Битката за Рейн

[Кирил Иванов]

Чувалите с пясък, които представляваха стени на окопа сега се сриваха и танковете на хилиронците и хилиронските войници нахлуваха в окопното укрепление. Извънземните войски стреляха със своите лазерни бластери и убиха стотици човешки войскови единици, а електрическите снаряди на танковете унищожаваха защитните кули и сриваха картечните площадки. В един миг южната част на "окопната крепост" беше изцяло превзета, а ако извънземните успееха да унищожат окопа щяха да продължат към столицата. А ако столицата паднеше, Рейн щеше да бъде превзета. Превзели планетата, хилиронците щяха да унищожат и последната "планета крепост". Малкото оживели войници от южната страна на окопа се насочиха към северната страна която още се държеше. Сред тези войници беше и Юли Кирилов.
Юли излезе от тунела и се озова зад няколко прегради от чували на върха на хълма от които двете дузини останали войници стреляха и се отбраняваха. Знамето на хората все още се вееше до войниците зад барикадата. Юли се скри при преградата, зареди пушката си, вдигна предпазителя и стреля. Той свали няколко извънземни преди да изпразни пълнителя си, но знаеше, че ще загубят тази битка, освен ако не стане чудо. След 30 минути изтощителна борба срещу нашествениците войниците бяха почти разгромени, когато един взрив разтърси редиците на извънземните. Хората видяха, че два техни разрушители бомбардираха хилиронските войски. Изведнъж военнослужещите в окопа се обнадеждиха и започнаха да стрелят десет пъти по ожесточено. Скоро вражеските редици започнаха да търпят големи поражения и след по-малко от час извънземните капитолираха. "Тази битка бе спечелена, но дали ще бъде спечелена следващата" размисляваше Юли докато изтегляха него и другите оцелели след спечеленото сражение с халикоптери.
Но изхода на тази война беше благополучен за хората и много, много неприятен за хилиронците.

[Кирил Иванов]

Извинявам се за правописните грешки.