Хари Потър и Търсача на Вълшебства

[mtv6925]

Хари Потър и Търсача
на вълшебства




Седма Глава:



Разсъмваше се когато се появиха на малка покрита със сняг уличка.
Огледаха се и като се увериха,че никой не ги е видял,излязоха на голям площат.

-Къде сме ? - попита Рон

-Рейкявик. - отвърна му Патрик - Последвайте ме!


Прекосиха плщада и се озоваха пред огромна редица от магазинчета.
Навсякъде гъмжеше от хора бързащи за работа и Хари подтичваше леко за да настигне останалите.

-Влезте тук.

Патрик им посочи тясна врата между два магазина.

Мушнаха се през тясната врата и се озоваха в сутерен.

-Добре дошли в "Рейянескаги" -дребничък мъж с пясъчно руса коса и мънички кръгли очилца ги посрещна.

-Искаме да наемем стая. - каза му Патрик без да увърта.

-Да,разбира се,имаме свободни,но предполагам,че ще наемете няколко? - отвърна му мазно дребосъка

-Всъщнос ни трябва само една и ако може да има прозорец към улицата.

-Добре,последвайте ме моля.

Качиха се по стълбището до втория етаж,минаха през голям коридор с много врати.Спряха пред последната стара дървена врата.

-Стаята е мъничка. - отбеляза домакина,явно обиден,че няма да наемат повече стай.-Но ако иската може да наемете и съседната ще ви струва петдесет лири седмично.

-Не,благодаря ви все пак. - промълви Патрик,подаде му няколко монети и се мушна затръшвайки вратата пред носа му.

Стаята найстина беше мъничка в нея имаше само легло със стари одеала и стар бюфет окачен със вехторий.

-Патрик,имам въпрос! - каза Рон

-Кажи? - отвърна му Патрик,надзърна през прозореца и пусна завесите.

Стаята стана още по мрачна,сега Хари трудно успяваше да различи фигурите им в тъмнината.

-Как по-точно ще се съберем в тази малка стая ? - попита Рон

-С магия естествено,що за глупав въпрос?
Имам малко работа в града,изчакайте ме тук!

Патрик отвори вратата,но се спря.

-Не мърдайте от тук,няма да се бавя.

Веднага щом затвори вратата,Рон се метна на леглото.

-Умирам от глад.Защо не се разходим из града и не хапнем нещо?

На вратата се почука тихичко.Тримата се спогледаха и извадиха пръчките си.
Хари отиде до вратата и натисна дръжката а Хърмаяни и Рон застанаха до него с вдигнати пръчки.

-Кой е ?

-Ъм…домакина. - чу се мазен глас

Хари открехна вратата.

-Какво искаш ?

-Ако сте гладни имаме превъзходна кухня,за някоко лири ще се нахраните до насита? - изрецитира дребосъка опитвайки се да надзърне през Хари.

-Благодаря,но сега не сме гладни. - отвърна му хладно Хари и затръшна вратата пред носа му.

-Но…защо го отпрати,аз съм гладен? - имрънка Рон и се метна отново на леглото

-Нося малко храна. - каза му Хърмаяни вадейки няколко сандвича от чантата си.

Рон сграбчи един и го излапа лакомо,като примлясваше доволно.Изяде още един и доволно се отпусна на единственото легло в стаята,няколко минути по-късно спеше непробудно.

Хърмаяни седна на един стол и се зачете във "Въображаемата" книга.

Навън времето се заоблачи и задуха силен вятър.Хари виждаше как върховете на дърветата се поклащаха в зловещ танц,докато вятъра свистеше.
Извади парче пергамент и мастило.

-Какво правиш ? - Патрик беше влезнал тихо в стаята.

-Пиша писмо на Джини.Трябва да знае,че сме добре.

-Убеден съм,че Моли я е усведомила вече.

Патрик се протегна и издърпа пергамента от ръката му.

-Но…

-Достатъчно Хари.Ако хванат совата ти ще разберат къде сме а точно сега трябва да се концентрирам върху няколко задачи и няма да е умесно няколко смъртожадни да се мотаят около нас.

-Има право - обади се и Хърмаяни

Патрик разтърси Рон и той скокна стрснато.

-Какво…станало ли е нещо?

-Да,спиш в неподходящо време. - каза му твърдо Патрик. - Трябва да ви кажа нещо…

Тънък остър звън изпълни стаята,Патрик извади пръчката си и им направи знак да пазят тихо.

Хари и Рон се спогледаха и извадиха свойте и следвани от Хърмаяни застанаха един до друг готови да се отбраняват.

По коридора се чуха тихи стъпки приближаващи към стаята им.

Някой натисна дръжката на вратата и се чу тихо "ОХ".

Патрик отвори рязко вратата и в ръцете му се строполи Катрин.



* * *



-Мисля,че идва на себе си?

Патрик стоеше до прозореца и наблюдаваше отвън,докато Хари и Рон правеха опити да измагьосат легло от въздуха.

Всички се струпаха около Катрин.

-Добре ли си ? - попита я Патрик

Тя кимна бавно и опита да се повдигне.

-Трябва да си починеш,направих ти отвара
от нея ще се почустваш по-добре.

Катрин не му обърна внимание.Облегна се на възглавницата и огледа стаята.

-Къде сме?

-В Рейкявик. - отговори и Рон.

Сянка на съмнение мина за миг по лицето й.

-Трябва да тръгваме веднага.

Катрин се изправи рязко и залитна.Рон успя да я хване,преди да падне.

-В това състояние не можеш да ходиш никъде. - каза Хърмаяни

-Не…те знаят.Ще ни намерят.

-Кой? Смъртожадните ли? - попита я Хари

-Да…съжелявам Патрик.

-Важното е,че си добре.

-Те знаеха за родителите й.Бяха много,не успяхме да ги отблъснем.

Хърмаяни изпусна отварата на пода.

-Те добре ли са?

-Смъртожадните ги отведоха.

Хърмаяни се строполи на пода.

Рон остави Катрин да седне на стола и прегърна Хърмаяни.

Едри сълзи се стичаха по лицето й.

Патрик помогна на Катрин да стане.

-Пригответе багажа си,тръгваме.Хърмаяни спри да плачеш,така не им помагаш.

-Но т…те са мъ…ъртви - проплака тя

-Едва ли.Ако ги искаха мъртви,нямаше да ги отвличат а щяха да ги убият там.Трябва да разберем защо?

Хърмаяни избърса сълзите си и започна да събира багажа си.

ТРЯС

Патрик отиде до прозореца.

-Те са тук.Трябва да се махате аз ще ги задържа.Катрин заведи ги в Министерството и ме чакайте там.

-Добре - отвърна му те и протегна ръка към Хари.

Патрик я изпревари.

-Вцепени се!

Катрин се строполи на пода.

-Бързо.

Хвана Хари и Хърмаяни,Рон притича през стаята и се хвана за тях преди да се магипортират.



Осма Глава:



-Какво направи по дяволите? - изкрещя Хари.

Бяха се появили в двора на изоставена къща.Хърмаяни и Рон започнаха да правят защитни заклинания около тях.

-Това не беше Семпълс. - отговори му Патрик. - Само тя знае,че не трябва да се връщаме в Министерството на Магията.

-Значи… - обади се и Хърмаяни. - Мама и татко не са отвлечени?

-Боя се,че са ги намерили.Иначе нямаше от къде да знаят,че ги пазим.

Рон завърши последното заклинание изписваики широк кръг с пръчката си.

-Значи казваш,че това не беше Катрин Семпълс а Смъртожаден.

Патрик кимна мрачно.Извади пръчката си и измаьоса палатка.

-Тогава къде е Катрин?

-Мъртва е. - каза тихо Патрик и влезе в палатката.

-Трябваше ли да задаваш толкова въпроси?
скастри го Хърмаяни.

-Да.И ако не си забелязала багажа ни остана там!

-Голяма работа - озъби му се тя -и преди сме се справяли без нищо,освен това успях да си взема най необходимото тук!

Тя повдигна мъничката си чантичка и я разтърси а от вътре се раздрънкаха предметите.

-Чудесно,спасени сме понеже си взела тъпата "Въображаема" книга! - каза саркастично Рон.

Хърмаяни сви юмруци.

Хари побърза да застане между тях.

-Той не искаше да каже това.

-Напротив Хари,много добре знам какво искаше да каже.

Патрик показа главата си от палатката и ги изгледа сърдито.

-Няма ли да влизате преди да ви отнесе бурята?

Хърмаяни погледна с отвращение Рон,врътна се и се мушна през процепа на палатката.Рон измърмори някакво проклятие и се отдалечи.

-Рон! Къде отиваш?

-Остави ме Хари.Искам да остана малко насаме!

Хари остана дълго загледан в къщата.Не беше виждал по-стара съборетина.Входната врата се полюшваше от силния вятър издавайки стържещ звук,които смразяваше кръвта му.
Навсякъде се носеше смрад на мухъл и рояци от комари се подгонени от настъпващата буря се скриха през счупеня прозорец.

Няколко минути по-късно Хърмаяни се показа.

-Патрик ни вика всички.Къде е онова мрънкало Рон?

-Отиде да се поразходи на чист въздух. - излъга Хари.

-Да.Нали до сега не е имал тази възможност! - подхвърли Хърмяани и се мушна отново вътре.

Започнаха да падат едри капки дъжд и Хари побърза да влезе в палтката преди да се намокри.

* * *

На сутринта Хари се събуди от разнасящ се аромат на наденички.
Странят звук който издаваше стомаха му напомняше,че не бяха хапнали и залък на вечеря.
Изправи се рязко от походното легло и се огледа за останалите,но беше сам с Рон,който хъркаше шумно.Облече се тихичко и излезна от палатката.

Отвън се беше появила красива беседка на която Патрик седеше и преглеждаше някакви пергаменти.

-Добро утро Хари! - поздрави го той без да вдига поглед от пергамента.

-Добро утро. - отвърна му сънито Хари се седна на пейката пред него. - Ти ли я направи ?

-Да красива е нали?

Хари огледа бесетката.

Масата и пейките бяха кафяви а покривчето червено,над масата висеше малък вързоп от метални търбички,които полюшвани от вятъра издаваха звънливи звуци наподобяващи стотици канбанки.

-Престарал си се. -заключи Хари.

Остър звук прониза полянката.

Хари скочи с вдигната пръчка.

-Спокойно,това трябва да е Нолс.Изпратих го да ми донесе Пророчески Вести.

И найстина след малко на небето Хари забеляза малка сова,която бясно размахваше крила под тежеста на пакет.

Хърмаяни се появи с поднос с наденички.

-Добро утро Хари!Ще събудиш ли Рон ?

-Да.

Хари стана от пейката и се запъти към палатката.

-Рон!...Рон! Събуди се!

-Ставам...след малко.


* * *

Следващите няколко седмици ги прекараха в палатката.През цялото време Патрик не говореше,с изключение на няколко въпроси на изнервеня Рон.

-Трябва да направим нещо!След всичко случило се не можем просто да стоим безучастно,чакайки да ни открият.

Поредния опит на Рон да ни накара да разговаряме с Патрик.

-Имаш право,но щом Патрик ни казва да правим това,ще го послушаме. - отговори му тихичко Хърмаяни и продължи да измесва тестото за хляб.

-Според мен Патрик се е изплашил. - заключи Рон с изкривена усмивка. - Затова постоянно се крие и чете Пророчески Вести,да не би да са надушили следите ни.

Хърмаяни го изгледа строго.

-Вместо да говориш измислици може да донесеш още дърва за огъня. - скастри го тя.

Рон излезе безшумно от палатката мърморейки под нос.

-Май има право… - обади се тихичко Хари- Така де… - добави той след като срещна погледа й - …искам да кажа,че постоянно чете и препрочита вестниците.

-Явно търси нещо ? - предположи Хърмаяни

-Какво може да търси в Пророчески Вести?

-Не знам,но ми имам доверие.Вие също трябва да сте му признателни,все пак ни спаси.

Хърмаяни остави хляба на покривката.

Патрик влетя в палатката.От ръката му се подаваше вестника и Хари се запита колко пъти ли го е препрочитал.Спомняше си,че Нолс донесе този брой преди около седмица и от тогава Патрик се взираше в него сякаш се опитваше да проникне през страниците.

-Съберете се,трябва да ви кажа нещо!

Хари се настани на стола до него а Хърмаяни изтича припряно и седна срещу тях.
-Какво да няма някой убит? - попита истерично

-Не…поне засега.- отвърна й Патрик -Къде е Рон?

-Отиде за дърва.

-Да го изчакаме. - каза спокойно Патрик и пак забоде нос във вестника.

След няколко минути Рон се появи под огромна купчина дърва.

-Може ли да ми помогнете малко? - измръка Рон и замалко да се свлече под тежеста им.

Хари понечи да стане,но Патрик го спря,замахна с пръчката и дървата започнаха сами да се подреждат.

-Съберете се. - каза заповеднически Патрик.

Рон се присъедини към останалите с видимо недоволство.

-Какво,да не би да си открил някоя спецялна думичка в Пророчески Вести? - подметна с насмешка сядайки да Хари.

-Почти,става въпрос за това. - Патрик им посочи статията в Пророчески Вести.

"Епидемия от Забрава!
Според достоверни източници върлува болест от която масово се разболяват магьосниците.Симптомите са ужасяващи рани по тялото,повръщане и загуба на паметта.Лечителите от Свети Мънго са в паника,въпреки усилията им пациентите не са си възвърнали паметта и дори не помнят,че са магьосници.
Дитекторката на училището за магия и вълшебство Мине

- Да - отговориха почти едновременно

-Тогава знаете за Норвежките Писания…

Хари и Рон поклатиха глави.

-Четох за тях в една книга - обади се Хърмаяни.Явно бяха малко книгите,които тя не беше прочела. - Но там нямаше обяснение за променянето им през 9-ти век.

-Няма книга в която да прочетеш за тях,малцина са тези който знаят каква всъщност е била магията преди приемането на Магисъбора като върховен съдия сред магьосниците.

-Какво общо има това с тези писания?-по-
пита Хари.

-В тях са описани методите на залавянето на Тъмни магьосници. - отвърна му Патрик. -Според тях преди да бъдат построени магьосническите затвори старейшините на племената са използвали заклинание с което са отнемали силата на магьосникът прекрачил законите.
В началото подходът на старейшините давал резултат,магьосниците тръгнали по Тъмния път били заловени а силите им отнети,но заклинанието започнало да се усвоява от всеки и се появили първите опити за завладяване на Магьосническия свят.Повечето Старейшини изгубили силата си,затова малкото останали решили да се обединят в заличаването на заклинанието…

-Нещо не мога да схвана смисъла - прекъсна го Рон - Каква трябва да е поуката ни от тези празни приказки?

-Няма поука.Имам опасения,че Смъртожадните са успяли да намерят заклинанието и сега отнемат силите на магьосниците.

-Как така да намерят ? - попита Хърмаяни Искаш да кажеш,че е било скрито някъде ?

-Не беше записано в един свитък.Опазването му бе задача на човек от Магисъбора,но след смърта му свитъка изчезна.

-И как според теб да намерим нещо,което някакъв глупак е скрил толкова добре,че никой не е успял да го намери ? - вметна Рон.

-Надявах се да ви е дал знаци.До колкото разбрах Албус Дъмбълдор ви е оставил няколко предмета.




Девета Глава


Следващите няколко месеца Патрик се зае с изучаването на "Приказките на Барбара Бийдъл" и загасителя.Хари,Рон и Хърмаяни ги бяха оглеждали толова пъти и можеха да се закълнат,че няма нищо което да наподобява знак за каквото и да било,но Патрик настояваше все пак да ги "Поразгледа".
В началото на пролетта Хари реши,че е време да се намеси.Беше му писнало от безполезната работа,която Патрик им възлагаше под предтекст,че трябва да се обучават.Хърмаяни приемаше с завидно спокойство "молбите" от сорта на "Защо не поразчистите къщата",но той и Рон се мръщеха всеки път.
Патрик не им даваше заповеди,но по свой си начин им подхвърляше "Не мислите ли,че ако подравним тревата ще ни е по-лесно да ходим по нея?".
Защо по дяволите им е равна трева?
Хърмаяни грабваше задълженията със скороста на изгладняла сова и ръководеше повечето им "експедиций" до изоставената къща.

[NadyaM]

Възнамерявам да довърша историята ти, ако нямаш нищо против де.
Публикувала съм я вече в wattpad, приложение за телефон с истории, който желает, може там след време да види продължение