Приказки за деца от Джон Смит

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!
kakavida2012
Мнения: 5
Регистрация: 01 май 2012, 23:03

Приказки за деца от Джон Смит

Мнение от kakavida2012 »

ПРИКАЗКИТЕ НА МАРТИ
Джон Смит

ЖЪЛТУРЧЕ СЛАДУРЧЕ

Край зелена гора в червена къщурка живеели мама Патица и патенцето Жълтурче Сладурче. Една сутрин майката казала:
- Миличко, ще купя нещо вкусно. Не пипай електрическите уреди и не пускай в дома Лисана и Лиско.
- Добре, мамо – обещало детенцето.
Патицата запяла:
- Пате, смело ти бъди
и Лисанка надхитри!
Майката излязла, а патенцето заключило вратата.
Хитрата Лисана видяла как патицата излиза и се усмихнала:
- Лиско, време е за закуска.
- А къде е тя? – попитало гладното синче.
- В къщичката отсреща има вкусно патенце.
Двамата потропали на вратата.
- Кой чука? - попитало Жълтурче Сладурче.
- Мама Патица – с преправен тънък глас рекла Лиса – Отвори.
- Изпей тогава нашата песничка.
- Лиско, хитър ти бъди
и патенцето подмами.
- Ти не си моята майка, а Лисана – казало Жълтурче.
- Ау, мамо, патенцето позна – изненадал се Лиско.
- Идваме на закуска - признала си Лиса.
- Няма да стане, заключих – съобщило патенцето.
- Ау, мамо, патенцето те надхитри – изръмжало синчето.
- Отиваме веднага на ключар – ядосала се хитрушата.
След час лисицата държала ключ, но вратата не се отворила.
- Подпрях с много здрав стол – обяснило пухкавото детенце.
- Ау, мамо, патенцето пак те надхитри – разгневил се Лиско.
Двамата тъжни поели към гората.
Майката се върнала от пазара и запяла:
- Пате, смело ти бъди
и Лисанка надхитри!
Жълтурче Сладурче отворило вратата и разказало всичко.
- Ох, на мама смелото умниче - рекла мама Патица и го целунала по жълтата човчица.

МЕЧЕНЦЕ, ПРАСЕНЦЕ, КРОКОДИЛЧЕ

Край голямата река живеят в сговор меченцето Панда, прасенцето Дебеланко и крокодилчето Кроки. От бебета те са неразделни другари. Но Кроки хапе прасенцето по крачето и Дебеланко бяга право у дома.
- Този Кроки е лош - съветва го баба Праска и слага йод на раната – На мечето можеш да разчиташ.
- Добре, бабо – клати утвърдително глава Дебеланко.
Лятото отминава. През есента меченцето тръгва на фитнес,
прасенцето мързелува, а Кроки расте и е непрекъснато гладен.
Една сутрин крокодилчето води Дебеланко към близкото
езеро за тикви.
- А Панда къде е?
- Още спи.
Стигат езерото.
- Кроки, ама тук няма тикви.
Крокодилчето започва да плаче.
- Не плачи, ще отидем на друго езеро – успокоява го Дебеланко.
- Няма да има друго езеро. Толкова много съжалявам.
- Недей. Ще намерим други тикви.
- Няма да има други тикви. Виж се, толкова си розов, красив и вкусен. Къса ми се сърцето.
- И ти си хубав, Кроки. Не плачи.
- Толкова е печално да изядеш истински приятел.
- Ау! Баба предупреди, че си лош.
- Не съм лош, а гладен. Моля те, затвори очи. Не гледай как ям. Още по-тъжно ми става. Да приключваме.
Кроки захапва Дебеланко и той квичи:
- Помощ! Изядоха ме...
Но изведнъж острите зъби се отварят, прасенцето отскача и чува как мечето се кара на лошия Кроки:
- Не те ли е срам?
- Много ме е срам и за това плача – отвръща крокодилчето.
- Да знаеш, повече не сме ти приятели.
Меченцето Панда и прасенцето Дебеланко се запътват към фитнес залата, а крокодилчето Кроки ридае и рони още по-едри сълзи. Този път те са истински.
БАЛОНЧО, БОНБОНЧЕ, БАЙЧЕ И КАЛЪФЧЕ

Никой от тях не можеше да се сети как са попаднали върху влажния пясък на плажа на малкия безлюден остров, приличен на конска подкова, с угаснал вулкан по средата.
- Корабокрушение - предположи Слончо Балончо.
- Магьосник се шегува с нас – рече Конче Бонбонче.
- Плаче ми се – изхлипа Зайче Байче.
- Сънуваме и ще се събудим – обясни Лъвче Калъфче.
Спряха да разсъждават, защото бяха гладни. Изядоха по един банан. Стана им горещо и потърсиха спасение под листата на голяма палма. Приспа им се и заспаха. Събудиха се отново на острова и ядоха банани. През нощта стана студено и те се свряха до Слончо Балончо.
- Така не може повече – рече Конче Бонбонче.
- Лоша работа – потвърди Зайче Байче.
- Гърбът ме боли – оплака се Слончо Балончо.
- Трябва ни къщичка – обясни Лъвче Калъфче.
Но на острова имаше десетина дървета и един угаснал вулкан.
- Няма легло, а бананите са на свършване – обезпокои се Зайче Байче.
- Ще се спи на пясъка – разтревожи се Слончо Балончо.
- Краката ми са уморени – оплака се Конче Бонбонче.
- Тогава постройте къщичка – посъветва ги Лъвче Калъфче.
Изгледаха го и той уточни:
- Цар не строи. Цар си почива. Цар го мързи.
Слончо Балончо се замисли и се сети:
- Най-голямото животно трябва да се уважава, нали?
- Най-малкото животно няма сили – рече Зайче Байче.
- Най-бързото животно тича – каза Конче Бонбонче и за минута-две обиколи острова.
Така Слончо Балончо, Конче Бонбонче, Зайче Байче и Лъвче Калъфче останаха без къщичка и всяка нощ трябваше да спят върху студения мокър пясък.

ГОЛЯМ ГЛЕЗЛЬО, МАЛКА ГЛЕЗАНКА

Живеели близо до една рекичка две меченца, братче и сестриче. Имали си дядо. Мечокът ги учил да ловят риба с лапички.
- Сега рибите не се пазят и плуват нагоре срещу течението – обяснявал дядото.
Рибките били много. Скачали над водата подобно на сребърен дъжд.
- Не мързелувайте – съветвал дядото – Занесете и на мама.
Двете мечета си имали приятелче, малкия Лиско. Той не хапвал рибка, защото лапичките му не били мечешки. Те не ставали за хващане, а само за вървене и бягане.
- Хванете ми една рибка – молел Лиско – Мама Лисана отиде да търси храна, а аз съм гладен.
Нахранили се меченцата. Не хванали рибки нито за Лиско, нито за мама Мецанка. С подути коремчета легнали върху зелената трева и веднага заспали.
Наблизо минал гладният тигър. Видял заспалите мечета и се облизал. Заоглеждал се къде са Мечока и Мецанка.
Лиско видял опасния кръвожаден хищник и побягнал към мечешката бърлога.
- Мецанке, дядо Мечок, тичайте! Тигърът ще изяде вашите мечета.
Хукнали мечките през глава и стигнали тъкмо на време. Тигърът ги видял, гневно изръмжал, но уплашен побягнал.
Мама Мецанка прегърнала братчето и сестричето, а те се събудили и уплашени заплакали.
- Не плачете – успокоил ги Лиско – Тигърът избяга.
Като разбрали за тигъра, от ужас двете дечица заревали още по-силно.
Тогава дядо Мечок рекъл:
- Няма страшно, мили мои лакоми и мързеливи меченца, голям глезльо и малка глезанке!

Обратно към

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: 0 гости