РАЗКАЗИТЕ НА УЧИТЕЛЯ - ДЖУБУРУ

[ANTARAH]

ДЖУБУРУ









Един учител събрал учениците си и им рекъл:
- - През годините, в които сме заедно, аз ви предадох всички свои знания и умения. Освен едно! Него сами трябва да постигнете. Това ще бъде финалният ви изпит. Искам да откриете ДЖУБУРУ!
- - Но какво е това ДЖУБУРУ?! – попитал най-възрастният от тях – Човек, град, животно, растения?
Учителят само повдигнал рамене и отвърнал:
- - Открийте го сами! Точно след една година искам всеки от вас да ми каже какво е открил за ДЖУБУРУ!
Тръгнали си учениците замислени и с наведени глави. Пръснали се по широкият свят в търсене на ДЖУБУРУ. Бързо се изтърколила годината и те отново се събрали пред портата на своя учител. Всичките без един.
Излязъл на вратата мъдреца и им казал:
- Нека всеки от вас тук, пред къщи ми сподели какво е открил за ДЖУБУРУ. Този, който е разкрил смисъла ще го поканя вътре и като равен с равен ще изпием по чаша чай. Той ще може да поеме школата ми във вашият град. Казвайте сега!
Напред излязъл един от учениците и смело се провикнал:
- ДЖУБУРУ е племе в Южна Африка! За съжаление не можах да открия точно кой ройн обитава, но ако имам поне още една година време, сигурен съм – ще го намеря!
- Глупости! – възкликнал друг – Това е лечебна трева която расте само около граница на Китай с Индия! За съжаление и за мен времето бе кратко за да стигна до тази труднопроходима необитаема планинска земя! И ако имам още малко време...
После скочил друг от учениците, втори, трети... Всички се изредили с предположенията си. Твърдели ту че е най малката птица, ту най-голямата риба в далечно море, други доказвали че е град, селце, дори държава някъде далече, далече от тук. Имало един, който показал странен полускъпоценен камък, наричан според него ДЖУБУРУ от малко, забутано островно племе в Полинезия. Учителят, скръстил ръце на гърдите си слушал крясъците на учениците и лицето му придобивало все по – буреносен вид. Накрая не издържал и извикал:
- Млъкнете! Напуснете незабавно двора ми! Явно на нищо не съм ви научил през годините! Никой от вас не е разбрал какво е това ДЖУБУРУ!
В настъпилата тишина се чуло скърцането на входната врата и в двора влязъл последният от учениците. Носел бохча с храна и бъклица. Огледал стреснато притихналото множество. Учителят ядосано му подвикнал:
- Ами ти, какво откри през тази година!
- Аз, Учителю, - смотолевил младежа – Открих любовта на живота си, ожених се и сега идвам да почерпя за раждането на наследника ми. Исках да помоля теб, Учителю, да му станеш кръстник!
- И не си търсил през тази година ДЖУБУРУ?! – възкликнал един от множеството.
- Ами, честно казано нямах време да се занимавам с глупости. Нито бях най – добрият ученик, нито най – умния. Ако някой можеше да открие какво е ДЖУБУРУ, то това със сигурност е някой от вас!
Тогава Учителят разблъскал тълпата, приближил щастливия татко и го прегърнал:
- Ето кой наистина е открил ДЖУБУРУ! ДЖУБУРУ е една огромна измишльотина, която ви подхвърлих, а вие се хванахте и си съчинихте останалото. Не издържахте всички последният изпит! Всички, освен един! Ела приятелю, заповядай в дома ми за да ми разкажеш за живота си през тази година!
Вече на прага на дома си възрастият човек се обърнал в рамката на вратата:

И запомнете – не заменяйте живота си с търсенето на ДЖУБУРУ! Може и да го откриете, но пък ще изгубите дребните неща, които правят хората щастливи! Живота ще мине покрай вас без да го почувствате,усетите, изживеете...