
Messerschmidt
 

Мнениеот Гост » 08 декември 2009, 17:32

Сакьо Комацу
Потъването на Япония

Разказва се за хипотетичното потъване на Япония. Основно дразни пълния наивитет и аматьорщина
на автора по отношение на техническите въпроси при описанията на научните и инженерните работи в книгата.
Това впрочем се наблюдава при почти всички съвременни писатели на sci-fiction. Едно време са можели да
ги предвидят в основни линии нещата но съвременноста е просто извън въображението и възприятията на
обикновенните и незапознати лаици опитващи се да дращят футуристични небивалици.
То и затова решиха да се върнат в миналото - дракони,вълшебници магии и прочее...
Там поне няма кой да ги обвини в нереалност и некомпетентст в описанията. Как и да е.
Има филм по книгата с хепиенд разбира се. Нелош е.
Навремето (80-те) филмите с катастрофи бяха доста на мода и много се тачеха от зрителите.
Сега отново почнаха да ги преоткриват ама вече не е същото поне за мен.

Асен Г. Христофоров
Искровете

Това е пътепис за селцата по поречието на двата Искъра в Рила към Мальовица.
Сега който е ходил няма да открие нищо общо освен още по-деградиралата селяния от местните
а и от придошлите мутри и новобизнесмени които настроиха вили там. Впрочем така дъвканите имоти
на Симеон Кобургготски обхващат кажи речи цялото землище на Бели Искър там - дет се вика на
спечелилите честито - местните могат да пият по една вода от Черни Искър.
То впрочем и водата я няма - взета е за София и реката лятото е една вада с много камъни.
Автора Асен Г. Христофоров е доста ерудирана личност който след като е видял накъде е тръгнала
България след Втората Световна се е оттеглил и е живял там по тези места - в с. Говедарци.
Иначе е бил професор по политикономия,преводач и т.н. - за съжаление не е случил времето
и мястото човека. Жалко че не го преиздават, а спекулантите от Славейков искат цифра за книгите му.
Но те са само за запознати ....

Тодор Андреев
Крахът на аферата ,,ФАУ"

Разказва се за немската програма за създаването на оръжията на отмъщението - първите реално работещи -
крилатата ракета ФАУ-1, балистичната ФАУ-2 и програмата за немската атомна бомба. Разбира се автора е
на страната на прогресивните сили. Той впрочем е бивш полковник ако не се лъжа от БНА.
От днешна гледна точка май все повече хора съжаляват че немската програма поради едно грешно изчисление
не е успяла... Но я да си трая че откак настъпи демокрацията и гласността някои теми и мисли са табу.

Фьодор Сергеев
Тайното оръжие на агресията (Подривната дейност на САЩ срещу СССР)

Малко като продължение от разсъжденията по горната книга.
Това че флагмана на демокрацията САЩ са и най-полицейскта и милитаристична държава в съвремието ни едно време ни
убеждаваха и го пишеха, но ние не вярвахме. Сега след настъпването на промените за наше съжаление се убедихме че си е
точно така. Че даже и отгоре... Тотален контрол и следене. Биг брадър и промиване на мозъци отвсякъде...
Нейсе ще го преживеем някакси. Та за книгата - разглежда структурата дейността и организацията на разузнавателните централи
на САЩ през Студената война. ЦРУ е само една от тях. Другите са АНС, разните разузнавания на отделните
клонове въоръжени сили и т.н. Описано е и техническото осигуряване - спътници, самолети, станции за подслушване и т.н.
Обработка и систематизиране на информацията от открити източници. Вербуване на агентура,диверсии и други такива
дейности не прилягащи много на "ценностите" защитавани отвъд Атлантика...

Валентин Пикул
Реквием за кервана PQ -17

Разказва се за лошата съдба сполетяла военния конвой PQ -17. Според автора английското адмиралтейство е виновно
за това да бъдат потопени почти всички кораби от кервана като е дало заповед да се разпръснат. Не се и казва и дума
за това че съветския Северен флот и авиация също носи вина като не е осигурявал прикритие при подстъпите към Мурманск.
Та като пренебрегнем пропагандата и идеологията книжката си е увлекателно четиво с някои романизирани герои и случки.
В сравнение с днешните издавани книжлета за WWII пък направо може да мине за документално исторически извор...

А тук съм качил всички книги които съм сканирал форматирани в ПДФ-и.
Гост
 

Предишна

Обратно към Сканиране

 


  • Подобни теми
    отговори
    прегледи
    Последно мнение

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: Google [Bot] и един гост