У.О.М.Б.

Анонси на новоизлезли произведения: печатни и електронни
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!

У.О.М.Б.

Мнениеот mrunmrun » 31 март 2012, 03:46

У.О.М.Б. - Красимир Георгиев



Изображение


Фантастична новела наградена в конкурса на Е-КНИГА ЕООД за български автори

У.О.М.Б е буфонада, написана с... дълбоко познаване на българската и междугалактическа действителност. Ако не искате да се смеете, не я сваляйте :)
Книгата може да свалите от https://e-kniga.eu/content/%D1%83%D0%BE%D0%BC%D0%B1. Безплатна е под CC. Moже да се свали и в fb2 формат.


У.О.М.Б.

Мария лакираше трети нокът, когато телефонът иззвъня. Погледна го косо и започна да лакира четвъртия нокът. На седмото позвъняване беше свършила с него и на осмото огледа резултата. На деветото въздъхна и остави четчицата, а на десетото протегна ръка и много внимателно вдигна слушалката с два пръста.
– Муууцкаа, ударих го!– изблея гласът на нейната приятелка.
– М?
– Ударих го, чуваш ли?
– Ахм-разглеждаше четирите си боядисани нокътя на светлината и се мръщеше на малката неравност на четвъртия нокът – А той?
В интерес на истината, нейната приятелка Теди (по лична карта Тодорка) не за първи път ѝ звънеше със свежи истории за поредната караница с гаджето ѝ Асен, които нерядко завършваха с по някоя и друга синина.
– Ми не знам. Още не съм му казала.
Мария набръчка чело и се замисли. Тук нещо не се връзваше. Опита се да възстанови логиката, започвайки разговора отначало.
– Какво казваш?
– Ами на завоя – точно завивам наляво и един идиот пресича, и въобще не спря! Не спря, чуваш ли … и аз …
Олеле! Тя е ударила човек с колата! Съвсем наскоро гаджето ѝ беше подарило шофьорски курс и сега ѝ даваше да кара един малък джип. Изтръпна цялата.
– Жив ли е?
– Кой?
– Ами удареният?
– Ама аз … ама той … аз не … и онзи като не спря, и аз натиснах спирачка, пък то не било спирачката, и като завъртях кормилото, и там имаше един павилион, и цялата кола отпреде е начупена! Ще ме убие като разбере!
Ааааа. Нейде под русите коси на Мария се размърдаха рядко използвани неврони и след каскада от необичайни връзки се оформи ясна мисъл. Ясна съвсем условно казано. Нека да приемем всъщност, че схвана картинката.
– Ти сега къде си?
– Ми в сервиза.
– Кой сервиз?
– На Данчо Куция. Знаеш го.
– Стой там. След малко идвам.
– Мууууцкаааа … – сополиво проточи слушалката.
mrunmrun
 
Мнения: 2
Регистрация: 17 март 2012, 05:27

Обратно към Анонси за нови произведения

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: Николко регистрирани потребители и един гост